Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /23.12.2020г.
гр.Търговище
в
името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ пети състав
На четиринадесети декември
2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Жоржета Христова
като разгледа
докладваното от председателя на състава в.гр.д.№281 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от ответника Е.Ш. *** против решение №260089/14.09.2020г. по гр.д. №189/2020г. на Районен
съд-Търговище в частта му, с която на осн. чл.422 от ГПК е установено
съществуването на вземания на ищеца „Пър-ва инвестиционна
банка“АД-гр.София, ЕИК ********* за сумата 5 000 лв.,
представляваща главница по договор за предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/
по разплащателна сметка и за издаване на междуна-родни бизнес
кредитни карти с гратисен период MASTERCARD/VISA с референция
№206СС-8-000005/11.06.2012г.; сумата 4 051.31 лв., предста-вляваща договорна
лихва за периода 02.01.2015г.-10.06.2017г.; сумата 4 283.15 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода 08.12.2014г.- 20.06.2017г., сумата от 117.00 лв.,
представляваща годишна такса за обслужване за 2015г.-2017г., за които
е издадена заповед за незабавно изпълнение от 25.08.2017г. по
ч.гр.д.№ 47860/17 по описа на Районен съд-София, като на ищеца са
присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на 421.32
лв. и направените в исковото производство разноски в размер на 621.32 лв. С доводи за
нарушения на закона по чл.147 и чл.110-111, б.“в“ от ЗЗД, въззивникът моли за отмяна
на обжалваното решение и за отхвърляне изцяло на предявените искове.
С писмен отговор по реда и в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
След проверка по
реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Въззивната жалба
е допустима, но неоснователна.
Предявените
искове по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.430 от ТЗ са обосновани с
обстоятелствата, че ответникът, в качеството му на встъпил в дълга на
„Крис-2003“ЕООД-гр.Омуртаг съдлъжник не е изпъл-нил задълженията си по договор
за предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка и за
издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период
MASTERCARD/VISA с референция №206СС-8-000005/11.06.2012г. за сумата 5 000 лв., представ-ляваща главница по договор за предоставяне на кредитен лимит /овър-драфт/ по разплащателна сметка и за
издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период
MASTERCARD/VISA с референция №206СС-8-000005/11.06.2012г.; за сумата
4 165.76 лв., представляваща договорна лихва за периода 02.01.2015г.-10.06.2017г.; за сумата 4 283.15
лв., представляваща наказателна лихва за периода 08.12.2014г.-
20.06. 2017г., за сумата от 117.00 лв., представляваща
годишна такса за обслуж-ване за
2015г.-2017г., за които е издадена заповед за незабавно изпълне-ние от 25.08.2017г. по ч.гр.д.№ 47860/17 по описа на Районен съд-София, срещу която е постъпило възражение по реда на
чл.414 от ГПК.
Ответникът
оспорва предявените искове с възражения по чл.147 и чл.110-111, б.“в“ от ЗЗД.
След преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
Заповедта по
чл.417, т.2 от ГПК е издадена срещу ответника, обуславящо наличието на пасивна
процесуална легитимация по делото, а от заключението на назначената по делото
икономическа експертиза се установява съществуването към датата на
заявлението-21.06.2017г.на непогасени задължения към ищеца по договор за
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка и за
издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период MASTER CARD/VISA с референция №206СС-8-000005/ 11.06.2012г. за
сумата 5 000 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на кредитен лимит
/овър-драфт/ по разплащателна сметка
и за издаване на междуна-родни бизнес
кредитни карти с гратисен период MASTER CARD/VISA
с референция №206СС-8-000005/11.06.2012г.;
за сумата 4 051.31 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 02.01. 2015г.-10.06.2017г.; за сумата
4 283.15 лв., представляваща наказателна лихва за периода 08.12.2014г.-20.06.2017г., за сумата от 117.00 лв., представля-ваща годишна такса за обслужване за 2015г.-2017г., сключен с
„Крис-2003“ЕООД-гр.Омуртаг, по който дълг ответникът е встъпил като
съдлъжник-чл.101 от ЗЗД.Последното обстоятелство изключва приложе-нието на
чл.147 от ЗЗД относно преклузивния 6-месечен срок в полза на поръчителя,
какъвто ответникът не е, а предвид падежа на дълга-10.06. 2017г. и датата на
заявлението по чл.417 от ГПК-21.06.2017г., не е изтек-ла и предвидената в
чл.110-111, б.“в“ от ЗЗД погасителна давност. Относно предпоставките за
ангажиране договорната отговорност на ответника районният съд е изложил
обстойни мотиви, които изцяло се споделят от настоящия състав на въззивната
инстанция, поради което и на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва
препращане към същите.
Предвид горното,
посоченото решение на първоинстанционния съд в обжалваната му част е
постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да
бъде потвърдено в тази му част, като на
въззиваемата страна се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260089/14.09.2020г.,
постановено по гр.д. №189/2020г. по описа на Районен съд-Търговище в обжалваната
му част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Е.Ш. ***, ЕГН:********** да заплати на „Първа инвестиционна
банка“АД-гр.Со-фия, ЕИК ********* юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. за въззивната инстанция.
В
необжалваната му отхвърлителна част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.