Р Е Ш Е Н И Е № 291/8.4.2021г.
Град Пазарджик, 08.04.2021 г.
Административен съд – Пазарджик, девети състав, на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Антоанета Метанова , като
разгледа докладваното от съдия Попова административно дело № 37 по описа за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано e по жалба на М.Г.Х. ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. К.П.Д.
*** ,офис № 5 против Заповед № 21-1006-000005/04.01.2021 г. издадена на
основание чл.171, т.2а, от ЗДвП,
от Началник група при ОДМВР –Пазарджик , Сектор ПП, с която спрямо М.Г.Х.
е приложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца и са отнети
свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ********** и два
броя регистрационни табели № РА 9912КР.
Жалбоподателката оспорва заповедта
за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/ като
незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон,
при липса на мотиви и нарушение на процесуалните правила. Счита, че не е
осъществила състава на посоченото в нея нарушение по смисъла на чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП. Сочи, че в качеството на собственик не е предоставяла процесния автомобил на лицето което го е управлявало без СУМПС.
Поддържа , че този автомобил й е бил отнет без нейно съгласие и въпреки нейното
противопоставяне. Искането от съда е за отмяна на оспорената заповед за
прилагане на ПАМ. В съдебно заседание поддържа жалбата и искането от съда.
Ответникът – Началник група СПП при ОДМВР гр. Пазарджик представя административната преписка по
издаване на оспорената заповед. Представя се и писмено становище, в което
се поддържат доводи, че оспорената заповед е законосъобразна и постановена
изцяло в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, както и че е
съобразена с целта на закона.
Пазарджишкият административен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорената в настоящото съдебно производство заповед № 21-1006-000005/04.01.2021
г. по чл.171, т.2а, издадена от Началника на група -СПП към ОДМВР-Пазарджик , спрямо жалбоподателката М.Г.Х.
е приложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от шест месеца и отнемане свидетелство за регистрация на
моторно превозно средство № ********** и два броя регистрационни табели №….
От фактическа страна заповедта е обоснована с обстоятелството, че на 01.01.2021
г. около 3,27 ч. на път ІІ-37 на П.В
Гелеменово на моста над АМ Тракия , в посока към гр.Пазарджик, лицето П. Е. е
управлявал МПС л.а. П.... ДКН №…, като
е бил неправоспособен. Деянието е описано така : „Като собственик на л.а. П. ДКН № …М.Г.Х. е допуснала ППС … да бъде
управлявано от неправоспособно лице …“.Преди издаване на заповедта за прилагане
на ПАМ на П. В. Е. е съставен акт за установяване на административно
нарушение № 290251/01.01.2021 г. , в който едно от описаните деяния е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач.
Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е връчена лично на жалбоподателката
на 06.01.2021 г. , видно от попълнената разписка към нея. Жалбата против заповедта е подадена в съда на 12.01.2021
г.
По делото са представени и приети като доказателства : свидетелство
за регистрация на моторно превозно средство с Рег.№…, видно от което М.Х. е
собственик на процесното МПС, две справки от НБД , видно от които на жалбоподателката и на лицето П. Е.. не са били налагани други
санкции и административни наказания освен тези свързани с процесния случай.
Представени и са приети като доказателства по делото и Заповед №
312з-74/18.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР-Пазарджик, издадена на
основание Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с
която на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП началниците на групи в СПП в ОДМВР – Пазарджик
са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни марки.
Изискани са и представени данни от Дирекция „Национална система 112 „ , РЦ
112 – Кърджали към МВР , видно от които на 01.01.2021 г. в 2.24.30 ч. е прието
повикване от телефон № **********, с продължителност на аудиозаписа от 3,36
мин.Обаждащата се е представила с името М.Х. , като по време на разговора,
дежурният оператор 112 се е консултирал с дежурен в РУ на МВР – Панагюрище.
Представеният диск към писмото от ДНС
112 , е изслушан в съдебно заседание и според отразеното в аудиозаписа, Х. е подала сигнал за това, че нейния приятел Петър Евтимов е откраднал ключовете на
автомобила й и е тръгнал с него в
неизвестна посока , като същият е бил без книжка и пиян.
Изискани са също данни от РУ на МВР – Панагюрище, като видно от
представеното копие от дневник за получени сигнали – спешни повиквания 112, на
01.01.2021 г. в 2,26 ч. е регистриран сигнал подаден от М.Х. , в който е
съобщила, че приятелят й П. Е. е взел ключовете от нейния автомобил.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани гласни
доказателства. В показанията си свидетелката С. И. Х.- майка на
жалбоподателката, твърди , че на
процесната дата М. и бащата на нейното дете П. им били на
гости.Твърди , че си тръгнали с детето късно ,
шофирала М., понеже П. бил употребил много алкохол. Свидетелката твърди,
че по- късно през нощта дъщеря й се обадила по телефона разстроена , като и казала , че двамата с П.
се скарали, той употребил физическо насилие върху нея, удрял я, скъсал нейни
дрехи. При свадата успял да вземе ключа
от нейния автомобил и да изчезне с него.
След случилото се М. се обадила за помощ на тел. 112 и малко по-късно същата
нощ, П.. бил спрян от пътна полиция.
Свидетелката поддържа, че когато отишли да си приберат автомобила , полицаите
се държали лошо с тях, не пожелали да получат някакви обяснения , а единият
полицай веднага започнал да сваля номерата на колата. М. издирвала ключа от
автомобила, но П.. го бил скрил в джоба си. Двамата се разправяли пред
полицаите.
В показанията си свидетелите К.В. и С.Р. установяват , че на 01.01.2021 г.
въз основа на получен сигнал от дежурен в РУ на МВР Панагюрище , спрели за проверка процесния лек автомобил и след
като установили, че водачът управлява без да е правоспособен и отказва да бъде
тестван за употребата на алкохол – били демонтирани номерата на автомобила и отнет
документа за регистрация на МПС. Двамата свидетели твърдят, че в получения от
таях сигнал ставало дума само за семеен скандали и че сигнал за кражба получили едва тогава
когато извикали собственичката да си прибере автомобила.
При тази фактическа установеност съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена
принудителната административна мярка и засегнато с издаването на оспорената
заповед, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7
от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена в писмена форма от
материално и териториално компетентен административен орган – началник на група
в СПП при ОДМВР-Пазарджик, съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и представената от ответника заповед № 312з-74/18.01.2017г.
на директора на ОДМВР-Пазарджик, в рамките на предоставените му правомощия.
Заповедта съдържа задължителните законоустановени реквизити – наименование
на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на
ПАМ, срок и ред за обжалването ú и подпис на издателя. Мотивирана е в
достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ú
законосъобразност. Съдържа изложение на фактическите основания за налагане на
мярката – установени при извършената на 01.01.2021 г. проверка факти и
обстоятелства, с препращане към съставения АУАН за констатираното
административно нарушение, конкретното противоправно поведение, послужило като
основание за издаване на заповед по чл.171, т.2а от ЗДвП.
При издаването на оспорения административен акт, обаче са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Заповедта е издадена въз връзка с акт за установяване на
административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на
задължителните реквизити за съдържание, но административно- наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.36
от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти. По делото не се твърди и не са налице
каквито и да било данни, от които да е
видно, че жалбоподателката е получила възможност да даде обяснения или да
депозира някакви възражения. Устният й сигнал за кражба на ключовете на
автомобила е бил игнориран от актосъставителя. В случая в масивите на
ДНС 112 , както и в регистрационните документи / дневник за получени сигнали
при РУ на МВР – Панагюрище/ , са били налице данни , които е следвало да бъдат
събрани служебно и обсъдени от административния орган , преди да бъде издадена
процесната заповед за ПАМ.
Освен това съдът намира, че тази заповед е издадена в противоречие с
материалния закон.
Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно
която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство“ за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. В случая
административният орган е приел наличието на първата хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП –
управление на автомобил от лице несобственик, което не притежава свидетелство
за управление.
В настоящия случай релевантните факти за налагането на ПАМ – собственост на
автомобила и управление на МПС от лице, което е неправоспособно са доказани от приобщените към
административната преписка документи. Относно собствеността на автомобила няма
спор между страните.
За да се наложи ПАМ на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е необходимо да се установи, че водачът
на МПС управлява същото без да е правоспособен- не притежава свидетелство за
управление, но също така, че управлява чуждо МПС със знанието и без
противопоставянето на собственика. По настоящото дело, са събрани писмени, гласни
и веществени доказателства,
които по един безспорен начин доказват, че собствения на жалбоподателката автомобил е управляван от друго лице, но без
нейно съгласието и въпреки противопоставянето й. Анализът на тези доказателства сочи, че на процесната дата, управлявалият чуждо МПС, без съгласието на
жалбоподателката е отнел ключовете на автомобила и е изчезнал с него.
Установява се , че непосредствено след тези събития жалбоподателката е подала
сигнал на тел. 112 , който сигнал е регистриран и в РУ на МВР – Панагюрище,
като същата е потърсила помощ във връзка с принудителното отнемане на
автомобила. При така установената фактическа обстановка, приложението на посочената правна норма на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП се явява в нарушение на материалния
закон.
По така изложените съображения,
Административен съд - Пазарджик намира, че жалбата на М.Г.Х., се явява основателна и доказана, а оспорената в
настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №21-1006-000005/04.01.2021 год., издадена от Началник група към Сектор „Пътна полиция” – Пазарджик към ОДМВР – Пазарджик, като
незаконосъобразна следва да бъде
отменена с решението по настоящото дело.
При този изход на делото,
основателна се явява претенцията на жалбодателя, изразена в жалбата и чрез
процесуалния представител в хода по
същество, за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи в размер 10,00 лв.
за внесена държавна такса, 40,00 лв. за възнаграждения на свидетели, 5,00 лв.
за издаване на съдебно удостоверение и
500,00 лв. за заплатен адвокатски или общо 555,00 лв. За дължимите на жалбодателката , деловодни разноски, сторени в настоящото
производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая ОДМВР – Пазарджик, към структурата на което
принадлежи административния орган, издал оспорения незаконосъобразен
административен акт.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд :
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед № 21-1006-000005/04.01.2021 г.
издадена на основание чл.171, т.2а, от ЗДвП,
от Началник група при ОДМВР –Пазарджик , Сектор ПП, с която спрямо М.Г.Х.
ЕГН ********** с адрес ***, е
приложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца и са отнети
свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ********** и два
броя регистрационни табели №….
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на М.Г.Х.
ЕГН ********** с адрес ***, представлявана от
адв. К.П.Д. *** ,офис № направените деловодни разноски в производството
в размер на 555,00/петстотин петдесет
и път / лева.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България, чрез Административен съд – Пазарджик в
14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/