№ 123 09.10.2018 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд
На шести юли
наказателен
състав
две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Георги Пепеляшев
Членове: Даниел Марков
Петя Георгиева
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Румяна Славова
като разгледа докладваното от съдията Даниел Марков
ВНОХ дело № 447 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
присъда №4 от 10.05.2018г. по НОХД № 4/2018г., Районен съд- гр. Малко Търново е
признал подсъдимия В.А.Н. с ЕГН: **********,*** за виновен в това че на 11.04.2017
г. в с. В. общ. Малко Търново държал огнестрелно оръжие –
двуцевна гладкоцевна ловна пушка – вид надцевка марка „ТОЗ“ руско производство
със сериен номер ХЕ ***** калибър 12 и двуцевна
гладкоцевна ловна пушка – успоредка,
марка ЧЗ „Чешка Збрьовка“ със сериен номер ******, калибър 16 и боеприпаси - 12 броя ловни патрони, 12
калибър, без да има за това надлежно разрешение по Закон за оръжията,
боеприпасите, взривни вещества и пиротехнически изделия, поради което и на
основание чл. 339, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го осъдил на наказание лишаване от
свобода за срок от две години. Изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода е било отложено за изпитателен срок от три години.
Съдът
е отнел на основание чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК в полза на Държавата
веществените доказателства – гладкоцевна ловна пушка – вид надцевка марка „ТОЗ“
руско производство със сериен номер ХЕ ***** калибър 12 и двуцевна гладкоцевна ловна пушка – успоредка, марка ЧЗ „Чешка
Збрьовка“ със сериен номер ******, калибър
16, и 1 брой разрешително сер. Ж ***** на РУП на
МВР М.Търново и 1 брой разрешително за
съхранение № 81/2012г. на РУП на МВР М.Търново.
С
присъдата подсъдимият В.Н. е бил осъден да заплати
сумата от 85,18 лв., разноски по делото.
Присъдата
е обжалвана от защитника на подсъдимия с
бланкетна въззивна жалба, в като се моли за нейната отмяна. Алтернативно, при
неуважаване на това искане се предлага обжалвания акт да се отмени и делото
върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В писменото допълнение към
жалбата и съдебно заседание защитникът развива подробни доводи за нарушаване на правилата за
анализ на доказателствата, което е довело до необоснованост на присъдата и за
нейната неправилност.
Подсъдимият
намира себе си за невинен по
повдигнатото му обвинение.
Представителят
на Бургаска окръжна прокуратура намира, че въззивната жалба е неоснователна,
поради което предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена
изцяло.
Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на
страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, приема
следното:
Подсъдимият
В.А.Н. е ловец и притежавал разрешително серия Ж, №****, издадено на 13.03.2003 г. от РПУ на МВР Малко
Търново за носене на ловна пушка модел „ТОЗ“, калибър 12, № ХЕ ****. За същото оръжие той разполагал и с разрешение
№81/10.07.2012г. за съхранението му, валидно
до 31.03.2017г, до която дата е бил срока на разрешителното му за носене
–л.13 от досъд.п.
Синът
на подсъдимия – свид.К. Н., живеел в Н.. Той също бил ловец и притежавал ловна пушка - марка
ЧЗ „Чешка Збрьовка“ със сериен номер № *****, калибър 16, за която имал разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие. След последното му идване в страна
през май 2015г. оръжието му е било съхранявано в касата в дома на баща му в с.В.. На 20.04.2016
г. подс. В.Н. занесъл пушката на сина си в офиса на свид. А. за да извърши
проверка за техническа годност на оръжието, а на 26.04.2016 г. подал заявление от името на сина
си до Началника на 02 РУП на МВР Бургас за издаване на разрешително за носене и
съхранение на същата ловна пушка. Въз основа на представените документи и изготвените докладни записки (л.46-л.56 от
досъд.п.) на свид.К.Н. е било издадено на
02.06.2016г. разрешително № ********
за носене, съхранение и употреба на гладкоцевна
ловна пушка - марка ЧЗ „Чешка Збрьовка“, сер. номер № *****, калибър 16. Разрешението останало неполучено и се
съхранявало във 02 РУП на МВР Бургас - л.14 от досъд.п.
По
повод сигнал за стрелба в с.В. свид. Н. А. - служител при
РУП на МВР Малко Търново служба „КОС”, извършил справка за притежателите на
оръжие в регистъра и констатирал, че
срока на на издаденото подс. В.Н. разрешение
за носене и съхранение на ловно оръжие е изтекъл. Свид. А. и Б. Т. – полицай от РУП на МВР Малко Търново, посетили домашния
адрес на подс.Н. *** . Подсъдимият
представил разрешенията за ловното си оръжие
и отключил касата , в която свид.А.
установил 12 броя ловни патрони, калибър
12 и два броя ловни пушки – гладкоцевна ловна пушка вид надцевка марка „ТОЗ“
руско производство със сериен номер ******
калибър 12 и двуцевна, гладкоцевна ловна пушка - успоредка, марка ЧЗ „Чешка
Збрьовка“ със сериен номер №*****, калибър
16. Оръжията и патроните били предоставени на полицаите с протокол за
доброволно предаване, пред които подсъдимият обяснил, че пушката марка „ТОЗ“ и патроните към нея са негова собственост, но забравил да поднови разрешителното си, а
другата пушка била на сина му.
Според
заключението на балистичната експертиза
представените за изследване 2бр. пушки
са технически изправни, годни за
произвеждане на изстрели и представляват огнестрелно оръжие по смисъла на
ЗОБВВПИ, както и че представените за изследване 12 броя патрони са ловни,
калибър 12, годни по предназначение, като последните са били унищожени при
проведената експериментална стрелба.
Така изложената и приета от въззивната инстанция
фактическа обстановка е идентична с фактическите изводи на МТРС. По делото са
събрани достатъчно доказателства, от които могат да се
направят правилни изводи досежно
предмета на доказване. Установените от първоинстанционния съд правнорелевантни
факти съответстват на събраните и проверени по съответния процесуален ред
доказателства по делото.
Според обясненията на подсъдимия пред МТРС, поради
дългия петгодишен срок на разрешението за
съхранение на собственото му оръжие, той е пропуснал изтичането му, а за
ловната пушка на сина си не знаел , че се намира в касата , защото там я
прибрала съпругата му. В потвърждение на тези обяснения са депозираните
свидетелски показания на сина му – К.
Н. и съпругата му – Я. Н..
В приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК показания
свид. К. Н.
разказва , че един ден преди да отпътува отнесъл пушката в дома на родителите си
в с.В., където искал баща му да му покаже как да я почисти „правилно“.
Когато пушката била разглобена на подсъдимият му станало лошо и синът му,
знаейки че баща му е сърдечно болен, се притеснил. Мисли, че той го е откарал
при кардиолог в гр.Бургас, а на
следващия ден отпътувал за Норвегия и за пушката бил забравил.
Същите версия е разказна пред МТРС и от съпругата на
подсъдимия- свид. Я. Н. , която дъпълва, че на 14.05.2015г., след
отпътуването на сина и съпругът й за кардиолога, тя е взела разглобената пушка,
отнесла я в другата стая и я оставила в касата, която е била отключена и чиято
вратичка само притворила. В отговори на въпроси същата свидетелка не може да каже дали тази пушка се е виждала
в касата, но е категорична , че никога
не е говорила със съпруга си за същата пушка.
МТРС е констатирал противоречието между двете групи
гласни доказателствени източни – обясненията на
подсъдимия и показанията на съпругата му , сина му и на
свид.Г. Г., от една
страна и показанията на свидетелите Н. А., И. Д. и А. А., от друга. Отчел е пристрастността на първата група свидетели и е посочил защо не
се доверява на техните показания и на обясненията на подсъдимия. Преценката на
МТРС напълно се споделя от настоящата инстанция, не само поради тяхната
предубеденост , но поради множеството твърдения, лишени от елементарна житейска
правдоподобност, като например, че К.Н. като ловец поне от 2012г., ще се учи
„правилно“ да чисти ловното си оръжие през 2015г.; както и
че изобщо ще забрави и ще се
дезинтерисира за оставеното в дома на
родителите му разглобено и непочистено лично ловно оръжие; че след първоначалното притеснение за същото
оръжие, поради което го прибрала в касата, свид. Я.Н. в последствие изобщо не е съобщила за новото му местонахождение на
съпруга си; че това разглобено оръжие не може да се види в касата; че тази каса
не е отваряна след дата 14.05.2015г. от подсъдимия; че свид.Г. Г. не помни какво
е правил на 26.04.2016г., но на 20.04.2016г.
помни, че с подсъдимия специално са пътували до гр.Бургас за да вземе
последният „разрешително“ за пушката на
сина му, но без да носи оръжието и др.
Освен че са неправдоподобни , съобщеното в тези
доказателствени източници не си кореспондира с останалите факти по делото –
свид.К.Н. е напуснал страната на 13.05.2015г., видно от приложената справка на
л.27 от досъд.п.(а не на 14.05.2016г., от която дата е представената рецептурна
бланка за подсъдимия-л.37 от досъд.п.) и според неговите показания до
19.08.2017г. не се е връщал в страната;
свид.Д.Д. сочи, че от 10-15г. подсъдимият
редовно идвал на лов със своето оръжие,
което означава, че през двата ловни сезона
2016г. и 2017г. касата за съхранение на оръжие все пак е била отваряна,
дори само защото според балистичната експертиза след последното им почистване и
от двете оръжия не са произвеждани изстрели;
подсъдимият е занесъл пушката на сина си за технически преглед за
годност, той е представил документите за подновяване на разрешителното за
носене , съхранение и употреба за същото оръжие.
От показанията на свид. И. Д. – служител в
служба „КОС“ към ІІ РУП на МВР-Бургас, се установява , че на 26.04.2016 г. подсъдимият е подал заявление до Началника на 02 РУП на МВР
Бургас, ведно с изискващите се за това документи (включително служебна бележка
от БОП, свидетелство за съдимост от МТРС, документ за психиатрично
освидетелстване, заверен ловен билет, служебна бележка за техническа годност на
оръжието) за издаване на разрешително на сина му за носене и съхранение на
същата ловна пушка. Въз основа на представените документи и изготвените докладни записки (л.46-л.56 от
досъд.п.) на свид.К. Н. е издадено новото разрешително .
Свид. А. А., издал служебната бележка за техническа годност на
оръжието, на два пъти в показанията си изяснява, че ловната пушка марка ЧЗ
„Чешка Збрьовка“ е донесена от лице, което му казало, че понеже сина му пътува
не можел лично да донесе оръжието си за преглед. Макар и да твърди, че нямало
пречка друго лице да донесе чуждо оръжие
за проверка, очевидно същият свидетел е наясно със законовия ред, защото служебната бележка №402 от
20.04.2016г. и в регистъра по чл.140,
ал.1 от ЗОБВВПИ е записал името
на притежаващия разрешението за носене
на оръжието – К. В. Н.. Тук е
необходимо да се посочи, че оплакването за допуснато съществено нарушение от
МТРС, поради допуснати и несъбрани писмени доказателства, не съответства на доказателствените материали
по делото. Действително в свое определение съдът е уважил доказателственото искане
на защитата да изиска от ІІ РПУ-Бургас
„регистъра за извършени проверки за периода 20.04.2016г.“ и копие от
разрешителното на ЕТ“Д.-А. А.“.
Тези документи са представени по делото – л.44-л.47 от НОХД №4/2018г. и
приобщени наред с останалите писмени доказателства с нарочно определение в съдебно заседание от
10.05.2018г. – л.55 от съдебното производство. Пропуска на МТРС да ги обсъди в
мотивите не оказва никакво влияние на крайните
му изводи по фактите. Това е така защото:
1) без значение за отговорността на подсъдимия е дали ЕТ“Д.-А. А.“ е имал съответното разрешение за провеждане на
технически прегледи - очевидно е обаче,
че административният орган не би издал новото разрешение на свид.К.Н., ако прегледа е бил извършен от неоторизирано
лице; 2) записаното в коментирания регистър
под № *** лице, притежател на
съответното разрешение – К. В. Н.,
е безспорно, че не е представил нито оръжието, нито документите за него пред свид.А.А. (както е безспорно, че не той
е подавал документи, получил и впоследствие ползвал служебна бележка от БОП,
свидетелство за съдимост от МТРС, документа за психиатрично освидетелстване).
По посочените по-горе съображения настоящия състав не верифицира показанията на
свид.Г.Г., че подсъдимият
е пътувал до гр.Бургас за да се сдобие
със служебна бележка за техническата годност на оръжието на сина
си, но не е носил подлежащото на
проверка оръжие, разчитайки неясно защо,
че оръжейник ще издаде търсения
документ, отнасящ се за друго лице и
чужда оръжие, без дори да види това оръжие.
Съдът няма основания да се съмнява, че свид.А. е издал
коментираната служебна бележка, след като е извършил технически
преглед на гладкоцевна ловна пушка,
марка ЧЗ „Чешка Збрьовка“, сер.№ ******. Обстоятелството,
че в съдебно следствие същият свидетел не посочвал присъстващия подсъдим като приносителя на процесното
оръжие, би имало евентуално значение в процедура по разпознаване, каквото
процесуално –следствено действие не е провеждано. В случая е от значение, че
донеслото пушката лице , се е представило пред свид.А. като баща на собственика
й и че по делото липсват доказателства в периода след месец май 2015г. трето лице, освен подсъдимия и съпругата му, да е имало достъп до същото оръжие.
Кредитирането
на едни доказателствни източници за сметка на други не е направено от съда в
нарушение на правилата на НПК. Укора срещу оценъчната дейност на съда е
неоснователен. МТРС е съпоставил и анализирал значимите по делото доказателствени материали, като е
конкретизирал и обсъдил източниците, от които е извел всеки един от фактите, които приема за
установени.
Оплакването
за неправилно приложение на закона също е неоснователно.
Извода
на първоинстанционния съд, че подс. В.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 339, ал. 1 от НК е обоснован и законосъобразен.
Настоящата инстанция споделя напълно
правни изводи на БРС, поради което не се налага те да бъдат преповтаряни или
обосновавани със собствен анализ. Като е изложил съображенията си относно
субективната страна на деянието, правилно МТРС е квалифицирал умисъла като пряк,
защото, подс. Н. е със сериозен житейски опит и правоспособен ловец с над 30
години стаж и добре е съзнавал, че трябва да има разрешение да държи тези огнестрелни оръжия и боеприпасите, но не се е
снабдил с такива. Въпреки липсата на
разрешения, той напълно съзнателно съхранявал в каса в дома си в с.В. огнестрелни
оръжия - два броя ловни гладкоцевни пушки, съответно - надцевка марка „ТОЗ“ със
сериен номер ХЕ *****,12 калибър и успоредка марка
ЧЗ „Чешка Збрьовка“ със сериен номер *****, 16
калибър, както и боеприпаси - 12 броя
ловни патрони 12 калибър, без надлежно разрешение, т. е. налице е умишлена вина.
Действително за ловната пушка „ТОЗ“ и за 12бр. ловни патрони той е имал разрешение
за съхранение до 31.03.17г., като след тази дата е продължил да ги съхранява
без надлежно разрешително. Оръжията и боеприпасите са държани в метална каса,
каквато мярка за сигурност при легалното им съхранение е регламентирана в
чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ ( и чл.338, ал.1 от НК). Тези обстоятелства
безспорно намаляват степента на обществена опасност на деянието, но не могат да
я редуцират до явна незначителност.
Факта, че
подсъдимият е съхранявал в дома си инкриминираните
вещи, поставени под специаления режим на
ЗОБВВПИ две ловни пушки и 12 бр. патрони
без изискващото се за това разрешение, като това държане на ловната
пушка марка ЧЗ „Чешка Збрьовка“,сер.№ ******, е
продължило близо 2 години, при това с ясното съзнание, че и новото разрешение,
чието издаване той е инициирал, отново е с данни за лице и местосъхранение,
различни от действителните, правилно са оценени на плоскостта на обществената
опасност на деянието като обичайната, а
не малозначителна, нито явно незначителна за такъв вид противоправни прояви,
което изключва приложението на чл. 9,
ал. 2 от НК.
Неоснователен е укора срещу МТРС за неизпълнено
задължение по чл.301, ал.4 от НПК , поради необсъждане на въпроса за евентуално
реализирано от подсъдимия с деянието му административно
нарушение. Не намира законова подкрепа деянието на
подсъдимия да се разглежда като съвкупност от две самостоятелни деяния, обособени според поставените под
специален режим вещи, за всяко от които да се преценя приложимостта на чл.9, ал.2 от НК и за евентуалната им
административно-наказателна съставомерност. Административната отговорност на свид.К. Н. по чл.194,
ал.1 вр.чл.98, ал.4 от ЗОБВВПИ за личното му оръжие е ирелевантна, защото
предмета на делото касае деяние, извършено от подсъдимия. Ирелевантна е и
административната отговорност на подс. В.Н. за нарушение на чл.87, ал.1 от същия
закон, доколкото тя касае само спазване на срока (един месец преди изтичане на
5-годишния срок на разрешението за съхранение, разрешението за носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях) за иницииране на
процедурата по издаването на административния акт, респективно – отказ по
чл.87, ал.3,вр.чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ, каквато е подновяването на разрешението за носене,
употреба и съхранение на оръжието и боеприпасите към него. В случая, към
инкриминираната дата, подсъдимият не е подавал изобщо документи за
подновяване на разрешението за носене,
употреба и съхранение на ловното си оръжие и боеприпасите към него, не е откривана
процедура, която да е приключила в регламентирания също едномесечен срок от
подаване на заявлението. Ловното оръжие
- надцевка марка „ТОЗ“ сер.№ ХЕ ***** и 12 броя
ловни патрони 12 калибър са държани от подс.В.Н. без надлежно разрешение след
31.03.2017г.
С
оглед изводите на съда за липса на осъществени състави на две отделни административни
нарушенияпрестъпления, правилно са отхвърлени и гражданските искове за
непозволено увреждане.
Предвид изложеното по-горе, настоящият състав счита,
че възраженията на защитата са неоснователни, защото деянието на подсъдимия не
осъществява две отделни административни
нарушения, а съставлява едно престъпление
по чл.339, ал.1 от НК, както го е квалифицирал районният съд.
Правната
доктрина и съдебната практика ( в-с 3 от
мотивите на ТРОСНК № 3/2015 г.) е категорична , че административнонаказателната отговорност
следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. След като МТРС е изложил подробни съображения за неприложение на чл.9, ал.2 от НК с оглед степента на засягане на защитените обществени
отношения, необсъждането на въпроса за евентуално осъществен със същото деяние
състав на административно наказателна
норма, не се явява съществено нарушение,
което да е накърнило правото на защита на подсъдимия.
С
обжалваната присъда МТРС е наложил на подс. Н. минимално предвидения по чл.339, ал.1 от НК размер на наказанието – две години
лишаване от свобода. При отмерването му първоинстанционният
съд е съобразил обществената опасност на
деянието и на дееца и с установените по делото смегчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Не са налице нито изключителни, нито многобройни смегчаващи
вината обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.55 от НК и определяне
на по –леко от минималното предвидено наказание. Подсъдимият не е личност с
висока степен на обществена опасност, на сериозна възраст и със здравословни
проблеми, за което свидетелстват представените в досъдебното производство медицински документи, поради което
реализирането на индивидуалната превенция и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието му не е наложително изолирането му от обществото в затворническа среда. Правилна
е преценката на МТРС, че отлагане изтърпяването на наказанието за срок от три години
е напълно достатъчно подс.Н. да преосмисли и
съобрази поведението си със законите на страната. Така отложеното
изтърпяване на наказанието освен въздействието върху личността на подсъдимия, ще въздейства респектиращо
и върху останалите членове на обществото, включително и в средата, в която е живял и работил
подсъдимият при извършването на деянието си. Обемът на така ангажираната наказателна принуда съответства на закона и на посочените в чл.
36 НК цели, поради което не подлежи на
допълнителна редукция.
Правилно на основание
чл. 53, ал. 2 буква "а" от НК са отнети в полза на държавата
вещите, предмет на престъплението, притежаването на които е забранено, а
именно: гладкоцевна ловна пушка – вид надцевка марка „ТОЗ“ руско производство със
сериен номер ХЕ ***** калибър 12 и двуцевна
гладкоцевна ловна пушка – успоредка,
марка ЧЗ „Чешка Збрьовка“ със сериен номер *****, калибър 16, доколкото подсъдимият не е имал
разрешение за държането им.
Присъждането на разноските по делото е пряко следствие
от признаването на подсъдимия за виновен по повдигнато му обвинение.
При извършената служебната проверка на обжалваната
присъда, въззивният съд не констатира основания за нейното изменяване или
отменяване, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4 от 10.05.2018г.,
постановена по НОХД № 4/2018г. по описа
на Районен съд, гр. Малко Търново
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.