№ 12132
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110113055 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът ******* е предявило срещу ответника ****** положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.411 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
8581.75 лв., представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за репариране на вредите по л.а. марка „Хонда“, рег. №
СВ **** КХ, по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета № *******,
образувана по ПТП, реализирано на 05.02.2018 г. на път ПП 1-4 (София - Варна),
км.55+300, землището на ********, настъпило по вина на застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. марка „Шкода“, модел
„Октавия“, рег. № СВ ****** ВК, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 18.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 2615.05 лв. – лихва за забава за периода от 16.11.2019 г. до 16.11.2022
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
01.12.2022 г. по ч.гр.д. № 62953/2022 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът – *******, твърди, че на 05.02.2018 г., около 10:00 часа, а път ПП 1-4
(София - Варна), км.55+300, землището на ********, водачът на л.а. марка „Шкода“,
модел „Октавия“, рег. № СВ ****** ВК, при движение по суха пътна настилка в
нарушение на правилата за движение по ЗДвП по отношение на избраната скорост на
движение, като се движел със 147,7 км/ч, и поради неспазване на необходимата
дистанция, ударил преднодвижещия се л.а. марка „Хонда“, рег. № СВ **** КХ, и с
1
това свое действие е станал причина за настъпването на ПТП с л.а. марка „Хонда“, рег.
№ СВ **** КХ, в резултат на което са причинени щети на последния. Твърди, че за
настъпилото събитие е съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 7/09.02.2018 г.
При процесния инцидент на водача на застрахования при ищеца автомобил- Катерина
Камбова, била причинена тежка фрактура на лявата ръка. Излага, че спрямо водача на
л.а. „Шкода Октавия“ - ********, е проведено досъдебно производство № 83/2018 г. по
описа на РУ на МВР - Ловеч, приключило с постановление за прекратяване поради
изрично волеизявление в този смисъл на пострадалата Катерина Костадинова, като
делото било изпратено на административен орган за налагане на административна
санкция. Ищецът бил застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ с
полица № ******, с едногодишен срок на действие, считано от 06.11.2017 г., като във
връзка с настъпилото застрахователно събитие била образувана щета № *******, по
която нанесените щети на застрахования при ищеца .а. марка „Хонда“, рег. № СВ ****
КХ, са определени като тотална щета и е определено застрахователно обезщетение в
размер на 41 061.00 лв., включително и разходи за репатриране на автомобила в размер
на 351.00 лв., както и ликвидационни разноски в размер на 10.00лв. С преводно
нареждане от 22.05.2018 г. ищецът заплатил на застрахованото лице застрахователно
обезщетение за сума в общ размер от 41 061.00 лв., включително и разходи за
репатриране на автомобила в размер на 351.00 лв., както и ликвидационни разноски в
размер на 10.00лв. Ищецът отправил регресна покана, получена от ответника на
03.04.2019 г. за претенцията по образуваната при ищеца щета, по която ответникът
признал задължението си до сума в размер на 32 479.25 лв., която на 25.04.2019 г.
изплатил чрез прихващане на насрещни вземания на двете дружества. По изложените
съображения ищецът претендира заплатеното от него застрахователно обезщетение в
размер на непогасената част от 8581.75 лв., законна лихва от датата на депозиране на
заявление по чл. 410 ГПК, както и обезщетение за забава в размер на 2615.05 лв. за
периода от 16.11.2019 г. до 16.11.2022 г. Прави искане за присъждане на разноски в
производството.
Ответникът ****** е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че действителният дължим
размер на имуществените вреди от процесното ПТП се съизмерява с изплатената от
него преди образуване на делото сума в размер на 32 479.25 лв. Поддържа, че
претендираната сума е завишен размер, като не е отчетен фактът, че уврежданията на
автомобила представляват тотална щета и като се вземе предвид овехтяването и се
приложи методиката към Наредба № 24 от 08.03.2006 г. дължимото обезщетение
следва да е в размер на 75% от действителна стойност на МПС към дата на ПТП, с
оглед на което с изплатената сума поддържа изцяло да е изпълнил задълженията си,
произтичащи от договора за застраховка „Гражданска отговорност“. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
2
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже: 1.
наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и
ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, т. е.
противоправно деяние, което да е извършено виновно, да са налице вреди (вкл.
размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а
в тежест на ответника, в случай, че ищецът установи горепосочените факти, е да
докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на
виновност на водача.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че към процесното ПТП ищецът е бил застраховател по имуществена
застраховка на л.а. марка „Хонда“, рег. № СВ **** КХ по полица № ******, с
едногодишен срок на действие, считано от 16.11.2017 г.; Към датата на процесното
ПТП ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по
полица BG/08/117000575535 на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № СВ
****** ВК; С преводно нареждане от 22.05.2018 г. било заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за сумата в размер на 41 061.00 лв., включително и
разходи за репатриране на автомобила в размер на 351.00 лв. (т.е. изплатената сума на
собственика на МПС застрахован при ищеца е 41051лв., включваща действителната
стойност според застрахователя - 44980лв. с извадена стойност на запазени части
според обвързващо предложение - 4280лв., с включени разходи за репатриране в
размер на 351лв.), както и ищецът сторил ликвидационни разноски в размер на 10.00лв;
Ищецът отправил регресна покана, получена от ответника на 03.04.2019 г. за
претенцията по щета № ******* за сумата от 41 061.00 лв. (т.е. изплатената сума от
41051лв. с включени 10лв. ликвидационни разноски), по която ответникът на
22.05.2018 г. чрез прихващане с насрещни вземания погасил към ищеца вземането по
процесната щета до размер на сумата от 32 479.25 лв.
С оглед на което спорът по делото се концентрира по размера на вредите.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като то не може да надвишава действителната /при тотална
щета/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
3
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал.
1 КЗ/.
По делото е прието неоспорено заключение на вещо лице по допусната САТЕ, от
което се установява, че на 05.02.2018г. л.а. Шкода Октавия, рег.№ СА******ВК, при
движение по път ПП 1-4, при км.55+300, водачът реализира ПТП с намиращ се пред
него и намаляващ скоростта л.а. Хонда ХР В рег.№ СВ **** КХ (който към датата на
ПТП е бил в експлоатация 2м и 30 дни от датата на първоначалната регистрация –
06.11.2017г.), като щетите по последния са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Действителната стойност на л.а. към датата на ПТП е 44190лв.
Стойността необходима за възстановяване на л.а. Хонда изчислена на база пазарни
цени към датата на ПТП е в размер на 36870.56лв. Стойността необходима за
възстановяване на л.а. представлявала 83% от действителната му стойност към датата
на ПТП (44190лв.) и представлявал тотална щета на автомобила, който впоследствие се
установява, че е бил дерегистриран. Вещото лице изчислява на база 20% от общата
стойност размера на запазени части за л.а. в размер на 8838лв., и оттук дава стойност
на дължимото обезщетение за л.а. определена при условията на тотална щета и след
приспадане на запазените части в размер на 20% - 35352лв., а като се вземе предвид
предложение за останките от обявен търг (оферта на стойност 4280лв.) била 39910лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, пълно, ясно и
компетентно и изчерпателно и въз основа на същото приема, че възстановителната
стойност надхвърля 70 % от действителната стойност на увреденото имущество, което
покрива легалното определения за тотална щета на моторно превозно средство (чл. 390
ал.2 КЗ). При пълно погиване на застрахованата вещ, респ. при т. нар. „тотална щета"
застрахователят е длъжен да репарира изцяло причинените вреди - в размер на сумата
от 44190 лв. Като е заплетено застрахователно обезщетение в по-нисък размер –
41051лв, в патримониума на ищцовото дружество е възникнало предявеното регресно
парично вземане за платената сума.
Следващият спорен момент е по фактическите констатации относно точния
размер на тази действителна стойност и възможността за приспадане на запазени
съхранени детайли от дължимото застрахователно обезщетение.
Заключението на САТЕ дава два варианта на изчисляване на размера на
запазените части при тотална щета. Според първия вариант от действителната стойност
на процесния лек автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие
следва да се приспадне стойността на останките на вторичния пазар в размер на
4280лв. (с оглед представени обвързващо предложение за остатъчна стойност на МПС
л.33) Според втория вариант от действителната стойност на процесния лек автомобил
към момента на настъпване на застрахователното събитие следва да се приспадне
стойността на запазените части, определена като процент (20 %), т.е. 8838лв. По
4
въпроса коя стойност следва да е релевантна е налице противоречива практика. В
решение № 3798 от 11.07.2023 г. по в. гр. д. № 8048 / 2022 г. на Софийски градски съд –
е прието, че е без значение стойността, която реално е получена за запазените части, а
от значение е действителната стойност на тези части към датата на ПТП, която се
изчислява процентно. Обратно, в решение № 767 от 16.02.2023 г. по в. гр. д. № 5076 /
2022 г. на Софийски градски съд се приема, че следва да се кредитира вариант на
изчисляване на размера на запазените части, който отразява най - адекватно и
обективно действителното търсене на пазара и предложената най - висока пазарна цена
на запазените части. Следователно въпросът по същество се отнася до приложението
на „compensatio lucri cum damno“ в застрахователното право, т.е. допустимо ли е
стойността на остатъчните ползи, които собственикът на увреденото имущество би
могъл да реализира, в случая от стойността на запазените и годни за реализация на
вторичния пазар части от погиналия автомобил, да бъде предварително определена в
процентно отношение спрямо действителната стойност на погиналата, респ. увредена
до степен на тотална щета вещ, независимо от техния действителен размер по
обвързващо предложение, съответно получаването на такова осъществява ли полагане
на дължимата грижа на професионалиста – застраховател, така и независимо дали
възможността за реализиране на такива ползи изобщо е налице. Симетрично на
принципа за стойностна еквивалентност на застрахователното обезщетение, установен
в чл. 386, ал. 2 от КЗ следва да се определи и стойността на ползите, които
застрахованият, респ. собственикът на застрахованото имущество би могъл да
реализира от неговите остатъчни, субстанциално запазени и годни за повторна
употреба елементи 1) в зависимост от тяхното действително наличие и 2) с оглед
тяхната вторична експлоатационна стойност, а не като хипотетично определен размер
от общата стойност на цялата вещ. Съдът приема, че ищецът е признал факт по см. на
чл.175 ГПК по отношение на наличие на остатъчна стойност в размер на 4280лв., с
която сума е намалил изплатеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е
ангажирал доказателства за наличие на по-голям размер за действително наличие на
остатъчни, субстанциално запазени и годни за повторна употреба елементи. Съдът
приема варианта, според който след приспадане от действителната стойност на
автомобила (44190лв.) на сумата от 4280лв., представляваща стойността на
реализируемите останки на вторичния пазар, признато като факт от ищеца по чл.175
ГПК, се получава сумата от 39910лв., към която следва да се прибавят 351лв.разходи
за репатриране и 10лв. ликвидационни разноски, или общо 40271лв. представляваща
дължимият размер на застрахователното обезщетение. С оглед данните за прихващане
с 32479.25лв., то искът се явява основателен за сумата от 7791.75лв., като следва да се
отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 8581.75лв.
От приетата по делото регресна покана (л.47) се установява, че ищецът е поканил
ответника за заплащане на претендираната сума, поради което го е поставил в забава,
5
съответно с оглед частичната основателност на главния иск, частично основателен се
явява и акцесорни иск за лихва в размер на 2374.33лв. за периода от 16.11.2019г. до
16.11.2022г. (определена по чл.162 ГПК), като за разликата до пълния претендиран
размер от 2615.05лв. следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на правния спор, с право на разноски разполагат двете страни.
Ищецът е доказал сторени разноски за заповедното производство в размер на
323.94лв., сторени разноски по в.ч.гр.д. № 726/2024г. в размер на 15лв., както и
сторени разноски по исковото производство в размер на 223.94лв. за д.т., 200лв. за
САТЕ и е претендирал присъждане на юрк.възнаграждение, което с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на 100лв. или общо
862,88лв., като има право на разноски съразмерно уважената част в размер на 783,45лв.
Ответникът е доказал сторени разноски в размер на 200лв. за САТЕ и е
претендирал присъждане на юрк.възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и
правна сложност на делото съдът определи в размер на 100лв. или общо 300лв.,
съответно има право на разноски съразмерно отхвърлената част в размер на 27,62лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.86 ЗЗД, че
*********, ЕИК: **********, *********, дължи на *******, ЕИК: *******, ******,
сумата от 7791.75лв., представляваща неизплатена част от регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по щета № *******, ведно със законната
лихва от 18.11.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2374.33лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.11.2019г. до 16.11.2022г., за които
суми има издадена Заповед № 34490 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 01.12.2022г. по ч.гр.д. № 62953/2022г. по описа на СРС, 27 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за застрахователно обезщетение за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер от 8581.75лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 2615.05лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *********, ЕИК: **********,
*********, да заплати на *******, ЕИК: *******, ******, разноски по делото в общ
размер на 783,45лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *******, ЕИК: *******, ******, да
заплати на *********, ЕИК: **********, *********, разноски по делото в общ размер
на 27,62лв.
6
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7