Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/04.01.2022 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 259 по
описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от П.А.П.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, М.К.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, П.К. П., ЕГН:**********,
с адрес: ***, С.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.М.Т., ЕГН: **********, с
адрес: ***, Е.Ж.Н., ЕГН: **********,***, Б.Ж.К., ЕГН: **********, с адрес: *** М.Ж.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ж.А.Н., ЕГН **********, М.В.И., ЕГН ********** и И.В.И., ЕГН **********
и тримата с постоянен адрес: *** обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот № ******по
ПНИ на СО „Д.Л.”, одобрен със Заповед № РД-16-7706-67 от 04.04.2016 г., с площ
от 619,43 кв.м.
В
исковата молба ищците, чрез процесуалния си представител – адв. Д.А. твърдят, че като наследници на
М. Ж.Н., с т.3 по Решение № 7817/05.08.1996 г. на ПК, им е възстановено правото
на собственост върху нива в землището на с. Д.с площ от 2.500 дка, м-ст „Б.”
(сега СО „Д.Л.”), попадаща в терен по § 4 от ЗСПЗЗ.
Сочат, че за територията е одобрен ПНИ на С.О. „Д.Л.”, със Заповед №
РД-16-7706-67/04.04.2016 г. на областния управител, като по помощния план за
наследниците на М. Ж.Н. е отреден и записан стар имот № ***, в който с цялата
си площ от 619,43 кв.м. попада новообразуван имот 501.***.
Излагат, че решението на ПК не е завършило процедурата по възстановяване на
правото им на собственост, тъй като липсват предходни планове за процесната
територия, поради което е необходимо за това да се издаде заповед на кмета на
община А., което е препятствано тъй като понастоящем имотът е записан на ответниците
въз основа на заплащане. Оспорва се правото на собственост на
ответниците. Оспорват на праводателят на ответниците В.И. Н. валидно да
е предоставено право на ползване на имот № *** по предходния план, като сочат и
че те не са имали право да закупят имота, тъй като не са отговаряли на
условията на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в имота да е имало построена сграда
към 01.03.1991 г., съответно да отстои на по-малко от 30 км от град с население
над 300000 жители. Излага се, че ответниците владеят
процесния имот без правно основание. По изложените
съображения молят предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира се присъждане на сторените разноски в исковото
производство.
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Ж.А.Н., М.В.И. и И.В.И. са подали отговор на
исковата молба. Сочат, че са наследници на В.И. Н., починал на
01.11.1987 г., на който с удостоверение № 604/26.07.1989 г. на ИК на ОбНС с.А.и
Решение № 3/20.07.1978 г. е предоставено право на ползване на земя с площ от
700 кв.м., находяща се в землището на с. Д., парцел ***. Сочат,
че в имота няма изградена постройка, както и че същият отстои на по-малко от 30
км от гр. Варна. Поддържат, че са заплатили стойността
на имота на основание решение по гр.д. № 635/97 г. на
ВОС и са се снабдили с констативен нотариален акт за него, както и че са заплащали
данъци за имота. Излагат, че са очаквали в рамките на
съдебното производство съдът да изследва всички предпоставки на нормата на § 4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ, но това не е сторено и съдът не е изследвал отстоянието на
имота от гр. Варна, което е около 15 км. Поддържат, че с оглед на последното не са били налице
предпоставките за постановяване на позитивно за тях съдебно решение и признават
иска. Молят на основание чл. 78,
ал.2 от ГПК съдът да приеме, че не са дали повод за завеждане на делото и
разноските да останат в тежест за ищците, доколкото са основавали правата си на
неправилно съдебно решение постановено по тяхна жалба придружена от дкументи
издадени от държавни органи.
В проведеното съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора, чрез процесуалните си представители – ищците чрез адв. Д.А.,
а ответниците чрез адв. В.Д..
Ищецът доразвива доводите си в писмени бележки.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от
приобщеното удостоверение за наследници от 15.03.2017 г,. издадено от община А., наследници
на М. Ж.Н., починал на 26.07.1954 г.,
са П.А.П., М.К.П., П.К.П., А.Д.А., С.Д.
С., М.М.Т., Е. Ж.Н.Б. Желзякова К. и М.Ж.Н..
Съгласно удостоверение за наследници от 28.06.2021 г., издадено от община
Варна, наследеници на А.Д.А., починал на 24.06.2021 г., са Д.А.А. и Г.А.А..
Видно от
приобщеното удостоверение за наследници от 12.03.2021 г., издадено от община Варна, наследници на В.И. Н., починал на 01.11.1987 г., са Ж.А.Н., М.В.И. и И.В.И..
С Решение
№ 7817/05.08.1996 г. на ПК – А.е
възстановено правото на собственост по т. 3 от
решението, на наследниците на М. Ж.Н., върху нива в землището на с. Д.с площ от 3.500 дка, м-ст „Б.”.
В протокол № 3/20.02.1978 г. на ИНС с. А.е обективирано решение по т.3. от
дневния ред за раздаване земя по 76 МП минимално по 700 кв.м. и максимално по
800 кв.м.
С удостоверение
№ 604/26.07.1989г. на ИК на ОНС – с. А.на наследниците на В.И. Н. е предоставено право за ползване въху земя за
земеделско ползване от 700 кв.м. находящо се в землището на с. Д., II – Район, парцел ***, при граници следните ползватели: п. 744, п. 746, п. 752
и път.
От ищците е представена декларация от Ж.А.Н. ***.06.1992 г.
По делото са приети молби от
наследниците на В.И. Н.
от 01.06.1992 г. и с вх. №
ЕС-94-В/46/28.05.1997 г., и двете до кмета на Община А., с които се моли за
извършване на оценка на парцел № ***, находящ се във II-район в заемлището на с. Д., с площ 700 кв.м., с оглед неговото закупуване.
Впоследствие с представеното писмо вх. № СС-94-В/46/03.06.1997 г. кметът на община А.е отказал да предостави право да закупят замеделска
земя на наследниците на В.И. Н., като администативният
акт е отменен с решение от 10.12.1997 г.
по гр.д. № 635/1997 г.
на ВОС.
Видно от представената съдебно оценителна експертиза от м. октомври 1997 г. по
гр.д. № 635/1997 г. на ВОС, писмо до
Община А.от 27.03.1998 г., латежно нареждане до община А.с №
77/26.01.1998 г., удостоверение
№ 796/19.05.1998 г. от Община А., разписка
№ 77/26.01.1998 г. и удостоверение № 3559/03.04.1998 г.
на община А., ответниците са закупили имот № *** в землището на с. Д.за
сумата от 22540,00 лв.
Видно от Нотариален
акт № 111, том IX, рег. № 16359, дело № 1693/2008 г.
на нотариус Огнян Шарабански ответниците са признати за
осбтвеници по наследство на ПИ № ***, находящ се в СО „Д.Л.“
в землището на с. Д.и с площ 630 кв.м.
От съобщения
до оветниците И.В.И. и М.В.И. и приходни квитанции
№ № **********/16.07.2013 г.,
№ **********/16.07.2013 г., №
**********/16.07.2013 г., №
**********/06.04.2021 г., № **********/06.04.2021 г.,
№ **********/26.08.2020 г., №
**********/26.08.2020 г. и №
**********/26.08.2020 г., се установява, че ответниците са заплащали данъци за имот находящ се в с.
Д..
Съгласно писмо изх. № РД-12-02-1837-1/21.09.2021 г. от ОСЗ – А.в
учреждението не е налице план на имотите на старите собственици в местност „Д.Л.“,
към момента на кооперирането има в ТКЗС, ДЗС, т.е. към 1958 г. или в по-ранен
период от време, като индивидуализирането на имотите на старите собственици не
е извършено въз основа на стар план, а чрез провеждане на анкета по реда на чл.
23б от ППЗСПЗЗ.
Съгласно удостоверение изх. № УТ 4-542-398/22.10.2021 г. издадено от община
А.преди одобряване на ПНИ за местност „Д.Л.“ , землище на с. Д.е действал
кадастрален план на месност с. Д.– 1, 2, 3 и 4 райони, в две части, отразяващ
имотите предоставени за ползване иработен през 1988 г. по реда на ПМС № 4 от
12.02.1988 г. Сочи се и че в община А.няма данни за наличието на план на
имотите на старите собственици към момента на кооперирането на земеделските
земи в ТКЗС, ДЗС, т.е. къ 1958 г. или в пораен момент. Удостоверява се също,
че към момента на постановяване на
Решение № 7817/05.08.1996 г. на ПК А.не е бил изработен ПКП.
Съгласно удостоверение изх. № УТ 4-542-1-395/19.10.2021 г. издадено от
община А., за стар имот № ***, записан на наследниците на М. Ж.Н. по помощния
план към ПНИ на СО „Д.Л.“, не е започвала процедура по възстановяване, тъй като
заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава за новообразуван имот.
Излага се, че такава не е издаване по отношение на НИ № ******по ПНИ.
Ищците са представили таблица от община А.за изчисляване на дължимото
обезщетение на собственици в СО „Д.“, в която имот № *** е вписан на името на
наследниците на В.И. Н. за 619/700 ид.ч.
Представили са и списък поддържан от община А.за имтотите съществували
преди образуването на ТКЗС и ДЗС за СО „Д.Л.“, землище с. Д., съгласно който
имот № *** с площ 3355 кв.м. записан на М. Ж.Н. съгласно Решение №
7817/05.08.1996 г. на ПК – А..
Съгласно регистър на имотите поддържан от община А.имот № ***, с площ по КП 619,43 кв.м. и
идентификатор ***.******е с вписан собственик наследниците на В.И. Н. за
620/700 ид.ч.
Ищците са представили извадки-копия от ПКП към ПНИ на СО „Д.Л.“ в обхват на
стар имот *** и в обхват на стар имот ***.
Съобразно
заключението на вещото лице Ж.Б. по приобщената съдебно-техническа експертиза, по първия изготвен КП за територията на м. „Д.Л.“ от 1988 г. имот *** с
площ от 624 кв.м. е с вписан собственик по разписната книга В.И. Н., като между този имот и НИ *** по ПНИ от 2016
г. е налице частична идентичност и препокриване за площ от 600 кв.м. По плана
за старите имотни граници, помощния
кадастрален план от 2013 г. и ПНИ от 2016 г. територията на НИ ******с площ 619
кв.м. е разположена изцяло и само в
границите на стар ПИ *** с площ 3355 кв.м. Съгласно заключението в списъка на
старите имоти съществували преди образуване на ТКЗС/ДЗС, в границите на С.О. „Д.Л.“
имот № *** с площ 3355 кв.м. по ПСИГ от
2013 г. е записан в собстветност на М. Ж.Н. въз основа на репение на ПК- А.от
1996 г. Вещото лице сочи, че процесният имот отстои на 6100 м. от границите на
кв. В., на 13200 м. от центъра на Варна на 14400 м. от краибрежната морска
ивица. Заключението сочи, че в имота няма постройка по смисъла на ЗСПЗЗ, както
и в действалите за него планове. Съгласно изводите за вещото лице, между имотите по удостоверение № 604/26.07.1989 г., по НА -111/27.11.2008
г. и процесния НИ – *** по ПНИ от 2016 г. е налице идентичност или съответствие
с голямо приближение по местност/граници/площ. Експертът сочи, че ако се
приеме, че съществува идентичност на имота по Решение
№ 7817/05.08.1996 г.
със стар имот - *** по ПСИГ (пкп) 2013 г.
- то тогава ще е налице частична идентичност между всеки от имотите по удостоверение № 604/26.07.1989 г., по НА - 111/27.11.2008 г., процесния НИ – *** по
ПНИ от 2016 г. с имота по решението при
застъпване/препокриване между тях за целите площи на всеки от трите имота. Експертът сочи, че по разписните листи към КП от 1988 г. се установява, че
ПИ *** по плана е бил записан в собственост на ответника В.И. Н., съгласно
удостовeрение № 604/27.07.1989 г. По-нататък съгласно заключението в регистъра към
ПСИГ стар имот № *** е записан в собственост на наследниците на М. Ж.Н. на
основание Решение № 7817/05.08.1996 г. на ПК –А.. Вещото лице е установило, че
съгласно регистъра към ПКП от 2013 г. и към ПНИ от 2016 г., ПИ -***, съответно
НИ-*** е записан в собственост на В.И. Н. на основание „Други № 3559/03.04.1998 г.“.
Предвид така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
По предявените субективно и обективно съединени искове за собственост, в тежест на ищците е да установят в условията на пълно и
главно доказване твърденията, с които обосновават правния си интерес от
търсената защита, като установят наличието на свое защитимо материално право доказвайки изложените в исковата молба твърдения, че
всеки от тях е собственик по наследяване и въз основа на
реституция на имот идентичен с НИ ******по ПНИ на С.О. „Д.Л.”.
В случая съдът намира за доказан правният интерес за ищците от търсената защита с
оглед издаденото в тяхна полза като наследници на М. Ж.Н. реституционно решение
№
7817/05.08.1996 г. на ПК – А., с което е възстановен имот от 3,5 дка в местност „Б.“,
идентичен на стар имот № ***, в който попада изцяло недвижим имот № ******по ПНИ на СО „Д.Л.”, съобразно неоспореното в тази част заключение на вещото лице по
първончалната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пъно, обективно
и компетентно дадено. Същевременно няма спор, че в ПНИ за процесната територия приет
през 2016 г. целият имот № *** е записан на ответниците, с оглед на което са налице предпоставки за
произнасяне по същество.
От друга страна в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК ответниците не са
навели твърдения за конкретно придобивно основание за имота, а напротив
направили са волеизявление, че признават иска, но доколкото искът е за
собственост върху недвижим имот, то по делото не може да се постанови решение
при условията на чл. 237 от ГПК (в този смисъл Решение № 20/07.04.2014 г. по
гр. д. № 5289/2013 г. на ВКС, І г.о., Решение №20/07.04.2014 по дело №5289/2013
на ВКС, I г.о. и др.).
При това положение и липсата на твърдяно, съответно доказано от ответниците основание годно да породи
правото им на собственост за процесния имот, за който през 2008 г. са се
снабдили с титул за собственост – нотариален акт, то в процеса по предявения отрицателен установителен иск за собственост ответниците са и страната по делото, която следва
да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване и предявеният срещу тях иск по чл. 124 от ГПК следва да бъде уважен.
С оглед
изхода на спора и отправеното своевременно искане,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят
на ищците разноски по делото, като съдът намира за
неоснователно възражението на ответниците, че са налице предпоставките на
чл.78, ал.2 от ГПК и не дължат заплащането им, тъй като не са дали повод за
завеждане на делото, а са признали иска. В тази връзка действително ответниците
изрично са признали иска в отговора на исковата молба, но съдът намира, че не е
налице втората кумулуативно необходима предпоставка за приложението на чл. 78,
ал.2 от ГПК, а именно същите да не са дали повод за завеждане на делото. Това е
така, защото не е спорно, че ответниците са инциирали, поддържали висящността и
завършили процедурата по изкупуване на ползвателския имот № *** – подали са
заявления за закупуване през 1992 г. и 1997 г., обжалвали са успешно отказа на
кмета пред съд и са заплатили стойността на имота и така ясно са манифестирали
желанието си да придобият собствеността на имота. Също не е спорно, че
впоследствие ответниците са се снабдили с КНА за имота през 2008 г. Така по
делото е беспорно установено, че считано от 2008 г. ответниците са се
маниферстирали пред всички правни субекти като собственици на процесния имот, с
оглед публичността на всписването на КНА в Имотния регистър поддържан от
Агенцията по вписванията. Т.е. ответниците с активните действия през годините
са създали съзнателно правната привидност, че са собственици на имота, което
изключва възможността ищците като действителни негови собственици да се
разпореждат с него преди да проведат успешено искова защита по реда на чл. 124
от ГПК. Респективно с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на
делото и дължат заплащане на сторените от ищците разноски. Следва да се посочи
и че правилно или не, съдебното решение поставено по гр.д. № 635/97 г. на ВОС, с което е отменен отказа на кмета за
изкупуване на имота, е постановено в съдебен спор иницииран от ответниците. Следователно не съдебното
решение на ВОС, а именно свободният им избор на поведение е дал начало на
причинно-следствената верига завършила със съставянето на КНА за имота от 2008
г., което пък е довело до увреждането на патримониума на ищците посредством
заплащането на разноски за водене на настоящия процес. При това положение и с
оглед деликтния характер на отговороността по чл. 78, ал.1 от ГПК именно
ответниците следва да понесат негативите от собственото си поведение в правния мир като репарират
вредите причинени на ищците.
По делото ищците са претендирали репарирането на разноски
за заплатена държавна такса, такси за съдебни удостоверения, за преписи от
документи и вписване на исковата молба от общо 234,00 лв., както и за платен
депозит за вещо лице от 500,00 лв., които суми предвид представените
доказателства следва да бъдат присъдени изцяло на ищците. Същевременно съдът
намира за частично основателно направеното от ответниците възражение за прекомерност
на заплатения от ищците адвокатски хонорар от 800,00 лв., съгласно представения
договор за правна защита и съдействие от 26.11.2021 г. В тази връзка, предвид
фактическата и правна сложност на делото, видът и обемът на извършените от
адвоката процесуални действия и относимия минимален размер от 600,00 лв.,
изчислен по реда на чл. 7, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (в този смисъл
Определение № 178/10.04.2018 г. по гр.д. № 3255 /2017 г., на ВКС, II г.о. и Определение
№ 60080/08.06.2021 г. по дело № 1522/2021 на ВКС, ГК, I г.о), съдът намира, че
справеделивият адвокатския хонорар в случая възлиза на 700,00 лв., който именно
размер следва да се присъди на ищците. Или общо с решението ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 1434,00 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П.А.П.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, М.К.П.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, П.К. П.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, С.Д.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, М.М.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, Е.Ж.Н.,
ЕГН: **********,***, Б.Ж.К., ЕГН: **********,
с адрес: *** М.Ж.Н., ЕГН: **********,
с адрес: ***, Д.А.А., ЕГН **********,
с адрес: *** и
Г.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ж.А.Н., ЕГН **********,
М.В.И., ЕГН ********** и И.В.И., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: ***, първоначално кумулативно активно субективно съединени отрицателни
установителни искове, че ответниците не са собственици на недвижим имот № ******по ПНИ на СО „Д.Л.”, одобрен със Заповед № РД-16-7706-67 от 04.04.2016
г., с площ от 619,43 кв.м.,
на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.А.Н., ЕГН **********,
М.В.И., ЕГН ********** и И.В.И., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: *** да заплатят на П.А.П.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, М.К.П.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, П.К. П.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, А.Д.А.,
ЕГН:**********,***, С.Д.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, М.М.Т., ЕГН: **********,
с адрес: ***, Е.Ж.Н., ЕГН: **********,***,
Б.Ж.К., ЕГН: **********, с адрес: ***
М.Ж.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, и двамата със
съдебен адрес:***. *****сумата от 1434,00 лв., представляваща сторените по делото разноски, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: