№ 9888
гр. С., 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря РУМЯ. Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110127391 по описа за 2022 година
Производството е административно,по реда на ЗСПЗЗ и е образувано по
жалба,подадена от М. М. С.,ЕГН **********,с адрес *********,с
пълномощник адв.М. В.,с адрес ********“ като се оспорва решение №
10183/14.02.2022 г. и се претендира отмЯ.та му.
ЖалбоподатЕ.та С. твърди,че е наследница по закон на ********.
Сочи,че с оспореното решение е признато право на собственост на
наследниците на ******** по отношение на нива с площ от 1,663 дка в
м.********,имот ********но е отказано възстановяване на имота в стари
реални граници. ЖалбоподатЕ.та С. заявява,че не оспорва решението в
частта,в която е отказано възстановяване на площ от 278 кв.м.,попадаща в
улица,но счита,че в останалата част административният акт се явява
незаконосъобразен. Твърди се,че в нарушение на закона е възприето,че
имотът не подлежи на възстановяване при прилагане чл.18з,ал.3 от
ППЗСПЗЗ,тъй като имотът,собствен на ******** и имотът,посочен в
нотариалния акт за замЯ. не са идентични. В жалбата се излагат
съображения,че цитираното решение на Софийския народен съд от 17.07.1957
г. също не се отнася до имот,идентичен с имота на наследодатЕ.та на
жалбоподатЕ.та. ЖалбоподатЕ.та сочи,че имотът,за който е признато право на
собственост не е застроен и не съществува пречка за възстановяването му.
ЖалбоподатЕ.та моли съда да отмени оспорения административен акт и да
бъде възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници.
Ответната страна ******** не е изразила становище по жалбата.
Заинтересованите страни не са изразили становище по жалбата.
Софийският районен съд,като обсъди представените по делото
доказателства,приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от удостоверение за наследници,М. М. С. е наследница по закон
1
– дъщеря на ********,починала на 02.09.1992 г.
Установява се от решение № 10183/14.02.2022 г. на ********,че е
признато право на собственост в съществуващи ( възстановими ) стари реални
граници на нива с площ от 1,663 дка в строителните граници на
********,м.******** като е отказано възстановяване право на собственост
върху 1,663 дка поради това,че 278 кв.м. попадат в улица,а за 1385 кв.м. е
приложим чл.18з,ал.3 от ППЗСПЗЗ.
От изисканата административна преписка се установява,че ******** е
поискала възстановяне на имот нива с площ от 1,9 дка в м.“********“.
Според протокол за одобряване на съдебна спогодба по гражд.дело №
531/1950 г. от 09.05.1951 г. в дял на ******** по мъж М. С. е поставена нива в
землището на ******** – м.“********“ с площ от 1,9 дка със съседи –
наследници на ********от две страни ******** и наследници на ********.
Издадено е удостоверение изх.№ ВС-01-314-Д/24.06.2009 г. на
наследниците на ******** за снабдяване със скица и удостоверение по
чл.13,ал.4,5,6 от ППЗСПЗЗ от ********.
Установява се от удостоверение,издадено от ******** по чл.13,ал.5 от
ППЗСПЗЗ,че по действащия ПУП имот с пл.№ 106б по графични данни
съдържа 1691 кв.м. и попада в УПИ XVIII-2867 за ЖС – кв.22,застроен с
разрешение за строеж,УПИ XIX-995,кв.22,УПИ XX-1105,кв.22 –
незастроени,улица като свободни от застрояване са 1406
кв.м.,представляващи части от УПИ XIX-995,кв.22,УПИ XX-1105.
С нотариален акт за собственост по замЯ. № 167/18.12.1956 г. ********
С. ******** е призната като собственица на нива в местността „********“ от
11,4 дка,при съседи ********,******** и ********.
Представено е решение от 17.07.1957 г.,постановено по гражд.дело №
4714/1957 г. на Софийския народен съд,съгласно което е обявен за
окончателен предварителен договор,сключен между ******** и ******** С.
********.
Приет е по делото договор за доброволна делба от 07.05.1996 г.,а
предмет на доброволната делба е имот УПИ XIX-995.
Представени са нотариални актове,в които са обективирани договори за
продажба,с които ******** С. ********,като продавач,прехвърля право на
собственост на нива в м.“********“,както следва : на ******** 750 кв.м.,на
******** – 750 кв.м.,на ******** – 500 кв.м.,на ******** и ******** – 1000
кв.м.,на ******** – 500 кв.м.
Според приетото заключение по съдебно-техническата експертиза не
може да бъде направен извод за идентичност между нива с площ от 1663 дка
в м.“********“ и нивата с площ от 1,9 дка по делбен протокол от 1951
г.,между имот с площ от 11,4 дка,за който е съставен нотариален акт от 1956
г. и имот с пл.№ 106б е налице идентичност. Имотът,за който е постановено
решението по иск с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД е идентичен с част от
нива с площ от 11,3 дка по нотариалния акт от 1956 г. От заключението се
установява,че в имота няма застрояване,а в кадастралния регистър като
собственици са записани ********,******** и ********.
От приетото заключение по допълнителната съдебно-техническа
2
експертиза се установява,че не може да бъде установено точното
местоположение на имота на ******** и не може да бъде даден отговор дали
нивата на ******** попада в получения по замЯ. недвижим имот като
точното местоположение на имота не може да бъде установено по
местност,квадратура,съседи и не може да бъде даден отговор дали този имот
попада в рамките на имота,за който ******** ******** е извършила
разпоредителни сделки.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е подадена от страна в административното производство –
наследница по закон на заявитЕ.та ********,както и е депозирана в срок –
решението е съобщено на един от наследниците на 21.02.2022 г.,а жалбата е
подадена чрез административния орган на 04.03.2022 г.,т.е. в
законоустановения срок за обжалване.
По основателността на жалбата :
В производството по обжалване на административен орган – общинска
служба по земеделие съдът следва да извърши проверка дали
административният акт е законосъобразен – дали е издаден от компетентен
орган,дали е спазена изискуемата от закона форма,спазени ли са
процесуалните правила в производството по издаването му,приложен ли е
правилно материалният закон,дали издаденият административен акт
съответства на целта на закона. Страните не спорят,а и от доказателствата по
делото се установява,че оспореното решение е издадено от компетентен орган
– в производствата по възстановяване на земеделски земи административните
актове се издават от общинска служба по земеделие,какъвто е и настоящият
случай. Оспореното решение е постановено в писмена форма. Следователно
преценката дали оспореното решение е законосъобразно,респективно дали
подадената жалба е основателна съдът следва да реализира при съобразяване
дали при издаване на обжалваното решение е допуснато нарушение на
материалния или на процесуалния закон. В производството по възстановяване
на земи по реда на ЗСПЗЗ административният орган първоначално издава
решение,с което признава право на възстановяване,а впоследствие се издава и
решение,с което се възстановява в реални граници имотът или се отказва
възстановяването му на някое от предвидените от закона основания. В
конкретния случай въз основа на подаденото от наследодатЕ.та на
жалбоподатЕ.та искане е признато право на възстановяване на нива с площ от
1,9 дка в м.“********“,а представеното доказателство за правото на
собственост е протокол от спогодба по делба от 1951 г.,а по същество
спорът,с който е сезиран съдът по настоящото производство е дали този имот
може да бъде възстановен в стари реални граници,тъй като с депозираната от
жалбоподатЕ.та С. жалба е оспорено решението в частта,в която е отказано
възстановяване на имот в реални граници на основание разпоредбата на
чл.18з,ал.3 от ППЗСПЗЗ. Установеният от закона принцип е,че подлежат на
възстановяване земите,които са внесени в ТКЗС,а се постановява отказ за
възстановяване в изрично предвидените от закона или от правилника за
прилагането му хипотези. Разпоредбата на чл.18з,ал.3 от ППЗСПЗЗ
регламентира една от хипотезите,при които административният орган
3
постановява отказ за възстановяване на земята – ако е извършена замЯ. по
реда на ЗТПС право на собственост се възстановява върху земята,която е
притежавана преди замЯ.та,а в случай,че получената при замЯ.та земя е
застроена или с нея са извършени разпоредителни сделки,замЯ.та остава в
сила и в този случай се счита,че е осъществена замЯ. на земи между двама
собственици. За да постанови отказ за възстановяване на имота в реални
граници,административният орган се е позовал на наличието на нотариален
акт,издаден в полза на ******** ******** за получен в замЯ. недвижим
имот,както и на наличието на последващи прехвърлителни сделки,с които
******** ******** прехвърля части от придобития през 1956 г. недвижим
имот. Софийският районен съд намира,че са налице предпоставки оспореното
решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на
административния орган за издаване на нов административен акт,при чието
издаване да бъдат съобразени всички относими факти и обстоятелства. В
производството по издаване на административен акт относно възстановяване
на имота в реални граници е необходимо да бъде индивидуализиран
имотът,чието възстановяване е претендирано по местоположение и граници.
За да счете,че оспореното решение е незаконосъобразно,съдът взе предвид,че
от изслушаните в хода на производството първоначално и допълнително
заключение по съдебно-техническата експертиза не може да бъде направен
извод,че имотът,който наследодатЕ.та на жалбоподатЕ.та С. е придобила през
1951 г. е идентичен с имот от 11,4 дка,придобит през 1956 г. от ********
********,а същевременно имот с пл.№ 106б е идентичен с част от
имота,придобит от ********. С оглед това,че според приетите заключения
имотът от 1951 г.,заявен за възстановяване от наследодатЕ.та на
жалбоподатЕ.та не може да бъде установен като част от имота,придобит през
1956 г. от ******** ********,придобиването на този имот по
замЯ.,респективно последващото реализиране на сделки с части от този
недвижим имот не могат да обосноват извод за наличието на предпоставки за
позоваване на цитираната разпоредба на чл.18з,ал.3 от ППЗСПЗЗ.
Приложимостта на тази разпоредба е обусловена от наличието на реализирана
замЯ. на имоти,при което ако замененият имот е застроен или е прехвърлен с
разпоредителна сдЕ. на трети лица замЯ.та запазва действието си.Това
означава,че в този случай собственикът на имота преди замЯ.та не би могъл
да претендира възстановяване на имота преди замЯ.та. При липсата на
доказателства за идентичност на имота,придобит през 1951 г. от
наследодатЕ.та на жалбоподатЕ.та с имота,за който административният орган
се е позовал,че е придобит по замЯ.,а впоследствие са реализирани и
разпоредителни сделки,съдът намира,че обжалваното решение следва да бъде
отменено,а преписката да бъде върната за издаване на нов административен
акт.
При този изход на делото и като съобрази,че жалбоподатЕ.та
претендира присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че
следва да бъдат присъдени такива в размер от 1850 лева като съдът счита,че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
жалбоподатЕ.та е основателно в частта за разликата над 1000 лева до
претендирания размер от 1300 лева.
По изложените съображения Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10183/14.02.2022 г.,издадено от ОСЗ Западна в
частта,в която е отказано възстановяване на имот в стари реални граници за 7
кв.м.,попадащи в УПИ XVIII-2867 и за 1378 кв.м.,попадащи в УПИ XX-1105.
ВРЪЩА преписката на ******** за ново произнасяне.
ОСЪЖДА Общинска служба по зедемелие – Западна да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на М. М. С.,ЕГН **********,с
адрес *********, сумата от 1850 ( хиляда осемстотин и петдесет ) лева
сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд С. град в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5