Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 03.11.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
При участието на
секретаря Цветанка Делова в присъствието на прокурора Антоанета Панчева, след
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 3574 по описа за 2020
година, намери за установено следното:
Производството е по реда
на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 27.05.2020 г.,
постановена по НОХД №17382/2017 г. на СРС, НО, 12-ти състав е признал
подсъдимия М.В.Т. за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.3,
пр.2, т.1 от НК, поради което го е осъдил на наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години, както
и глоба в размер на 2000 лв. В тежест на подсъдимия са възложени направените по
делото разноски..
Против присъдата, в законоустановения
срок е постъпила бланкетна жалба от подсъдимия, с която се оспорва правилността
на първоинстанционния съдебен акт в неговата цялост. В срока по чл. 320, ал. 4
от НПК е подадено допълнение към въззивната жалба, което се твърди, че в хода
на досъдебното производство е нарушено правото на подсъдимия Т. да се
консултира със защитник, от момента в който е заподозрян в извършване на
престъпление, както и правото му да не се самоуличава – чл. 6 от ЕКЗПЧ. В
подкрепа на твърдението са цитирани са няколко решения на ЕСПЧ, въз основа на
които се претендира протоколът за доброволно предаване да бъде изключен от
доказателствената съвкупност. На следващо място се релевира нарушение на чл.
105, ал. 2 от НПК, тъй като първоинстанционният съд се е позовал на протокол за
претърсване и изземване, който не е изготвен по реда и правилата на НПК и
поради което същият следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност.
Твърди се нарушение на чл. 281, ал. 8 от НПК, тъй като присъдата е постановена
единствено въз основа на показанията на двамата полицейски служители, дадени в
хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК.
На следващо място се твърди, че и субективната страна на престъплението не е
доказана. Въз основа на изложеното моли присъдата да бъде отменена и
подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се релевриат нарушенията на
материалния закон, въз основа на които се твърди, че правилната квалификация е
по реда на чл. 354а, ал. 5 от НК, поради което се моли присъдата да бъде
изменена и деянието да бъде преквалифицирано. Не на последно място, се твърди,
че наложеното наказание е явно несправедливо, защото не е съобразено с
личността на подсъдимият Т..
Пред въззивната инстанция
защитникът на подсъдимия Т. поддържа така подадената жалба и изложените
възражения в допълнението към нея. Акцентира се върху обстоятелството, че
подсъдимият Т. е бил пиян в момента, когато е спрян за проверка, като се твърди,
че пияното му състояние поставя под съмнение възприятията му. Излагат се
съображения, поради които не следва да се кредитират протокола за доброволно
предаване, протокола за претърсване и изземване и се прави искане за
оправдаване на подсъдимия.Алтернативно се моли деянието да бъде
преквалифицирано по чл. 345а, ал. 5 от НК и да бъде приложен чл. 78а от НК.
Представителят на
държавното обвинение намира първоинстанционната присъда за правилна. Посочва,
че обясненията на подсъдимия, дадени пред въззивната инстанция, следва да се
ценят като негова защитна версия, която не кореспондира със събрания и проверен
по делото доказателствен материал. Счита, че доказателствената съвкупност е убедителна
по отношение вината на подсъдимия, липсват процесуални нарушения наказанието е
справедливо,поради което присъдата следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият в правото си
на последна дума моли да бъде оправдан или да му бъде наложено наказание „глоба“.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови своя
акт,първият съд е приел от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.В.Т. е с
ЕГН: **********, роден на дата *** г. в гр. Плевен, българин, българско
гражданство средно образование, неженен, неосъждан, студент, адрес гр. София,
бул. „******.
На 01.04. срещу
02.04.2017г. подсъдимият Т. отишъл на парти в зала, ползвана за подобни цели
/за тържества/, находяща се на ул. „******гр. София. Заедно с подсъдимия бил и
свидетелят А.. В залата имало различни компании, които празнували рождени дни.
Сутринта около 7-7:30
часа подсъдимият Т. решил да се прибира, след като цяла вечер празнувал и изпил
около 3-4 чаши водка и около 3 бири. Той забелязал, че вътре в помещението
нямало негови приятели, поради което решил да потърси някого пред заведението,
с когото да се прибират заедно.
Излизайки от залата в
около 07:30 часа, подсъдимият бил спрян за проверка от свидетелите А.Т.и Д.Т.– полицейски
служители при 01 РУ - СДВР, които били на работа като АПУ-72/71. Подсъдимият се
притеснил, което провокирало полицейските служители да го попитат, дали
притежава в себе си забранени от закона вещи или предмети. Подсъдимият Т. отговорил
утвърдително и извадил от джоба на якето си кутия от цигари, в която имало бяла
бучка, един /1/ брой хартиена сгъвка, съдържаща прахообразно вещество, един /1/
брой хапче-запечатано в плик, един /1/ брой хапче-запечатано в плик и един /1/
брой полиетиленов плик, съдържащ растителна маса. Той изразил готовност
доброволно да предаде кутията, след което бил задържан и транспортиран до
сградата на 01 РУ-СДВР.
За задържането на
подсъдимия бил съставен протокол за задържане по реда на ЗМВР в 07:50 часа, от
който Т. получил копие. В сградата на полицейския участък бил съставен протокол
за доброволно предаване, в които били описани намерените в кутията от цигари
предмети. Подсъдимият подписал протокола, описвайки че кутията не е негова.
След задържането на
подсъдимия Т. в условията на неотложност разследващите органи предприели
претърсване на дома, в който живеел той, находящ се в жк. „******. Жилището
представлявало приземно ателие, част от къща. В присъствието на подсъдимият и
свидетелите П.– помени лица, било извършено претърсване на ателието. Т. посочил
мястото – рафт над мивката в кухнята, където било намерено и иззето един /1/
брой самозалепващо, прозрачно полиетиленово пликче, съдържащо растителна маса.
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство физико-химична експертиза се
установява, че представените за изследване вещества, предадени доброволно от
подсъдимия и иззетите при претърсването в дома му, представляват марихуана
/коноп/ и амфетамино производни с общо нето тегло 11,42 грама, на обща стойност
164,04 лева /сто шестдесет и четири лева и четири стотинки/.
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза е видно, че подсъдимият Т. няма зависимост към
наркотични вещества, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
Вътрешното убеждение на
СРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по
делото доказателствени материали. Въз основа на достъпните и възможни за
събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и
непротиворечив извод относно виновността на подсъдимия Т..
Въззивният съд намира, че
интерпретацията на събрания и проверен от първата инстанция доказателствен
материал е правилна, като оценката на доказателствата по отношение на
фактическите обстоятелства, част от предмета на доказване, е направена в
съответствие с правилата на формалната логика. Решаващите изводи на районния
съд относно извършването на процесното деяние, както и авторството в лицето на
подсъдимия Т. са направени след събиране и проверка на всички възможно относими
доказателства и доказателствени средства, като тези изводи не се променят и от
събраните и проверени във въззивното производство доказателства, а именно
обясненията на подс.Т.. При внимателния прочит на мотивите към атакуваната
присъда не се констатира превратно тълкуване на доказателствата или игнориране
на част от тях, като същите са обсъдени според действителното им съдържание. Районният
съд е изпълнил задължението си да даде отговор на кои доказателства дава вяра и
на кои не, като касателно процеса на формиране на вътрешното му убеждение не се
наблюдават допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи волята на
съда.
Въззивната инстанция не
констатира и допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на
съществените в хода на досъдебното производство към момента на задържането на
подсъдимия Т..Следва да се отбележи,че в принципен план твърдения в тази посока
са недопустими,с оглед изричната забрана,уредена в чл.248 ал.3 от НПК.Въпреки
това,наличието на основания от категорията на абсолютните, водещи до отмяна на
съдебния акт на първостепенния съд не могат да бъдат пренебрегнати.В случаят
обаче,въззивната инстанция не намира такива.В отговор на възраженията на
защитата в тази връзка,въззивния съд намира следното:Несъмнено, ЕСПЧ е
постоянен в практиката си, че на обвиняемия или заподозрения следва да се
осигури възможност на ранен достъп до адвокат. В редица решения на ЕСПЧ е отбелязано, че правото на
адвокат не е абсолютно такова, като всяко едно лице може да се откаже от него,
с изключение на изрично предвидените случаи в съответното законодателство на
задължителна защита. Отказът трябва да бъде информиран и съзнателен, т.е.
обвиняемото или заподозряното лице трябва да разбира последиците от него. В конкретния
случай,в заповедта за задържане, екземпляр от която е била връчена на
подсъдимия Т. срещу подпис, е посочено, че задържаното лице има право на
адвокатска защита и полицейският орган е длъжен да му осигури възможност да се
свърже със защитник – адвокат,т.е. подсъдимият Т. в най-ранен етап е бил
уведомен писмено за правото му на адвокат посредством връчването му на копие от
заповедта му за задържане от 02.04.2017 г., съставена в 07:50 часа.Своевременно,
дори преди да бъде образувано наказателното производство,Т. е бил информиран за
правото му на защита, като в случай, че
се е възползвал от това право, то полицейските органи биха имали
правното задължение да удовлетворят това негово искане, като му осигурят и възможност за упражняване на неговите права.
На следващо място, подсъдимият Т. е подписал и декларация, че е
запознат с описаните в нея права и е
декларирал, че не желае адвокатска защита – нито от адвокат по негов избор,
нито от служебен такъв. Подсъдимият Т. се е подписал и под т. 9 от
Декларацията, че устно при задържането му е бил запознат с правата си по чл.
72, 73 и 74 от ЗМВР. В чл. 72, ал. 5 от ЗМВР е регламентирано, че на задържания
се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и
правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е на основание
данни, че лицето е извършило престъпление. Подписвайки се под т. 9 от
Декларацията подсъдимият е удостоверил, че е бил запознат със своите права. Въззивният
съд не може да се съгласи с тезата на защитата, че този отказ от право на
адвокат е бил неинформиран, т.е. подсъдимият не е знаел за какво се подписва,
тъй като бил в пияно състояние. Дали изпитото количество алкохол е повлияло
негативно върху психическите възможности на конкретно лице до степен, която
поставя под съмнение психическата му годност, се преценява с оглед особеностите
на всеки конкретен случай. В процесния казус настоящата инстанция намира, че
подсъдимият Т., макар и да е приел известно количество алкохол преди
задържането му, видно от комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза се е намирал в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване,
което не е повлияло на базовите му психични годности. Вещите лица, след като са
изследвали подробно личността на подсъдимия Т., посочват , че същият се е
чувствал повлиян от алкохол, но липсват данни за дезориентация и
дискоординация. Констатирали са, че споменът за времето около инкриминираното
деяние е налице, като не се установяват данни същият да се е намирал в
краткотрайно или продължително качествено разстройство на ясното съзнание,
които да му пречат правилно да възприема случващото се с и около него.
Обстоятелството, че подсъдимият Т. е бил вменяем към момента на задържането му
– разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, водят до извод, че същият е разбирал значението на задържането
му и на осъществените действия след това. Следователно пияното състояние не е
обстоятелство, занижило психическите възможности на Т. до степен, в която
състоянието му да се превърне в психически недостатък /напр. неадекватно
поведение; тежко алкохолно опиване с липса на спомени/, в резултат на който той
да не може да организира самостоятелно своята защита. Няма данни по делото, от които да бъде направен извод,
че подсъдимият Т. не е разбирал значението на декларираното от него, че не
желае защита. Точно обратното – заявеното във всяка една точка от декларацията,
както и фактът, че той е изразил желание да бъде уведомен член от семейството
или друго заинтересовано лице, посочвайки телефонен номер, ясно сочат, че
подсъдимият Т. е осъзнавал същността на декларацията. Ето защо, настоящата
инстанция намира за неоснователни твърденията на защитата, че подсъдимият Т.
поради пияното си състояние не е разбирал значението на реализираните действия
след задържането му, поради което правото му на защита да е било накърнено.
Същият е имал достатъчен психически капацитет към съответния момент, за да
ръководи действията спрямо ситуацията, в която се е намирал.
Неоснователни са и възраженията
на защитата,свързани с твърдението че подсъдимият Т. е дал саморъчни обяснения
без участието на адвокат, в които се е самоуличил в извършване на престъпление,
без да му бъде разяснено правото на отказ да дава каквито и да е било
обяснения. Въз основа на изложените по-горе съображения съдът намира, че
подсъдимият Т., подписвайки се под т. 9 от Декларацията, е удостоверил, че е
бил запознат със своите права, сред които е и правото му да не се самоуличава,
респективно да отказва да даде обяснения. Следователно преди снемането му на
ръкописните обяснения, същият е бил информиран за неговите права и той
съзнателно към този момент се е отказал от участието на адвокат и добросъвестно
е споделил на полицейските органи известната му към този момент информация.
Следва да се отбележи, че тези обяснения не са снети в хода на образувано
наказателно производство, поради което имат характеристиката по-скоро на
оперативна беседа, чрез която полицейските органи проверяват различни версии и
хипотези, свързани с конкретното деяние. Поради това и обосновано разследващият
полицай е предприел действия неотложни по своя характер, извършвайки претърсване
и изземване в обитаваното от подсъдимия Т. жилище, находящо се на адрес ***.
Отделно от това извънпроцесуалните обяснения, дадени от подсъдимия Т., не са
използвани от районния съд при формиране на вътрешното му убеждение, доколкото
същите не представляват доказателствено средство.
Обясненията на всяко
подсъдимо лице се характеризират със своята двойствена природа – като средство
за защита и като доказателствено средство. При съблюдаване на правилата за
доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за
достоверни обясненията поначало не се изисква те да намират подкрепа, а да не
се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се
дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или
тъй като съдържат обективно невъзможна версия.Подсъдимият твърди, че непосредствено
след излизането му бил задържан, като полицейските служители – свидетелите Д.и Т.,
сами установили кутията и съдържанието ѝ, без той да им обяснява какво
има вътре. Изложеното от подсъдимия напълно се опровергава от показанията на
свидетелите Д.и Т.. Подобно на първата инстанция и въззивният съд се довери
изцяло на приобщените по надлежния ред показания на полицейските служители. Заявената
липса на спомени от двамата свидетели е обяснима не само с оглед изминалия
период от около две години от момента на инкриминираното деяние до разпита им
непосредствено пред съда, но и с оглед техните служебни задължения.
Обстоятелството, че трудовата ангажираност на двамата е свързана с опазване на
реда и те ежедневно се сблъскват с различни правонарушители, обяснява факта, че
двамата не могат да си спомнят конкретни данни за подсъдимия Т. от момента на
задържането му. Ето защо, правилно първата инстанция е приобщила в цялост
показанията на Т. и Д., депозирани в хода на досъдебното производство. Двамата
свидетелите са разпитани още на инкриминирания ден, в който момент спомените им
са били най-пълни, точни и конкретни. Показанията на Т. и Д.са еднопосочни, непротиворечиви,
последователни и логични. И двамата споделят, че Т. самостоятелно е предал
кутията, след като е бил запитан дали притежава забранени от закона вещи или
предмети, както и че подсъдимият сам е казал какво е наличието на кутията от
цигари, като изявил желание да предаде същата доброволно, поради което го
задържали и транспортирали в сградата 01 РУ-СДВР. Обстоятелството, че Т. се е
притеснил, след като е бил спрян за проверка, и след зададения му въпрос за
притежание на забранени вещи е предоставил кутията, сочи, че той е бил запознат
с нейното съдържание. Фактът, че той доброволно я показал и предал, се
потвърждава не само от протокола за доброволно предаване, но и от цялостното му
последващо съдействие на органите на реда. Еднопосочността на показанията на Т.
и Д., намиращи подкрепа в писмените доказателства по делото – протокол за
задържане на Т. по реда на ЗМВР и
протокол за доброволно предаване, както и съдействието на подсъдимия, оказано
след неговото задържане, мотивираха настоящата инстанция да прецени споделените
от Т. в открито съдебно заседание обстоятелства към момента на задържането му
за неотговарящи на обективната истина.
По-нататък подсъдимият Т.
твърди в обясненията си, че не е бил запознат със съдържанието на протокола за
доброволно предаване. Видно от протокола същият е подписан от Т. и след
предявяването му , той потвърждава, че това е неговият подпис. Нелогично и
житейски неправдиво звучат последващите обяснения, че той не е видял какви неща
са описани, респективно не е прочел съдържанието на първата страница. Налице е
и вътрешно противоречие в неговите обяснения, тъй като той споделя, че
„предната страница не съм я гледал“; „предната страница ми беше връчена, но не
я четох“, а веднага след това посочва „видях, че са описани“. Самият Т. си
противоречи в обясненията прочел ли е първата страница от протокола или не, с
оглед на което и предвид положения от него подпис въззивната инстанция прие, че
съдържанието на протокола е било известно на подсъдимия, за което той се е
подписал.
Не на последно място,
подсъдимият Т. в обясненията си се опитва да дискредитира протокола за
претърсване и изземване. Въззивната инстанция прецени обясненията на подсъдимия
и в тази част като средство за защита, кредитирайки, както и първия съд, протокола за претърсване и изземване. Същият
е изготвен по реда и правилата на НПК,поради което удостоверява описаните в
него обстоятелства. Процесуално-следственото действие е осъществено в
присъствието на две поемни лица – С.П.и А.П.. Двамата, разпитани непосредствено
пред първоинстанционния съд, заявяват липса на спомени, която е обяснима с
оглед изминалия период от около три години от извършване на действието до
разпита им пред съда. В действителност поемните лица не дават сведения за
мястото, на което е открито наркотичното вещество, но само въз основа на това
обстоятелство не може да се приеме, че те не са присъствали от самото начало на
процесуално-следственото действие. Въпреки това свидетелите П.дават достатъчно
подробна и конкретна информация, касаеща съществени обстоятелства досежно
проведеното претърсване и изземване. Заявеното от поемните лица кореспондира
напълно със съдържанието на изготвения протокол, видно от който претърсването и
изземването е приключило за 10 минути, а подсъдимият доброволно посочил
мястото, на което е открито пликчето с установено в последствие наркотично
съдържание. Във връзка с годността на протокола районният съд обосновано е
посочил, че същият е подписан от всички лице без възражения – в това число и от
подсъдимия Т..
Годността на протокола за
претърсване и изземване не може да се опровергае нито посредством обясненията
на подсъдимия, нито посредством показанията на свидетеля В.Т. – баща на
подсъдимия. Подобно на свидетеля Т. подсъдимият твърди, че помените лица само
са влезли и са подписали документите, докато той бил на компютъра си и не е
гледал какво се случва. За първи път в неговите обяснения се появява
твърдението, че докато се провеждало претърсването той седял на компютъра си.
Подобна информация не се среща в показанията на нито един друг свидетел – дори
и в тези на свидетеля Т.. На следващо място, подсъдимият споделя, че
полицейските служители му обяснили, че няма как да предприемат претърсване и
изземване без свидетели, което косвено подкрепя извода, че поемните лица са
участвали в действието от самото му начало. Подсъдимият по-нататък в
обясненията отново си противоречи и е непоследователен – в един момент твърди,
че не е гледал какво се случва, докато е бил на компютъра, то в следващия
момент посочва, че докато полицаите са претърсвали дома му, са намерили
найлоново пликче, описа как са влезнали мъж и жена, които са подписали
съответните документи. Опитът да изгради защитата си версия се процежда и в
твърдението му, че по време на претърсването и изземването в жилището му дошли
и двамата му родители. Видно от показанията на баща му – не се споменава майка
му да е присъствала. Въззивният съд не се довери и на твърдението му, че
написаното в протокола за претърсване и изземване обяснение от подсъдимия, че
тревата е негова, е било под диктовка на полицаите. Няма данни по делото да е
бил упражняван какъвто и да е било натиск върху подсъдимия, което косвено се
подкрепя от обстоятелството, че в протокола за доброволно предаване той е
описал, че намерената у него кутия не е негова собственост. Изложените
съображения мотивираха СГС да не се довери на обясненията на подсъдимия и на
показанията на свидетеля Т. досежно твърденията, че поемните лица не са присъствали от самото начало на
претърсването и изземването, поради което кредитира протокола като годно
писмено доказателствено средство.
В заключение, въззивният
съд след осъществена цялостна проверка на първоинстанционната присъда счита, че
обосновано и законосъобразно районният съд не е изключил от доказателствената
съвкупност протоколите за доброволно предаване и за претърсване и изземване.
Същите, разгледани съвкупно с показанията на свидетелите Т., Д., П., както и с
изготвените по делото експертизи – комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична и физико-химична експертиза преодоляват забраната на чл. 281, ал.
8 от НПК,т.е.възприетите от контролираната инстанция фактически констатации за
авторството на деянието и начина на извършването му не са произволни, лишени от
доказателствена основа или направени при превратно тълкуване на
доказателствата, нито са изведени единствено на база приобщени показания по
реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Основните факти, предмет на доказване в процеса,
са установени с процесуално допустими средства. Първоинстанционният съд е
мотивирал ясно и достатъчно аргументирано на кои доказателствени средства дава
вяра и защо, поради което и възраженията на защитата следва да се разглеждат
като неоснователни.
При така установената
фактическа обстановка заключението на районния съд, че с деянието си
подсъдимият Т. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК е обосновано и
законово издържано. Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по
делото, с установената фактическа обстановка и със закона.
От събрания и проверен
доказателствен материал по безспорен начин се установява, че подсъдимият Т. на
02.04.2017г., около 07:40 часа в гр. София, държал без надлежно разрешително
високорискови наркотични вещества на ул. „Самоков“ пред № 60 – един брой
полиетиленов плик, съдържащ бяла бучка, представляваща амфетамино производно с
нетно тегло 2,28 грама на стойност 68,40 лв.; един брой хартиена сгъвка,
съдържаща прахообразно вещество, представляваща амфетамино производно с нетно
тегло 0,96 грама на стойност 28,80 лв.; вдин брой хапче, представляващо
амфетамино производно с нетно тегло 0,44 грама на стойност 13,20 лв.; един брой
хапче, представляващо амфетамино производно с нетно тегло 0,30 грама на
стойност 9,00 лв.; един брой полиетиленов плик, съдържащ растителна маса,
представляваща коноп с нетно тегло 0,47 грама на стойност 2,82 лв. и в ж.к. „******
– един брой самозалепващо, прозрачно полиетиленово пликче, съдържащо растителна
маса, представляваща части от коноп с нетно тегло 6,97 грама на стойност 41,82
лв., или всичко на обща стойност 164.04 лв. /сто шестдесет и четири лева и
четири стотинки/, като наркотичните вещества са включени в Приложение №1, към
чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, в сила от 10.11.2011г., издадена въз основа на чл.3, ал. 2 от
ЗКНВП, а именно Списък 1 – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, съгласно Приложение №1 от „Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични“ подлежи на контрол съгласно Единната Конвенция
за упойващи вещества на ООН, ратифицирана от РБ.
Изпълнителното деяние
„държи“ подсъдимият е реализирал, установявайки фактическа власт върху
инкриминираните вещи. За да бъде осъществен съставът на престъплението не е
необходимо вещите да са установени в непосредственото владение на дееца, а е
достатъчно те да са намерени на място, до което същият има достъп, каквото е
неговото жилище. Престъплението е на просто извършване и не е необходимо да са
настъпили каквито и да е било вредни последици. Ето защо, със самото
установяване на наркотичните вещества във фактическата власт на Т. – тези
намерени в кутия от цигари, непосредствено у подсъдимия, и останалите
наркотични вещества открити в дома му, деянието е довършено. Тук е мястото
съдът да отбележи, че за съставомерността на деянието не е от значение дали
кутията от цигари с наркотично съдържание е намерен от подсъдимия в заведението
или същата е била лично негова. Това е така, тъй като безспорно от
доказателствата по делото се установява, че Т. е знаел за съдържанието ѝ
и дори да е намерил кутията на някое от сепаретата в заведението, то той
съзнателно е задържал същата.
У подсъдимия са намерени
съответно 1 брой хартиена сгъвка, съдържаща прахообразно вещество, един брой
полиетиленов плик, съдържащ растителна маса, два броя хапчета и един брой плик
растителна маса /последният иззет от жилището/, чието наркотично съдържание се
установява по категоричен начин от изготвената по делото физико-химична
експертиза. От заключението на ФХЕ се установява видът на наркотичните вещества
и количеството, а именно един брой бяла бучка, представляваща амфетамино производно
с нетно тегло 2,28 грама; един брой хартиена сгъвка, съдържаща прахообразно
вещество, представляваща амфетамино производно, с нетно тегло 0,96 грама; един
брой хапче, представляващо амфетамино производно, с нетно тегло 0,44 грама; един
брой хапче, представляващо амфетамино производно, с нетно тегло 0,30 грама;
растителна маса, представляваща коноп, с нетно тегло 0,47 грама; растителна
маса, представляваща части от коноп с нетно тегло 6,97 грама. Така установените
наркотични вещества са високорискови, поради което са включени към Списък I –
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП вр. чл. 3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Притежанието на тези вещества съгласно чл. 30 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е забранено.
Въззивната инстанция
споделя изцяло и изложените съображения от контролирания съд относно
субективната съставомерност на деянието. Подсъдимият Т. е извършил така
вмененото му деяние при форма на вината пряк умисъл. Той е осъзнавал, че
притежанието на наркотични вещества е забранено, което следва от
обстоятелството, че той е предал кутията, след като е бил запитан притежава ли забранени от закона
предмети.
Правилен е и извода на
СРС,че няма основание за преквалифициране на деянието ,осъществено от
подсъдимия като такова по чл.354А ал.5 от НК.Практиката на ВКС е константна, че
за да се квалифицира едно деяние като маловажен случай се изхожда от
конкретните факти по делото, като се взимат предвид обществената опасност както
на деянието, така и на дееца, които разгледани съвкупно следва да водят до
извод, че процесното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В
действителност инкриминираният предмет не се отличава с високи количества и
стойност, както посочва и защитата. Въпреки това обаче случаят касае различни
по вид наркотични вещества,общо шест обекта, които са установени на различни
места – у подсъдимия и в неговото жилище,което
изключва извод за инцидентно поведение. Съдът съобрази и обстоятелството, че
установяването на кутията с част от наркотиците непосредствено след като
подсъдимият е бил на парти води до извод, че същите може да са били споделени с
други хора, което завишава обществената опасност на извършеното деяние. Предвид
тези съображения настоящата инстанция не намира, че се касае до деяние с
по-ниска обществена опасност в сравнение с подобни по вид престъпления.
По отношение
индивидуализацията на наказанието съдът в този си състав подобно на първата
инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Освен чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, въззивната
инстанция отчете като смекчаващи вината обстоятелства малкото количество
наркотични вещества, ниската им стойност, оказаното съдействие от подсъдимия Т.
и трудовата му ангажираност. Подобно на районния съд и въззивният не констатира
отегчаващи обстоятелства. При тези данни и най-лекото предвидено в чл. 354а,
ал. 3, т. 1 от НК наказание лишаване от свобода в размер от 1 година се оказва
несъразмерно тежко с осъщественото деяние и личността на подсъдимия Т., поради
което обосновано и законосъобразно районният съд е определил наказание лишаване
от свобода в размер от 6 месеца. Същото съответства на обществената опасност на
извършеното деяние и на личността на Т. и е от естеството да постигне
индивидуалната и генералната превенция. Правилно ,първия съд е отложил на осн.
чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така определеното наказание за срок от три
години. Материалните предпоставки на чл. 66 ал.1 от НК са налице и приложението
на института на условното осъждане ще спомогне за постигане на целите на чл.36
от НК,с оглед решаващия извод за липсва на необходимост ,подсъдимият да бъде
изолиран от обществото.
За осъщественото от
подсъдимия Т. деяние кумулативно е предвидено и наказание „глоба“ като
районният съд е определил нейния размер от 2000 лева, т.е. законово
установеният минимум. С оглед отчетените смекчаващи вината обстоятелства въззивният
съд не намира основания да ревизира размера на наложеното наказание, като
същият съответства на обществената опасност на дееца и деянието, т.е. е
справедливо.
С оглед изпоженените
съображения, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, или необоснованост, въззивният съд счита, че оспорваната
присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на основание чл. 338 вр. чл.
334 ал.1, т. 6 от НПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
27.05.2020 г., постановена по НОХД №17382/2017 г.по описа на СРС, НО, 12-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.