Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 885 17.06.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXIIІ административен състав,
На четиринадесети юни
две хиляди двадесет и първа
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ
РУСЕВА
при секретаря И. Г.
като разгледа докладваното от съдията Русева адм.дело
№ 854 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП вр.чл.172, ал.5 ЗДвП и е
образувано по жалба на Н.Г.Н. с ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 21-0769-000518/10.03.2021 г. на
полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с която
спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 7 месеца“, считано от
09.03.2021 г., на осн.чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на
заповедта за налагане на ПАМ поради несъответствието й с целта на закона и
липса на материалните предпоставки за издаването й. Иска се отмяна на акта.
В с.з. жалбоподателят
се явява лично и с адвокат, който поддържа жалбата и сочи писмени
доказателства, претендира присъждане на разноски.
Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката
по приемането му. В придружително писмо изразява становище за неоснователност
на жалбата. В с.з. не се явява и не се представлява, редовно уведомен, сочи
доказателства.
Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ
по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП – „прекратяване на регистрация на пътно превозно
средство /ППС/ за срок от 7 месеца, считано от 09.03.2021 г. В мотивите на
заповедта е посочено, че на 09.03.2021 г. около 20,50 часа в гр. Бургас, бул. „Ал.Г.Коджакафалията“,
жалбоподателят е управлявал МПС
„Фолксваген Голф“ с рег.№ ******след употреба на наркотични вещества или
техните аналози, констатирано с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с
фабр.№ ARLB-0021, който в 21,37 часа е отчел положителен
резултат – бензодиазепини. На водача е бил издаден талон за медицинско
изследване с № 091334 и 7 бр. холограмни стикери с №******.
С обжалваната заповед за налагане на
ПАМ е прекратена регистрацията на управляваното ППС за срок от 7 месеца,
считано от 09.03.2021 г., и са отнети регистрационните табели с № ******и
свидетелството за регистрация на МПС № *********.
На водача Н.Г.Н. е съставен за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП АУАН № АА788121/09.03.2021 г.,
подписан от нарушителя без възражения.
Представен е и талон за изследване №
091334, видно от който в 21.37 часа на 09.03.2021 г. жалбоподателят е тестван с
Дрегер Дръгтест 5000 ARLB-0021, като проверката
е отчела положителен резултат за бензодиазепини. Талонът за изследване е бил връчен на водача Н. на 09.03.2021 г. в 22.05
часа.
Описаната в заповедта за налагане на
ПАМ фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя с жалбата, като същият
оспорва показанията на Дрегер Дръгтест 5000 ARLB-0021 с твърдението, че не е управлявал на
процесната дата МПС след употреба на бензодиазепини. В подкрепа на това, същият
е ангажирал по делото доказателства, опровергаващи установените от органа факти.
От доказателствата по преписката
се установява, че по случая е било образувано и бързо производство, преписка №
3292ЗМ-155/2021 г. по описа на 4 РУ при ОД МВР Бургас, като с протокол за
доброволно предаване от 09.03.2021 г. В. Свирецов – служител при сектор „Пътна
полиция“ – гр. Бургас, мл.автоконтрольор, е предал за нуждите на същото 1 бр.
касета от техническо средство „Drug Test 5000“ с фабр.№ АRLB-0021, с положителна тест проба № 367, която е отчела наличие на
бензодиазепини на тествания водач Н.Г.Н.. От представената докладна записка от
09.03.2021 г., изготвена от мл.инспектор К.Колев до началника на 4 РУ – Бургас,
се установява, че след издаването на медицинския талон за изследване, Н. ***,
където в присъствието на длъжностни лица от сектор „Пътна полиция“ му е била
взета кръв за химичен анализ.
От изисканото и представено от РП
Бургас по БП № 3292 ЗМ-155/2021 г. по описа на 04 РУ – Бургас заключение на
съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с рег.№
М-4045/26.05.2021 г., изготвена от ВМА – София, се установява, че резултатът от
кръвната проба, дадена от Н. на 09.03.2021 г., е отрицателен за алкохол,
наркотични вещества и техните аналози /психоактивни медикаменти/.
Въз основа на така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
В съответствие със служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно
нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага
поради служебното начало в административния процес, въведено с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице, във всяка конкретна хипотеза водят
до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност,
неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно
производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения
административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от обжалването. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
01.04.2021 г., а жалбата е подадена на 14.04.2021 г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административнимерки /ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”,
т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В случая, със Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОД МВР Бургас, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч.и полицейските
инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас /т.1.8 от заповедта/, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. В този смисъл, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган - полицейски
инспектор към ОД МВР Бургас, сектор „ПП“, в рамките на неговите правомощия.
Съдът счита, че са
спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване - наименование
на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение
на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице,
персонализиращо административния орган.
Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе
предвид следното:
Съгласно чл.171,
т.2а, б.”б” от ЗДвП, на каквото правно основание е издадена оспорената
заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство“ с
концентрация на алкохол
в кръвта над
0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка
с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/илихимико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от
6 месеца до една година.
В процесния случай описаните в ЗПАМ факти се
опровергават от жалбоподателя и от ангажираните от него доказателства, които
оборват материалната доказателствена сила на съставения АУАН. Представеното
заключение по извършената от ВМА – София химикотоксикологична експертиза по
образуваното по случая бързо производство, съгласно което кръвната проба на Н.
е отрицателна за наркотични вещества и техните аналози, напълно опровергава
положителния резултат от използваното техническо средство за проверка на място
– Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARLB-0021.
С оглед на това, не е налице фактическото и правно основание
за прилагане на процесната ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно – 7 месеца. Поради
това, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като се отмени
обжалваната заповед.
При този
изход на делото и с оглед своевременно направеното искане в тази връзка, жалбоподателят
има право на разноски, които следва да му бъдат присъдени на осн.чл.143, ал.1 АПК. Същият е представил разписка за заплатен хонорар на адвоката си в размер
на 400 лв. за защитата си по конкретното производство, както и договор за
правна защита и съдействие от 08.04.2021 г., видно от който Н. е упълномощил
адв. Вълчев да го представлява както в производството по обжалване на
процесната заповед, така и в производството по обжалване на ЗППАМ №
21-0769-000517/10.03.2021 г., издадена от полицейски инспектор при ОДМВР
Бургас, за което е вписано „договорено възнаграждение: съгласно Наредба №
1/09.07.2004 г.“. Според чл.8, ал.3 от същата, минималното адвокатско
възнаграждение в случаите извън тези по ал.2 /административни дела без
определен материален интерес/ е 500 лв. В случая заплатеният хонорар по делото
е под уговорения такъв и предвиден в наредбата минимален хонорар. Ето защо,
ОДМВР Бургас следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по
делото в общ размер на 410 лв., от които 400 лв. заплатен адвокатски хонорар по
настоящото дело и 10 лв. внесена държавна такса по жалбата.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Г.Н. с ЕГН **********
***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0769-000518/10.03.2021 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор
„Пътна полиция“ Бургас, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 7
месеца“, считано от 09.03.2021 г., на осн.чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да
заплати на Н.Г.Н. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер
на 410 лв.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: