Решение по дело №959/2022 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в публично заседание на деветнадесети май 2022г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

 

            при секретаря Светлана Стоянова,

с участието на прокурора Мирослав Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 959 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Подадена е касационна жалба от „В“ ****срещу Решение № 148/01.02.2022г. постановено по НАХД № 20213110204478/2021г. по описа на ВРС, 45 състав,  с което е изменено НП № 03-014243/08.09.2021г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.

В касационната жалба и в писмено становище, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено в цялост НП.

Ответникът, чрез процесуален представител не изразява становище по касационната жалба. Постъпила е молба по хода на делото по предвидения за това ред – чрез БП АД на 20.05.2022г., т.е. след приключване на устните прения, която на като подадена след срока не следва да бъде съобразена при постановяването на настоящия съдебен акт.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 148/01.02.2022г. постановено по НАХД № 20213110204478/2021г. по описа на ВРС, 45 състав,  с което е изменено НП № 03-014243/08.09.2021г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, като наложената на „В“ ****имуществена санкция на основание чл.146, ал.5 вр. чл. 414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.152 от КТ е намалена от 2000лв. на 1500лв.

За да постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: на 26.07.2021г. в гр.Варна, ул.“Петър Скорчев“ № 2, хипермаркет „Кауфладн“, магазин за печене и продажба на ядки е извършено нарушение от „В“ ****по отношение на В.С.Г назначена на длъжност „продавач-консултант“ състоящо се в не осигуряване на непрекъсната междудневна почивка не по – малко от 12 часа. Констатирано е, че на 25.07.2021г. г-жа Г. е полагала труд от 09.00часа до 21.00часа, а на 26.07.2021г. е полагала труд от 08.00 часа до 20.00часа.

Направен е извод за извършено нарушение на чл.152 от КТ. За констатираното нарушение бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от АНО,  направил извод за съставомерност на деянието, но за налагане на имуществената санкция в завишен размер и изменил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установен от представените доказателства и към установените факти е приложен правилно материалния закон.

Касаторът в касационната жалба релевира довод за неправилно кредитиране на доказателствата, но не се релевира твърдение за настъпване на различни факти от установените от съда, поради което и доводът е неоснователен.

Останалите доводи са свързани с приложението на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, като касаторът я цитира и намира за приложима. Тези доводи са неоснователни. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба приложението й е предвидено за нарушения отстранени веднага след установяването им по предвидения в кодекса ред. В случая нарушението поради самото му естество не попада в обхвата на тази разпоредба, въпреки че не е изключено изрично по нормативен път от приложното й поле. Нарушението е не осигуряване на предвидената императивно 12 часова почивка между два работни дни. Времето, което работникът е следвало да почива, но не е имал тази възможност не може да се върне или компенсира на по-късен етап. Междудневните почивки са регламентирани при съобразяване на нуждите на човешкия организъм от възстановяване в размер на 12 часа. Целта е работникът да възстанови работната си сила и при полагането на труд да не допусне напр. но не изчерпателно - нарушение на трудовата дисциплина, на правилата за извършваната от него дейност, на изискванията за безопасност и здраве при работа … Липсата на почивка и съответно натрупването на умора може да доведе до инциденти и тежки трудови злополуки. Именно затова и изискването за осигуряването на междудневна почивка е закрепено в императивно правило на КТ и не може да се разглежда като маловажен случай на нарушение на трудовото законодателство. В този аспект като е отчел спецификите на нарушението и смекчаващите обстоятелства (това, че дружеството не е наказвано за такова нарушение) съдът е приел, че следва да измени наложената имуществена санкция на минимален размер.

Доводът относно приложението на практиката на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е неоснователен на следните две съображения: 1. при твърдение, че ДИТ Варна извършва дейност в противоречие с правилата заложени от ИА ГИТ, същото следва да бъде отнесено към компетентната по степен институция, а именно ИА ГИТ и 2. комплексното тълкуване на разпоредбите на чл.152 от КТ[1] вр. чл.414, ал.1, предл. 1 от КТ[2] не влече извод, че за реализацията на административната отговорност на работодателя се предвижда или е поставено изискване за наличие на системност на извършването на нарушението, а е достатъчно констатирането и на само едно нарушение.

При съобразяване на горното касационната инстанция приема, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което оспореният съдебен акт  следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 148/01.02.2022г. постановено по НАХД № 20213110204478/2021г. по описа на ВРС, 45 състав.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.