Р Е Ш Е Н И Е
№
………./ .06.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Петя Петрова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 109 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК,
образувано по подадена въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, чрез адв. Н.Б.,
срещу Решение № 5225 от 25.11.2019 г., постановено по гр.д. № 11313/2019 г. по
описа на ВРС, XLII с-в, с което първоинстанционният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищцата К.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и ответното
дружество „Енерго-Про ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, Варна Тауръс Г, бл. „Вл. Варненчик“ № 258, представлявано
от П.С.С., Я.М.Д., Г.К., че ищцата К.Й.Н., ЕГН **********, не дължи на
ответното дружество „Енерго-Про ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК ********* СУМАТА по фактура №
********** от 08.07.2019 г. в размер на 1 364,29 лева начислена за периода
4.4.2018 – 3.4.2019 г., общо за 365 дни, представляваща корекция на сметка а не
реално доставена и потребена ел.енергия за партида с клиентски номер **********
и абонатен номер **********, с адрес на потребление – с. Здравец, на която
титуляр е ищцата, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД счита
постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като
моли за неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно
основание за съществуването на вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ,
вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички предпоставки за
възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на договорно
отношение между страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му
по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ищцата и документирането
и́, законосъобразно изчисляване на количеството потребена ел.енергия,
остойностяването и фактурирането и́. Твърди, че към момента на проверката
електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел изразходваната
електрическа енергия в скрития регистър 1.8.4. в размер на 7001 квтч, на
стойност 1 364,29 лв.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата К.Й.Н.
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Излага, че не са
налице основанията за извършване на корекция на сметката и́, както и че
чл. 50 ПИКЕЕ е неприложим към настоящата хипотеза. Подробно излага съображения
за тези твърдения. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
По предмета на така предявения иск се излагат следните
твърдения от страните:
Ищцата
сочи, че при проверка на текущите си задължения в ел.страница на „Енерго -ПРО
ПРОДАЖБИ” АД установила, че има задължение в размер на 1 364,28 лева за обект с
абонатен номер ********** и клиентски номер 11001890069, с адрес на потребление
на ел.енергията – село Здравец. По този повод ищцата посетила Центъра за
обслужване на клиенти, като при справка на гише, служител на ответното
дружество уведомил ищцата,че била извършена проверка от служители на ЕРП СЕВЕР АД /Електроразпределение
СЕВЕР АД/ и на база на съставен констативен протокол й била начислена исковата
сума – допълнителна сума от 1 364,28
лева за периода от 4.4.2018 – 3.4.2019
г., за което била издадена и фактура № *********/8.7.2019 г. и ищцата следвало
да плати сумата до 18.7.2019 г. По повод на така определената сума ищцата
оспорва да я дължи на ответника като в подробната си искова молба се спира
както на твърдени факти и обстоятелства, така и на анализ на действалата
нормативна база уреждаща отношенията между потребителя на ел.енергия и ответното
дружество, така и на правен анализ на създадената съдебна практика по идентични
спорове. Сочи се ,че не било ясно кога и как, при какви обстоятелства било
констатирано твърдяното неточно измерване на потребена ел.енергия, на какво се дължало неправилното
отчитане на ел.енергия, как била формирана исковата сума. В контекста на това
твърдение ищцата заявява, че
електромерът обслужващ обекта на потребление на ел.енергия – СТИ е собственост
на трето на спора лице – електроразпределителното дружество ЕРП СЕВЕР АД и че
именно служители на това дружество били направили проверката на електромера, но
Констативния протокол съставен от тях не бил съставен в нейно присъствие или неин
представител а само от тези служители а свидетелите не били присъствали на нито
един етап от проверката – били намерени накрая за да подпишат протокола.
Отделно от горното се твърди, че СТИ се намирало на накова място, че всеки имал
възможност безпрепятствено да извършва интервенция върху него и или върху
схемата му на свързване без знанието на абоната. Счита се още от ищцата, че
именно ЕРП СЕВЕР АД не били изпълнили и спазили задълженията си и поради това
съгл. 50 ЗЗД при евентуални вреди следвало не абоната и ищца да отговоря за
неточно измерване на ел.енергия от СТИ а ЕРП СЕВЕР АД .В тази връзка ищцата се
спира на конкретни норми визирани в чл. 46, ал.1 от ОУ на Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ АД, Наредбата за СТИ които подлежат на
метрологичен контрол вкл. и ПИКЕЕ приети по Протокол 110/18.7.2013 г. на
ДКЕВР.На второ,основно място ищцата оспорва, че по процесния клиентски и
абонатен номер с адрес на потребление село Здравец да е било потребено такова
голямо количество ел.енергия, като единствения възможен за ищцата вариант
бил служители на ЕРП СЕВЕР АД са манипулирали
СТИ, т.к. те разполагали със софтуер за дистанционно отчитане .Оспорва се да е
била осъществена каквато и да е нерегламентирана намеса в схемата на свързване
на СТИ на обекта на потребление, респ. да е манипулирано софтуерно да отчита по
някаква невидима тарифа.Възразява се, че демонтирания СТИ не е предоставен за
експертиза на компетентния орган – БИМ, т.к. била налице разлика между
показанията на СТИ при демонтажа и при проверката направена от БИМ . Отбелязано
е още, че СТИ не било от типа смарт, с възможност за дистанционен отчет като се
повтаря отново че само служители на ЕРП СЕВЕР АД биха могли да манипулират СТИ.
На трето място ищцата оспорва начина, методиката и основанието на фактурата от
8.7.2019 г., като е подчертано че в РБ има две тарифи за потребление и плащане
на ел.енергия – нощна и върхова а скритите не може да се приеме за утвърдени.
На следващо място е оспорен КП на ЕРП СЕВЕР АД, въз основа на който е начислена
исковата сума. Според ищцата служителите на ЕРП СЕВЕР АД не са били компетентни
въобще да извършват проверка на СТИ съгл.чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80, ал. 1 ЗЕ.
Ищцата счита, че ответното дружество грубо нарушило тези правила и че провелите
проверката лица не са имали правомощия да сторят това. Оспорено е и правното
основание, на което Енерго Про ПРОДАЖБИ АД се позовавало че можело да извършва
коригиране на сметките на потребителите – чрез КП, съдържащ изрично изброени
реквизити при различни хипотези определени в ПИКЕЕ. На осн. чл.17 , ал.2 ГПК е
направено възражение, че ПИКЕЕ обн.в ДВ бр. 98 от 12-11-2013 г. ,като препраща
към чл.28, ал.2 , 3 ЗНА и чл. 27, ал. 1 ЗНА. В тази връзка на стр. 6, 7 ищцата
сочи конкретните основания поради които намира,че ПИКЕЕ са незаконосъобразен
административен акт като се позовава и на Решение № 1500/6.2.2017 г. по адм.д.
№ 2385/2016 г. на ВАС, петчленен състав /като по същество искането по чл.17,
ал. 2 ГПК повтаря мотивите на същото Решение/.В условията на евентуалност, дори
и да се приемело, че ПИКЕЕ били законосъобразни ищцата заявява, че съставения
КП от служителите на ЕРП СЕВЕР АД не отговарял на изискванията,изрично
предвидени в ПИКЕЕ – чл. 41, 45, като цитира и част от практиката на ВКС
постановена по реда на реда на чл. 290 ГПК от 2009 г. до 2011 г. Оспорено и ОУ
на ДПЕЕ от 2014 г. на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД да са влезли в сила вкл.и спрямо
ищцата като потребител като е изведен правния извод, че след отмяната на чл. 47
ПИКЕЕ от ВАС, извършена с Решение № 1500/6.2.2017 г. липсва опреден ред за
извършване на проверките на СТИ, респ. и че за потребителите оставало неясно
каква методика би била приложима при съобразяване на факта, че в различен
период от време са действали или ОУ или ПИКЕЕ. В обобщение ищцата счита,че
отговорност от нея по реда на чл. 82 ЗЗД не може да се търси, т.к. не е
осъществено нейно виновно поведение.Извън всичко изложено ищцата заявява, че
корекционната процедура приложена спрямо нея е нищожна поради противоречие с
чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като обосновава по този начин и
правния си интерес от водене на отрицателния установителен иск. В подкрепа на
твърденията си ищцата желае по делото са бъдат събрани като писмени
доказателства представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала
копия на документи. Изрично е заявено още с исковата молба възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК – в условията на евентуалност, както и искане делото да се гледа
без участие на ищцата или процесуалният й представител .
В
срока по чл.131 ГПК ответното дружество, чрез адвокат Никодим Георгиев от ВАК депозира
писмен отговор. Предявеният иск ответната страна намира за допустим.Становището
на ответника по основателността на предявения иск е, че искът е изцяло неоснователен
като се твърди следното: Налице било правно основание за възникването на
оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран
от ищцата а именно вземането на „Енерго - Про Продажби“ АД за потребена електрическа
енергия на стойност 1364,28 лв. към ищцата за потребена ел.енергия,
конкретизирано по размер с фактура № **********/8.7.2019 г. Процесната сума
представлявала цената на реално доставена и потребена електрическа енергия в
размер на 7001 кВТч и се дължала от ищцата на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл.
79, ал. 1, вр.чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
Не е
спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че на 03.04.2019г.
служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД са извършили проверка на СТИ фабр.
№ 1115031500732365 на електроснабден обект на ищцата К.Й.Н., находящ се в с. Здравец. Електромерът е
демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при показания в регистър
1.8.4 от 007001 кВТч. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол
№ 1202712, който е подписан от двама свидетели и служителите на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД. От Констативен протокол за метрологична експертиза на средство за
измерване № 1207/25.06.2019 г. на Българския институт по метрология, РО Русе,
се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера. Наличие на преминала енергия на Тарифа Т4: 007001,6 kWh, която не е
визуализирана на дисплея.
Електромерът
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия. На основание извършената проверка от
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД е изпратено уведомление до абоната, с което го
уведомяват, че е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 04.07.2019
г. се установява, че е начислена общо 7001 кВТч енергия за периода 04.04.2018 г.
– 03.04.2019 г., която е на обща стойност 1 364,28 лв., съобразно Фактура
№ ********** от 08.07.2019 г., изпратена на абоната. От Протокол за монтаж №
1012579 от 06.06.2015 г. се установява, че процесният електромер е монтиран с
нулеви оказания за нощна и дневна тарифи.
От
заключението на допуснатата по делото СТЕ се установява, че СТИ е било в
метрологична годност. Електрическата енергия натрупана в регистър 1.8.4 в
размер на 7 001 kWh е преминала през
измервателната система на процесното СТИ. Извършените от ответника изчисления
на дължимата сума са математически точни.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Няма твърдения в тази
насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната
жалба оплаквания по правилността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
/в редакцията и́ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина
за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на Закона
за енергетиката в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в ПИКЕЕ да
бъдат уредени хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на
СТЕ.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013
г. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500 от
06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г.
по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС /обнародвано в бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила
от 23.11.2018 г./, то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри
упражнявайки делегираните си законови правомощия. След
измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови ПИКЕЕ
(обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за
преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени
показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл.
55/.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и
начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване. Да се приеме обратното би означавало, че
законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
урежда нещо, което вече е уредено, което би било израз на лоша законодателна
техника при нарушаване на принципите за необходимост и стабилност, уредени в
чл. 26 от Закона за нормативните актове.
Все още действащият към датата на проверката чл. 50 ПИКЕЕ предвижда,
че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Съдът приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените
показания в скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на
данните. В Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т.д.№ 50417/2016 г., I г.о. на ВКС
е прието, че и и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът
на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа
енергия за минал период, когато действително доставената електрическа енергия
погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско
измерване. В мотивите към решението се изследва въпросът, че разпоредбата на
чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното
потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в
измервателното устройство. ВКС приема, че хипотезата на неправомерна намеса в
СТИ, когато доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата
между заплатеното и действително дължимото, е сходна, но в този случай не се
прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се извършва по реда на някоя от другите
разпоредби.
В настоящия казус не се установява дефект в измервателното устройство,
а точно обратното. Според протокола от БИМ и становището на вещото лице СТЕ е
било технически изправно, поради което правилно е отчитало преминалата през
него електрическа енергия. Не беше доказано и наличието на грешно въведени в
информационната база данни технически параметри на електромера.
Дори да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ може да служи за основание за
служебно коригиране на сметката на потребителя, то същият не може да се
приложи, защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на
проверката не могат сами по себе си да покрият всички изисквания за надлежно
извършване на процедурата за корекция. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на
съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017
г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими
към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 03.04.2019 г.
В отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно
извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката.
След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за
извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност
на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършените от
ответника в тази връзка действия към този момент не са изрично регламентирани,
поради което и не са основани на закона. Дори да не е отменен законовия текст,
който предвижда коригирането на сметката по определена методика, то след
отмяната на текстовете, които уреждат процедурата за констатиране на
отклоненията в нормалното отчитане, е изключена възможността за прилагането му.
Доколкото законодателят не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който
да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма
правомощия да извършва такива действия и извършването им няма юридическа
стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол
над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни
действия на монополистите.
По отношение на коригирането на сметката на потребителя въз основа на
показания в невизуализиран регистър съдът приема, че принципите на измерване на
преминалото количество електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ,
съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към
електрическата мрежа клиентите от дадената група избират тарифността на
измерване количеството електрическа енергия, като операторът на съответната
мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено
заявения избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл. 19, ал.
1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, в договора за присъединяване се включват клаузи за тарифите
за измерване на електрическата енергия. В случая, видно от доказателствата по
делото, на ищцата битов потребител е монтиран електромер, който измерва
преминалата ел.енергия с две скали при зони в денонощието – дневна и нощна.
Цената на преминалата и употребена електрическа енергия се определя съобразно
конкретната тарифа, според месеците и часовете когато е била използвана.
В противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР
тарифи и способи на отчитане на преминалата ел.енергия ответникът претендира
цена за технологични разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър
енергия. От данните по делото не се събраха доказателства ищецът да се е
съгласявал с такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и такъв
не е законово регламентиран. Именно право на ползвателя на мрежата е да избира
начина на измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените
тарифи, съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /Одобрени с Решение №
ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Изменени и допълнени с Решение №
ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.
В чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. е предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да
осигурява на страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол
на показанията на средствата за търговско измерване. Същевременно, според чл.
662 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /Изм., ДВ, бр.
86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва да има показващо устройство -
електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е възможно,
показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и действащата в
момента тарифа трябва да е показана (индикирана). В случаите на няколко стойности,
представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието
на всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябва да е възможно
идентифицирането на всяка използвана тарифа.
Отчитането в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите нормативни
актове. След като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как
потребителят да бъде информиран за консумираната от него ел.енергия и за
цената, която дължи за нея. Задължението за предоставяне на информация на
потребителя (за отчетената стойност на ел.енергията и за нейната цена) от
страна на доставчика е от ключово значение за този вид правоотношения и
нарушаването му винаги води до опорочаване на процедурата по ценообразуване и
корекция на сметка.
Ако целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел.енергия,
която поради манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри,
то способите и процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се
заплати от потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово регламентирани.
Такава законова уредба е липсвала към момента на проверката, поради което
ответникът няма право да преизчислява дължимите от потребители суми на база на
стойностите в невизуализиран регистър, без значение кога и как енергията е
преминала през електромера, дори и да се установи, че е реално потребена.
По делото не се установи безспорно, че към момента на монтирането на
СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви. Представеният констативен
протокол е отразено, че процесният електромер е монтиран с нулеви показатели на
дневна и нощна тарифи, но липсват показания за скритите тарифи. Технически е
възможно показателите да бъдат манипулирани преди процесната проверка, защото
достъп до софтуера имат само служителите на ответното дружество и производителя
чрез съответните пароли. Може да се извърши начисляване без потребителя да може
да разбере за това, доколкото показанията на тарифите, по които нормално се
отчита използваната от него ел.енергия, са нулеви при монтирането. Именно, за
да се избегне начисляването на суми и заплащането на ел.енергия, която
потребителят не е могъл да проследи, че е изразходвал, СТИ са конструирани
така, че да има възможност на видим дисплей да се изобразяват съответните
стойности. Този извод се потвърждава и от разпоредбите на Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол. Електромерите технически притежават повече
тарифи за отчитане на положителна активна енергия, в случай, че се въведе
допълнителна тарифа (извън върхова, дневна и нощна), която да може да бъде
използвана без да се налага смяна на устройството. В този смисъл този „скрит“
регистър не се използва по техническото му предназначение и по този начин
създава предпоставки за манипулиране, като негативните последиците от това
следва да се възложат в тежест на по-силната страна в правоотношението –
доставчика на ел.енергия.
Към горното следва да се добави и това, че за да се манипулира
електромерът по този начин е необходим специализиран софтуер, до който имат
достъп само дружеството, което стопанисва СТИ и БИМ.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения
отрицателен установителен иск за недължимост на претендираната сума за
основателен. Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди
изцяло.
С оглед изхода
на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
разноските извършени в хода на въззивното производство. Въззиваемата е
претендирала адвокатско възнаграждение в размер на 340 лв., за която сума е представен
списък и доказателства за плащане. Процесуалният представител на въззивника е
релевирал своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което възражение е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за МРАВ (след изменението с ДВ бр. 45 от 2020
г.) минималното адвокатско
възнаграждение съобразно материалния интерес на делото е 222 лв. Въпреки
липсата на съществена фактическа и правна сложност на спора възнаграждението не
следва да се редуцира до минимума, доколкото претендираният размер от 340 лв. е
справедлив и адекватен на положените усилия при водене на делото, и е ответната
страна е претендирала почти идентично възнаграждение.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 5225 от 25.11.2019 г., постановено по гр.д. № 11313/2019 г. по описа на ВРС,
XLII с-в.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс
–Г“, бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ на К.Й.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 340 лв. /триста и
четиридесет лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.