2. ТАТЯНА ГЬОНЕВА

Секретар МИНКА Д.

Прокурор ВЕРОНИКА КАРАКОЛЕВА

разгледа докладваното от съдията - докладчик ТОНЬО ТОНЕВ

ВНОХ дело № 2452 по описа на съда за 2020 година

Обжалвана е присъда № 260008/23.09.2020 год. по НОХД № 1807/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с която подсъдимата А.И.А., ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 22.03.2020 г. в гр.Стара Загора е отнела чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Huawei P20 Pro„ с ИМЕЙ 1: 866264049301877 на стойност 643.00 лв., портфейл от естествена многоцветна кожа на стойност 14 лв., калъф за мобилен телефон от естествена бежова на цвят кожа тип тефтерче на стойност 18 лв. и пари размер на сумата от 90 лв., всичко на обща стойност 765лв. от владението на собственика им С.С.Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1 от НК във вр. чл.373 ал.2 от НПК във вр.чл.58а от НК, вр.чл.54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК съдът е определил и наложил на подсъдимата А.И.А. едно общо наказание за деянията предмет на присъдата по нохд № 1807/2020г. на Старозагорски районен съд и осъждането й по нохд № 965/2020г . на Районен съд гр.Шумен, а именно най-тежкото – лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца при първоначален „строг“ режим съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС.

С присъдата, на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил и наложил на подсъдимата А.И.А. и едно общо наказание за деянията предмет на осъжданията й по нохд № 1653/2018 г. на РС-Шумен, нохд № 205/2018 г. на РС-Силистра, нохд № 4624/2018 г. на РС-Варна и нохд № 3526/2019 г. на РС-Варна, а именно най тежкото наказание – лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което наказание на осн.чл.68, ал.1 вр.чл.25 ал.4 от НК следва да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Съдът на основание чл.25, ал.1 във вр.чл.23 ал.3 от НК е присъединил към определеното и наложено наказание на подсъдимата А.И.А. за деянията предмет на осъжданията по нохд № 1653/2018 г. на РС-Шумен, нохд № 205/2018 г. на РС-Силистра, нохд № 4624/2018 г. на РС-Варна и нохд № 3526/2019 г. на РС-Варна и наказанието „глоба“ в размер на 500 лв., наложено и по нохд № 205/2018 г. на РС-Силистра, която да се заплати на Държавата в полза на Бюджета на съдебната власт по сметката на РС-Стара Загора, ако до момента не е заплатена по цитираното дело на РС-Силистра.

Подсъдимата А.И.А. е осъдена да заплати и направените по делото разноски в размер на 324,21 лв. по бюджетната сметка на ОД на МВР.

Според въззивната жалба присъдата е незаконосъобразна и необоснована в няколко насоки – неоснователно игнориране на „многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства“, даващи основание за приложение на чл.55 от НК; явна несправедливост на определеното общо наказание в размер на 2 години и 4 месеца, което следва да бъде намалено; допуснат пропуск за приложение на чл.59 от НК по отношение на втората група кумулирани наказания; несъобразяване на наказанието „глоба“ с материалните възможности и финансовото състояние на подсъдимата.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Стара Загора счита, че наказанието на подсъдимата е правилно определено, като е налице пропуск от страна на съда да зачете задържането на подсъдимата по нохд № 1653/2018 г. на РС-Шумен.

Защитата на подсъдимата изцяло поддържа исканията визирани във въззивната жалба. В този смисъл е становището и на подсъдимата А.И.А..

Производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на Глава 27 от НПК, при хипотезата на чл.371,т.2 от НПК . На база събраните по ДП доказателства съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

До момента подсъдимата е осъждана многократно, преобладаващо за престъпления против собствеността. На 21.03.2020 год. подсъдимата А.А. пристигнала в гр.Стара Загора от гр.Бургас, за да види сина си, който се отглеждал и възпитавал от баща си. Тъй като не разполагала с пари за хотел наела стая за нощувка, в къща която се намирала в близост до хранителния магазин „Си Би ЕС - Маркет 10“ гр.Стара Загора. На следващия ден – 22.03.2020 год., подсъдимата решила да се прибере в гр.Бургас, но преди това да отнеме чужди движими вещи, за да се снабди с парични средства. В тази връзка подс.А.А. облякла тъмно яке с качулка и тъмен панталон и отишла в непосредствена близост до входа на хранителния магазин „Си Би ЕС - Маркет 10“ и започнала да наблюдава излизащите от магазина клиенти, като избере един от тях, от чието владение да отнеме вещи. Спряла се на пострадалата свидетелка Станимира Д., която излязла от магазина и носила с ръцете си найлонови торбички, с купени от нея хранителни продукти. В лявата си ръка свидетелка Ст.Д. държала портфейла си от естествена многоцветна кожа, мобилен телефон марка „Huawei P20 Pro„ с ИМЕЙ 1: 866264049301877, калъф за мобилен телефон от естествена бежова на цвят кожа тип тефтерче и сумата от 90 лв. Подсъдимата решила да отнеме портфейла на свидетелката Ст. Д., ведно с движимите вещи, които били в него, чрез използване на сила. За тази цел подсъдимата А.А. тръгнала след пострадалата свид.Ст.Д., която след излизане от хранителния магазин тръгнала да се прибира към дома си, като пресякла кръстовището на ул.“От.Паисий“, с ул.“Ген.Столетов“ на гр.Стара Загора и тръгнала към блока, в който живеела,в посока запад по улица „Ген.Столетов“. Подсъдимата я последвала, като пресякла кръстовището, сложила качулката на тъмното яке на главата си и след като я настигнала продължила да върви пеша след нея, движейки се зад нея в непосредствена близост. В момента, в който свид.Ст.Д. пристигнала пред входа на жилищния блок, в който живеела, подсъдимата я приближила зад гърба й и с ръцете си силно издърпала портфейла от ръцете на пострадалата и по този начин чрез използване на сила го отнела, заедно със съдържащите се в него движими вещи – мобилен телефон с калъф и пари. Подсъдимата избягала в посока към ул.“От.Паисий“ като носела в ръка отнетите чужди движими вещи и след като се отдалечила от мястото на извършеното от нея деяние отворила портфейла, взела парите в размер на 90 лв. и мобилния телефон, прибрала ги в джоба на тъмното си яке, а калъфа към телефона от естествена бежова на цвят кожа тип тефтерче и портфейла от естествена многоцветна кожа изхвърлила в кофа за боклук. Веднага след това подсъдимата отпътувала за гр.Бургас и там заложила телефона в заложна къща, а получените пари похарчила за собствени нужди.

Начина на извършването на престъплението и отдалечаването на подсъдимата от мястото на извършване били заснети от охранителните камери на хранителния магазин „Си Би ЕС- Маркет 10“ и от камери на Община – Стара Загора. Впоследствие мобилния телефон бил издирен и върнат на пострадалата.

Според изготвената оценителна експертиза стойността на вещите предмет на престъплението е 765 лв. от които: мобилен телефон марка „Huawei P 20 Pro„ с ИМЕЙ 1: 866264049301877 на стойност 643 лева, портфейл от естествена многоцветна кожа на стойност 14 лв., калъф за мобилен телефон от естествена бежова на цвят кожа тип тефтерче на стойност 18 лв. и пари размер на сумата от 90 лв.

Описаната фактическа обстановка съдът е приел на база самопризнанието на подсъдимата и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 от НПК и подробно описани на стр.4 от мотивите на обжалваната присъда.

При така установена фактическа обстановка обосновани и правилни са изводите на съда относно правната квалификация на деянието, а именно грабеж по основния състав на престъплението - чл.198, ал.1 от НК.

На стр.5 от мотивите съдът подробно е аргументирал невъзможността за приложение на чл.55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Изброените във въззивната жалба обстоятелства, които са смекчаващи по своя характер не могат да бъдат квалифицирани като многобройни такива. Редовното и последователно извършване на еднотипни престъпления и проявената до момента снизходителност от съдилищата са създали у подсъдимата чувство за безнаказаност, спекулирайки със семейно положение, възраст и имотно състояние. Родителските задължения не могат да се изпълняват с даване на лош пример на своето дете, което е присъствало по време на извършване на деянието. Наказанието е определено правилно по принцип, като съдът е определил същото в близост до минимума, а именно три години и шест месеца, което след редукцията по чл.58а от НК добива окончателен вид две години и четири месеца. Действително в присъдата е налице неточност дотолкова, доколкото съдът е посочил на стр.5, че определя наказание от три години и осем месеца, като в скоби е уточнил, че това са 42 месеца, което след намаляване с 1/3 е именно окончателното наказание от две години и четири месеца. В мотивите подробно е описано това, а и в самата присъда, определеното наказание е две години и четири месеца, така че съвсем ясна е волята на съда, след като от други доказателства и обстоятелства може да се направи убедено заключение за действителната воля на съдебния състав. Очевидно е, че в случая е налице error lapsus, т.е. грешка по невнимание и недоглеждане, за разлика от error juris – незнание на закона.

При данните за личността на подсъдимата, многобройните й осъждания, извършено деяние в изпитателен срок на предишно осъждане е неоснователно и искането на защитата за допълнително намаляване на определеното наказание, което вероятно на стр.3 от въззивната жалба защитата погрешно е посочила като размер „по близо до три месеца лишаване от свобода“. Видимо идеята е била наказанието да бъде три години лишаване от свобода, което след намаляване с 1/3 да придобие окончателен вид от 2 години лишаване от свобода.

По отношение втората група наказания, с които са кумулирани, действително районният съд е пропуснал да приложи чл.59 от НК, като приспадне от определеното общо наказание времето, през което подсъдимата А.А. е била задържана под стража по нохд № 1653/2018 г. на РС-Шумен, считано от 13.04.2018 г.

Приложението на чл.59,ал.1 от НК е задължение на съда и при наличие на предпоставките тази материалноправна норма от общата част на НК следва да се приложи ex officio (по зъдължение) от съда. Като инстанция и по същество, въззивната инстанция счита, че следва да допълни съдебния акт на районния съд като приспадне времето, през което подсъдимата А.А. е била задържана под стража по нохд № 1653/2018 г. на РС-Шумен, считано от 13.04.2018 г. Приложението на чл.59 от НК не е включено в кръга на въпросите, които се обсъждат по чл.301,ал.1 от НПК от съдебния състав при постановяване на присъдата. Тази норма – чл.59 НК, липсва и във визираните в чл.337,ал.1 НК основания за изменение на присъдата. От друга страна законодателят е дал възможност в чл.417 НПК прокурорът, който изпълнява присъдата да приложи чл.59 НК с постановление и да приспадне времето, през което подсъдимият(осъденото лице) е било задържано. При това положение окръжният съд счита, че е в пределите на юрисдикцията на съда да приложи разпоредбата на чл.59 от НК по отношение на задържането под стража на подс.А.А. по нохд № 1653/2018 г. на РС-Шумен, считано от 13.04.2018 г. в групираните наказания от осъжданията по нохд № 1653/2018 г. на РС-Шумен, нохд № 205/2018 г. на РС-Силистра, нохд № 4624/2018 г. на РС-Варна и нохд № 3526/2019 г. на РС-Варна

Защитата, респ.подсъдимата А.А., не е доволна и от постановеното от районния съд, присъединяване към определеното общо наказание лишаване от свобода за деянията по нохд № 1653/2018 г. на РС-Шумен, нохд № 205/2018 г. на РС-Силистра, нохд № 4624/2018 г. на РС-Варна и нохд № 3526/2019 г. на РС-Варна и наказанието „глоба“ в размер на 500 лв., наложено и по нохд № 205/2018 г. на РС-Силистра, която сума (според защитата) е „непосилна“, предвид липсата на имоти, материални възможности и тежко финансово състояние на А.А.. Искането е за намаляване на този размер.

Определеният размер на глобата по нохд № 205/2018 г. на Силистренски районен съд е съобразена с разпоредбата на чл.249,ал.1 от НК. Действително според чл.47, ал.1 от НК определянето на глобата става в съответствие с имотното състояние на дееца, но следва да се отбележи, че този размер (500лв.) е по-нисък от двойния размер на предмета на престъплението по чл.249, ал.1 от НК и касае деяние с висока степен на обществена опасност, което предвид високата степен на обществена опасност и на самия деец е напълно справедливо и присъдата в тази част следва да се потвърди. Изрично в чл.47,ал.1 НК законодателят е посочил, че при определяне размера на глобата се прилагат разпоредбите на глава пета от НК – „Определяне на наказанието“

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 във вр.чл.334, т.6 от НПК и чл.59,ал.1 НК, окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260008/23.09.2020 год. по НОХД № 1807/2020г. по описа на Старозагорски районен съд.

ПРИСПАДА(ЗАЧИТА) от общото наказание за деянията предмет на осъжданията на подсъдимата А.И.А. по нохд № 1653/2018 г. на РС-Шумен, нохд № 205/2018 г. на РС-Силистра, нохд № 4624/2018 г. на РС-Варна и нохд № 3526/2019 г. на РС-Варна - лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, времето, през което подсъдимата А.А. е била задържана под стража по нохд № 1653/2018 г. на РС-Шумен, считано от 13.04.2018 г.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	260039
Дата:	18 ноември 2020 г. (в сила от 18 ноември 2020 г.)
Съдия:	Тоньо Мирчев Тонев

Дело:	20205500602452
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 октомври 2020 г.

Решение по дело №2452/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

2. ТАТЯНА ГЬОНЕВА