Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 13.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на дванадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Албена Пенчева като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №17325 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от Д.Н.Ф., ЕГН **********,***2 срещу „И.к.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление:***, представлявано
от Венелин Иванов Бабанов, в условията на обективно евентуално съединяване
искове, както следва: с правно основание
чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1 225 евро (хиляда двеста
двадесет и пет евро) с левова равностойност 2 395.89 лв. (две хиляди
триста деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки), която сума е
заплатена от ищеца на ответното дружество без правно основание, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
до момента на окончателното й изплащане, и с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 225
евро (хиляда двеста двадесет и пет евро) с левова равностойност 2 395.89
лв. (две хиляди триста деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки),
която сума е заплатена от ищеца на ответното дружество на отпаднало основание,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба до момента на окончателното й изплащане.
В исковата молба
ищецът Д.Н.Ф. излага, че на 02.10.2017
г. в гр. В. сключил Договор
за поръчка с „И.к.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявана от
управителя Венелин Иванов Бабанов, по силата на който първият бил наречен
„Доверител“, а вторият - „НОВ ДОМ 1“. В чл. 1 от този договор двете страни се
договорили „И.к.Б.“ ЕООД да намери и предостави на Д.Ф. подходящи предложения
за покупка на недвижим имот и да извърши логистична поддръжка на сделката до
сключването на окончателен договор за покупко-продажба /под формата на
нотариален акт/, като посочили и конкретно предложение, а именно: Апартамент №
1 /едно/, находящ се в гр. В. на цена 45 990 евро. Като насрещно
задължение страните договорили Д. Н. Ф. да заплати на „И.к.Б.“ ЕООД
възнаграждение, размерът на което съгласно чл. 3 от договора бил 1 275
евро със срок на изпълнение - 18.12.2017 г.
На 05.10.2017 г., в град Варна Д.Н.Ф. сключил втори договор с
„И.к.Б.“, който бил наименован Договор
за депозит, като по силата на чл. 1 Д.Ф. реално предал на „И.к.Б.“
ЕООД сумата от 1 900
евро като депозит за закупуването на Апартамент № 1 /едно/, находящ се в
гр. В.,
офериран с Договора за поръчка от 02.10.2017 г.
В същата клауза Д. Ф. заявил, че желае да закупи
апартамента на цена от 42 500 евро. В тази връзка в чл.
2 от договора страните договорили, че ако „НОВ ДОМ 1“
постигне такива параметри на цената, Д.Ф. се задължава да сключи
предварителен договор за покупката на имота и да заплати в срок до 18.12.2017 г. възнаграждение в размер на 1 275
евро, съгласно Договора за поръчка от 02.10.2017 г., като в противен случай предадената сума от 1 900 евро щяла да остане в
полза на „НОВ ДОМ 1“ като неустойка за неизпълнението на задълженията на
„Клиента“. Отделно от това, в чл. 5
от Договора за депозит страните договорили, че при постигане на посочените в
чл. 1 параметри на цената, „НОВ ДОМ 1“ се
задължава да предаде на продавача на имота депозита от 1 900 евро.
След
сключването на двата договора Д.Ф. заявил пред управителя на „И.К.Б.“ ЕООД, че желае трето лице да го замести при сключването
на окончателния договор за покупко - продажба, а именно той да бъде сключен от
името и за сметка на неговия баща Н. Д.Ф.. В отговор ищецът и баща му били уверени,
че това няма да бъде проблем
и че финасовите им отношения също няма да претърпят промяна, тъй като в чл.
4 от Договора за поръчка изрично било записано, че ако
оферираният имот бъде закупен от свързано с поръчителя лице, то тогава отново
се дължи уговореното възнаграждение - в случая от 1 275 евро.
Сочи, че в този добър тон и ясни уговорки на 24.10.2017 г. било
насрочено сключването на сделката за продажба на имота. В същия ден, но преди подписването
на окончателния договор, представителя на „НОВ ДОМ 1“ и
управител на „И.К.Б.“ ЕООД - Венелин Бабанов, поискал от Д.Ф. да му предаде в
брой сумата от 600 евро, която заедно с депозита от 1 900 евро и
предстоящото плащане същия ден по банков път на 40 000 евро, щели да
покрият изцяло договорената цена от 42 500 евро. Д.Ф. платил сумата от 600
евро, предавайки я в брой на посочен от управителя Бабанов служител на
ответното дружество - брокера Г. В., който присъствал на сделката и приел сумата от името
на посредника „И.К.Б.“ ЕООД, наричана „НОВ ДОМ 1“, което се случило в
присъствието на баща му Н. Д.Ф.. Г. В., а по - късно и Венелин
Бабанов уверили, че депозита от 1900 евро и сумата от 600 евро ще бъдат
предадени на продавача. Непосредствено след това същия ден -
24.10.2017 г. била изповядана
сделка, при която бил подписан окончателен договор за покупко-продажба на
Апартамент № 1 /едно/, находящ се в гр. В.,
със страни: продавач И.О.Д., ЕГН ********** и купувач
Н. Д.Ф., ЕГН **********, за продажна цена от
40 000 евро, която включвала 1 000 евро за учреденото право на
ползване на имота в полза на родителите на купувача. Сделката
била обективирана в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №
129, том IX, peг. № 11751, дело 1211 от 24.10.2017 г. на нотариус Красимира Кангалова с peг.
№ 513 в НК и район на действие PC - Варна. В деня на сделката продавачът приел
сумата от 40 000 евро като окончателна продажна цена и изрично заявил, че
никога не е обявявал и договарял друга цена с посредника и/или с купувача,
както и че не желае да му се плаща повече от тази сума. Заявил също, че
брокерът на недвижими имоти - „И.К.Б.“ ЕООД, наричана „НОВ ДОМ 1“, действаща чрез Венелин Бабанов, не му е
предавал депозит в размер на 1 900 евро, нито частична вноска от 600 евро.
Действително уговорената окончателна продажната цена била платена на продавача
по банков път с директен паричен превод по негова сметка, като от сметката на Н.
Д.Ф. на два транша била преведена общо сумата от 43 235 лева, и от
сметката на М. М. Ф. (майка на Н. Д. Ф.) била преведена сумата от
35 000 лв., които по курса на еврото (1 евро = 1.95583 лева) правели точно
40 000 евро.
Навежда
твърдения, че посредникът - „И.К.Б.“ ЕООД държи в себе си сумата от общо 2 500 евро без да има
основание за това. След проведен разговор с управителя Венелин Бабанов
за уреждане на финансовите им отношения, ищецът се съгласил, че по силата на чл. 4 във вр. с чл. 3 от Договора за
поръчка от 02.10.2017 г. дължи на „И.К.Б.“ ЕООД сумата от 1 275 евро възнаграждение, но
останалата сума от 1 225 евро поискал да му бъде върната, тъй като се
оказало, че е платена без основание. Твърди се, че това е
така, защото нито единият от сключените между страните договори не съдържа
уговорка, според която при последващо намаляване на продажната цена на
продавания имот, разликата от първоначално уговорената цена да остане в полза
на посредника.
В отговор Венелин Бабанов заявил на ищеца, че сумата от 1 900 евро
вече е осчетоводена като неустойка по чл. 2 от Договора за депозит в полза на „И.К.Б.“ ЕООД и няма да му бъде върната, а че за
сумата от 600 евро няма доказателство за плащането им, затова и няма какво да връща.
Освен това заявил, че претендира от Д.Ф. да му заплати
възнаграждението от 1 275 евро,
уговорено в чл. 3 от Договора за поръчка от 02.10.2017
г.
Ищецът
възразил, че не дължи неустойка за неизпълнен договор, тъй
като сумата от 1 900 евро той е платил в срока преди 18.12.2017 г., което
изключва забава от негова страна на задължението му за плащане на
възнаграждението. Ето защо според него се явява неоснователно
осчетоводяването на дадената от него сума в размер от 1 900 евро като
неустойка. Въпреки възраженията му, управителят на
ответното дружество Венелин Бабанов отказал да му върне сумата от 1 225
евро.
По делото е постъпил отговор на искова молба в срока
по чл.131 от ГПК. В него ответникът посочва, че така
предявената искова претенция е недопустима, доколкото в исковата молба са
изложени категорични твърдения, скрепени с писмени доказателства, от които е
видно, че лицето Д.Н.Ф. е заместено, встъпил е в правата му, при сключване на
окончателен договор за покупко-продажба, като е сключен от името и за сметка на
неговия баща Н. Д.Ф., поради което се твърди, че ищецът не притежава активна
процесуална легитимация.
Оспорва иска по
основание и размер, като излага следните твърдение по фактите:
След проведен
телефонен разговор в началото на октомври 2017 г., лицето Д.Ф. посетило офиса на ответното
дружество, находящ се в гр.В. По време на срещата, ищцовата
страна уточнила в детайли параметрите на търсения недвижим имот като представителите
на дружеството след справка на свободните апартаменти, отправили три
предложения на клиента - две в сгради, находящи се на ул. „Н. Г.“ №1 и ул. „Н. Г.“ №6, както и процесния, последяващо харесан и закупен
апартамент на ул. „П. Р.“ №3, вх.А ап.1, с обявена цена за продажба сума в
размер на 44 990 (четиридесет и
четири хиляди деветстотин и деветдесет) евро.
На 05.10.2017 г., Д.Ф.
оставил депозит в офиса на ответното дружество, като същият изрично е посочил,
че ще сключи предварителен договор за покупко- продажба на имота, в срок до
13.10.2017 г., при постигане на цена в размер на 42 500 евро (четиридесет
и две хиляди и петстотин евро). След положените усилия от представителите на
търговско дружество „И.к.Б.“ ЕООД и
разговори с продавача на апартамента, цената за имота била намалена до желания
от Д.Ф. размер, а именно сума в размер на 42 500 (четиридесет и две хиляди
и петстотин) евро. Доколкото от момента на
предоставяне на депозит от страна на клиента, автоматично имотът в системата на
дружеството се отбелязва, че е депозиран, то той повече не се предлага на
потенциални клиенти, докато трае срокът на договора. Ответникът
излага, че доколкото процесният имот е изключително атрактивен, с предлагана
пазарна цена поне с 7 500 (седем хиляди и петстотин) евро под реалната му
пазарна стойност, това го прави изключително лесно и бързо продаваем. Поради тази причина, в случай, че недобросъвестен клиент депозира
имот, а след това не сключи предварителен договор, то същият е в реално виновно
неизпълнение по договорните си отношения с ответното дружество и дължи
неустойка за това, в размер на предоставения депозит.
Ищецът имал срок до
13.10.2017 г., да подпише предварителен договор за
покупко-продажба, като имал желание да влезе във владение на имота още преди
сключването му и самото нотариално изповядване на сделката, но продавачът
категорично отказал. Впоследствие ответникът разбрал от Продавачите по
сделката, че купувачът е осъществил директен контакт, за да се договорят, за да не сключи
сделката през агенцията, с цел избягване заплащането на комисиони към нея.
Сочи, че дни след подписване на договора за депозит от 05.10.2017 г.,
представители на ответното дружество били уведомени от ищеца, че няма да се
явят за сключване на предварителен договор в срока заложен по договор за
депозит, тъй като са се отказали изцяло от покупката на процесния имот. В този разговор им било обяснено, че по този начин губят оставения
от тях депозит, на което те се съгласили. Впоследствие продавачът се
свързал с „И.к.Б.“ ЕООД и информирал
ответника кога ще се осъществи сделката. Представител
на ответното дружество се явил в кантората на нотариус Красимира Кангалова,
където били ищецът и мъж, който се представил за негов баща, където се
изповядала и нотариалната сделка за процесния имот. Ищецът смотолевил,
че парите, с които разполагат купувачите не са достатъчни да платят нната към
агенцията като помолил да разсрочат заплащането до няколко месеца след нотариалното
изповядване на сделката, на което ответниците се съгласили, поради и която
причина до момента не са си потърсили комисионата по исков ред.
Сочи
се, че твърдените от ищеца факти и обстоятелства не отговарят на истината. Излага
се, че видно от представения НА за покупко-продажба,
процесният недвижим имот е бил продаден не за сума в размер на 40 000
(четиридесет хиляди) евро, както се твърди от ищцовата страна, а за сума в
размер на 39 000 (тридесет и девет хиляди) евро. Твърди
се, че през цялото време ищецът е бил с идеята, че с цел
заобикаляне на агенцията баща му Н. Ф. ще придобие
собствеността върху процесния имот, като не е съобразил, че това не освобождава
от отговорност ищеца по сключения Договор за поръчка. Твърдяното от
ищеца обстоятелство, че е извършил плащане както по договора за депозит, така и
впоследствие в брой, потвърждавало, че същият бил изпълнил доброволно едно свое
нравствено задължение към ответното дружество, тъй като параметрите на договора
и въобще цената за процесния имот, както и сроковете за заплащане са били
известни още към сключване на договора за депозит и изрично упоменати в него. С признанието, че ищецът дължи възнаграждение, признава и своето
акцесорно задължение за заплащане на неустойка за виновно неизпълнение на поети
по договор задължения, което акцесорно задължение се дължи кумулативно с
главното такова.
Твърди, че
доколкото към момента на сключване на договора за депозит безспорно е имало
правно основание за предоставяне на сумата, то хипотезата на чл.55 от ЗЗД не
може да намери приложение, както и че евентуално, исковата претенция би
следвало да се позовава на неизпълнение на задължение от страна на ответното
дружество да предаде депозита, но не и връщане на суми въз основа на чл.55 от ЗЗД. Такъв иск, обаче, излага ответникът, също би се явил неоснователен,
доколкото ищецът се е съгласил, че в случай, че не подпише в определен срок
предварителен договор, то депозитът не подлежи на връщане и същият представлява
неустойка за неизпълнение на това конкретно задължение.
Излага
се, че вземанията за връщане от неоснователно обогатилия се нямат договорен
характер, даже, когато се иска връщане на нещо, дадено в изпълнение на
договорно задължение. Задължението за връщане
произтича не от договора, а от заличаването на договорната връзка с обратна
сила, но в конкретния случай, в нито един момент договорната връзка между ищеца
и ответното дружество не е прекъсната. Фактическият
състав на чл.55 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална
липса на основание, т.е. още при самото получаване да липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Сочи, че доколкото разместването на имуществените престации е
станало въз основа на договор, не може да се приеме, че е станало при изначална
липса на основание.
Съдът, като прецени съобразно
чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
По
делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: 1. Че на 02.10.2017 г., в гр. Варна Д.Н.Ф. е
сключил Договор за поръчка с „И.к.Б.“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявана от управителя Венелин Иванов Бабанов, по силата на който двете
страни се договорили „И.к.Б.“ ЕООД да намери и предостави на Д. Н. Ф. подходящи
предложения за покупка на недвижим имот и да извърши логистична поддръжка на
сделката до сключването на окончателен договор за покупко-продажба /под формата
на нотариален акт/, като посочили и конкретно предложение, а именно: Апартамент
№ 1 /едно/, находящ се в гр. В. на цена 45 990 евро. Като насрещно задължение
страните договорили Д. Н. Ф. да заплати на „И.к.Б.“ ЕООД възнаграждение,
размерът на което съгласно чл. 3 от договора бил 1 275 евро със срок на
изпълнение - 18.12.2017 г. 2. Че на 05.10.2017 г., в град Варна Д.Н.Ф.
сключил втори договор с „И.к.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, представлявана от
управителя Венелин Иванов Бабанов, който бил наименован Договор за депозит, по
силата на който Д. Н. Ф. реално предал
на „И.к.Б.“ ЕООД сумата от 1 900 евро като депозит за закупуването
на Апартамент № 1 /едно/, находящ се в гр. В., офериран с Договора за поръчка
от 02.10.2017 г.; че в същата клауза е уговорено, че Д.Ф. желае да закупи апартамента
на цена от 42 500 евро; че в чл. 2 от договора страните договорили, че ако
„НОВ ДОМ 1“ постигне такива параметри на цената, Д.Ф. се задължава да сключи
предварителен договор за покупката на имота и да заплати в срок до
18.12.2017 г. възнаграждение в размер на 1 275 евро, съгласно
Договора за поръчка от 02.10.2017 г. в противен случай предадената сума от 1 900
евро ще остане в полза на ответника като неустойка за неизпълнението на
задълженията на ищеца; че съгласно чл. 5 от Договора за депозит страните са
договорили, че при постигане на посочените в чл. 1 параметри на цената,
ответникът се е задължил да предаде на продавача на имота депозита от
1 900 евро. 3. Че по силата на Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 129, том IX, peг. № 11751, дело 1211 от 24.10.2017 г. на
нотариус Красимира Кангалова с peг. № 513 в НК и район на действие PC –
Варна продавачът И.О.Д. с ЕГН ********** продал на купувача Н. Д.Ф. с ЕГН **********
Апартамент № 1 /едно/, находящ се в гр. В. срещу продажна цена от 39 000
евро. 4. Че сумата от 1 900 евро не е предадена от ответника
на продавача И.О.Д. с ЕГН **********. 5. Че лицето Г. В. е работило за
ответното дружество. Освен от съвпадащите изявления на страните в исковата
молба и отговора на исковата молба, посочените обстоятелства се установяват и
от приетите по делото писмени доказателства - копие от договор за депозит от
05.10.2017 г., копие от договор за поръчка от 02.10.2017 г. и копие от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129, том 9, рег. № 11751,
дело № 1211 от 2017 г.
Спорните въпроси между страните са че на 24.10.2017 г.
в нотарилната кантора на нотариус
Красимира Кангалова ищецът е предал на ответника чрез брокера Г. В. сумата от 600 евро,
която е представлявала част от цената по сделката, която посредникът се е
задължил да предаде на продавача И.Д.; че сумата от 1 900 евро, както и
сумата от 600 евро е заплатена от ищеца без правно основание, евентуално на
отпаднало основание; че ответникът дължи връщане на сумата от 1 900 евро,
както и сумата от 600 евро; че ищецът е извършил прихващане от сумата от 2500 евро до размера на дължимия от него депозит, съгласно
чл. 3 от Договора за поръчка от 02.10.2017 г. в размер на 1 275 евро, след
което от ответника остават дължими 1 225 евро на твърдените и заявени в условията на евентуалност основания; дали
ответникът е извършил прихващане на процесните суми с вземания за неустойка по
Договора за депозит.
По
делото е разпитан свидетеля И.О.Д., продавач на апартамент №1, закупен от
бащата на ищеца. Свидетелят посочва, че с „Нов дом 1” е имал предварителен
договор за продажба на имота, а с Д.Ф. се е запознал във връзка със сделката.
Уточнява, че след като е публикувал обява за продажба на имота му се обадили от
„Нов дом 1”, брокерите Б. и С. извършили оглед на имота, след което в офиса на
дружеството между свидетеля и М. Н. е подписан предварителен договор за
продажба на имота от 28.09.2017 г. Свидетелят посочва, че впечатлението му е,
че М. Н. е служител в „Нов дом 1”. При подписване на договора на свидетеля е
заплатен депозит в размер на 1960 лева или 1000 евро. Свидетелят посочва, че съгласно
чл.2.7. от този предварителен договор „Страните се споразумяват, че купувачът си
запазва правото да представи трето лице, което да встъпи в качеството му на
купувач по този договор или при нотариалното изповядване на сделката. Ако купувачът договори по-висока продажна цена с третото лице, то
разликата остава в полза на купувача.” След подписването на предварителния договор С., брокер в „Нов дом 1” е
поставил в имота рекламно пано „Продава се”. Посочва, че след десетина дни С.
го е уведомил, че има купувач за имота. Сделката е била при нотариус Кангалова,
но свидетелят не помни точната дата. Посочва, че С. е действал и го е
информирал за всичко, в деня на сделката са имали среща на „Севастопол” и след
това са отишли заедно в офиса на нотариус Кангалова. Заявява, че ищецът е
посетил веднъж имота заедно със своя баща без представител на „Нов дом 1”,
свидетелят не е знаел, че те са купувачите на имота и им е казал, че имотът е
продаден. Свидетелят твърди, че в при подписване на нотариалния акт в
нотариалната кантора е присъствал само С., а отвън е имало още един брокер,
когото свидетелят не е срещал преди това. Свидетелят заявява, че след сключване
на сделката е възстановил сумата 1960 лв., дадени му при подписване на
предварителния договор с М. Н.., като парите са дадени на С., за което
свидетелят е получил ПКО. Продажната цена за апартамента е получена изцяло по
банков път и е в размер на 40000 евро. Свидетелят не е присъствал на предаване
на пари от ищеца или неговия баща на служители на „Нов дом 1”.
По делото е разпитан и свидетелят Н. Ф., баща на ищеца, чиито показания
съдът ще цени при условията на чл.172 от ГПК. Свидетелят посочва, че неговият
син, ищецът Д.Ф., се е занимавал с покупката на имота, включително е подписал
договор с аганцията „Нов дом 1”. Посочва, че синът му първоначално е заплатил
1900 евро на агенцията, след това са заплатили на брокера Георги „на ръка” 600
евро пред кантората на нотариуса, а на продавача И. са заплатени 40000 евро по
банкова сметка. ***, че в деня на
сделката от продавача са разбрали, че той ще получи само 40000 евро, а
останалите 2500 евро ще бъдат получени от „Нов дом 1”. Заявява, че е присъствал
на телефонен разговор, в който синът му е заявил на шефа на „Нов дом 1” да се
удържи комисионата от платения депозит в размер на 1900 евро и да върне
разликата. Посочва свидетелят Г. В. като лицето, на което е дадена сума от 600
евро.
По делото е разпитан и свидетелят Г. Г. В. Свидетелят посочва, че към месец
октомври 2017 г. е работил в „И.к.Б.”. Посочва, че ищецът Д.Ф. е бил клиент на
агенцията. Твърди, че купувачът се бил съгласил за продажна цена в размер на
42500 евро, оставил е депозит. Твърди, че впоследствие са водени разговори за
подписване на предварителен договор, но купувачите отказали да го подпишат.
Твърди, че доколкото после разбрал от свои колеги, купувачите се срещнали с
продавача и сключили договорка за допълнително намаляване на цената с цел всички
да избегнат на плащането на комисиона. Посочва, че е присъствал на подписването
на нотариалния акт, тъй като разбрал за сделката от свой колега. Посочва, че
общият размер на комисионите на купувача и продавача е 6 % и при заобикаляне на
агенцията част от тази сума се спестява, когато депозитът е в по-малък размер
от комисионата, както и при неплащане на втората комисиона. Посочва, че никога
не е говорил лично с продавача. Заявява, че познава М. Н., тъй като тя е
съдружник в „Нов дом 1”. Твърди, че не е информиран от колегата си С. за
сключения предварителен договор между продавача и М. Н.. Заявява, че тъй като
ищецът не се е явил за сключване на предварителен договор, платеният от него
депозит е задържан като неустойка. Твърди, че не знае дали депозитът е предаден
на продавача.
По делото е прието и заключението на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза със задача „Как във времето е осчетоводена сумата в размер на 1900
евро, предадена от ищеца на ответното дружество, на основание Договор за
депозит от 05.10.2017 г.” Съгласно заключението на вещото лице първоначално предоставената сума от Д.Ф. в размер на
1900 евро е осчетоводена като депозит на основание ПКО от дата 05.10.2017 г., а впоследствие
е издадена и осчетоводена фактура №**********/19.12.2017 г. с основание „ неустойка по
договор за депозит" в размер на 3716 лв, представляващи левовата
равностойност на внесения депозит.
От така изложената фактическа
обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна
до следните правни изводи:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в настоящото производство ищецът следва по пътя на
пълно и главно доказване да установи заплащането на процесните суми в общ
размер на 2500 евро. Както е посочено по-горе, по делото е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че съгласно Договор за депозит от
05.10.2017 г. ищецът е заплатил на ответното дружество сума в размер на 1900
евро, представляваща депозит. Съгласно чл.5 от договора при постигане на
посочените т.1 параметри на сделката, т.е. при осъществяване на продажба на
имота, депозитът е следвало да бъде предаден на продавача. Безспорно това не се
е случило, доколкото от приетата по делото ССчЕ е установено, че на 19.12.2017
г. внесената сума по депозита е осчетоводена като неустойка и задължението е
закрито с прихващане на внесената сума по депозита. След като сумата не е била
предадена на продавача до подписване на нотариалния акт за продажба и видно от
събраните по делото доказателства купувачът е заплатил изцяло уговорената между
страните по сделката продажна цена в размер на 40000 евро, то платеният депозит
е следвало да бъде върнат на ищеца Д.Ф.. Съгласно показанията на свид. Н. Ф., в
телефонен разговор Д.Ф. е заявил на представител на посредника да удържи
комисионата в размер на 1275 евро от сумата на платения депозит и да върне
разликата. Съдът кредитира показанията на свид. Н. Ф. в тази част, тъй като
кореспондират с показанията на свид. Г. В. за проведен разговор с ищеца при
наближаване на срока за заплащане на комисионата. С оглед на така направеното
от ищеца изявление за прихващане ответното дружество е следвало да върне на
ищеца разликата в размер на 625 евро. От страна на ищеца не е налице
неизпълнение на задълженията му по Договора за депозит, поради което не дължи
неустойка в размер на депозита. По изложените съображения искът на ищеца е
основателен в частта за сума в размер на 625 евро с левова равностойност 1222.39
лв.
По отношение на сумата в размер на 600 евро в хода
на делото не бяха събрани достатъчно доказателства, установяващи по безспорен
начин факта на заплащане на тази сума. Единствено показанията на свид. Н. Ф.,
баща на ищеца, подкрепят твърденията в исковата молна за заплащане на 600 евро
в деня на подписване на нотариалния акт, но на основание чл.172 от ГПК съдът не
кредитира показанията в тази част поради близката роднинска връзка между ищеца
и свидетеля и заинтересоваността на последния от изхода на спора. За пълнота
следва да се посочи, че дори да бе установено плащането на тази сума, доколкото
тя съгласно уговорките между страните по делото е представлявала част от
продажната цена, а към датата на плащането ѝ Н. Ф. е заместил Д.Ф. като
купувач, то същата би била заплатена от Н. Ф., поради което ищецът
неоснователно би претендирал връщане на сума, която той не е заплатил. По
изложените съображения искът на ищеца е неоснователен в тази част.
На основание изложеното по-горе съдът намира, че
искът на ищеца следва да бъде уважен за сумата от 625 евро с левова равностойност
1222.39 лв., като бъде отхвърлен за горницата над тази сума до предявените 1225
евро с левова равностойност 2 395.89 лв.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно с
уважената част от иска. Представени са доказателства за направени разноски в
размер на 1245.48 лв., от които следва да се присъди сумата 635.19 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК
ответникът също има право на наравените разноски, съобразно отхвърлената част
от иска. От ответника са представени доказателства за направени разноски в
размер на 650 лв., от които следва да се присъди сумата 331.50 лв.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
осъжда „И.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление:***,
представлявано от Венелин Иванов Бабанов, да заплати на Д.Н.Ф., ЕГН **********,***2, сумата 625 (шестстотин двадесет и пет) евро с левова равностойност 1222.39 лв. (хиляда двеста двадесет и два
лева и тридесет и девет стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 16.11.2018 г., до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над сумата 625
(шестстотин двадесет и пет) евро с левова равностойност 1222.39 лв. (хиляда двеста двадесет и два
лева и тридесет и девет стотинки) до предявените 1225 евро (хиляда двеста двадесет и пет евро)
с левова равностойност 2395.89 лв. (две хиляди триста деветдесет и пет лева и
осемдесет и девет стотинки), ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 16.11.2018 г., до окончателното ѝ изплащане, на основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД.
осъжда „И.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление:***,
представлявано от Венелин Иванов Бабанов, да заплати на Д.Н.Ф., ЕГН **********,***2, сумата 635.19
лева (шестстотин
тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки) съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
осъжда Д.Н.Ф., ЕГН **********,***2, да
заплати на „И.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес на управление:***, представлявано от Венелин Иванов Бабанов,
сумата 331.50 лева (триста тридесет и един лева и петдесет
стотинки) съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: