№ 212
гр. Враца, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. П.
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420104077 по описа за 2021 година
Предявени са субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК *********, чрез юрисконсулт И.Ф., срещу Н. ЦВ.
П., ЕГН **********, Е.Ц. С., ЕГН **********, Г. ЦВ. Н., ЕГН **********, и СВ. ЦВ.
Н., ЕГН **********.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че се намирало в
облигационни отношения с наследодателя на ответниците – В.Г. П. по договор за
предоставяне на В и К услуги, сключен при общи условия, за жилище, находящо се на
адрес: ***********. Твърди, че за потреблението за периода от 19.11.2018 г. до
21.10.2019 г. по партидата на процесния имот са начислени за плащане суми за
потребление по 16 бр. фактури за сумата от общо 377,44 лева – главница, която сума
не била заплатена. Поддържа, че при опит за връчването на покана за доброволно
изпълнение на В.Г. П. било установено, че същата е починала на 31.01.2002 г. Твърди,
че с откриване на наследството нейните наследници – четиримата ответници
придобили качеството потребители и отговарят за изпълнението на задължението
съобразно ЗН в размер на квотите си за наследяване по закон. Задължението на
ответниците в качеството им на наследници по закон на В.Г. П. се претендира, както
следва: по 1/3 от общото задължение от ответниците Н. ЦВ. П. и Е.Ц. С., равняващи се
на сумата от по 125,81 лева за всеки от двамата ответници, и по 1/6 от общото
задължение от ответниците Г. ЦВ. Н. и СВ. ЦВ. Н., равняващи се на сумата от по 62,91
1
лева за всеки от двамата ответници.
Иска се постановяване на решение, с което всеки от ответниците Н. ЦВ. П. и
Е.Ц. С. да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по 125,81 лева за всеки от
двамата ответници, представляваща 1/3 от стойността на доставените и неплатени ВиК
услуги за периода от 19.11.2018 г. до 21.10.2019 г. за имот, находящ се на адрес:
*******, а всеки от ответниците Г. ЦВ. Н. и СВ. ЦВ. Н. да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от по 62,91 лева за всеки от двамата ответници, представляваща 1/6 от
стойността на доставените и неплатени ВиК услуги за периода от 19.11.2018 г. до
21.10.2019 г. за имот, находящ се на адрес: *******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали писмен отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание от 16.03.2022 г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато
изменение на предявените срещу четиримата ответници искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, като същите да се считат предявени за
периода от 17.08.2018 г. до 21.10.2019 г.
Пълномощникът на ответницата Н. П. – нейната дъщеря В.А. се явява в съдебно
заседание и заявява, че признава предявения срещу упъномощителката иск и ще плати
дължимата сума доброволно.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От представената справка – извлечение № 39106 за дължимите към 02.06.2020 г.
суми към „ВиК“ ООД – Враца за абонатни номера 1636085 и 1636084 на името на В.Г.
П. за имот на адрес: **********, се установява, че по партидата са издадени 18 бр.
фактури за отчетен период от 17.08.2018 г. до 21.10.2019 г. за дължимост на сумата от
377,44 лева – главница.
От приетото Удостоверение за наследници изх. № 264/28.01.2019 г. се
установява, че В.Г. П. е починала на 31.01.2002 г., като е оставила за свои наследници
по закон четиримата ответници – съответно Н.П. и Е. С. – нейни деца, а Г.Н. и С.Н. –
низходящи по права линия от втора степен /нейни внуци, деца на починалата й на
13.01.1998 г. дъщеря/.
Представени са карнети за отчитане на вода, водени на името на В.Г. П. за
процесния имот, от които се установява, че за периода от 17.08.2018 г. до 21.10.2019 г.
има положени подписи на абоната, както следва: на 18.09.2018 г., на 19.11.2018 г., на
21.01.2019 г., на 18.07.2019 г. и на 25.09.2019 г.
2
Видно от покана за доброволно изпълнение № 100255, с изх. № 6566/11.11.2019
г. до В. П., същата е връчена на ответницата Н.П. на 20.11.2019 г., като това
обстоятелство е удостоверено и с подписа на свидетеля Д.А.. Към поканата е
приложена подробна справка за начислените суми по периоди.
Покана за доброволно изпълнение е изпратена и до наследниците на починалия
потребител – ответници в настоящото производство, като видно от известия за
доставяне, Н.П. я е получила на 18.09.2020 г., а Е. С. – на 08.10.2020 г.
По делото е представено извлечение от общите условия за получаване на
услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
Видно от постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от
30.07.2010 г. по изп. д. № 276/2006 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, е наложена
възбрана върху процесния водоснабден недвижим имот, собственост на ответниците
по настоящото дело в качеството им на наследници на длъжника по изпълнителното
дело В. П..
Видно от схема № 15-245298/09.03.2022 г. на самостоятелен обект в сграда,
представляващ жилище, апартамент на адрес: *********, собственик е В.Г. П..
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че на името на титуляра В. П. се водят два броя
партиди при ищеца, както следва: за измервателен уред № ********* „топла вода“ –
баня и за измервателен уред № 225209 „студена вода“ – баня. За периода от 17.08.2018
г. до 21.10.2019 г. по партидите на титуляра за измервателен уред № ********* „топла
вода“ – баня са измерени и отчетени 43 куб. м, а за измервателен уред № 225209
„студена вода“ – баня – 67 куб. м. Данните са отчитани и отразявани в документацията
срещу подпис и на основание чл. 21, ал. 3 ОУ. За исковия период са издадени 18 бр.
фактури на обща стойност 377,44 лева. Вещото лице е установило, че е налице
съвпадение между отразеното в карнета и във фактури количество потребена вода. Към
датата на изготвяне на заключението не са постъпвали плащания по задълженията.
Вещото лице е констатирало, че при отчитане на консумацията за част от процесните
периоди ищецът се позовава на чл. 21, ал. 3 от ОУ, според който в междинните
периода между два реални отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2
отчета, а след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява
в съответствие с реалното потребление.
Други доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
3
От „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца са предявени са
субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ за осъждане на всеки от ответниците Н. ЦВ. П. и
Е.Ц. С. да заплати на ищеца сумата от по 125,81 лева за всеки от двамата ответници,
представляваща 1/3 от стойността на доставените и неплатени ВиК услуги за периода
от 17.08.2018 г. до 21.10.2019 г. /съгласно допуснатото изменение на иска/ за имот,
находящ се на адрес: ***********, и за осъждане на всеки от ответниците Г. ЦВ. Н. и
СВ. ЦВ. Н. да заплати на ищеца сумата от по 62,91 лева за всеки от двамата ответници,
представляваща 1/6 от стойността на доставените и неплатени ВиК услуги за периода
от 17.08.2018 г. до 21.10.2019 г. /съгласно допуснатото изменение на иска/ за имот,
находящ се на адрес: ***********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
В първото по делото заседание ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу неявилите се ответници Е. С. и С.Н..
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено по отношение на двамата
ответници.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответниците Е. С. и
С.Н. не са представили в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се
явиха и не изпратиха представител в първото заседание по делото, както и не са
направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие. Освен това, налице е и
изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - с връчено на ответниците Разпореждане №
2275/18.11.2021 г. са им указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете
срещу тези двама ответници са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
Двамата следва да бъдат осъдени за следните суми: Е.Ц. С. за сумата от 125,81
лева, представляваща 1/3 от стойността на доставените и неплатени ВиК услуги за
периода от 17.08.2018 г. до 21.10.2019 г. за процесния имот, а СВ. ЦВ. Н. за сумата от
62,91 лева, представляваща 1/6 от стойността на доставените и неплатени ВиК услуги
за периода от 17.08.2018 г. до 21.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 15.11.2021 г. до окончателното погасяване на сумите.
4
Тъй като ответниците са обикновени, а не необходими другари, няма пречка да се
постанови неприсъствено решение по отношение на двама от тях, като спрямо другите
двама разглеждането на производството да продължи по общия ред.
По отношение на ответниците Н.П. и Г.Н. не са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
За основателността на предявените искове ищецът следва да установи следните
кумулативни предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с
наследодателя на ответниците по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги
при общи условия; 2. Качеството на ответниците на наследници на починалото лице –
потребител; 3. Реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през посочения в
исковата молба период; 4. Стойността на доставените ВиК услуги в претендирания в
исковата молба размер.
Следва да се посочи, че пълномощникът на ответницата Н.П. – нейната дъщеря
В.А. признава, че именно Н.П. живее в процесния имот и ползва услугите на ищцовото
дружество, както и че дължи тяхното заплащане в пълния исков размер от 377,44 лева,
но на първо място, съгласно текста на пълномощното В.А. не разполага с правата по
чл. 34, ал. 3 ГПК, а освен това предвид че ответниците са обикновени другари
признанието от страна на единия ответник няма сила за останалите и единият ответник
не може да се разпорежда с предмета на делото от името на останалите.
Ищецът основава вземането си на сключен с наследодателя на ответниците
договор за предоставяне на ВиК услуги при общи условия и наследствено
правоприемство. Съгласно разпоредбата на §1, т. 2, б. „б“ от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, а и според Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги“. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество,
се уреждат от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора „ВиК“ ООД гр.
Враца са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, поради
което обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. Според чл. 3, ал. 1 от същата Наредба, потребители на услугите на ВиК
са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.
5
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Редът, начинът и формата за
установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и
пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и
разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата,
предвидени в чл. 30-чл. 40 от същата наредба. Фактът на ползване на ВиК услуги в
процесния имот в случая е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни
отношения между ищцовото дружество и наследодателя на ответниците, които
отношения се уреждат от общите условия на доставчика.
В процесния период са действали общите условия за получаване на услугите
ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-
019/09.06.2006 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ, потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за
които се предоставят ВиК услуги. Чл. 6 от същите условия предвижда задължение за
потребителите да осигуряват на длъжностните лица достъп за отчитане на общия и
индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата.
Установява се, че между ищеца и наследодателя на ответниците е възникнало и
съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги
при общи условия. След смъртта на наследодателя В.Г. П. на 31.01.2002 г.
възникналата облигационна връзка не се прекратява, тъй като наследниците на
починалото лице го заместват в нея. Сключеният между ищцовото дружество и
наследодателя договор за доставка на ВиК услуги не е такъв, който се сключва с оглед
личността на потребителя. Ето защо, след неговата смърт облигационната връзка се
запазва, като отговорността за възникнали задължения по нея следва да се поеме от
наследниците му, които отговарят съобразно припадащата им се от наследството част.
С разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Общите условия е вменено и задължение за
наследниците на починалия потребител в 30-дневен срок от смъртта на наследодателя
да подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, като представят
удостоверение за наследници или акт за собственост. Съгласно ал. 2 на посочената
разпоредба, отговорността на всекиго от наследниците се изчислява пропорционално
на неговия дял. Въпреки че ответниците, в качеството им на наследници на
потребителя, не са изпълнили задължението си да подадат заявление за промяна на
партидата, това не ги освобождава от задължението да заплащат начислените суми за
отчетените количества потребени ВиК услуги за партидата, разкрита на процесния
адрес.
Ответниците Н.П. чрез пълномощника си В.А. и Г.Н. не оспорват, че именно
четиримата ответници са собственици на процесния имот.
6
След смъртта си В. П. е оставила четирима наследници – ответниците в
настоящото производство, като нейните низходящи от първа степен Н.П. и Е. С. на
основание чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват равни части – по 1/3, а Георги и С.Н. наследяват
по заместване на своята починала майка Снежана Цветанова Н.а нейната 1/3 част на
основание чл.10, ал. 1 и ал. 3 ЗН същата част, която двамата наследяват поравно – по
1/6 за всеки от двамата.
Следователно ответниците отговарят за задълженията съобразно дела си в
наследството – в случая 1/3 за ответницата Н.П. и 1/6 за ответника Г.Н.. От
представените по делото доказателства, както и от признаването от страна на
ответника Н.П. на неизгодни за нея факти, се установява, че предявените срещу
двамата ответници осъдителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Ответниците бъдат осъдени за следните суми: Н.П. за сумата от 125,81 лева,
представляваща 1/3 от стойността на доставените и неплатени ВиК услуги за периода
от 17.08.2018 г. до 21.10.2019 г. за процесния имот, а Г.Н. за сумата от 62,91 лева,
представляваща 1/6 от стойността на доставените и неплатени ВиК услуги за периода
от 17.08.2018 г. до 21.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.11.2021 г. до окончателното погасяване на сумите.
По разноските:
С исковата молба се претендира присъждането на разноски, съгласно списък по
чл. 80 ГПК.
Ищецът е заплатил по 50 лева държавна такса за исковете срещу всеки от
четиримата ответници или общо сумата от 200 лева, 150 лева – депозит за вещо лице, 5
лева – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 20 лева – държавна такса
за издаване на схема на водоснабдения имот от СГКК, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП се производството на ищеца се дължи
юрисконсулстко възнаграждение в размер на общо 100 лева.
Всеки от ответниците следва да заплати на ищеца по 50 лева държавна такса за
предявяване на иска срещу него, а останалите разноски следва да бъдат разпределени
между ответниците съразмерно на дяловете им от съсобствеността, респ. от
задълженията за имота.
С оглед гореизложеното, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ищеца разноски в производството
за държавна такса в размер на по 50 лева за всеки от тях и по 58,33 лева за двете
ответници Н.П. и Е. С., и по 29,17 лева – за ответниците Г.Н. и С.Н..
Разноските, посочени под № 3 от списъка по чл. 80 ГПК, в размер на 15 лева –
държавна такса за 3 бр. съдебни удостоверения, не са сторени и не се дължат от
ответниците. Ищецът е поискал 1 бр. съдебно удостоверение, за което е платил 5 лева
държавна такса, която е присъдена.
7
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането следва да се
извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова сметка с
IBAN: BG33 CECB 9790 1013 1610 00, BIC: CECBBGSF, „Централна кооперативна
банка“ АД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците Н. ЦВ. П., ЕГН **********, с адрес: *********, и Е.Ц.
С., ЕГН **********, с адрес: *********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Враца, ул. „Александър Стамболийки“ № 2, представлявано от управителя А.П.,
следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ сумата от
по 125,81 лева /сто двадесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/ за всеки от
двамата ответници, представляваща по 1/3 от стойността на доставените и неплатени
ВиК услуги за периода от 17.08.2018 г. до 21.10.2019 г. за имот, находящ се на адрес:
***********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от по 108,33 лева /сто и осем лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА ответниците Г. ЦВ. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, и СВ. ЦВ. Н.,
ЕГН **********, с адрес: ****, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Враца, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул.
„Александър Стамболийки“ № 2, представлявано от управителя А.П., следните суми:
на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ сумата от по 62,91 лева
/шестдесет и два лева и деветдесет и една стотинки/ за всеки от двамата ответници,
представляваща по 1/6 от стойността на доставените и неплатени ВиК услуги за
периода от 17.08.2018 г. до 21.10.2019 г. за имот, находящ се на адрес: *******, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 15.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от по 79,17 лева /седемдесет и девет лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща разноски в производството.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите
следва да се извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова
сметка с IBAN: BG33 CECB 9790 1013 1610 00, BIC: CECBBGSF, „Централна
кооперативна банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му в частта срещу ответниците Н. ЦВ. П. и Г. ЦВ. Н., като на
8
основание чл. 239, ал. 4 ГПК същото не подлежи на обжалване в частта спрямо
ответниците ЕМ. ЦВ. П. и СВ. ЦВ. Н..
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9