РЕШЕНИЕ
№ 1769
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20251110200241 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „У.“ ЕООД с ЕИК ********** срещу
наказателно постановление /НП/ № *****************г., издадено от
ръководител на ТП на НОИ - София, с което на „У.“ ЕООД с ЕИК ***********
е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на
основание и за нарушение по чл.349, ал.1 от КСО.
В жалбата на „У.“ ЕООД, се посочва, че на 13.12.2022г. лицето Д. А. Х. е
било назначено на 2-ри трудов договор по чл.114 от КТ като „А.“ в „У.“ ЕООД
за обект: „Изпълнение на СМР на болница по онкология- гр.Варна, кв.
„Аспарухово“. Твърди се, че през месец април 2023г. за изработени дни по
чл.114 от КТ на лицето в декларация образец 1 погрешно са били отразени
като работни дни 24.04.2023г. и 25.04.2023г., вместо 07.04.2023г. и
27.04.2023г., в които лицето е осъществявало трудова дейност, което било
видно от Книгата за ежедневен инструктаж. Посочва се, че по време на
работата му във фирмата лицето не било представило болничен лист. Твърди
се, че във връзка с издадените от старши инспектор при НОИ задължителни
предписания, дружеството-жалбоподател е подало по електронен път
коригираща декларация обр.1 на 29.02.2024г. с вх.№ 22000243492959, но
декларацията е била отхвърлена с мотив, че са нарушени изискванията за
едновременно подаване на декларации обр. 1 и обр. 6. Посочва се, че след
съставянето на АУАН на 02.08.2024г. с вх.№ ************* отново е бил
направен опит за подаване на коригираща декларация обр. 1, заедно с
декларация обр. 6, която също била отхвърлена с мотив, че не може да бъде
приета, тъй като е подадена след срока определен с Наредба Н-8 от 2005г.
Твърди се, че впоследствие, след консултация със служител на НАП „У."
1
ЕООД подало заявление в ТД на НАП - офис Люлин с вх.№
****************г., заедно с придружаващи документи, вкл. и декларации
обр. 1 и 6 с цел да бъде извършена корекция за периода 04.2023г., като до
27.12.2024г. нямало отговор във връзка с това заявление и дали е отразена
корекция на декларации обр. 1 и 6 за м.04.2024г. Посочва се, че НП е издадено
без осигурителят да има вина за случилото се, поради което се иска същото да
бъде отменено.
В съдебното заседание, в което е приключило съдебното следствие,
жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна - ръководител на ТП на НОИ - София се
представлява от юрк. И., който моли НП да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
В периода от 15.12.2023 г. до 18.12.2023 г. свидетелят Л. - старши
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - София, извършил проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на „У.“ ЕООД, възложена
със Заповед № ***********************г. на ръководителя на ТП на НОИ -
София. Проверката била извършена във връзка с постъпил сигнал от ТП на
НОИ - Варна за извършване на проверка в осигурителя „У.“ ЕООД относно
това, дали е нарушена нормата на чл. 40. ал. 1 от КСО и приложима ли е
разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО спрямо лицето Д. А. Х..
В хода на проверката било установено, че Д. А. Х. е бил назначен по
трудово правоотношение на основание чл. 114 от КТ във връзка с чл. 70 от КТ
с Трудов договор № ************* г. на длъжност „************“ с код по
НКПД ************ в „У.“ ЕООД при пълно работно време от 8 часа дневно с
основно трудово възнаграждение 710.00 лв., считано от 13.12.2022г.
Трудовото правоотношение на лицето било прекратено, считано от
28.06.2023г.
При направената проверка в Регистър на осигурените лица в
информационната система на НОИ за м.04.2023 г. било констатирано, че за Д.
Х. с декларация обр. 1 по чл.5. ал.4, т.1 от КСО са били подадени следните
данни: - за м.04.2023 г. с вид осигурен „01“ при пълно работно време 8 часа с
осигурителен доход 86.67 лв. за 2 отработени дни, подпериод „24-25“.
От извършената проверка на разплащателните документи /фишове/ било
установено, че на Димитър Христов за м.04.2023 г. е било начислено трудово
възнаграждение в размер на 86.67 лв. за 2 отработени дни.
Видно от справката за постъпили данни в Информационна система за
електронен обмен на документи и данни /ИСЕОДЦ/ за Д. Х. ТП на НОИ -
София нямало подадено удостоверение Приложение № 9 към чл. 8. ал. 1 от
Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване чрез „У.“ ЕООД.
Осигурителят „У.“ ЕООД представил на проверяващия трудов договор,
Обяснителна записка от З.К. Б. - главен счетоводител на дружеството, фиш за
Д. Х. за м.04.2023г. и извадка от книгата за проведен ежедневен инструктаж с
цел установяване на дните, в които лицето е работило през м.04.2023г.
В представената Обяснителна записка, подписана от З.Б. - главен
2
счетоводител на осигурителя „У.“ ЕООД било посочено, че при подаването на
декларация обр. 1 за м.04.2023г. за Д. Х. е допусната техническа грешка,
изразяваща се в това, че като работни дни за месеца неправилно са били
отразени 24.04.2023г. и 25.04.2023г., а лицето е работило на 07.04.2023г. и
27.04.2023г., което било видно от книгата за ежедневен инструктаж на
работниците в гр. Варна. От представената книга за инструктаж е видно, че
лицето действително е осъществявало трудова дейност на 07.04.2023г. и
27.04.2023г.
С оглед на това било прието, че подадените с декларация обр. 1 по чл. 5.
ал. 4 от КСО данни от „У.“ ЕООД за Д. Х. не са коректни, поради което св. Л.
А. издал Задължителни предписания № ****************г., адресирани до
дружеството-жалбоподател за коригиране на подадените данни по чл. 5. ал. 4,
т. 1 от КСО. Срокът за изпълнение на дадените задължителни предписания
бил 20 работни дни от получаването им. Те били връчени на упълномощен
представител на „У.“ ЕООД на 18.12.2023г. В дадения срок за изпълнение на
задължителните предписания, изтекъл на 18.02.2024г., същите не били
изпълнение от жалбоподателя „У.“ ЕООД.
Въз основа на посочените обстоятелства, на 17.05.2024г. св. Л. А.
съставил АУАН, като в него описал фактическите констатации по случилото се
и квалифицирал извършеното като осъществяващо административно
нарушение по чл.349, ал.1 от КСО.
На 29.02.2024г., т.е. след изтичане на срока за изпълнение на
задължителните предписания, „У.“ ЕООД направило опит за подаване на
декларация обр. 1 чрез електронния портал на НАП за периода м.04.2023г.,
която била отхвърлена поради нарушаване на изискванията за едновременно
подаване на декларации обр. 1 и обр. 6. На 02.08.2024г. дружеството
направило опит за подаване на декларации обр. 1 и обр. 6 чрез електронния
портал на НАП за периода м.04.2023г., които също били автоматично
отхвърлени поради това, че били подадени след срока, определен в Наредба Н-
8 от 2005г.
Въз основа на акта на 02.09.2024г. е издадено и атакуваното НП, с което
на жалбоподателя „У.“ ЕООД с ЕИК ************е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание и за нарушение по
чл.349, ал.1 от КСО.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св. Л., както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН,
Констативен протокол № ******************г., Заповед №
*************************г. на ръководителя на ТП на НОИ - София,
Задължителни предписания № ********************* г., Трудов договор №
**************** г. и заповед за прекратяването му, Извлечения от
информационната система на НОИ, Протокол изх. № ***************г.,
Протокол изх. № ************г., известия за доставяне, Заповед №
*************г. на подуправителя на НОИ, покана за съставяне на АУАН,
Заповед № *************** г. на директора на ТП на НОИ-София,
декларация от К. Л. – управител на „У.“ ЕООД, извадка от книга за ежедневен
инструктаж, справка за актуално състояние на дружеството-жалбоподател.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая, която не е спорна между страните. Между
3
доказателствените източници не съществуват противоречия и несъответствия,
с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Свидетелските
показания и писмените доказателства са последователни и логични, като
единно и непротиворечиво очертават фактите, касаещи извършената проверка
и направените констатации.
Тъй като гласните и писмените доказателства подкрепят въведеното в
АУАН, същият може и следва да се ползва от съда като писмено
доказателство, относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно
отразеното в него.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в
закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ
на съдебен контрол пред настоящата инстанция. Разгледана по същество тя е
неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи предвид заповедите, приложени по делото и приети като
писмени доказателства.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
са спазени изискванията на процесуалния закон - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените за това
срокове и в установената писмена форма.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и
в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата,
при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в НП са посочени в пълен обем
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени
всички съставомерни признаци на нарушението, като са очертани ясно
фактическите рамки на административнонаказателното обвинение, посочени
са датата и мястото на извършване на нарушението, както и нарушените
материалноправни разпоредби, които напълно кореспондират със словесното
описание на нарушението.
Събраните по делото доказателства обосновават извода, че
административно-наказващият орган правилно е приложил материалния
закон. За да се реализира административно-наказателната отговорност на
субекта, сочен като нарушител е нужно да се установи извършването на
конкретно деяние, притежаващо признаците на административно нарушение.
Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО контролните органи на Националния
осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават
задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното
обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния
осигурителен институт. Неизпълнението на дадено от контролните органи
задължително предписание е въздигнато в административно нарушение
съгласно нормата на чл. 349, ал. 1 от КСО.
В случая се установи по категоричен начин, че св. Л. А. - старши
4
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - София е издал Задължителни
предписания № ************************ г., адресирани до дружеството-
жалбоподател, съгласно които било указано на „У.“ ЕООД да коригира
подадените с декларация обр. 1 по чл.5. ал.4, т.1 от КСО данни за Д. А.Х. за
м.04.2023г., тъй като в тях погрешно като отработени дни за месеца са били
отразени 24.04.2023г. и 25.04.2023г., вместо 07.04.2023г. и 27.04.2023г., в които
лицето е полагало труд съгласно книгата за ежедневен инструктаж на
работниците в гр. Варна. Срокът за изпълнение на дадените задължителни
предписания е бил 20 работни дни, считано от получаването им. Същите са
били връчени на упълномощен представител на „У.“ ЕООД на ***********г.
От доказателствата по делото се установи, че в дадения срок за изпълнение на
задължителните предписания, който е изтекъл на 18.02.2024г., същите не са
били изпълнени от жалбоподателя „У.“ ЕООД, тъй като данните по чл.5. ал.4,
т.1 от КСО за Д. Х. за м.04.2023г. не са били коригирани. Предвид това съдът
намира, че от обективна страна е осъществено нарушението по чл. 349, ал. 1
от КСО, за което дружеството-жалбоподател е санкционирано.
Тъй като е ангажирана отговорността на юридическо лице въпросът за
вината не следва да се обсъжда. Отговорността е обективна, безвиновна. Само
за пълнота и във връзка с възраженията от жалбата следва да се посочи, че
направените опити за подаване на коригиращи декларации по обр. 1 и обр. 6
са извършени след като срокът за изпълнение на задължителните предписания
е бил изтекъл, като не се установява тяхното неизпълнение да се дължи на
обективна невъзможност, включително от технически характер.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като
процесното нарушение разкрива типична степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид, като в тази насока следва да се
цени и обстоятелството, че в случая дадените задължителни предписания не
са били изпълнени и данните за осигуреното лице не са били коригирани дори
и към 15.04.2025г., видно от представените от процесуалния представител на
въззиваемата страна писмени доказателства.
Норма на чл. 349, ал. 1 от КСО предвижда, че на юридическо лице, което
не неизпълни задължителни предписания на контролен орган, се налага
имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки отделен случай. В случая на
дружеството-жалбоподател правилно е наложена имуществена санкция в
минималния законоустановен размер от 500 лева, поради което съдът не
разполага с правомощия по нейното намаляване.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на производството „УНИФАКТОР“ ЕООД следва да
заплати в полза на НОИ сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
******************г., издадено от ръководител на ТП на НОИ - София, с
което на „У.“ ЕООД с ЕИК ************* е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева, на основание и за нарушение по чл.349, ал.1 от
КСО.
ОСЪЖДА „У.“ ЕООД с ЕИК *****************да заплати в полза на
НОИ сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6