Присъда по дело №835/2023 на Районен съд - Шумен

Мотиви по НОХД №835/2023г. по описа на ШРС, по реда на чл. 371, т.2 от НПК.

От Шуменска районна прокуратура на 18.04.2023г. е внесен в РС гр.Шумен обвинителен акт
по ДП №800/2022г. по описа РУ гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу И.И.К., ЕГН **********, роден в гр. Плевен, български гражданин, с
основно образование, неженен, реабилитиран, безработен, с постоянен адрес: гр. Долни
Дъбник, обл.Плевен, ********************* за извършено от него престъпление от общ
характер по чл. 209, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 20 ал.4 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият, в условията на
продължавано престъпление, в периода от 18.07.22 г. до 02.08.22 г. в с. Брестовица, обл.
Пловдив, с. Черноглавци, обл. Шумен, в с. Могила, общ. Стара Загора и в с.Съдиево, обл.
Бургас, в съучастие като помагач, с неустановено лице, действащо като извършител, с цел да
набави за себе си и за неустановено по делото лице имотна облага, умишлено е улеснил
неустановеното лице да възбуди и поддържа у П.Г.Б. от с. Брестовица, обл. Пловдив, А.Р.А.
от с. Черноглавци, обл. Шумен, С.Д.С. от с. Могила, общ. Стара Загора и у В.Д.П. от
с.Съдиево, обл. Бургас заблуждение и с това им е причинил имотна вреда както следва - на
П.Г.Б. - 189 лева, на А.Р.А. -165 лева, на С.Д.С. - 226 лева и на В.Д.П. - 215 лева, общо в
размер на 796 лв- престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК вр.чл. 20 ал.4 от
НК.
В разпоредително заседание подсъдимият и служебно назначеният му защитник заявиха
желание делото да се гледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират повече доказателства за тези факти.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение от
01.06.2023г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа обвинението, като предлага на съда
да определи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” при условията на чл. 58 а от
НК, в размер на 8 месеца след редукцията, като да бъде приложена разпоредбата на чл. 66,
ал.1 от НК, а именно предлага 3 - годишен изпитателен срок .
Защитникът на подсъдимия, в пледоарията си, изрази съгласие със становището на
прокуратурата. Подсъдимият посочи, че е съгласен с казаното от защитника му и е
съгласен с исканото наказание от ШРП. Заяви, че съжалява за стореното.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.И.К. е реабилитиран, безработен, живущ в гр. Долни Дъбник.
На неустановена дата през 2021-2022 г. неустановено по делото лице се свързало по
телефона с И.К., като се представило за „Т.. Обяснил, че се обажда от фирма за мебели и
понеже фирмата имала много задължения, им трябвало лице, на чието име да се превеждат
парите от печалбата на фирмата. Предложили 10 процента от всяка преведена сума да остава
като печалба на К. и той се съгласил.
К. започнал да получава парични преводи на негово име в „Изипей“, като за всеки превод го
известявал т.нар. „Т. по интернет-приложението „Месинджър“.
След получаването на парите чрез „Изипей“ и след като си удържал неговата част, К. ги
изпращал чрез „Уестърн Юнион“ на лице с имена Д.В. във ФР Германия.
След известно време подсъдимият разбрал, че участва в измамна схема. Въпреки това не
спрял с престъпната си дейност, но ясно осъзнавал обществено опасния характер на
постъпките си.
По схемата, неизвестно лице по делото въвеждало в заблуждение пострадалите, които
изпращали пари на подс.И.К.. Така на 16.07.2022 г. пострадалият П.Б.е свързал по обява в
интернет-платформата „Фейсбук“ за продажба на дърва. Свързал се с неустановеното по
делото лице, чрез мобилен номер *********** Неизвестното лице въвело в заблуждение Б.,
че ако изпрати сумата от 189 лв. за капаро, щяло да му изпрати пелети в рамките на 2-3 дни,
след изпращането на парите. Б. изпратил посочената сума чрез съпругата си на 18.07.2022 г.,
на подс. И.К..
На неустановена дата през месец юли на 2022 г. пострадалият А.А. се свързал по обява в
интернет-платформата „Фейсбук“ за продажба на дърва. Свързал се с неустановеното по
1

делото лице, чрез мобилен номер *********** Неизвестното лице въвело в заблуждение А.,
че ако изпрати сумата от 165 лв. за транспорт, щяло да му изпрати пелети в рамките на 2-3
дни, след изпращането на парите. А. изпратил посочената сума на 25.07.2022г., на подс.
И.К..
На 29.07.2022 г. пострадалият С.С. се свързал по обява в интернет-платформата „Фейсбук“
за продажба на дърва. Свързал се с неустановеното по делото лице, чрез мобилен номер
*********** Неизвестното лице въвело в заблуждение С., че ако изпрати 237 лв. като
капаро, щяло да му изпрати уговореното количество пелети. А. изпратил посочената сума
на 30.07.2022 г., на подс. И.К..
На неустановена дата в периода 01-02.08.2022 г. пострадалата В.П. се свързала по обява в
интернет-платформата „Фейсбук“ за продажба на дърва. Свързала се с неустановеното по
делото лице, чрез мобилен номер *********** Неизвестното лице въвело в заблуждение П.
че ако изпрати сумата от 215 лв. за транспортни разходи, щяло да й изпрати пелети, след
изпращането на парите. П. изпратила посочената сума на 02.08.2022 г., на подс. И.К..
След извършване и на четирите горепосочени превода, пострадалите не са получили
поръчаните от тях пелети.
Подс.К. е получил всяка от сумите и ги е превел на лице, представящо се с имена „Д.В.“ чрез
„Уестърн Юнион“, като си е оставял уговорената предварително сума и за него. С дейността
си подс. К. умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез получаване на
инкриминираните парични суми и отчуждаване на част от тях в полза на неустановено по
делото лице.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия, направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който
в съдебно заседание, на основание разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират повече доказателства за тези факти.
Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред гласни доказателства – свидетелските
показания на А. А., В. П. П. Б.,С. С., както и писмени доказателства–приобщени по делото
разписки за извършени парични преводи.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на досъдебното
производство графическа експертиза в Протокол № 6, чието заключение посочва, че
подписите срещу „Подпис“ в представените за изследване разписки, принадлежат на
подс.И.И.К..
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
След преценка на всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.209, ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК вр. чл. 20, ал.4 от НК, поради
следното:
За да бъде извършено престъплението чл.209, ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК вр. чл. 20,
ал.4 от НК е необходимо деецът съзнателно и в съучастие като помагач, с неустановено
лице, действащо като извършител, с цел да набави за себе си и за неустановено по делото
лице имотна облага, умишлено е улеснил неустановеното лице да възбуди и поддържа у
П.Г.Б. от с. Брестовица, обл. Пловдив, А.Р.А. от с. Черноглавци, обл. Шумен, С.Д.С. от с.
Могила, общ. Стара Загора и у В.Д.П. от с.Съдиево, обл. Бургас заблуждение и с това им е
причинил имотна вреда както следва - на П.Г.Б. - 189 лева, на А.Р.А. -165 лева, на С.Д.С. -
226 лева и на В.Д.П. - 215 лева, общо в размер на 796 лв. По отношение на подсъдимия,
настоящият състав намира, че са налице както субективните, а така също и обективните
признаци на посоченото престъпление, поради следните правни съображения:
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи нормалните условия за
упражняване на правото на собственост и разпореждане с движимо имущество- в случая
пари.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се изразява в следното -в
съучастие като помагач, с неустановено лице, действащо като извършител, с цел да набави
за себе си и за неустановено по делото лице имотна облага, умишлено е улеснил
неустановеното лице да възбуди и поддържа у П.Г.Б. от с. Брестовица, обл. Пловдив, А.Р.А.
2

от с. Черноглавци, обл. Шумен, С.Д.С. от с. Могила, общ. Стара Загора и у В.Д.П. от
с.Съдиево, обл. Бургас заблуждение и с това им е причинил имотна вреда както следва - на
П.Г.Б. - 189 лева, на А.Р.А. -165 лева, на С.Д.С. - 226 лева и на В.Д.П. - 215 лева, общо в
размер на 796 лв.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като
подсъдимият, с пряко насочен умисъл и в съучастие като помагач, с неустановено лице,
действащо като извършител с цел да набави за себе си и за неустановено по делото лице
имотна облага, умишлено е улеснил неустановеното лице да възбуди и поддържа
заблуждение у пострадалите лица, че след като изпратят като капаро за транспортни
разходи определена парична сума, ще им бъдат изпратени пелети, като е съзнавал
противообществения характер на деянието и е целял настъпването. Подсъдимият ясно е
съзнавал обществено опасните последици.
По отношение на подсъдимия следва да се отбележи, че неустановяването на самоличността
на неустановения извършител е без правно значение. В тази връзка съдът съобрази, че в
случаите, в които е невъзможно разкриването на самоличността на извършителя, е
възможно и воденето на самостоятелен наказателен процес срещу известния съучастник,
стига неустановяването на извършителя да не е пречка за формулирането на обвинението
срещу известния съучастник по един пълен и ясен начин /Решение №482/08г. на ВКС, III
н.о./.
Квалификацията на престъплението следва да се приложи във връзка с чл.26 ал.1 от НК -
продължавано престъпление, тъй като деянията са извършени в периода 18.07.22 г . до
02.08.22 г. в с. Брестовица, обл. Пловдив, с. Черноглавци, обл. Шумен, в с. Могила, общ.
Стара Загора и в с.Съдиево, обл. Бургас, като деянията, осъществяват поотделно един състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
идентична обстановка и еднородност на вината, при което следващото деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Квалификацията на престъплението е по чл. 20, ал.4 от НК- съучастие под формата на
помагачество, доколкото дееца е действал в съучастие като помагач, с неустановено лице,
действащо като извършител, и с дейността си умишлено е улеснил неустановеното лице да
възбуди и поддържа заблуждение у пострадалите лица.
Помагачеството е форма на физическо или интелектуално участие в престъплението и
допринася за неговото извършване чрез създаване на условия за това. Разпоредбата на чл.
20, ал. 4 от НК обявява за помагач този, който умишлено е улеснил извършването на
престъплението чрез съвети, разяснения, обещания да се даде помощ след деянието,
отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.
Обективна страна на помагачеството е улесняване извършването на престъпление, т.е. при
този вид съучастие се дават условия, които в някаква степен благоприятстват
извършителите. Най-често помагачеството се осъществява чрез действие. В конкретния
случай подсъдимия е получил всяка от сумите от пострадалите и ги е превел на лице,
представящо се с имена „Д.В.“ чрез „Уестърн Юнион“, като си е оставил уговорената
предварително сума за него. По този начин К. умишлено е улеснил извършването на
престъплението чрез получаване на инкриминираните парични суми и отчуждаване на част
от тях в полза на неустановено по делото лице.
Съдебната практика трайно приема, че помагачеството трябва да предшества или да
съпътства изпълнителното деяние на непосредствения извършител, но не може да има
„последващо помагачество“ /Решение №101/70 г. на ВС, I н.о., Решение №459/91г. на ВС, I
н.о. и др./.
В настоящото производство се касае за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, което според
константната съдебна практика е довършено с настъпването на имотна вреда за пострадалия.
В случая неустановения извършител е контактувал с подсъдимия, уточнили са действията
му и поведението му при получаване на парите и съответно неустановения извършител е
провел и разговори с всеки пострадал, като това е станало преди имущественото
разпореждане от всеки от пострадалите. При това положение следва безспорно да се приеме,
че е налице съучастие под формата на помагачество от страна на подсъдимия.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската правна
култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на собственост
върху движимо имущество.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът
прецени:
Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което преценява като висока -
касае се за помагачество от страна на подсъдимия, с което умишлено е улеснил
3

неустановеното лице да възбуди и поддържа заблуждение у пострадалите лица при
условията на продължавано престъпление.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока, с
оглед данните за личността му, които сочат, че е реабилитиран.
Същевременно, преценявайки изложеното и личността на дееца, съдът намира, че не е
налице превес на смекчаващи вината обстоятелства по такъв начин, че да обосноват наличие
на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, респективно
приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на деянието - предмет на
разглеждане в настоящото производство.
При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид, смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства, така също и характеристичните данни за личността на дееца,
представени от страна на ШРП. Като смекчаващи вината обстоятелства се отчете
обстоятелството, че има добросъвестното поведение в наказателния процес и сравнително
младата му възраст, а като отегчаващи вината обстоятелства се прецени фактът, че деянието
е извършено и по отношение няколко пострадали.
Съдът съобрази и константната съдебна практика на ВКС, съобразно която продължаваното
престъпление, като усложнена престъпна дейност е с по-висока степен на обществена
опасност, в сравнение с еднократното разделно извършено престъпление и осъждане. Това
при всички хипотези обуславя по-тежкото наказание в сравнение с разделното осъждане. В
практиката на Върховния съд е споделяно разбирането, че продължаваното престъпление,
като усложнена престъпна дейност, е с по-висока степен на обществена опасност, в
сравнение с едноактното, разделно извършено престъпление и осъждане. Тази оценка е
обусловена не само от обстоятелството, че обединяването на няколко еднородни деяния в
едно продължавано престъпление увеличава размера на предмета на престъплението в
рамките на един престъпен състав, но в редица случаи довежда и до квалификация на
престъплението в друг, по-тежко наказуем престъпен състав - големи размери, особено
големи размери. Следователно продължаваното престъпление при всички хипотези обуславя
по-тежкото наказване в сравнение с разделното осъждане.(Решение № 23 от 27.01.1998 г. на
ВКС по н. д. № 539/97 г., III н. о.).
Съдът съобрази и обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава
ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НК задължава съда, при осъдителна
присъда, да определи наказанието, при приложение разпоредбата на чл. 58а от НК.
Като съобрази разпоредбите на Общата част на НК и предвиденото наказание в
разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното, на
подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на минималния, предвиден за нормата на
чл. 209 ал.1 от НК, а именно – 1 година “лишаване от свобода”. В същото време, съгласно
нормата на чл. 58а, ал. 1 от НК, намали така определеното наказание с 1/3 и осъди
подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 8 месеца “лишаване от свобода”.
Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по
отношение на подсъдимия.
Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът може да отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи
наказанието.
Подсъдимият е реабилитиран и определеното наказание е под три години лишаване от
свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода. Освен това, условното осъждане в процесния случай не противоречи на
изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на
наказанието. В настоящия случай извод, че и с условното наказание “лишаване от свобода”
може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото, би могъл да бъде направен.
Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и без ефективно изтърпяване на наказанието, при
изпитателен срок, в минимален размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/
години. /в т.см. р константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение №
528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./. Така определеният размер на
наказанието съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност
и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен
това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
4

него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	20
Дата:	1 юни 2023 г. (в сила от 17 юни 2023 г.)
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20233630200835
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 април 2023 г.

Присъда по дело №835/2023 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите