Р Е Ш
Е Н И Е
№ 143
гр.Бургас, 04.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5415 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба на „***“ ООД с ЕИК
***със седалище в гр.Бургас и адрес на управление бул.“***“ №9, ет.7, ап.21
представлявано от управителите С.А.В.и А.С.В.и съдебен адрес *** чрез
адв.Пантелей Солинков АК-Бургас против Наказателно постановление №Б-35-ДНСК-89 от 04.11.2019г, издадено от
заместник-началника на Дирекция „Национален строителен надзор“ (ДНСК)–гр.София,
бул.“Христо Ботев“ №47, с което за нарушение на чл. 168 ал.1 т.4 вр. чл.169
ал.1 т.3 предложение второ вр. чл.224 ал.1 т.3 предложение последно ЗУТ и на
основание чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лева.
В жалбата се иска да бъде отменено
наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди се, че в НП административнонаказващият
орган е допълнил фактическата обстановка описана в акта с нови обстоятелства,
което довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Не е съгласен с
посочената като нарушена норма на ЗУТ и привръзката, която е направил
административнонаказващият орган. Счита, че сочената като нарушена норма не кореспондира с описаното в акта и в
НП деяние, за което се развиват подробни съображения. Накрая сочи, че
жалбоподателят не е извършил соченото от наказващия орган нарушение. В подкрепа
на това се сочат нови писмени доказателства.
В хода на съдебното производство
жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Солинков – БАК, който
заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които развива и
допълва и моли за отмяна на наказателното постановление.
За административнонаказващия орган се явява главен
експерт Алексиева, надлежно упълномощена, която счита, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно. Счита, че не се допуснати нарушения
на административното производство, поради което пледира за потвърждаване на НП
изцяло.
В предоставената от
съда възможност страните са депозирали писмени бележки по делото, в които още
веднъж преповтарят и защитават доводите си.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването върху
самото НП (л.22) същото е било връчено на представител на жалбоподателя на 13.11.2019г.,
а жалбата е депозирана на 20.11.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна
по следните съображения:
Жалбоподателят - „***“
ООД с ЕИК ***упражнявал строителен надзор и притежавал удостоверение
№РК-0084/05.12.2018г., издадено от Началника на ДНСК, валидно до 05.12.2023г.
Съгласно договор за упражняване на строителен надзор в строителството от
27.08.2019г. сключен между „***“ ООД и възложителя „Комплекс Билд“ ООД за
строеж на „Жилищна сграда с подземен
гараж, ограда и домови ВиК отклонения“ с местонахождение поземлен имот (ПИ)
с идентификатор 07079.621.102 по кадастралната карта на Бургас, урегулиран
поземлен имот (УПИ) VІ кв.33 по плана ж.к.“Братя Миладинови“ в гр.Бургас,
дружеството поело извършването на надзор на строителството.
На 17.06.2019г. от
Община Бургас бил одобрен План за безопасност и здраве /ПБЗ/ - л. 24 – 59 и
чертежи на л. 116-118. В т.1.1.1 от обяснителната записка към плана било
посочено, че разположението на строителната площадка е отразено в схемите,
приложени към проекта, като същите следва да се спазват стриктно или
своевременно да се актуализират, а в т. 1.1.3. било посочено, че до кота „0“
част от временното строителство ще се разположи в заградената площ от тротоара
(68 кв.м) на разстояние по-голямо от естествения откос на почвата, а след
изграждане на конструкцията на партерния етаж в груб строеж – част от
елементите може да се преместят там. В приложения на л. 118 чертеж – „Общ строителен ситуационен план“,
неразделна част от ПБЗ било визуализирано, че вход-изходът за строителната механизация
следва да е от към бул. „Гладстон“, като била отбелязана и частта от тротоара,
която следва да се ползва за поставяне на временното строителство.
На 12.09.2019г. на
строителния обект възникнала авария, изразяваща се в срутване на стена на
съседна сграда. На място била изпратена комисия за обследване на аварията, в
състава на която влизал и св. Р. ***. На
място свидетелят извършил проверка, като установил, че строителната механизация
е разположена в УПИ
На база на горното св.
Р. преценил, че дружеството- жалбоподател, в качеството му на лице изпълняващо
строителния надзор не е изпълнило задълженията си за осъществяване на контрол,
относно спазване на изискванията на здравословни и безопасни условия на труд в
строителството, доколкото не е осъществило контрол, така че строежът да се
изпълнява в съответствие с одобрения ПБЗ. Поради това на 01.10.2019г. св. Р.
съставил срещу жалбоподателя АУАН с № Б-35/01.10.2019г., квалифицирайки горните
факти като нарушение по чл. 168, ал.1, т. 4, вр. с чл. 169, ал.1, т.3, предл.
второ, вр. с чл. 224, ал.1, т. 3, предл. последно от ЗУТ. Актът бил предявен на
представител на жалбоподателя на 01.10.2019г., който го подписал и получил
препис от него, без да направи възражения.
На 04.10.2019г. жалбоподателят
депозирал писмени възражения (едновременно по няколко акта), в които изложил
доводи за незаконосъобразност на акта, аналогични с тези в процесната жалба.
След връчване на АУАН административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал
вяра на изложеното във възражението, а също счел фактическите констатации за
безспорно установени, поради което и издал обжалваното постановление.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973
г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на
контрол подлежи и самият АУАН.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице, съгласно чл. 239 ЗУТ, а
АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 238, ал.2 ЗУТ. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП са
допуснати съществени нарушения, които са опорочили производството и са довели
до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по
следните причини:
На първо място
съдът споделя доводите на жалбоподателя, че е налице разминаване между
фактическата обстановка в АУАН и НП. Така например в акта единствените
съставомерни факти са съсредоточени около това, че организацията на
строителната площадка не съответства на одобрения ПБЗ и в частност –
строителната механизация е разположена в УПИ
Отделно от това
дори да се приеме, че се касае до нарушение свързано с организацията на
строителната площадка, за което е съставен и АУАН, то съдът отново счита, че
АУАН и НП страдат от неяснота. Това е така доколкото и в двата документа е
записано, че строителната техника и подходът са оформени през съседен имот, а
не съгласно ПБЗ. По своята същност това е правен извод, а не твърдение за
конкретни факти. Следвало е освен да се посочи, къде са се намирали техниката и
подходът, да се уточни и къде е следвало да бъдат, съгласно плана и едва след
съпоставката на обективни находки да се установи дали действително е налице
несъответствие или не. В конкретния случай контролните органи направо са
заключили, че се касае за несъответствие, което както стана дума е извод, който
следва да се обоснове в рамките на АУАН и НП, чрез посочване на конкретни
факти, което в случая не е сторено.
На последно и най-важно място съдът следва да
посочи и следното: АУАН и НП като нарушени са посочени и разпоредбите на
чл. 169, ал. 1, т. 3, вр. чл.
168, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. Последната е бланкетни норма и регламентира,
че лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за осъществяване на
контрол относно спазване на изискванията
за здравословни и безопасни условия на труд в строителството. Задължително
е съдържанието на тази бланкетна да бъде запълнено, чрез конкретната
материалноправна норма, която е нарушена, и която съдържа изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в
строителството. Това в случая е сторено, като разпоредбата на чл. 168,
ал. 1, т. 4 ЗУТ е привързана към разпоредбата на чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Съгласно последната
"Строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с
основните изисквания към строежите, определени в приложение
І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета
от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на
пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива
89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за:...... 3.
хигиена, здраве и околна среда; "
Нормата на чл. 169, ал. 1, т. 3 е
препращаща, като отпраща към съдържанието на конкретен нормативен акт с пряко
приложение, какъвто е Регламент
(ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011
г. и по - конкретно към неговото приложение I в частта, касателно т. 3 "хигиена,
здраве и околна среда". Съдържанието на последната е конкретно и гласи
следното:
"Строежите трябва да са
проектирани и изпълнени по такъв начин, че през целия си жизнен цикъл да не се
превръщат в заплаха за хигиената или за здравето и безопасността на
работниците, обитателите или съседите, нито да имат прекомерно силно
въздействие по време на целия си жизнен цикъл върху качеството на околната
среда или върху климата по време на строителството, използването и
разрушаването им, по-конкретно в резултат на някоя от следните причини:
а) отделяне на токсичен газ;
б) емисии на опасни вещества,
летливи органични съединения (ЛОС), парникови газове или опасни частици във
въздуха вътре или навън;
в) емисия на опасни излъчвания;
г) изпускане на опасни вещества в
подпочвените води, морските води, повърхностните води или почвата;
д) отделяне на опасни вещества в
питейната вода или вещества, които имат друго отрицателно въздействие върху
питейната вода;
е) неправилно отделяне на отпадъчни
води, емисии на димни газове или неправилно депониране на твърди или течни
отпадъци;
ж) влага в части от строежите или
по повърхности във вътрешността на строежите. "
Описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка, изразяваща се в неспазване от страна на жалбоподателя на изработения
и одобрен ПБЗ не може да се квалифицира като неизпълнение на задължения към
държавата по посочената норма на т. 3 от Приложение I от цитирания регламент.
Несъответствието на констатираните в АУАН и НП факти със съдържанието на
сочената за нарушена материално-правна норма винаги представлява основание за
отмяна на НП, поради нарушение на материалния закон. Изрично в този смисъл е и
практиката на касационната инстанция по аналогични случаи, като например: Решение № 1989 от 18.11.2019 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 2123/2019 г.; Решение
№ 1665 от 15.10.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2122/2019 г.;
Решение № 946 от 13.05.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 485/2019 г.
и други.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че в хода на производството са били допуснати
съществени и неотстраними нарушения на закона, които са довели до там, че
незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да
се отмени изцяло, без да е необходимо да се обсъждат останалите наведени
доводи.
Към момента е настъпила законодателна промяна в
разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно
която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е
направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и
съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Б-35-ДНСК-89
от 04.11.2019г, издадено от заместник-началника на Дирекция „Национален
строителен надзор“ (ДНСК) – гр.София, бул.“Христо Ботев“ №47, с което за
нарушение на чл. 168 ал.1 т.4 вр. чл.169 ал.1 т.3 предложение второ вр. чл.224
ал.1 т.3 предложение последно ЗУТ и на основание чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ на „***“
ООД с ЕИК ***е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.