№ 8968
гр. София, 27.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110140555 по описа за 2023 година
Съдът констатира, че посоченият в исковата молба с вх. № 207513/20.07.2023 г.
период на предявения иск за установяване съществуването на вземане за мораторна лихва за
забава в размер на 153,25 лева не съответства на периода, посочен в издадената заповед за
изпълнение. Доколкото настоящото производство е продължение на протеклото между
страните заповедно производство, следва да е налице пълен идентитет в основанието и
размера на претендираните вземания. Предвид това, на ищеца следва да се дадат указания да
отстрани констатираната нередовност, като конкретизира периода на предявеното вземане.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
страните писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за прилагане на ч.гр.д. № 11444 по описа на СРС за 2023
г., 176 състав, което съдът намира, че следва да се уважи като относимо към предмета на
спора.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за изготвяне на съдебно-
икономическа експертиза, която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба,
тъй като цели установяване на факти, за които не е налице спор по делото.
Ответникът, чрез назначения особен представител, е направил искане по чл. 183 ГПК
за задължаване на ищеца да представи в оригинал договор за паричен заем № ****** от
29.03.2021 г., договор за предоставяне на гаранция № ****** и договор за цесия. Съдът
намира, че искането следва да бъде оставено без уважение, доколкото липсват изложени
конкретни обстоятелства, които да обосновават изискването на документите в оригинал.
Целта на задължаването на някоя от страните да представи в оригинал приложен по делото
документ е с цел доказване твърдение на насрещната страна, че такъв оригинал липсва или,
че съдържанието на преписа на съответства на това на оригинала. В случая не са изложени
подобни твърдения от страна на особения представител на ответника, а посочените
документи са представени с исковата молба в заверен препис от юрисконсулт на ищцовото
дружество.
Искането на назначения особен представител на ответника за увеличаване на
определеното му възнаграждение следва да бъде оставено без уважение. Съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждението на особения представител се определя
от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът на
възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.
36, ал. 2 ЗАдв., но не по-малко от една втора от него. В случая минималният размер на
1
адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 419,95 лв., като съдът
намира, че определеното възнаграждение в размер на 400,00 лв. напълно съответства на
действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което и не следва размерът
му да бъде увеличаван.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
да отстрани нередовностите в подадената искова молба, като с уточняваща молба, с препис
за насрещната страна, да конкретизира периода на предявения иск за установяване
съществуването на вземане за мораторна лихва за забава в размер на 153,25 лева, като
съобрази, че съгласно издадената заповед за изпълнение периодът обхваща 23.07.2021 г. –
21.02.2023 г.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване в срок на посочената нередовност,
исковата молба в посочената част ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства с исковата молба и
отговора на исковата молба.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 11444 по описа на СРС за 2023 г., 176 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изготвяне на съдебно-
икономическа експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 183 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на назначения особен представител на
ответника адвокат К. М. М. за увеличаване размера на определеното възнаграждение.
НАСРОЧВА о.с.з. за 18.04.2024 г. от 10.00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис
от писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
“************” АД, ЕИК ********, против В. А. М., ЕГН **********, с която са предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителни установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от
983,33 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № ******/29.03.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 58,87
лева, представляваща договорна лихва за периода от 08.04.2021 г. до 22.07.2021 г. и сумата
153,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.07.2021 г. до 21.02.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.03.2023 г. по ч.гр.д. № 11444 по описа на СРС за 2023 г., 176 състав. Претендират се и
направените в производството разноски.
Ищецът твърди, че между “**********” АД и ответника В. А. М. е сключен договор
за паричен заем № ******/30.03.2021 г., по силата на който на ответника е предоставен заем
в размер на 1 000 лв. Посочва, че заемателят се задължил да върне сума в размер на 1 066,56
лв., представляваща главница, ведно с договорна лихва, на 16 погасителни вноски, всяка от
2
които в размер на 66,66 лв. Твърди, че за погасяване на задълженията си по договора за заем
ответникът е извършил плащания в общ размер на 92,00 лв. Поддържа, че към момента на
депозиране на исковата молба в съда дължимата главница възлиза на 983,33 лв. Твърди, че
на 30.03.2021 г. е подписан договор за предоставяне на поръчителство № ****** между
ответника и “*********” ЕООД, по силата на който ответникът-потребител възлага, а
дружеството-поръчител се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
“**********” АД и да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови
задължения по договора за заем, както и за всички последици от неизпълнение на тези
задължения. Твърди, че между ответника и “*********” ЕООД било уговорено, че
договорът за поръчителство влиза в сила в случай, че ответникът не изпълни задължението
си по сключения договор за заем - да предостави обезпечение в уговорения срок. По
договора за поръчителство потребителят дължи на поръчителя възнаграждение в размер на
405,44 лв., платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по
договора за заем. Твърди още, че по договора за заем ответникът дължи и договорна лихва в
размер на 58,87 лв. за периода от 08.04.2021 г. /датата на първата вноска/ до 22.07.2021 г.
/датата на настъпване на падежа по договора/. Поддържа, че ответникът не е изпълнил
задължението си да върне заемната сума съгласно условията на договора за заем, поради
което на 02.06.2022 г. заемодателят “**********” АД е отправил искане в писмен вид към
солидарния длъжник – “*********” ЕООД за изпълнение на целия дълг, като дружеството-
поръчител е заплатило дължимата сума в пълен размер - 1 148,55 лв. По този начин и
съгласно клаузите на договора за поръчителство “*********” ЕООД е встъпило в правата на
удовлетворения кредитор – “**********” АД. Поддържа, че ответникът е трябвало да
изплати целия заем в срок до 22.07.2021 г. /последната падежна дата/, като от тогава до
датата на депозиране на исковата молба в съда ответникът продължава виновно да не
изпълнява задълженията си както по договора за заем, така и по договора за поръчителство.
В тази връзка твърди, че ответникът дължи и мораторна лихва в размер на 153,25 лв. за
периода от 23.07.2021 г. до 21.02.2023 г., като посочва, че за периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г. лихва за забава не е начислявана. Претендира и законна лихва върху
главницата, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди още,
че по силата на рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г.,
процесното вземане му е прехвърлено, заедно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Поддържа, че е упълномощен да уведоми всички длъжници за
извършената цесия. На ответника било изпратено уведомително писмо, като обратната
разписка се върнала със статус “получено”. Предвид изложеното, моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител адв. К. М. - САК, е депозирал
отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените исковете.
Твърди, че в договора за заем, сключен с “**********” АД, не е посочен размерът на
месечния лихвен процент. Поддържа, че в чл. 4 от договора страните са постигнали съгласие
договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица-поръчители или банкова
гаранция. Твърди, че на датата на подписване на договора за заем е подписан и договор за
предоставяне на гаранция с “*********” ЕООД, по силата на който дружеството-поръчител
се е задължило да обезпечи задълженията на ответника пред заемодателя “**********” АД.
Ответникът е поел задължение да заплати на дружеството-поръчител възнаграждение,
разрочено за изплащане заедно с месечните вноски по договора за заем, като
възнаграждението се дължи в полза на поръчителя “*********” ЕООД, но “**********” АД
било единствено овластено да го получи. Счита, че със сключване на договора за
предоставяне на гаранция се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
уговореното възнаграждение по договора за поръчителство впоследствие ще бъде
разпределено като печалба на заемодателя “**********” АД. Поддържа, че с договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на задълженията по договора за заем, а
3
допълнително възнаграждение за заемодателя. Счита, че по правната си същност договорът
за заем представлява договор за потребителски кредит, поради което по отношение на него
приложение следва да намерят разпоредбите на ЗПК, включително и забраната за
неравноправни клаузи. Посочва, че в случая се касае за неразривно свързани помежду си
сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Твърди, че едноличен
собственик на поръчителя “*********” ЕООД е заемодателят “**********” АД, поради
което счита, че се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Посочва още, че договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с
оглед на който потребителят сключва договора за предоставяне на гаранция. Поддържа, че
не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на
потребителя за обезпечение. Твърди, че възнаграждението на дружеството-поръчител
обезпечава не изпълнението на задълженията на ответника по договора за заем, а
преддоговорното задължение на заемодателя за правилната преценка за кредитиране. Тъй
като двете дружества са свързани лица, счита, че сключването на договора за предоставяне
на гаранция се явява единственото изпълнимо условие по чл. 4 от договора за заем. Излага
доводи, че разходите, които потребителят трябва да заплати по договора за предоставяне на
гаранция, са пряко свързани с основната му престация по договора за заем, поради което
счита, че същите отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, имат характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните
средства и следва да бъдат включени изначално при формиране на ГПР, като разход,
свързан с договора за потребителски кредит. Посочва, че възнаграждението по договора за
гаранция в размер на 405,44 лв. представлява 40% от сумата по заема, без да се включват
останалите суми, формиращи посочения в договора ГПР от 46,17%. Твърди, че ако се
прибави и възнаграждението по договора за гаранция, ГПР по договора за заем надвишава
законоустановения максимум от 50%. Счита, че уговореното възнаграждение има характер
на скрита възнаградителна лихва, невключена в оскъпяването на ползваната сума и
нарушаваща императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда твърдения, че клаузата
на чл. 4 от договора за заем, както и договорът за поръчителство, са нищожни на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22, вр. чл. 10а, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК, във вр. чл. 143 ЗЗП.
Твърди, че договорът за поръчителство накърнява добрите нрави. Моли съда да задължи
ищеца да представи в оригинал договорите за заем, поръчителство и цесия. Моли за
отхвърляне на исковите претенции и за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 4
от договора за заем, както и на договора за поръчителство.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 от ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: наличието
на валидно възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем № ****** от
29.03.2021 г., сключен между “**********” АД, ЕИК ********* и ответника В. А. М., ЕГН
**********; усвояване от ответника на заемната сума в размер на 1 000 лв.; наличието на
валидно възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на поръчителство
№ ****** от 29.03.2021 г., сключен между “*********” ЕООД, ЕИК ******** и ответника
В. А. М., ЕГН **********.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно:
наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем №
****** от 29.03.2021 г., сключен между “**********” АД, ЕИК ********* и ответника В. А.
М., ЕГН **********, и неговото съдържание; усвояване на заемната сума от ответника;
размер на уговорената възнаградителна лихва; изпадане на ответника в забава по отношение
на задълженията му по договор за паричен заем № ****** от 29.03.2021 г. и размер на
обезщетението за забава; наличието на валидно възникнало облигационно отношение по
договор за предоставяне на поръчителство № ****** от 29.03.2021 г., сключен между
4
“*********” ЕООД, ЕИК ******** и ответника В. А. М., ЕГН **********, обезпечаващ
изпълнението на задълженията на ответника по договор за паричен заем № ****** от
29.03.2021 г.; размер на непогасения остатък от дълга на ответника по договор за паричен
заем № ****** от 29.03.2021 г.; извършено от поръчителя “*********” ЕООД в полза на
заемодателя “**********” АД плащане на задълженията на ответника по договор за паричен
заем № ****** от 29.03.2021 г.; валидно сключен договор за цесия между ищеца и
“*********” ЕООД, ЕИК ********, по силата на който са прехвърлени процесните
вземания; надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на задълженията.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК че ще изследва и
служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за
кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. №
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят
становището си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5