РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Перник, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500152 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 12 от 05.01.2024 г. по гр.д. № 4914/2023 г. на Районен съд - Перник е
прогласена за нищожна по иска на М. И. Н. срещу „Профи кредит България” ЕООД с ЕИК:
*********, нищожността на клаузата на раздел 6 вр. раздел 5 от Договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт № *** от ***, сключен между страните, регламентиращ
възнаграждение за допълнителна услуга ФАСТ със задължение за внасяне на 250 лв.
ежемесечна вноска. С решението съдът е осъдил „Профи кредит България” ЕООД да
заплати на М. И. по предявения частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1предл.1 ЗЗД
сумата 50 лв. от общо 250 лв. - като дадена без основание по нищожна клауза за доп.услуга
по договора сключен между страните, ведно със законната лихва върху нея считано от
датата на подаване на исковата молба 20.10.2023 до окончателно изплащане на сумата. С
същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от „Профи Кредит България”
ЕООД, чрез юрк. Н.Л., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се
обжалва като неправилно, в частта, с която е уважен предявеният частичен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Счита атакуваното решение в тази му част за
1
недопустимо и неправилно. На първо място заявява, че в отговора на исковата молба
представител на ответното дружество е признал основателността на предявения частичен
иск в предявения размер и основание, без да има представителна власт за извършване на
това действие. Сочи, за недопустим иск, този, за който към момента на предявяването му
или в хода на производството се установи липса на някоя от положителните процесуални
предпоставки или съществуването на отрицателна процесуална предпоставка. Заявява, че
действително между страните е сключен процесния договор, в който била уговорена клауза,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, но задълженията по
кредита са били погасени преди настъпване на датата на падежа по първата дължима вноска
съгласно погасителния план. Твърди, че кредитът е приключен, платени суми по кредита не
са отнасяни за погасяване на уговореното възнаграждение за услуги, от което следва, че
дружеството не се е обогатило неоснователно с уговореното възнаграждение за
допълнителни услуги, тъй като тази сума не е постъпвала в неговия патримониум. Въз
основа на изложените съображения се иска отмяна на атакуваното решение, в частта по
уважения частичен осъдителен иск и връщане на делото за ново разглеждане. Моли се за
постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлен предявения частичен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД. Прави се искане за присъждане на сторените
пред двете инстанции разноски, включително юрисконсулско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. И. Н., чрез адв. Б. Б., с който
се оспорва подадената въззивна жалба, като се сочи, че същата е недопустима и
неоснователна. На първо място твърди, че направените с въззивната жалба твърдения, че
процесния кредит бил погасен, а същевременно възнаграждението за допълнителната услуга
„Фаст“ не било събрано са неверни и оскърбителни. Заявява, че действително процесният
кредит е погосен от Н., но платена изцяло е и допълнителната услуга, за което
обстоятелство не е имало спор пред първата инстанция. Моли се съда да постанови
решение, с което да бъде потвърден изцяло атакувания съдебен акт. Прави се искане за
присъждане на сторените разноски.
С решение № 134 от 12.02.2024 г. по гр.д. № 4914/23 г. на Районен съд Перник е
оставена без уважение молба по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, предявена от
„Профи кредит България” ЕООД, с която се иска намаляване на разноски присъдени по реда
на чл. 38 ал. 1 от ЗАдв. в размер на 800 лв. на адв. Б. Б. по решение № 12 от 05.01.2024 г. по
гр. дело № 4914/2023 г. по описа на ПРС. Със същото решение е оставено без уважение и
искането на адв. Б. Б. за присъждане на разноски в производството по реда на чл.248 ГПК.
В указания срок е постъпила частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез
юрк. Н.Л., с която се атакува постановеното решение, с което е оставена без уважение молба
по чл. 248 от ГПК. Излагат се съображения, че е налице ненужно съединяване на искове, с
цел да се оправдае по – висок общ хонорар, доколкото при предявен единствено
кондикционен иск, съдът би изследвал в мотивите си валидността на правоотношението и
уважаването на иска би било в съответствие с този извод, без да е необходим отделен
2
диспозитив. На следващо място си твърди, че дори има основания за определяне на
адвокатското възнаграждение под минимума по Наредбата, като се излагат съображения в
тази насока. Допълва, че процесуалният представител на ответната страна няма данни да се е
явил в съдебно заседание, не е извършил никакви допълнителни процесуални действия. В
подкрепа на направените твърдения, че в случая трябва да се определи адвокатско
възнаграждение под минимума се цитира съдебна практика. Въз основа на изложените в
жалбата съображения се моли съда да отмени атакуваното решение, като бъде постановено
определение, с което да бъде намален размера на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение.
По депозираната частна жалба е постъпил отговор от насрещната страна – М. И. Н.,
чрез адв. Б. Б., с който се навеждат твърдения, че същата е недопустима, неоснователна и
недоказана. Твърди, че на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ. Сочи, че в случай, че ответната страна е осъдена на разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, който се определя от съда в размер не
по – нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Излагат се подробни съображения, като се цитира и съдебна практика
/включително решение на СЕС/, въз основа на които се моли частната жалба да бъде
оставена без уважение, като се твърди, че съдът следва да приложи Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната му
част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Не са спорни, включително и пред настоящата инстанция, установените от писмените
доказателства пред РС факти, че на *** по силата на сключения Договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт № *** - ищецът е получил сумата 1000лв. предоставен от
Кредитора КРЕДИТ със срок на връщане 24 месеца,ГЛП 41% като е договорена сумата
250лв., която да заплати като възнаграждение за допълнителна услуга ФАСТ разпределени
на 24 вноски, като вноската за тази допълнителна услуга се дължи всеки месец и че
възнаграждението за тези допълнителни и незадължителни услуги става изискуема с
подписването на договора за потребителски кредит, като се разсрочва допълнително за
срока на сключване на договора и се добавя към месечната вноска.
По обуславящия обективно кумулативно съединен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД на ищеца
М. И. Н. срещу ответника „Профи кредит България”, с влязлото в сила в тази необжалвана
част първоинстанционно Решение № 12 от 05.01.2024 г. по гр.д. № 4914/2023 г. на РС –
Перник е прогласена за нищожна нищожността на клаузата на раздел 6 вр. раздел 5 от
Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от ***, сключен между
страните, регламентиращ възнаграждение за допълнителна услуга ФАСТ със задължение за
3
внасяне на 250 лв. ежемесечна вноска, като е прието, че клаузите за допълнителни услуги,
следва да се считат за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието с
добрите нрави.
С посоченото първоинстанционно Решение № 12 от 05.01.2024 г. по гр.д. №
4914/2023 г. на РС – Перник в обжалваната пред въззивната инстанция част, по предявен от
ищеца М. И. Н. срещу ответника „Профи кредит България” обусловен обективно
кумулативно съединен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД ответникът е осъден
да заплати на ищеца сумата 50 лв. от общо 250 лв., като дадена без основание по нищожна
клауза за допълнителна услуга по договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен
между страните, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба 20.10.2023 г. до окончателно изплащане на сумата. При предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1,предл.1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да установи предпоставките за възникване на
претендираното от него вземане, а именно: плащането на сума в посочения размер,
съответно получаването на сумата от ответника и липсата на основание за това, т. е., когато
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
ищеца в имуществото на ответника. Доказването на тези факти прехвърля док. тежест върху
ответника да установи претендираното от него основание. По същия начин е и указаната на
страните доказателствена тежест в определението на РС по чл.140 ГПК. За да уважи иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД, с обжалваното решение първоинстанционният
съд се е позовал на обстоятелството, че ответникът е депозирал отговор, с който прави
признание при условията на чл.237 ГПК. Нарочни доводи дали пълномощникът надлежно
разполага с такава представителна власт и от къде евентуално се извежда такъв извод, съдът
не е изложил.
Във връзка с възраженията в жалбата, че в отговора на исковата молба представител
на ответното дружество е признал основателността на предявения осъдителен иск в
предявения размер и основание, без да има представителна власт за извършване на това
действие, настоящият въззивен състав намира, че видно от представеното с отговора по чл.
131 ГПК пълномощно, легитимиращо юрисконсулт Г.П.А. да представлява „ПРОФИ
КРЕДИТ България’ ЕООД, се установява, че от съдържанието на пълномощното не може да
се направи извод, че пълномощникът е упълномощен да извършва процесуални действия от
категорията на тези, за които се изисква изрично упълномощаване по реда на чл. 34, ал.3 от
ГПК-като да признава исканията на другата страна. По начина по който е оформено
пълномощното същото няма характеристиките на изрично дадено пълномощно от „ПРОФИ
КРЕДИТ България’ ЕООД за юрисконсулт Г.П.А. да признава предявения от ищеца М. И. Н.
и срещу дружеството осъдителен иск, предмет на разглеждане от ПРС по конкретното
гр.дело по описа на същия съд. Посочената конкретика е безусловно необходима, доколкото
се касае за извършване на специфични процесуални действия от името и за сметка на
представлявания, които представляват разпореждане с предмета на делото и в резултат на
упражняването им се достига до съществена промяна на процесуалното положение и
4
поведение на страната, както и на характера на спора, като производството приключва с
признаване на права на насрещната страна което води до уважаване на претенция срещу
този, който признава чуждите права и то без провеждане на състезателно производство. От
данните по делото се налага извода, че пълномощникът на дружеството не е имал учредена
такава изрична представителна власт, като е признал иска на ищеца, без изрично да е бил
упълномощен за това по съответния ред от дружеството-ответник, пълномощникът, в случая
юрисконсулт е излязъл извън пределите на представителната си власт. Ненадлежното
представляване води като последица липса на изразена правно валидна воля от страна на
представлявания "ПРОФИ КРЕДИТ България’ ЕООД, в посока, че дружеството признава
предявения срещу него осъдителен иск от длъжника-ищец, включително и относно
плащането от ищеца на сума в посочения размер, съответно получаването на сумата от
ответника.
При горните изводи следва, че за ищеца не е отпаднало и е останало да тежи проц. му
задължение за установяване на фактите за плащането на процесната сума в посочения
размер, съответно получаването на сумата от ответника по иска по чл. 55, ал. 1,предл.1 ЗЗД.
При така възложената му с чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест, от ищеца липсват
доказателства сумата от 50 лева реално да е заплатена от ищеца на ответника като
възнаграждение за допълнителна услуга ФАСТ по договора сключен между страните.
Неоснователни са доводите на въззиваемия за приложението на чл. 301 ТЗ, тъй като
несъмнено е, че поради характера на процесуалното представителство по пълномощие и
изискването на чл. 33, изр. първо ГПК - следва да е в писмена форма, то законовото правило
на чл. 301 ТЗ, на което въззиваемият се позовава, е неприложимо. Напротив – в съдебния
процес е приложимо правилото на чл. 42, ал. 2 ЗЗД като страната, от името на която е
извършено проц. действие без представителна власт, следва да изрази изрична воля като го
потвърди, а такива доказателства по делото отсъстват.
По изложените съображения съдът прави извод, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД е недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в обжалваната част, в която искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
уважен, като вместо това искът бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която са присъдени на ищеца разноски в първоинстанционното производство
/претендираните и доказани от последния разноски са общо 150 лв./, а именно – за сумата от
75 лв., съставляваща разликата между дължимите на основание чл.78, ал.1 от ГПК
съразмерно с уважената част от исковете разноски от 75 лв. и присъдените от РС разноски
от 150 лв.
По идентични на горните съображения, обжалваното решение следва да се отмени и в
частта, с която е присъдено адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА на адв.Б. Б.
за оказаната от него безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното
5
производство, а именно – за сумата от 400 лв., съставляваща разликата между дължимото на
основание чл.78, ал.1 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете адвокатско
възнаграждение от 400 лв. и присъденото от РС адвокатско възнаграждение от 800 лв.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът присъжда разноски,
когато са изрично поискани от страната, имаща право на разноски по чл. 78 ГПК. В случая
нито в отговора на исковата молба, нито в хода на първоинстанционното производство до
приключване делото в първата инстанция не е направено изрично искане за присъждане на
разноски за първата инстанция в полза на ответника, което искане следва да бъде изрично и
своевременно, поради такива не му се дължат и не се присъждат.
Жалбоподателят доказва разноски по въззивното производство 25лв. – заплатена
такса по въззивната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
правната и фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в
рамките на едно съдебно заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от НЗПП, които му се дължат от въззиваемия изцяло с
оглед основателността на въззивната жалба.
С оглед резултата от обжалването, на въззиваемия не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззивникът ”Профи Кредит България” ЕООД е обжалвал и решение № 134 от
12.02.2024 г. по реда на чл. 248 ГПК /с характер на определение/ по гр.д. № 4914/23 г. на
ПРС, с което е оставена без уважение молбата му по реда на чл.248 ГПК, с която се иска
намаляване на разноските присъдени по реда на чл. 38 ал. 1 от ЗАдв. в размер на 800 лв. на
адв. Б. Б. по решение № 12 от 05.01.2024 г. по гр. дело № 4914/2023 г. по описа на ПРС.
При този краен изход на спора и отмяната на обжалваното решение и в частта, с
която са присъдени на ищеца разноски и на адв. Б. Б. адвокатското възнаграждение по чл.
38, ал.1, т.2 ЗА, то частната жалба следва да бъде преценявана като процесуално
недопустима. Въззивникът няма правен интерес от обжалването на решение № 134 от
12.02.2024 г. по реда на чл. 248 ГПК /с характер на определение/ по гр.д. № 4914/23 г. на
ПРС, тъй като с отмяната на решението в частта за разноските желаният от него краен
резултат е постигнат. Частната жалба е лишена от предмет и за жалбоподателя липсва
правен интерес от произнасянето по нея, поради което следва да се остави без разглеждане
като процесуално недопустима.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12 от 05.01.2024 г. по гр.д. № 4914/2023 г. по описа на Районен
съд – Перник в частта, в която ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* е
осъден да заплати на М. И. Н. ЕГН ********** сумата 50 лв. от общо 250 лв. - като дадена
без основание по нищожна клауза за доп.услуга по договора сключен между страните, ведно
6
със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба 20.10.2023
до окончателно изплащане на сумата, както и в частта за осъждане на ”ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на М. И. Н. ЕГН ********** разноски пред
РС - над сумата от 75 лв. до 150 лв. и в частта за осъждане на ”ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв.Б. Б. САК личен № ***, със служебен
адрес: *** - адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на
ищеца пред ПРС - над сумата от 400 лв. до 800 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. Н. ЕГН ********** *** срещу ”ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, р-н Средец, ж.к. МОТОПИСТА, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лв. от общо 250 лв., като
дадена без основание по нищожна клауза за допълнителна услуга по договор за
потребителски кредит № *** от ***, сключен между страните, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба 20.10.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. И. Н. ЕГН ********** ***, да заплати на ”ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, р-н Средец, ж.к. МОТОПИСТА, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, сумата от
125 лв. – разноски по въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от ”ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, р-н Средец, ж.к. МОТОПИСТА, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 против
решение № 134 от 12.02.2024 г. по реда на чл. 248 ГПК /с характер на определение/ по гр.д.
№ 4914/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7