Р Е
Ш Е Н
И Е
№
304
Гр. Русе, 17 декември 2019г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 17 октомври 2019г. в състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
Членове: Ъшъл
Ириева
Зорница Тодорова
при
участието на секретаря Иванка Венкова, като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 307
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Русенският районен съд с Решение № 678
от 23.04.2019г. по гражданско дело № 3811 по описа за 2018г. отхвърля предявения
от „Кредит Инс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр.С., бул.“Ц. Б.ІІІ“№**, вх.*, ет.*, ап.*, срещу М.И.Х., ЕГН **********
иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че М.И.Х. дължи на
„Кредит Инс“ ООД сумите: 400 лева – главница по Договор
за потребителски кредит „Екстра“ №70421/12.09.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 05.02.2018г. до окончателното й изплащане; 144 лева – договорна
лихва за периода 12.09.2017г. – 01.02.2018г.; 296 лева – договорна такса „Гарант“
за периода 12.09.2017г. – 01.02.2018г.; 5.28 лева - мораторна
лихва за периода 13.10.2017г. – 01.02.2018г., предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №374/06.02.2018г., издадена по ЧГД №746/2018г. по описа на РРС,
като неоснователен.
Делото пред Русенски окръжен съд е
образувано по въззивна жалба на „Кредит Инс“ ООД ЕИК ********** гр. София, представлявано от управителя М. Г.
А.чрез пълномощник адвокат Р.Д., против решение № 678/23.04.2019 г. по гр. д. №
3811/2018 г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлен установителния иск по
чл. 422 от ГПК. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно и моли окръжния
съд да го отмени и да постанови ново решение, с което да уважи исковете, както
и да присъди разноските.
Ответникът по жалбата М.И.Х. чрез
особен представител адвокат Сл. С. подава писмен отговор, че въззивната жалба е
неоснователна, а решението на районния съд – законосъобразно и правилно.
Въззивната жалба
е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на
въззивно обжалване решение на районния съд. След указание от районния съдия
жалбоподателят е внесъл държавна такса по жалбата.
Въззивната
жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени
в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Русенският окръжен съд прецени
доводите на страните, събраните доказателства и правилността на
първоинстанционното решение и прие следното:
Русенският районен съд е издал Заповед
за изпълнение № 374 от 6.02.2018г. по ч. гр. д. № 746/2018г на основание чл.
410 от ГПК длъжникът М.И.Х. да заплати на кредитора „Кредит инс“
ООД сумите: 400 лв. главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
70421/12.09.2017г., 144 лв. договорна лихва 12.09.2017г.-1.02.2018г., 296лв. договорна
такса „Гарант“ 12.09.2017г. -1.02.2018г., 5,28 лв. законна лихва за забава от
13.10.2017г. до 1.0.2018г.
Длъжникът М.И.Х. не е намерена на постоянен и настоящ адрес
и няма данни за регистрирани трудови договори в НАП. Заповедта за изпълнение е връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК съдът
указал на заявителя да предяви иск за установяване съществуването на вземането
по заповедта.
Искова молба по чл. 422 от ГПК съответства
на заповедта.
По делото ищецът представя
разпечатани от своята електронна система Заявка № 70421 от М.И.Х. ЕГН **********
e-mail ************, отбелязване,
че заявката е потвърдена на 12.09.2017г. за кредит
400 лв., сума за връщане 840 лв. до 12.09.2018г., дата на одобряване
12.09.2017г.
Представена е разписка за извършено
плащане с наредител „Кредит Инс и получател М.И.Х. за сумата 400 лв. чрез системата
e-Pay от 12.09.2017г., генерирана от платежния
оператор. Третото лице Изи пей – Парични преводи и
платежни услуги представя оригинал на разписка № 07000634113019 от 13.09.2017г.
с наредител „Кредит Инс“ и
получател М.И.Х. ЕГН ********** за получаване на сумата 400 лв. на основание договор
№ 70421/12.09.2017г. Разписката носи подпис на М.Х. и изписване ръкописно на
двете й имена.
Главен мотив към обжалваното решение
за отхвърляне на иска е, че са предоставени разпечатки от електронните документи,
свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация, но не са ангажирани доказателства,
които установяват, че М.Х. е авторът на електронната заявка от 12.09.2017г. и доставчикът
на финансовата услуга от разстояние я е уведомил своевременно за всички условия
на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съответно, че й е
предоставил информацията по чл.8 и чл.9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл.10 от
същия закон. Липсват доказателства за установяване факта, че ответницата е потвърдила
сключването на договора, като е избрала изпратения от заемодателя линк за потвърждение,
както и такива, че съобразно чл.4.10 от ОУ и е изпратено писмо на електронната поща
съдържащо линк към „Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити“. Районният съд е достигнал до извода, че не може да
се приеме, че между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски
кредит „Екстра“ №70421/12.09.2017г. С оглед изложеното, макар да е безспорно, че
М.Х. е получила сумата 400 лева, предоставена й от „Кредит Инс“
ООД, не било установено същата да е получена на договорно основание по силата на
твърдения договор за потребителски кредит, съответно при условията, съдържащи се
в него, поради което предявените искове се явяват недоказани на заявеното основание
и следва да се отхвърлят.
Окръжният съд споделя извода, че
не е доказано М.И.Х. да се е съгласила с условията на Договор за потребителски кредит
„Екстра“, представен по делото като разпечатка от електронната системата на CreditIns.bg.
Ищецът твърди в исковата молба, че
в резултат на подадената заявка, служител на дружеството се свързал с ответника
по телефона, като последният потвърдил самоличността си, истинността на предоставената
информация и желанието да получи при условията на дружеството, кредит в размер на
400 лева. Съгласно чл. 18, ал. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние преддоговорната информация, както и изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. Запис на телефония разговор не е представен по делото.
Следващото твърдение в исковата
молба е, че след обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга,
ищецът изпратил на посочената от М.Х. електронна поща, електронен формат на договора
за кредит от разстояние. Кредитополучателят потвърдил сключването на Договор за
потребителски кредит „Екстра“ №70421/12.09.2017г. с избиране на изпратения от „Кредит
Инс“ ООД линк за потвърждение. Това обстоятелство
също не е доказано от ищеца. Доказването е могло да бъде осъществено чрез
техническа експертиза – има данни за електронния пощенски адрес на
кандидат-кредитополучателя и за I.P. на използваното от него електронно
устройство. Вместо това ищецът се е задоволил с твърдението, че единствено
ответницата може да предостави личните си данни. Това твърдение е вероятно до
голяма степен, но с оглед оспорване на иска подлежи на доказване.
Окръжният съд споделя също извода
на районния съд, че двете писмени доказателства: разписка за извършено плащане
и оригинална разписка с подпис и саморъчно изписване на името доказват, че М.И.Х.
е получила на 13.09.2017г. сумата 400 лв. Действително само поради вписването в
последната разписка като основание за превода Договор № 70421/12.09.2017г. не
може да се заключи, че ответницата се е съгласила с клаузите на представения по
делото договор. Не е доказано тя да се е обвързала точно с този договор. От
друга страна, неправилен е извода на районния съд, че е недоказан искът за
главница на заявеното основание. Този правен извод не отчита, че договорът за
заем е реален договор – счита се сключен с предаването на сумата. На какво
основание е предадена сумата? Предметът на дейност на „Кредит Инс“ ООД е извършване на дейност като финансова институция,
изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал.
1 т.3 от Закона за кредитните институции. Следователно основанието за предаване
на 400 лв. на ответницата е договор за паричен заем със задължение за връщане
на сумата. Дължи се и законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане. Само до тук. Допълнителните вземания, основани на
недоказан писмен договор 70421/12.09.2017г. от разстояние, не се дължат.
Мотивиран така Русенският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 678 от
23.04.2019г. по гражданско дело № 3811 по описа за 2018г. на Русенски районен
съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Кредит Инс“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.С., бул.“Ц. Б. ІІІ“№**
вх.*, ет.*, ап.*, срещу М.И.Х., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК
за признаване за установено, че М.И.Х. дължи на „Кредит Инс“
ООД сумата: 400 лева – главница по договор за паричен заем от 13.09.2017г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2018г. до окончателното й
изплащане - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №374/06.02.2018г.,
издадена по ЧГД №746/2018г. по описа на РРС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на парично задължение на длъжника М.И.Х., ЕГН ********** в полза
на кредитора „Кредит Инс“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр.С., бул.“Ц. Б. ІІІ“№**, вх.*, ет.*, ап.*, в размер
на 400 лева – главница по договор за паричен заем от 13.09.2017г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.02.2018г. до окончателното й изплащане - предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение №374/06.02.2018г., издадена по ЧГД
№746/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М.И.Х., ЕГН **********
постоянен адрес ***, да ЗАПЛАТИ на „Кредит Инс“ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.С., бул.“Ц. Б. ІІІ“№**, вх.*,
ет.*, ап.* чрез адвокат Р.И. ***, сумата 153,79 лв. (сто петдесет и три лева и
седемдесет и девет стотинки) съразмерни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА М.И.Х., ЕГН ********** постоянен
адрес ***, да ЗАПЛАТИ на „Кредит Инс“ ООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.С., бул.“Ц. Б. ІІІ“№**, вх.*, ет.*, ап.*
чрез адвокат Р.И. ***, сумата 763,04 лв. (седемстотин шестдесет и три
лева и четири стотинки) съразмерни разноски в исковото производство за двете
инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 678 от 23.04.2019г.
по гражданско дело № 3811 по описа за 2018г. на Русенски районен съд в ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявения от „Кредит Инс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.С., бул.“Ц. Б. ІІІ“№** вх.*,
ет.*, ап.*, срещу М.И.Х., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване
за установено, че М.И.Х. дължи на „Кредит Инс“ ООД сумите
по Договор
за потребителски кредит „Екстра“ №70421/12.09.2017г.: 144 лева – договорна лихва
за периода 12.09.2017г. – 01.02.2018г.; 296 лева – договорна такса „Гарант“ за периода
12.09.2017г. – 01.02.2018г.; 5.28 лева - мораторна лихва
за периода 13.10.2017г. – 01.02.2018г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №374/06.02.2018г., издадена по ЧГД №746/2018г. по описа на РРС, като
неоснователен.
Решението на окръжния съд не
подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: