Р Е Ш
Е Н И Е
№ 51
гр.Русе,
17.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, четвърти състав, в открито
заседание на четвърти ноември, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Галена Дякова
при
участието на секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
адм.д. № 345 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба от Ц.А.С. ***, чрез пълномощник адв.В.Ф. *** срещу Заповед за
налагане на ПАМ № 21-1085-000361 от 10.05.2021г., издадена от Началник сектор
Пътна полиция при ОДМВР Русе, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 1,
б. "б" от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/ на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
В
жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна.
Излага съображения, че не са налице фоктическите предпоставки за издаване на
оспорения акт, както и че не е доказано обстоятелството, че е управлявал МПС
след употреба на наркотични вещества. Моли оспорената заповед да бъде отменена.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се
от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде
уважена. Представя допълнителни писмени доказателства.
Административният
орган, редовно призован, не се явява. Представлява се в съдебно заседание от
гл. юрисконсулт. Изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Административният
съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на
оспорващия, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР– Русе,
Началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, е оправомощен да
прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
Оспорващият
Ц.А.С. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № *********, категория В,
ВЕ.
На
09.05.2021 г. оспорващият Ц.А.С. е спрян
за проверка от служители на пътна полиция към ОД МВР Русе. Съставен му е, Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия АА бл. № 21-1085-000361 от 08.05.2021г., за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, затова че на 08.05.2021 г. около 20:55 часа, в гр. Русе,
ул.“Капитан Райчо Николов“, като водач на МПС – л.а. БМВ330Д с Рег. № Р 2574КК,
е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества. Пробата е
установена с Дрегер Драг чек 5000, като техническото средство е отчело
положителна проба на бензодиазепини. АУАН е връчен на Ц.А.С. на същата дата -
08.05.2021 г., като същият е отказал да
го подпише, не е написал възражение.
На
водача С. е издаден талон за медицинско изследване № 115056, връчен на
08.05.2021 г. в 21:40 часа. Водачът е дал биологични проби за изследване на 08.05.2021
г. в УМБАЛ Канев в гр.Русе.
Образувано
е досъдебно производство № 163 / 2021 г. по описа на ОД на МВР – Русе, вх. №
2842/ 2021 г. по описа на Районна прокуратура – Русе, започнато срещу Ц.А.С. за
извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс НК/.
Въз
основа на съставения АУАН, на 08.05.2021 г. от Началника на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Русе, е издадена оспорената в настоящото производство
ЗППАМ № 21-1085-000361. С нея на оспорващия С. е наложена ПАМ с правно
основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП– временно отнемане на СУМПС
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В
мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е
прието, че С. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Оспорената
заповед е връчена на оспорващия на 10.05.2021 г. Жалбата срещу заповедта е
подадена 15.08.2021 г.
В
образуваното срещу С. досъдебно производство е извършена химикотоксикологична
експертиза, заключението по която е, че от предоставените за изследване кръвна
проба и проба урина, взети от лицето Ц.А.С., в границите на чувствителност на
използваните аналитични методи и
апаратура, не беше доказано наличие на бензодиазепини, а така и на други
упойващи лекарствени средства и
наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. С
Постановление от 11.10.2021 г. на Районна прокуратура – Русе, наказателното
производство, започнато срещу Ц.А.С. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК,
е прекратено, поради липса на извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата
е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка
с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при
наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП и в изискуемата от закона форма, но е постановена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.
В
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е предвидено, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка –
временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174,
ал. 4, установените стойности са определящи.
Оспорената
заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК,
като при липса на предвидено друго в специалния закон– ЗДвП, на основание чл.
2, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 23 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/, за издаването й се прилага редът на глава пета, раздел
първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание чл. 171,
т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на разпоредбата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентно длъжностно лице по реда на ЗДвП във връзка със ЗАНН.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното. По делото се събраха доказателства,
установяващи фактическа обстановка, различна от посочената в процесния АУАН.
Оспорената
заповед е издадена в нарушение на административно-производствените правила. С
оглед установеното по делото, че водачът е оспорил показанията на техническото
средство за проверка употреба на наркотични вещества или техни аналози и е дал
биологични проби, съобразно издадения му талон за медицинско изследване,
административният орган е следвало да положи усилия да изясни обективната
истина за фактите. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се
установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. В чл. 3а, т. 2 от
издадената, на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, е предвидено, че установяването на
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема
показанията на техническото средство или теста.
При
незавършена процедура по установяване извършването на посоченото в заповедта
административно нарушение, позоваването единствено на съставения АУАН води до
извод, че законовото изискване по чл. 7 от АПК за изясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за случая, не е било спазено /В този смисъл Решение №
15455 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2018 г., I о. /.
Действително
съгласно разпоредбата на чл.142, ал. 1 от АПК, материалната законосъобразност
на акта се преценява към момента на неговото издаване. Но, съгласно чл. 142,
ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване
на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Според
тези нови факти, е опровергана доказателствената сила на процесния АУАН, от
което следва, че не е установено извършването на административното нарушение,
послужило като основание за издаване на оспорената заповед.
По
изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на
оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна,
поради което ОД на МВР – Русе, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия
направените от него по делото разноски в размер на 510 лева, от които: 10 лева
- внесена държавна такса, и 500 лева - договорено и платено адвокатско
възнаграждение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Русе, четвърти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1085 -000361 от
10.05.2021 г., издадена от Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Русе,
с която на Ц.А.С. с ЕГН **********,***,
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи–Русе, да заплати на Ц.А.С.
с ЕГН **********,***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: