Определение по дело №161/2018 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер      130            Година    2018,18.01.         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив, І отд.,  III състав

 

на  18  Януари 2018

 

в  закрито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА ч.адм. дело номер 161 описа за  2018 година и като обсъди:

 

             Производство по чл.41 ал.3 във вр. с чл.127ж ал.1 ДОПК.

Постъпила е жалба от ФИРМАс адрес на управление гр. * срещу действията на орга­ните по прихо­ди­те за обез­­печаване на до­казателствата при извършване на фискален конт­рол вър­ху движението на стоки с висок фискален риск, собст­веност на дру­жест­­во­то, обективирани в Про­токол за извършена проверка на стоки с висок фис­ка­лен риск № 050900764597_3 от 19.12.2017г., пот­вър­­ден с Ре­ше­ние № 1 от 02.01.2018г. на Ди­ректор ТД на НАП – Плов­­див.

С жалбата се навеждат множество твърдения за незаконосъобразност на оспорените действия и решение на Директор ТД на НАП – Пловдив, пора­ди което се настоява за отмяната на административното решение на от­вет­ника и отмяна на действията на органите по приходите, обективирани с цити­ра­ния протокол и решение. Претендират се разноски.

Ответният Директор ТД на НАП – Пловдив в становище от изготвилия ги, упълномощен юрисконсулт, счита жалбата за неоснова­телна и настоява за отхвърлянето и. Претендира раз­носки. Прави възраже­ние за прекомер­ност на претендираното адвокатско въз­награждение от стра­на на жалбо­пода­те­ля.

Настоящият състав, след като разгледа жалбата, намира същата за про­­­цесуално ДОПУСТИМА, а по същество и за ОСНОВАТЕЛНА.

Със свое решение от 02.01.2018г. Директор ТД на НАП – Пловдив отхвър­­лил жалбата на дружеството при осъществено задължително адми­нист­ративно обжалване срещу действия на органи по приходите от същата Ди­рекция за обезпечаване на доказателствата при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, собственост на дру­­жеството, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №050900764597_3 от 19.12.2017г. за пред­прие­ма­не дейст­вия по обезпечаване на доказателствата.

Фактическата страна не е спорна между страните, като е установено, че на 18.12.2017г. през ГКПП Видин – Дунав-мост 2 е влязло МПС – това­рен авто­­мобил, превоз­ва­що стока – лук и други лукови зеленчуци, пресни или охладени общо 24 200 кг не­то, собст­­ве­ност на жалбоподателя, предмет на внос от ЕС /Германия/.

Доколкото изброените стоки попадат в обхвата на стоките с висок фис­кален риск, на превозното средство е било поставено техническо средство за контрол същия ден в 15,49 часа на територията на ГКПП. Впоследствие е било установено, че зеленчуците са би­ли доста­вени и разтоварени на заяве­но­то от водача място – борса село Огняново, обл.*, склад №9.

След съставяне на протокола за извършена проверка, на търговеца е било посочено, че стоката ще бъде освободена при представяне на обезпе­че­ние в пари върху стойността и – 30% от пазарната и цена без ДДС, а имен­но сумата от 3 384 лева, която е била внесена своевременно от задъл­жения субект на 21.12.2017г.

Последните действия са предприети, тъй като е прието, че в казуса са налице основанието по чл.121а ал.2 ДОПК, а именно органите по приходите са уста­новили, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

В Протокола за извършена проверка № 050900764597_3 от 19.12.17г. е посочено, че това се налагало предвид установените факти и обстоятелства относно юридическото лице в информационните масиви на НАП. Прието е така, че са налице несъответствия меж­ду декларациите на дружеството и данните в информационните масиви на НАП, а също така са налице реално извършени доставки, които не са били документирани по установения за това законодателен ред.

Ответният Директор ТД на НАП – Пловдив, след като обстойно анали­зи­рал приложимия правен ред, отхвърлил жалбата, като на свой ред посочил и обстоятелствата: установени съществени разминавания при извършена на 07.09.17г. от служители на приходната администрация проверка на стоково-материалните запаси на дружеството в склада му в село Огняново, изразя­ващи се в разминавания между наличната стока и тази по счетоводни данни, както и между оборотите по счетоводните регистри и оборотните салда по сметките в оборотните ведомости. Сочи се, че поради липса на представени достоверни счетоводни данни относно движението на стоково-материалните запаси се е наложило предприемане на действия от органите по приходите, изразяващи се в завеждане на закупените и продадени от „Джи ди агро“ЕООД стоки, количествено и стойностно по периоди, като при извършената инвентаризация в склада на търговеца са констатирани драстични разминавания в количество­то стоки. По този повод на дружеството била възложена и ревизия.

Настоящият състав, след като се запозна с пълната административна пре­писка, намира че оспореното решение се явява незаконосъобразно.

При иначе правилно установена фактическа обстановка, ответният Ди­ректор е извел неправилни крайни изводи за законосъобразност на оспоре­ни­те от търговеца действия, предприети по глава ХV-та “а” от ДОПК.

Основание за обезпечаването е посочена хипоте­зата по чл.121а ал.2 ДОПК, която за разлика от тази по ал.1 е бланкетна, т.е. необходимо е позо­ва­ването на нея да е съпроводено с визиране на конкрет­ни основания.

Действително в цитирания протокол, а и в решението на ответника се сочат конкретни факти, вкл. твърдения за извършен някакъв “анализ” от ор­ганите по приходите, след прилагане на единните критерии за риск към прос­ледената данъчно-осигурителна информация, като са били посочени някои от т.н. “рис­кови фактори”.

Във връзка с изложените от приходната администрация факти в административната преписка не се съдържат никакви годни писмени доку­менти, които да ги установяват, а напротив при дължимото от оспорващия нас­рещно доказване, се установяват факти, които разколебават провеж­да­­ното от служителите на НАП главно доказване/видно е дори от Удосто­ве­рението по чл.87 ал.6 ДОПК от 29.11.2017г., че дружеството няма за­дъл­же­ния към фиска, декларирани са и разчетени с бюджета задълженията по ЗДДС за данъчните период от датата на регистрацията на дружеството до процесния данъчен период, като се установява трайна тенденция на нарастване на размера на задължението, вкл. е входирана и молба за извършване на проверка от органите по приходите, с цел установяване на евентуални пропуски в дължимото поведение на дружеството и тяхното отстраняване/. Всъщност, ако сочените твърдения са верни /неот­чи­тане на извършени придобивания на стоки на значителна стойност/, то това е основание за установяването на им чрез способа на ревизионното производство, в което в пълна мяра могат да се предприемат всякакви обез­печения, вкл. и върху придобиваните активи на търговеца от сочения внос от ЕС. Очевидно е, че както се сочи от горестоящият административен орган, такова е и в ход спрямо юридическото лице, поради което и няма никакви пречки да се пристъпи към едни такива действия, което обаче неясно защо не е сторено от приходната администрация.

В рамките обаче на хипотезата на чл.121а ал.2 ДОПК се дължи обез­печаване единствено и само на задълженията за данъци, произтича­щи от конкретната доставка и когато се установи от органите по приходи­те, че при последващо разпореждане със стоката събирането им ще бъде не­възможно или значително ще се затрудни. Т.е. това производство не е об­що обезпечи­телно за всякакви данъци, а често и за дължими осигури­тел­ни вноски, а ка­сае само данъчните задължения, които биха били с ос­нования в конкретната доставка /в случая внос от страна ЕС/.

Следва да се посочи, че не е и в компетенциите на органите по приходите, осъществяващия фискалния контрол в случаи като процесния, да налагат обезпечителни мерки, което е в изключителните правомощия на публичния изпълнител.

Или следва да се обобщи, че освен, че твърденията на органа по приходите, обективиран оспорените действия с протоколи, а и на Дирек­тор ТД на НАП – Пловдив, са голословни /липсват документи, които да ги подкрепят/, то и прилаганият ред всъщност не се обосновава /дори и да се приеме за безспорно установена/ от описаната фактическа постановка в ак­товете им.

При това положение на нещата единствения възможен извод е, че на­ло­жените мерки, а и ре­шението на ответника, са незаконосъобразни, пос­та­­новени при неправилно прилагане на материалния закон и са неподкрепе­ни от налич­ните в преписката доказателства, за да бъдат те подведени под хи­потезата на чл.121а ал.2 ДОПК.

Това налага категоричния извод на този състав на Съда – за отмяна на акта на ответника и на потвърдените с него действия по обезпечение, обек­тивирани в посочения Протокол  от 19.12.2017г.

По разноските.

Оспорващият претендира заплащане на разноски по представения списък на разноските в размер на общо 550 лева, от които 500 лева адво­катски хонорар и 50 лева пла­тена държавна такса. От страна на ответника се възразява се прекомер­ност на уговореното адвокатско възнаграждение.

В тази връзка следва да се посочи, че договореният размер не се явява прекомерен, като се държи сметка, че установения минимум по чл.8 ал.3 от Наредбата за минималните размени на адвокатските възнаграж­де­ния е 500 лева. Напълно неоснователно се претендира прилагане разпоредбата на чл.9 /при това ясно която точно хипотеза от общо 7 такива в посочената правна норма/ от цитираната наредба. Няма уста­новено правило, че въз­награждение­то, платено на адвокат, следва да се при­съжда на страната в рам­ките на уста­новения минимум, а сумата от 500 ле­ва е на минимума. Или на жалбоподателя се дължат нап­раве­ните в произ­водството раз­носки в размер на общо 550 лева.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – І отд., IІІ състав :

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОТМЕНЯ действията на органите по приходите при извършване на фис­­кален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, собст­веност на ФИРМАс адрес на управление гр.*, обекти­ви­рани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фис­ка­лен риск № 050900764597_3 от 19.12.2017г., пот­вър­­ден с Ре­ше­ние № 1 от 02.01.18г. на Директор ТД на НАП – Плов­­див, ка­то НЕЗА­КО­НО­СЪОБРАЗНИ.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.“Скопие”№106 да заплати на ФИРМАс адрес на управление гр.* сумата от общо 550 /петстотин и петдесет/ лева разноски по де­лото.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /П/