№ 2123
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110209537 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Х.М., срещу наказателно постановление
/НП/ № СОА22-РД11-44/31.01.2022г., издадено от зам. кмет на Столична
Община, с което на И.Х.М. е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 94 ал.3 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че наказателното постановелние е незаконосъобразно
и неправилно. Оспорват се фактическите констатации. Иска се от съда да
отмени атакувания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Той поддържа жалбата си и доводите в нея. Счита, че наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. П.. Тя
оспорва жалбата и доводите в нея. Иска от съда да потвърди наказателното
постановление.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 16.12.2021г. св. Н. Г. съставил АУАН на И.Х.М., за нарушение на
чл.94 ал.3 ЗДвП като посочил, че лек автомобил „Сузуки Ауто“ с ДК № ****
е паркиран върху тротоара на място неопределено за паркиране на ППС в гр.
София, на ул. „Макгахан“ до бл. 185 в посока на движение към ул. „Найден
Геров“.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което при идентична словесна обосновка на соченото
нарушение и съответна дадена правна квалификация на Иван М. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на
събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Г. и св. А. и св. М..
Събраните по делото доказателлства единно и непротиворечиво изясняват
фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдът ги кредитира в
цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи. Изводът за това е обусловен от наличните по делото и
приобщени като писмени доказателствадва заповеди, очертаващи
правомощията на съответните лица.
Съдът прие, че в производството протекло пред административно-
наказващият орган не е допуснато съществено процесуално нарушение,
водещо до опорочаване законосъобразността на обжалвания акт.
В процесната хипотеза контролният орган е въвел обстоятелства,
касаещи обективните предели на твърдяното нарушение. По този начин е
обезпечена възможността на субекта на отговорността да установи срещу
2
какви факти следва да се защитава.
Кредитираната доказателствена съвкупност ясно очертава
позиционирането на превозното средство, мястото на което същото се е
намирало – върху тротоар на неопределено за паркиране място. Установен е
субекта на отговорността, както и субективното му отношение към проявата.
В съзнанието на М. е имало представи относно обстоятелствата, при които
действа, представи относно собственото поведение като въпреки наличието
им е осъществил административното нарушение като е паркирал превозното
средство върху тротоар на място неопределено за паркиране на ППС.
Администартивно-наказващият орган е определил правилно вида и
размера на наложеното административно наказание – глоба в размер на 50 лв.
Същото е пропорционално на вида и тежестта на нарушението, поради което
не следва да бъде редуцирано.
С оглед изхода на производството на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН
жалбоподателят И.Х.М. следва да заплати в полза на СО сумата от 100 лв.
/сто лева/, представляваща разноски за юриконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № СОА22-РД11-
44/31.01.2022г., издадено от зам. кмет на Столична Община, с което на
И.Х.М. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 94 ал.3 ЗДвП.
ОСЪЖДА И.Х.М. да заплати в полза на Столична Община сумата от
100 лв. /сто лева/, представляваща разноски за юриконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
3
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4