Р Е Ш Е Н И Е
№ 2685
Град Пловдив, 09 декември 2014 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение,
V състав, в публично съдебно заседание на трети ноември, през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СТОИЛ БОТЕВ
При участието на секретаря В. Е.,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 206 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 226 от АПК,
във връзка с чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Жалбоподателят
„НТТ - 3” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, с управители
Б.Т.М. и Н.Т.Т. обжалва ревизионен акт № *********/ 28.05.2012 г. – издаден П.Т.
– гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден
с решение № 988 от 08.08.2012 г. на зам. директора на Дирекция “ОУИ“ гр.
Пловдив, с който на дружеството е начислен допълнително ДДС в размер на
58659,62 лв., ведно с прилежащите лихви, както и корпоративен данък за 2007 г.,
в размер на 50324.97 лв., с прилежаща лихва и лихви по авансови вноски за
корпоративен данък за 2006 г.
В жалбата, както и в писмената защита
на адв. К. се твърди, че оспореният РА е
неправилен и незаконосъобразен, липсват
доказателства че дружеството е строител на процесните обекти, както и че
решението на ПОС няма обвързваща сила , тъй като не е влязло в сила. Твърди, че
изводите в ревизионния акт са резултат от неправилната преценка на събраните по
време на ревизията доказателства от една страна, както и на погрешно тълкуване
и прилагане на относимите законови норми. Иска се РА да бъде отменен, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът -
директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП
гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Б. в представената защита /
л.338/ излага становище за
неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение и да
присъди в полза на Д”ОУИ” – Пловдив следващото се юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, в
настоящия си състав, след преценка на становищата на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е
обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в
обжалваната пред настоящата съдебна инстанция част. Така постановеният от
директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр.
Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156,
ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Ревизията е започнала с издаването на
заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1106181 / 17.11.2011 г. /л.323 на ад №2833/2012/, издадена от В.А. –
началник сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив. Съгласно
заповедта, срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано
от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 29.11.2011г. на
упълномошен представител. Възложената ревизия е с предмет установяване на задължения
за корпоративен данък за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2007 г. Със ЗВР №
1201068/ 27.02.2012 г., ревизията е била удължена до 28.03.2012 г. Със заповед
№ 1201389/14.03.2012 г. обхватът на ревизията е променен, като са добавени и
задълженията по ЗДДС за периода 01.12.2006 г. – 30.06.2007 г. В
законоустановения срок е съставен ревизионен доклад № 1201389/11.04.2012 г. –
връчен на ревизираното лице на 27.04.2012 г. Против ревизионния доклад в
указания законов срок е постъпило възражение.
Всички цитирани актове са издадени от
надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените /л.4-14 на ад №2833/2012/ по делото
упълномощителни заповеди – заповед № РД-09-1/04.01.2010 г., издадена на
основание чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив,
ведно с придружаващите ги приложение № 1 и № 2, изменена със заповед №
РД-09-139 от 17.02.2010 г., заповед № РД-09#3/ 10.03.2011 г. и заповед №
РД-09-1193/ 22.12.2011 г., както и заповед за определяне на компетентен орган №
У - 1201389/11.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив.
При това положение настоящият съдебен
състав намира, че обжалваният РА е издаден от компетентен органи и при спазване
на административно-производствените правила.
По първоначалното оспорване на Ревизионен
акт № *********/ 28.05.2012 г. потвърден
с решение № 988 от 08.08.2012 г. на зам. директора на Дирекция “ОУИ“ гр.
Пловдив в настоящия съд е било образувано
адм. дело № 2833/2012г. по което съдът с решение № 1195/27.05.2013г., е отменил горния РА в частта в която на жалбоподателя е начислен
допълнително ДДС за м.06.2007г. за сумата над 22 547,15 лв., ведно с
прилежащите лихви до пълния размер от 49 047,78 лв. ведно с прилежащите лихви и
е оставил в сила РА в останалата му
част.
По реда на касационното
обжалване с Решение № 559 от 16.01.2014г., по ад. № 9936/
2013г. на ВАС, първо отделение е оставено в сила Решение № 1195 от 27.05.2013 г.
в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № *********/ 28.05.2012 г., с
който за „НТТ - 3” ООД, гр. Пловдив е начислен допълнително ДДС за м.06.2007 г.
за сумата над 22 547,15 лв., ведно с прилежащите лихви до пълния размер от 49
047,78 лв., ведно с прилежащите лихви, както и е оставено в сила горното
решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу процесния РА в частта, с
която за „НТТ - 3” ООД, гр. Пловдив са начислените лихви по ЗКПО за 2006 г.,
произхождащи от просрочие на авансови вноски и възлизащи общо на сумата от
175.48 лв., както и в частта, с която Дирекция “Обжалване и данъчно-
осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална
агенция за приходите е осъдена да заплати на „НТТ - 3” ООД, гр. Пловдив сумата
от 1213 /хиляда двеста и тринадесет/ лева разноски. С цитираното решение ВАС е
отменил Решение № 1195 от 27.05.2013 год., постановено по адм. дело № 2833/2012
год. по описа на Административен съд – Пловдив в останалата му част, като е
върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
В мотивите си ВАС приема, по кж на жалбоподателя,
че в частта относно доначисления ДДС за процесните данъчни периоди и
осъщественото с РА преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2007
год. обжалваното решение е постановено при допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна. ВАС е
приел , че както в хода на ревизионното производство, така и при последващото
обжалване на РА по административен и съдебен ред, дружеството е оспорило
наличието на валидно облигационно правоотношение между него и възложителя по
визираните предварителен договор и договор за строителство, както и
извършването на спорните СМР. Възразило е, че лицето, договаряло от името на
дружеството, няма представителна власт и не е получавало суми в качеството си
на пълномощник на ревизираното лице, както и, че в представения Акт за приемане
на конструкция /Акт обр.14/, като строител е посочено трето юридическо лице.
Всички тези доводи и ангажираните във връзка с тях доказателства не са обсъдени
от първоинстанционния съд и по тях не са формирани каквито и да е фактически
констатации. Решаващият състав, както и органите по приходите, са се позовали
на установеното в мотивите на цитираното решение на ОС- Пловдив, които обаче не
се ползват със сила на пресъдено нещо и не ги обвързват със задължителна сила. В
тази връзка съдът е следвало да осъществи проверка на събраните в хода на
ревизията доказателства за вида и стойността на извършените СМР и въз основа на
тях да обективира конкретни изводи относно тези релевантни за спора факти. Като
не е сторил това, той не е изпълнил процесуалното си задължение да изясни
изцяло спора от фактическа страна, в резултат на което е постановил неправилно
решение в частта, с която е отхвърлил жалбата срещу РА относно доначисления ДДС
и осъщественото преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО със сумата от 293
298.17 лв. Така констатираният касационен порок обуславя отмяната на съдебния
акт в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.
ВАС е приел , че идентичен извод
следва и относно атакувания съдебен акт в частта му относно осъщественото с РА
увеличение на финансовия резултат на дружеството със сумата от 208 928.11лв. Обсъдена
е приетата ССчЕ, съобразно заключението по която органът по приходите
неправилно е определил размера на непризнатите за данъчни цели разходи, но
изводите на експерта не са кредитирани от съда поради непредставяне на
счетоводните документи, въз основа на които те са извлечени. Решаващият състав
обаче не е указал необходимостта от това нито на вещото лице, нито на жалбоподателя,
в резултат на което използваните оборотни ведомости не са събрани като
доказателства по делото. Те обуславят преценката за обективността на ССчЕ, а тя
пряко рефлектира върху формирания краен извод относно законосъобразността на РА
в тази му част. Поради това, допуснатото от съда процесуално нарушение следва
да се квалифицира като съществено, което налага отмяна на решението и в тази му
част и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който
следва да формира конкретни фактически изводи досежно спорните релевантни факти
и обстоятелства въз основа на всички относими доказателства, да отчете за кои
стоки се дължи продуктова такса и за кои не, да посочи правилно ли е определен
размерът на непризнатите за данъчни цели разходи и в зависимост от това да
определи размера на дължимия корпоративен данък чрез поставяне на съответната
допълнителна задача на вещото лице.
Освен горното на настоящия съд е
указано и че следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
производството пред Върховния административен съд.
В съдебната фаза процесуалния представите на жалбоподателя адв. К. съобразно
задължителните указания на ВАС е поискал /л.32/
да бъде назначена ССЕ, която след като извърши проверка на представените
по делото документи да отговори на поставените 6 задачи.
Съдът е допуснал исканата експертиза и експерта Д. е представил своето заключение /л.26-31/, прието
по делото .
В същото съдебно заседание
жалбоподателят е представил и съдът е приел по делото /л.33-141/ доказателства, както следва:
оборотна ведомост на стоките /сумарна/ за период от 01.01.2006 г. до 31.12.2006
г., оборотна ведомост на стоките /сумарна/ за период от 01.01.2007 г. до
31.12.2007 г. , две справки за внос на климатици и други стоки , както и справка
за 2007 г. за продуктова такса на климатици – внос; тридесет броя фактури на
“Екобултех” АД за продуктова такса и 1 брой договор с “Екобултех” АД.
При приемането им ответникът е
оспорил приетите оборотни ведомости, като е заявил че са частни документи, не
са представени по време на ревизията и са без достоверна дата. За всички
представени документи се твърди, че са без достоверна дата и не следва да де
приемат по делото.
Непосредствено след приемането на ССЕ
жалбоподателя е поискал, съобразно мотивите на ВАС и допускането на СТЕ при
която в.л. , след като да се съобрази
със събраните по делото доказателства да
отговори на въпросите, кой е строил процесната сграда и каква документация
е изготвена по време на строителството.
В.Л. В.Р. е представила и съдът е приел заключението /
л. 161-163/ неоспорено от страните. Експерта е установил че процесната сграда
е строена от „Аква билд-91“ ЕООД , а
възложител е „Антъни“ ЕООД, като е посочено в актове обр. 7 и 12.Посочено е също така че строителството е извършено от „Аква билд-91“ ЕООД, но по договор за
възлагане възложител е жалбоподателя.
Жалбоподателят с молба на л.170 от
адв.К., на осн. чл. 192 от ГПК моли от
„Аква билд 91”ООД да бъдат изискани актове № 7 и № 12.
С молба от 31.10.2014 г. „Аква билд 91”ООД, представя / л.173-334/ актове обр. № 7 и обр. № 12 за установяване на видовете
СМР, извършени и подлежащи на закриване
и представляващи строеж на
жилищна сграда с кафе-клуб, в гр. Свети Влас-юг, кв. 45, УПИ V-4024 с възложител „Антъни“ ЕООД и строител „Аква билд-91“ ЕООД.
При така установеното в настоящото
съдебно производство и съобразно задължителните указания на ВАС съдът по същество на спора следва да установи
относно увеличение на счетоводния
финансов резултат за 2007 г., съгласно чл. 78 от ЗКПО и СС 11, в размер на 293
298.17 лв., дали лицето, договаряло
от името на дружеството, няма представителна власт и не е получавало суми в
качеството си на пълномощник на ревизираното лице, както и, че в представения
Акт за приемане на конструкция /Акт обр.14/, като строител е посочено трето
юридическо лице. Следва да се установи дали отразеното в мотивите на цитираното
решение на ОС- Пловдив, се ползва със сила на пресъдено нещо и дали обвързва
настоящия състав със задължителна сила. Съдът
следва да осъществи проверка на събраните в хода на настоящото съдебно
производство доказателства за вида и стойността на извършените СМР и въз основа
на тях да направи конкретни правни изводи по съществото на спора.
Ответната страна твърди, че е налице увеличение
на счетоводния финансов резултат за 2007 г., съгласно чл. 78 от ЗКПО и СС 11, в
размер на 293 298.17 лв., като се мотивира с установеното в предварителен договор за строителство от
19.04.2005 г. между „АНТЪНИ" ЕООД (възложител) и „НТТ - 3" ООД (строител),
с пълномощник Г.В., за обект; Жилищна сграда с кафе-клуб в Свети Влас - юг,
Несебър. Обсъжда се отразеното на гърба на договора и конкретно ръчно написани разписки за получени суми от Г.В.
(пълномощник по договора) и Н.Т. (представляващ „НТТ - 3" ООД), в размер
на 158 000 лв. и 30 000 евро (58 674.90 лв.) или обща сума на авансовите
плащания по договора за СМР за посочения обект е 216 674, 90 лв. (с ДДС). Ответника
се мотивира и с отразеното в 2 бр. решения на ПОС по съдебни искове на двете
страни по договора, в които са уточнени вида и стойността на извършените СМР.
Твърди се че на 12.06.2007 г. е възникнало данъчно събитие за извършената
строителна услуга на етап „завършен груб строеж" и е възникнало условие за
признаване на приходи за извършената строителна услуга на етап „завършен груб
строеж", т.е. жалбоподателя е следвало да отчете приход от строителна
услуга в размер на 293 298.17 лв.
Съдът е длъжен да вземе предвид
установеното от ВАС при касационното обжалване, както и задължителните указания
в решението. ВАС приема по категоричен
начин, че установеното в решенията на ПОС не се ползва със сила на пресъдено
нещо и няма обвързваща сила / л.5 от СР на ВАС/ . Съобразно указанията на ВАС съдът е указал на
жалбоподателя и последния е представил
доказателства относно възложител и изпълнител на процесния строеж и от които се установява , че възложител
е „Антъни“ ЕООД , а строител „Аква билд-91“ ЕООД. При кредитирането на
горните доказателства / л.173-334/ представляващи актове обр.
№ 7 и обр. № 12 за установяване на видовете СМР на процесната сграда ,
съдът взе предвид и направеното оспорване
от страна на ответника при тяхното приемане, като беше оспорена
достоверната им дата. Съдът счита , че
същите следва да се приемат за
документи, достоверно отразяващи посочената дата , както и отразените в
тях действия и процедури. Същите бяха представени след като бяха изискани от
жалбоподателя по реда на чл. 192 от ГПК и следва да се приеме че отразяват
действително посочените в тях етапи и стадии на извършеното строителство на
процесната сграда. Съдът счита , че не следва да се взема предвид отразеното от
ПОС в своите решения , тъй като те все още не са влезли в сила и установеното в
тях не се ползва със сила на пресъдено нещо и няма обвързваща сила за съда и страните.
Относно
увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството, по реда на чл.
77, ал. 1 от ЗКПО, във връзка със СС 2, в размер на 208 928,11 лв. и
указанията на ВАС съдът е указал и жалбоподателя е представил по делото
оборотни ведомости за 2006 и 2007 година. Въз основа на тях по искане на жалбоподателя в.л. Д. е изготвила заключение и отговорила , че е налице дължим КД за довнасяне в размер на
11923,86 лева / л.30/. И при приемането на ССЕ ответника е направил възражение
по приемането на заключението, като е възразил по представените доказателства
по които е работил експерта , като се е мотивирал че представените
доказателства са частни , без достоверна дата и изготвени с оглед висящото съдебно
производство. Въпреки направеното оспорване и с оглед указанията на ВАС
настоящия състав счита , че няма пречка представените доказателства да се
кредитират съобразно другите събрани такива и с оглед становищата на страните.
Предвид изложените аргументи,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният ревизионен акт е
незаконосъобразен, в частта му на извършеното увеличение на финансовия резултат
на основание чл. 78 от ЗКПО, във връзка с СС 11 „Договори за строителство“ със
сумата от 293 298.17лв., както и в частта му на извършеното увеличение на
финансовия резултат на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, във връзка със СС 2 със
сумата от 90 712,87лв. (разлика между сумата от 208 928,11лв.,
определена с РА и сумата от 118 215,24лв. по заключението на ССЕ, л. 30).
При използване методиката на изчисления на вещото лице, за 2007г. декларираният
от дружеството финансов резултат следва да бъде увеличен със сумата от
118 215,24лв. на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, във връзка със СС 2.
Поради което ревизионният акт следва да бъде отменен за разликата на
допълнително установения корпоративен данък над сумата от 11 923,86лв.,
посочена от ВЛ (л. 30), ведно с прилежащите лихви.
С оглед задължителните указания на
ВАС настоящият съдебен състав следва да се произнесе по разноските, направени
от жалбоподателя пред касационната инстанция, както и да съобрази направеното
възражение от процесуалния представител на ответника на основание чл. 161, ал.
3 от ДОПК. Съдът констатира, че при повторното разглеждане на делото от страна на
жалбоподателя се представят множество писмени доказателства, непредставени при
ревизията (л. 33 – 145; л. 173 - 334), поради което и на жалбоподателят не
следва да се присъждат разноски.
На основание чл. 161 от ДОПК на
ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсултска защита,
съобразно отхвърлената част от жалбата, в размер на 1 059,20лв. (хиляда и
петдесет и девет лева и двадесет стотинки).
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Пловдивският административен съд, І отделение, V – ти състав,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на НТТ - 3” ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, с управители Б.Т.М. и Н.Т.Т. ревизионен акт №
*********/ 28.05.2012 г. – издаден П.Т. – гл. инспектор по приходите при ТД на
НАП гр. Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с решение № 988 от 08.08.2012 г. на
зам. директора на Дирекция “ОУИ“ гр. Пловдив, КАТО НАМАЛЯВА допълнително начисленият корпоративен данък за 2007г.
от 50 324,97лв. на 11 923,86лв., ведно с прилежащите лихви.
ОСЪЖДА НТТ - 3” ООД с ЕИК *** да заплати на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно
управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1 059,20лв. (хиляда петдесет и
девет лева и двадесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: