Р Е Ш Е Н И Е
№ 183/3.2.2020г.
град
Варна,03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
`
Варненският районен съд тридесет и седми състав
На двадесет и девети януари година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар :
Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от съдията АНД №
97 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.К.П. с ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 23 - 0000614/12.11.2019 год. на Началника на
Областен отдел "Автомобилна администрация", с което за нарушаване
нормата на чл. 139,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал.1,
т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ му е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 2500
/две хиляди и петстотин/ лева на основание чл. 177,
ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП
е неправилно, незаконосъобразно, поради липса на компетентност на
актосъставителя и наказващия орган, неспазване на установената форма и
съществено нарушение на процесуалните правила. НП било издадено от материално
некомпетентен орган. В жалбата се сочи, че представеният екземпляр от АУАН бил нечетаем. Същият бил съставен въз основа на придружаващите
товара документи и не можело да се приеме за доказано претоварване на
превозното средство над допустимата маса. Не ставало ясно коя е нарушената
наредба, тъй като в същата никъде не били отразени максимални маси за движение
на ППС в килограми, а само в тонове. Твърди се и нарушение на чл. 42 от ЗАНН.
Сочи се, че наказанието не било съобразено и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява, представлява се
от процесуален представител, адв.А., ВАК, който поддържа жалбата и моли съда да
отмени атакуваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в
съдебно заседание изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, а
във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като заявява, че подробни
аргументи в подкрепа на това си искане е изложил в придружителното
писмо, с което е изпратена жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.08.2019 год. свидетеля Б.Г.,*** и негов колега св.К.Ц.,***, изпълнявали
служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се били
позиционирали в района на пристанище Варна Изток, в гр.Варна, на КПП
автомагистрала „Хемус“, летище - Варна. Около 12:40 часа, инспекторите спрели за проверка въззивника, който
управлявал влекач марка "Волво FХ 124Х25",
кат. N3 с peг. № В 48-84 НК с две оси, с прикачено
полуремарке с три оси, кат. 04 с per. № В 09-37 ЕС и двете собственост на
превозвача "Кунев транс" ЕООД.
В хода на проверката по представените
от въззивника пътно-прехвърлителна разписка № 79/14.08.2019 год., товарителница
и пътен лист било установено, че въззивникът извършва обществен превоз на 37
280 кг. пшеница по маршрут с.Ивански, обл.Шумен –
гр.Варна. От така представените от
въззивника документи било установено, че общата маса на натоварване на съчленената композиция възлиза на 51 460 кг. и надвишава
допустима максимална маса определени в наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ –
40000кг. с 11 460 кг. По време на проверката въззивникът не представил
квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми
издадена от АПИ.
На място св.Г. съставил на въззивника АУАН,
серия А-2018, бл. № 266588/14.08.2019 г., в който посочил, че същият е нарушил
нормата на чл. 139,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал.1,
т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ, като
представените от въззивника по време на проверката документи – пътен лист,
товарителница, пътно-прехвърлителна разписка и тахографски лист били иззети.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал
без възражения и без да оспори фактическите констатации посочени в него.
Въз основа на така съставения акт и на материалите, съдържащи се в
административно-наказателната преписка Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, счел, поради липса на възражения, че няма спорни
обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което на основание
чл. 177,
ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП наложил на въззивника административно
наказание „глоба“ в размер на 2 300
/хиляда и триста/ лева за нарушение на чл. 139,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено лично на П. на 02.01.2020 г. В
законоустановения 7-дневен срок, на 07.01.2020 г. /видно от входящия номер на
жалбата/, чрез Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”
–гр.Варна, П. *** срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Г. и св.Ц., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си
противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените
материали по делото- от показанията на
св.Г. и св.Ц., дадени в съдебно заседание, АУАН, пътно-прехвърлителна разписка,
товарителница, пътен лист, тахографски лист, справка за водача и от останалите
приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършена служебна проверка за
законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното
производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника,
посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е
налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното
производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение.
Посочването в акта и НП, че към момента на проверката въззивникът не е
представил квитанция от АПИ е достатъчно за обективната съставомерност на
вмененото нарушение, доколкото недвусмислено сочи на неспазване на установения
ред за движение като в този смисъл е налице и константна практика на АС Варна,
например Решение по к.н.а.х.д. № 1892/2016 год. Решение по к.а.н.х.д. № 1790 по описа на съда за 2017 година, Решение
по к.а.н.х.д. № 282 по описа на съда за 2017г. и ред други. От друга страна
правилно е било прието, че нарушението е извършено на 14.08.2019 г. /датата на
извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това на
извършване на проверката, когато свидетелят Г. и неговият колега св.Ц. пряко и
непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на
превозвания товар, както и съдържанието на придружаващите превоза документи. И
доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията
на гр.Варна то предполага и териториална компетентност на наказващия орган –
Началник ОО"АА" - Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав
доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП
се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде
НП. В случая със Заповед № РД – 08 - 249/15.05.2015 год. /приложена към
преписката/ министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е
делегирал правомощия на началниците на ОО "АА" да издават НП за
нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията, на която са
извършени нарушенията.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани
безспорни и категорични доказателства, че въззивникът е извършил нарушението,
за което му е наложена санкция.
Съдът не споделя посоченото в
жалбата, че нарушението не било доказано. Напротив същото е безспорно доказано
от представените от самия водач документи, съпътстващи извършвания от него
превоз. Последните в нито един момент на производството не са били оспорени,
което да е наложило замерване с техническо средство на превозното средство. В
тази връзка, съдът намира, че въззивникът едва в жалбата се опитва да установи
съществено процесуално нарушение, като в нито един момент в хода на АНП от
самото му започване със съставяне на АУАН, до издаване на НП, не е отрекъл по
същество извършеното нарушение.
Следва да се отбележи, че въззивникът
не твърди неистинност на представените съпътстващи превоза документи. Прочие
ако беше сторил това би се стигнало до други наказателноправни
последици. Съдът не споделя и възражението в жалбата, че установяването на
действителното тегло на проверяваното превозно средство следвало да бъде
доказано чрез измерване с измервателно средство, в която насока била и
разпоредбата на чл.35 ал.3 от НАРЕДБА № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Цитираната разпоредба касае проверката и заверяването на разрешителното или
документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 на влизащите и напускащи
страната извънгабаритни ППС и е относима
към проверките извършвани на граничния контролно-пропускателен пункт от
длъжностните лица на Агенция „Митници”.
Съгласно нормата на чл. 139,
ал.1, т.2 пр. 2 от ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с
размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от Министъра на
регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Няма спор, че тази норма е банкетна като в случая бланкетния състав е запълнен с нормата на чл. 6, ал.1,
т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която
въвежда допустима максимална маса от порядъка на 40 тона за ППС, движещи се по
пътища, отворени за обществено ползване, в случаите на съчленени
ППС с пет, шест и повече оси в разновидността на МПС с две оси с полуремарке с
три и повече оси.
От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се установява, че процесният случай попада именно под
действието на нормата на чл. 6, ал.1,
т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като
нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса
на движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което наместо с
изискуемата максимална маса от 40 000 кг., е с общо тегло 51 460 кг. В
горната насока са както показанията на разпитания по делото свидетел, така и
приложените към АНП и представени от въззивника по време на проверката
пътно-прехвърлителна разписка. За съда няма никакво съмнение, че въззивникът
(професионален водач на МПС) е съзнавал, че тежестта на ППС-то, заедно с товара
не е съответствала на допустимата максимална маса - 40 00 кг. за ППС, движещи
се по пътища, отворени за обществено ползване.
С оглед гореизложеното настоящият състав
намира, че АНО правилно е преценил, че въззивникът е допуснал нарушение на
нормата на чл. 139,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал.1,
т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ.
Въззивникът е
съзнавал, че общото тегло на ППС и товара превишават 40т., както и
обстоятелството, че липсва издадено надлежно разрешително (съответно документ,
установяващ плащането на съответна такса за движение на тежко ППС по отношение
на товарния автомобил и товара за 14.08.2019 г.) и
въпреки наличните представи е предприел управление на ППС – МПС с две оси и
свързано полуремарке с три оси с обща маса, надвишаваща определените норми в
наредбата посочена по-горе.
АНО е наложил за визираното
нарушение следващото се наказание,
съобразно нормата на чл. 177,
ал.3, пр.2 от ЗДвП. Определил е същото в размер над средния към
максималния предвиден в санкционната норма, а именно глоба в размер на 2 300
лв. /две хиляди и триста/ лева позовавайки се на високата степен на
обществена опасност на нарушението и значителното превишаване на допустимата
маса – повече от 20% квалифициращо нарушението като най-тежко нарушение
съобразно Приложение І, т.4 от Регламент 2006/403 на ЕС.
В случая, видно от мотивите
изложени в НП, АНО е определил размера на санкцията, отчитайки само наличието
на отегчаващи отговорността обстоятелства, каквото обстоятелство безспорно е значителното
превишаване на допустимата маса на ППС-то. АНО е отчел, че до момента
въззивникът е бил наказван три пъти за такова нарушение на ЗДвП. Той е наказван
за още четири нарушения на ЗДвП, съобразно ангажираните по АНП доказателства.
От друга страна действително нарушението е с висока степен на обществена
опасност, но това е отчетено от законодателя с оглед фиксирания от него
значителен по размер минимум на наказанието - 500 лв., поради което не следва в
случая този факт да се отчита допълнително при определяне размера на санкцията.
И като съобрази горните обстоятелства и прие превес, но не и изключителен, на
отегчаващи адм.наказателната отговорност
обстоятелства съдът счете, че така наложеното на въззивника наказание се явява
прекомерно завишено. Счете, че в случая дори наказание наложено в по-нисък
размер малко под средния – 1000 лв. би постигнало целите на адм.
наказания предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН. Поради това съдът прецени, че следва да измени НП като намали
размера на наложеното наказание глоба от 2 300 /две хиляди и триста/ лв. на 1
000 /хиляда/ лв.
Съдът счете, че в случая не би било допустимо налагане на наказание в
минимален размер, т.к. това би означавало определяне на наказание в нарушение
на принципа регламентиран в нормата на чл. 27, ал.3
от ЗАНН, и на следващо мястото защото налагането на минимално
наказание в случая не би било съответно на извършеното нарушение. Както бе
посочено по-горе претоварването не е незначително, а нарушението е извършено
при пряк умисъл. Действително от нарушението не са настъпили вреди. Горното
обаче е обяснимо предвид това, че нарушението е формално, на просто извършване
и не предполага настъпването на вреди /имуществени или неимуществени/, а
вредните последици от него настъпват с момента на довършване на деянието.
Безспорно наказанието глоба рефлектира върху финансовата сфера на
нарушителя, но неговите доходи не са определящи за размера на наказанието.
Противното би означавало на лице без доходи изобщо да не бъде налагана санкция
глоба или да бъде налагана санкция в минимален размер при наличие на отегчаващи
отговорността обстоятелства, което не е нито целта, нито духа на закона.
Отделно от това, в случая въззивника не е ангажирал доказателства за имотното
си състояние, такива не са събрани и от АНО.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът
прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон,
същото не страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но
следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание глоба
от 2 300 /две хиляди и триста/ лв. на 1
000 /хиляда/ лв..
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
23-0000614/12.11.2019 год. на Началника
на Областен отдел "Автомобилна
администрация", с което на П.К.П., с
ЕГН **********, за нарушаване нормата на чл. 139,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал.1,
т.3, б."а" от Наредба №
11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 2 300 /две
хиляди и триста/ лева на основание чл. 177,
ал.3,т.1, пр.2 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ на 1 000 / хиляда/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите
са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :