Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Л., 19.08.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав
в открито заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при
секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД №39 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
С наказателно
постановление № НП-131 от 13.12.2019 г. на Стоян
Костадинов Стоев на
длъжност Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, оправомощен със заповед А-161/11.03.2019 г. на Председателя на
ДАМТН, на „*** ***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Л.,
ул. „Б.м.” ** ** ** **, представлявано от управителя М.П.М., е наложено административно
наказание на основание чл.58 ал.2 от Закона за техническите изисквания към
продуктите - имуществена санкция в размер на 300 лева, за нарушение на чл.10, ал.1, т.12 от
Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори.
Недоволни от наказателното постановление
останали от дружеството, които чрез управителя М.М. са го обжалвали, като
незаконосъобразно издадено. В жалбата е наведено възражение, че не е извършено
вмененото на дружеството нарушение на чл.10 ал.1
т.12 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори, според който
лицата, които поддържат асансьори, задължително уведомяват писмено ползвателите
им, които с тяхно съдействие спират асансьорите до отстраняването на следните
неизправности: наличие на вода в шахтната яма на асансьора. Изтъква, че е въведено
твърдение, че на датата на проверката 09.08.2019г., при извършена проверка е
констатирано, че на адрес: гр.Л., ул. „Ч.“ №2 се експлоатира пътнически
асансьор с рег. № 680АС10795, заводски № 52051/1985, с наличие на вода в
шахтната яма, а видно от приложения към жалбата препис от Дневника за
техническото обслужване на съоръжението, последната преди проверката на
проверяващите е извършена на 06.08.2019г., т.е. три дни преди контролните
органи да констатират нарушението, както и че към момента на последната
проверка за техническа изправност на асансьора, вода в шахтната яма не е
констатирана и поради тази причина, поддържащата фирма не е предприела действия
по уведомяване на ползвателите и спирането му до отстраняване на проблема. Изтъква
се в жалбата, че при положение, че тези обстоятелства са настъпили в период от
време между двете проверки, които се правят през интервали от около десет дни,
то няма как „*** ***“ ЕООД да носи каквато и да било административно
наказателна отговорност за бездействие и неизпълнение на императивни законови
изисквания, а противното влиза в противоречие с легалното определение на
понятието „административно нарушение“, визирано в чл.6 от ЗАНН, според което
това е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Сочи за конкретния
случай, че липсва субективният елемент на деянието - вина, за да се квалифицира
същото като административно нарушение. Изтъква, че няма въведени твърдения, че
на техен служител му е било известно обстоятелството за наличие на вода в
асансьорната шахта и да не са проведени предвидените в закона действия. Твърди,
че след датата на проверката от контролните органи им е станало известно, че
причина за наличието на вода е теч в мазите на етажната собственост, която е
достигнала до шахтната яма на асансьора и до тях не е постъпвала информация от
ползватели или други лица, че следствие на теча, има вода в асансьорната шахта.
Посочва, че от съдържанието на АУАН, след неговото съставяне им е станало
известно, че проверката е инициирана от сигнал, заведен в деловодната система
на ДАМТН с вх. № 80-03-123/07.08.2019г., като не са били запознати със
съдържанието на сигнала, както и от кого е направен. Заявява, че дори да се
приеме, че е извършено нарушението, не намира приложение чл.28 от ЗАНН, тъй
като се касае за експлоатация на съоръжения с повишена опасност и подобен извод
е в противоречие на едно от основните задължения на наказващият орган, вменена
му с ТР № 1/2007г. на ВКС, постановено по тьлк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК при
ВКС, според което, преценката за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Излага, че когато
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му
в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо
счита, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53
ал.1 от ЗАНН, както и че легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се
съдържа в чл.93 т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността, като цитира чл.93 т.9 от НК. Изтъква
и че според чл.28 б.“а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му
бъде наложено административно наказание. Посочва, че преценката за маловажност
следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на
нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на
вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и др., като се отчитат същността и целите на административно
наказателната отговорност. Изтъква, с оглед горните критерии и съобразявайки
фактическите данни по конкретния казус, че в настоящия случай са налице
повечето от предпоставките на чл.93 т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, за да се определи извършеното административно
нарушение за маловажно. Сочи, че извършеното /ако се приеме/, макар и формално
да осъществява признаците на предвиденото в наредбата, респективно в ЗТИП
нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на
обществена опасност. Изтъква, че при съвкупна преценка на всички
обстоятелствата по извършване на нарушенията, следва да се има предвид, че „***
***“ ЕООД развива този вид дейност от 2011г., че за този период не е наказвано
друг път за подобно нарушение, че в НП липсват данни за други нарушения, поради
което очевидно не е налице системност и следва да се приеме, че нарушението е
извършено за първи път. Посочва, че липсват каквито и да е причинени вреди, а това
предполага, че не са засегнати съществено обществените отношения и са били
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но административно наказващият орган не
ги е приложил, като по този начин е постановил един незаконосъобразен акт. Позовава
се на ТР № 1 от 12.12.2007г., постановено по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК при
ВКС, което е задължително за прилагане, както от правораздавателните органи,
така и от административните органи, действащи като овластени от закона да
издават съответните наказателни постановления и което категорично приема, че
изразът в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН „може“ не предполага действие при
оперативна самостоятелност, а означава възлагане на компетентност на съответния
административен орган. Прави извод, че при издаване на НП, съответният
компетентен орган е длъжен да извърши и преценка, дали са налице основанията на
чл.28 от ЗАНН и съответно да приложи правилно закона, като ограничи маловажните
случаи на административно нарушение от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Заявява,
че преценката за наличието на маловажност е оставена на наказващия орган, но
същият дължи мотиви по отношение на приложението й в самото НП, че тази
преценка подлежи на съдебен контрол, а в случая, наказващият орган не само, че
не е обсъдил изложените по-горе обстоятелства, но той отхвърля въобще
приложението на този правен институт, т.е. преценка относно наличието на
маловажност по чл.28 от ЗАНН не е правена. Признава, че обществените отношения,
които регулира ЗТИП и издадената НБЕТНА са от особена обществена важност, но заявява,
че това не може да игнорира задължението на административно наказващия орган за
индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние. Посочва, че неприлагането на чл.28 от ЗАНН, при наличието
на основание за това, представлява нарушение, което води до задължителната
отмяна на НП. Изтъква, че приложената санкционна норма на чл.55 ал.2 от ЗТИП,
според която за нарушения на наредбите по прилагането на закона, извън
фиксираните в него, наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 лв. до
2000 лв. и в този смисъл липсват мотиви, по каква причина наложената санкция е
в размер на 300 лева, т.е. в три пъти завишен размер в сравнение с предвидения
минимум на санкцията. В заключение отново моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразно
НП, а като алтернативно е изложено искане наложената
санкция да бъде изменена и намалена до минимума от 100 лева.
В съдебно заседание
дружеството, редовно призовани, се представлява от адвокат Ф.Ф. от ЛАК. В
заседанието по същество се явява адв. Детелина Сотирова. Пледира за отмяна
изцяло на обжалваното НП по съображенията, изложени в жалбата. Поддържа и
алтернативно направеното искане в жалбата за изменение размера на наложената
санкция и намаляването ѝ до предвидения от закона минимум.
Ответникът ДАМТ София,
редовно призовани, не изпращат представител и не вземат допълнително становище
От събраните по делото
писмени доказателства и от показанията на свидетелите Е.Х.Г., С. И.Г., Н. И.Л.,
П.Л.М.и Е.А.Б., както
и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка.
На 01.10.2019 год., в
гр.Плевен, свидетелят Е.Х.Г.
на длъжност гл.инспектор в РО ИДТН „Северозапдна България“ Офис Л., в
присъствието на свидетелите С. И.Г. и Н. И.Л., съставил Акт за установяване на административно нарушение № АУАН-111 против
„*** ***”
ЕООД, ЕИК ********* – гр.Л., представлявано от управителя М.П.М. за това, че на 09.08.2019 година около 14.30
съвместно с инж. М.В.- Главен инспектор в Регионален отдел „Инспекция за
държавен и технически надзор“ Северозападна България в присъствието на Х.Т.- асансьорен
техник в „*** ***“ ЕООД, гр. Л. и Е.Б.- ползвател на съоръжението е била
извършена проверка на адрес гр.Л., ул. „Ч.“ №4 на основание подаден сигнал,
заведен в деловодната система ДАМТН с вх. № 80-03-123/07.08.2019 г. При проверката
е установено, че на горепосочен адрес се експлоатира асансьор пътнически с
регистрационен номер 680АС10795, зав. номер 52051/1985. Асансьорът се поддържа
от „*** ***“ ЕООД, гр. Л., лице вписано в регистъра на ДАМТН по чл.36 ал.1 от
ЗТИП за извършване на дейностите по поддържане, ремонт и преустройство на
асансьори, управлявани в група до два асансьора, със скорост на движение до 1,0
м/с и притежава удостоверение Пл056/23.02.2011г. и има сключен договор с
ползвателя. Експлоатацията на описания асансьор е установена, по това, че
асансьорът е с включено захранване, движи се и приема заявки от кабинната и
етажните бутониери и в момента на проверката превозва пътници. В хода на
проверката при вдигане на кабината в посока на горе е установено, че в шахтната
яма има наличие на вода. Съгласно чл.10 ал.1 т.12 от НБЕТНА лицата, които
поддържат асансьора, задължително уведомяват писмено ползвателите им, които с
тяхно съдействие спират асансьорите до отстраняване на неизправностите: Наличие
на вода в шахтната яма и/или машинното помещение. Описаният пътнически асансьор
представлява съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл.32 от Закона за
техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ и попада в обхвата на НБЕТНА,
приета на основание чл.31 ал.1 от ЗТИП. Като на 09.08.2019г. е била допусната
експлоатация на гореописания асансьор с наличие на вода в шахтната яма, „***
***“ ЕООД, гр. Л., в качеството му на лице, поддържащо посочения асансьор, с
удостоверение, издадено от Председателя на ДАМТН с номер Пл056/23.02.2011
година е извършил нарушение на чл.10 ал.1 т.12 от НБЕТНА. Нарушителят е вписал по акта
„Ще напиша възражение в определения срок“.
Въз основа на така
съставения акт е било издадено атакуваното наказателно постановление.
За съставянето на акта, нарушителят е поканен по
надлежния ред, видно от приложеното към преписката доказателство - писмо изх. №
83-02-69/15.08.2019г., доставено на 21.08.2019г., посочено в известие за
доставяне с код 9100016335945. Същият е бил съставен в присъствие на нарушителя
и е връчен на 01.10.2019 г. на М.М. - законен представител.
Няма данни по делото в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН да са били представени писмени възражения от
дружеството.
Въз основа на така
съставения АУАН, на 13.12.2019 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление № НП-131, в което наказващият орган изцяло възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка по случая, като дал същата правна квалификация на
нарушението по чл.10 ал.1 т.12 от
Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори. В
издаденото НП е прието, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не намира приложение,
тъй като се отнася до експлоатация на съоръжение с повишена опасност в
нарушение на нормите и изискванията за безопасна експлоатация на такива
съоръжения. Наложил е на дружеството в рамките на предвидената в разпоредбата
на чл.55 ал.2 от ЗТИП имуществена санкция в размер на 300 лева.
С оглед на така изяснената фактическа обстановка съдът
приема, че описаното в АУАН и НП отговаря на установеното. Действително при извършената
на 09.08.2019 година проверка на асансьора е било установено наличието на вода
в шахтната яма.
Въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Заместник-председател на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), видно от приложената заповед А – 161/11.03.2019г. на Председателя на ДАМТН.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно формалните изисквания
на ЗАНН, съдът не констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на
административното наказание, тъй като и актът, и НП
съдържат изискуемите по закон реквизити.
Съдът не приема възражението на
жалбоподателя, че липсвал субективния
елемент на деянието – вина, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Въпреки изложеното, съдът намира, че при постановяване
на наказанието административно-наказващият орган не е извършил правилна
преценка за наличието на предпоставките по чл.27 ал. 2 във вр. с чл.28 от ЗАНН,
визиращ т. нар. „маловажни случаи” на административни нарушения. Едно деяние
представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, приложим на
основание чл.11 от ЗАНН, когато степента на обществената му опасност е по-ниска
от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради липса или
незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи
обстоятелства. В конкретния случай АНО не е съобразил смекчаващите вината
обстоятелства, а именно, че само три дни преди констатиране на нарушението,
дружеството, което е поддържало асансьора е извършило периодична проверка на
същия и не е констатирало нередности, които да водят до спирането му от
експлоатация. Не без значение е и
обстоятелството, че подалият сигнала – Д.Г., вместо да уведоми за проблема
поддържащата фирма, е предпочел да сигнализира директно контролните органи. По
делото не бяха събрани каквито и да било доказателства в подкрепа на
твърдението на Г., че в асансьорната шахта е имало вода повече от пет години.
Напротив, установи се, че причината за подаване на сигнала на 07.08.2019г. е
нежеланието от страна на Г. да заплаща такса за ползването и поддръжката на
асансьора, както и невъзможността да го ползва след монтирането на 06.08.2019
година на устройството за контрол на достъп до него, поради отказа да си закупи
чип. Всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че очевидно
описаното в АУАН и НП административно нарушение разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.10
ал.1 т.12 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на
асансьори и нарушението е за първи път.
Предвид на изложеното съдът приема, че административно наказващият орган е следвало да
съобрази, че се касае до маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл.28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при ново
нарушение ще бъде санкциониран. Като не е сторил това, той е издал НП в
противоречие със закона.
С оглед горното, съдът намира обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, а
съставения акт за административно нарушение да се третира като писмено
предупреждение на жалбоподателя по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НП-131 от 13.12.2019 г. на Стоян
Костадинов Стоев на
длъжност Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, оправомощен със заповед А-161/11.03.2019 г. на Председателя на
ДАМТН, с което на „*** ***” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Л., ул.”Б.м.” № 19, вх.Г,
ет.4, ап.10, представлявано от управителя М.П.М., на основание чл.58 ал.2 от
Закона за техническите изисквания към продуктите е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 300
лева за нарушение на чл.10 ал.1 т.12 от Наредба за безопасната
експлоатация и технически надзор на асансьори като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: