РЕШЕНИЕ
№………/21.06.2019 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание провело
се на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ :
АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Милена
Кюркчиева, като
разгледа докладваното от съдия Атанас
Маджев т. д. № 733/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх.
№ 53284/17.04.2018 г. на „Д.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, срещу ЗК „У.“ АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление
*** - като предпочитан ответник, и срещу „И.К.“ ЕООД, ЕИК******, със седалище и
адрес на управление ***, п.к. 9278, община – Провадия - като евентуален ответник.
Предявени за разглеждане при
условията на пасивно субективно и евентуално съединяване са следните осъдителни
искове :
1. Срещу
предпочитания ответник ЗК „У.“ АД
Иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата в размер от 45 332,84 евро – незаплатено застрахователно
обезщетение възникнало във връзка с реализирали се имуществени вреди от
настъпило застрахователно събитие /изгубване на възложен за превоз товар/ по
сключена застрахователна полица № 17053400008 с период на валидност от
06.09.2017 г. до 06.09.2018 г. по застраховка „Отговорност на автомобилен
превозвач“, ведно със законната лихва от предявяването на иска (17.04.2018 г.)
до окончателното изплащане на сумата;
2. Срещу евентуалния ответник „И.К.“
ЕООД :
Иск по чл. 373, ал. 1 ТЗ за
заплащане на сумата от 45 332,84 евро – представляваща парично обезщетение във
връзка с реализирали се имуществени вреди от изгубване на възложен за превоз от
Гърция до Германия товар, ведно със законната лихва от предявяване на иска
(08.02.2017 г.) до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че
упражнявайки търговска дейност, като спедитор ищеца се е съгласил да организира
транспортирането на товар притежаван от чуждестранно дружество – VTB CAPITAL
PLC, Лондон, като приетата поръчка за тази спедиторска услуга му била
превъзложена от чуждестранен партньор – KEUHNE+NAGEL A.E. Пояснява се, че
товарът, чието сухопътно превозване е следвало да се посредничи от ищеца се
състоял от алуминиеви профили, като същите трябвало да се транспортират по
направление Гърция – Германия. Детайлизира се, че VTB CAPITAL PLC било
придобило правото на собственост върху товара чрез договор за продажба, като
качеството на продавач имало дружеството – М.Н.S.A., като покупната цена
възлизала на сумата от 45 332,84 евро. За тази продажба била издадена фактура
на 29.09.2017 г., като според съдържанието на същата визираната в нея стока е
подлежала на доставка на изрично назован в нея адрес, намиращ се в Германия.
Превозът на стоката първоначално бил поет от дружеството - KEUHNE+NAGEL A.E,
като същото я е натоварило в мястото на изпращане – Гърция и възложило по
силата на договор за спедиция и заявка от 27.09.2017 г. дейността по
организирането на превоза на товара да се извърши от ищеца. Фактическите
твърдения на ищеца продължават с това, че встъпвайки в задълженията си по
спедиционното правоотношение, още на датата – 27.09.2017 г. е възложил
извършването на превоза на евентуалния ответник - „И.К.“ ЕООД, като последния
се съгласил, в качеството му на превозвач да осъществи превозната услуга.
Според изготвените транспортни документи /ЧМР/ „И.К.“ ЕООД е получил стоката с
цел нейното транспортиране, като тя не е била доставена на упоменатата в товарителния
документ дата – 05.10.2017 г., до уговореното местоназначение – Германия.
Ищецът поддържа, че вкл. до депозиране на ИМ той не разполага с никаква
информация, каква е съдбата на камиона и натоварената в него стока. Неуспешни
били опитите му за контакт с евентуалния ответник, с цел получаване на отговор
за местоположението на товара, и на
какви причини се дължи неизпълнението на договорния ангажимент за превоз на
същия. Предвид това възниквало основание за ищцата да ангажира отговорността на
превозвача за репариране вредите от неизпълнения договор равни на стойността на
липсващия товар. Когато осъществявал преговорния процес по възлагане на
коментирания превоз в полза на „И.К.“ ЕООД ищецът разбрал, че цитираното
дружество разполага с валидна застрахователна полица за сключена с
предпочитания ответник застраховка „Отговорност на превозвача“. Позовавайки се
именно на това застрахователно правоотношение, което според ищеца е действало
към момента на настъпването на липсата на предадения за превоз товар, „Д.Б.“ ООД е отправило застрахователна
претенция спрямо – ЗК „У.“ АД, като е поискало заплащането на обезщетение в
размер на сумата от 45 332,84 евро, на колкото се равнявала стойността на
товара, но е получило категоричен отказ от застрахователя за изплащане на подобно обезщетение. Черпейки
легитимация от изложените твърдения ищецът поддържа да има качеството на
кредитор спрямо главния ответник за
вземане състоящо се в изискуемо за заплащане застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 45 332,84 евро, а
при условията на евентуалност ако от съда се приеме, че тази претенция е
неоснователна, то се иска ангажирането на отговорността на евентуалния ответник
за заплащане на парично обезщетение възлизащо на същата сума с оглед
настъпилата имуществена вреда от допуснатата липса на възложения за превоз
товар.
Ответникът по главния иск - ЗК „У.“
АД в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК, оспорва
предявения против него осъдителен иск, като го определя за недопустим, а при
условията на евентуалност за неоснователен. Отрича наличието на процесуална
легитимация в полза на ищеца от воденето на упоменатия в ИМ иск за присъждане
на застрахователно обезщетение, защото дружеството-ищец няма качеството на застраховано
лице по цитираната застрахователна полица, съответно няма и качеството на
увредено лице. Касае се за претенция на спедитор, който предвид качеството си
не е възможно да бъде субект търпящ вреди, които да бъдат покрити от сключената
застраховка между ответното застрахователно дружество и дружеството –
превозвач. Пояснява се, че със застраховката, която е сключена с евентуалния
ответника, всъщност се покрива риска от това застрахованото лице да осъществи
увреждане на трето лице при допуснато неизпълнение в задълженията на превозвача
по договора за превоз, което да е довело до настъпването на вреди, било за
товародателя, било за собственика на стоката. Ищецът обаче не разполага, нито с
качеството товародател, нито е собственик на стоката, за която се поддържа да
не е била доставена до крайното си местоназначение. Това означавало, че същия
не е легитимиран да търси присъждане на застрахователно обезщетение във връзка
с полицата, по която главния ответник е застраховател. По същество на
предявения за разглеждане иск се опонира, че същия не е доказан, защото
отсъствало установяване, че превозваната стока е липсваща или повредена. На
самостоятелно основание трябвало да се има предвид, че според текста на т. 3.14
от ОУ към коментираната полица, ответното дружество не покрива случай, в които
отговорността на застрахователя произтича от събития – измама, умишлени
действия, бездействия или груба небрежност от страна на застрахования или
негови служители, както и по смисъла на т.3.15. – кражба от превозни средства
оставени без надзор, и т.3.16. - кражба на вследствие на противозаконно
отнемане на превозното средство. Макар да не било ясно, каква е конкретната
причина за неосъществената доставка на товара до крайната му дестинация, то
предвид това, че по случая било образувано досъдебно производство за
престъпление от общ характер, най-вероятно се касаело до умишлени действия
довели до вредоносния резултат. Акцентира се върху това, че в полицата, която
се противопоставя на ответника няма уговорка за покриване на вреди произтекли
от умишлени действия. На следващо място аргумент в посока отхвърляне на
предявения иск се извежда от обстоятелството, че ищеца не разполага с
качеството на увредено лице, което го лишава от материална легитимация да
получи плащане по сключената застрахователна полица „Отговорност на
превозвача“. С това право на пряк иск разполагал единствено увредения от
застрахователното събитие субект. Наведено е и възражение за липса на валидно
възникнало превозно правоотношение, по което евентуалния ответник и застрахован
да е поел задължение за превоз на цитираните в ИМ стоки. Опорочаването на
фактическия състав по сключването на договор за превоз се състоял в множеството
непълноти в изготвената товарителница – липса на подпис и печат на изпращача и
липса на подробно описание на товара. Освен това в превозния документ
евентуалния ответник изобщо не фигурирал, като превозвач, а за такъв бил
посочено - KEUHNE+NAGEL A.E. Той не бил отразен и като последващ превозвач на
стоката, доколкото при подобно превъзлагане на превоза това обстоятелство
подлежало на изрично вписване в международната товарителница придружаваща
товара. Така ответника заключава, че всъщност качеството на превозвач се
установява единствено за KEUHNE+NAGEL
A.E, но не и за евентуалния ответник. Без значение било това дали „И.К.“ ЕООД е
предоставил свое превозно средство във връзка с коментирания превоз. На
последно място се възразява и по размера на предявения иск, като се сочи, че
стойността на стоката е по-ниска от сочената в ИМ, като е посочено, че
фактурата не е документ установяващ плащане, поради което възприетата в нея
стойност не можела да се има за меродавна. В отговора е изразено и подозрение,
че дружеството-товародател на стоката е имало сключена застраховка обезпечаваща
неговата отговорност, по която най-вероятно е генерирано плащане на стойността
на превозвания товар, за които се сочи, че е липсващ. Това изключвало
възможността за изплащане на друго обезщетение за същото събитие, защото би се
стигнало до неоснователно обогатяване на лицето претърпяло увредата. В
обобщение се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че
предявения против главния ответник иск е недоказан в своето основание и да го
отхвърли. Иска се и присъждане на съдебни разноски за предприетата в
инициираното производство защита.
Ответникът по предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск - „И.К.“ ЕООД, оспорва предявения
срещу него иск, като отрича да е пасивно легитимиран да отговаря за вредите
настъпили от липсващия товар. Позовава се на това, че между него и
застрахователя – ЗК „У.“ АД имало валидно сключена застрахователна полица, като
при настъпването на застрахователен риск, какъвто бил разглеждания случая,
стойността на вредите трябвало да се покрие именно от застрахователя чрез
изплащане на следващото се застрахователно обезщетение. Евентуалният ответник
излага и това, че няма никаква представа какво се е случило с товара визиран в
ИМ, като обръща внимание за това се води разследване, което не е приключило.
Посоченото обаче не водело до отпадане на отговорността на застрахователя, нито
било основание да се смята, че все още не се е реализирало застрахователно
събитие, вредите от което да подлежат на репариране. Воден от тези съображения
евентуалния ответник очаква предявения спрямо него иск да бъде отхвърлен, като
неоснователен и да получи присъждане на направените от него разноски.
В допълнителната искова молба
ищецът поддържа исковете си и същевременно опонира по твърденията и възраженията
на всеки една от ответните страни. Поддържа, че се касаело за дължимо
обезщетение във връзка с изгубване на
товар от страна на назования в ИМ превозвач. Изказва позиция, че според нормата
на чл. 20 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки, без да е необходимо да сочи доказателства, правоимащото лице може да
счете стоката за изгубена, в хипотезата, че същата не е била доставена в
рамките на 30 дни след изтичането на уговорения срок. В случая уговорения срок
за доставката на стоката бил 05.10.2017 г., което означавало, че несъмнено по
смисъла на цитираната конвенция могло да се предполага, че стоката е била
изгубена от превозвача. Освен това ищецът обосновава легитимацията си да търси
присъждане на обезщетението за изгубения товар, като извежда същата от това, че
в качеството му на същински спедитор носи регресна отговорност за липсата на
товара, в който смисъл било напълно възможно ищецът да търпи вреди. Поддържа
се, че именно „И.К.“ ЕООД е субекта явяващ се реален превозвач на стоката, като
липсата на товара се е реализирала като юридически факт именно след предаване
стоката за превоз на посоченото дружество. Последното надлежно е застраховало
своята отговорност срещу възникването на подобен риск, като адресат на
задължението по полицата се явявал именно ответния застраховател. В това си
качество той дължал плащане на застрахователно обезщетение. Съдържанието на
застрахователната полица се квалифицира, като изключително детайлно, като
регистрационните номера на превозните средства, с които е трябвало да се
осъществи превоза били идентични с вписаните такива във фактурата за покупка на
стоките, както и в превозния документ. Ищецът споменава и това, че във връзка с
изгубения товар вече е отправена регресна претенция от платил застраховател към
дружеството - KEUHNE+NAGEL A.E, което има качеството на първоначален превозвач
и при плащане последното дружество ще встъпи в правата на кредитора. На свои
ред KEUHNE+NAGEL A.E също са формулирали в писмена форма изявление до ищеца,
като са го известили, че го държат отговорен за стойността на изгубения товар,
вкл. и за всички съпътстващи това събитие вреди. Именно заради това ищецът
разполагал с правен интерес да търси плащане от ответните страни в избраната от
него последователност. Потвърждава се, че размерът на полагащото се парично
обезщетение е равен на стойността на изгубения товар. Изтъква се, че в тежест
на ответните страни е да проведат доказване на фактите свързани с възраженията
им, с оглед на които са формирали позиция
за отказ по искането за плащане на застрахователно, респективно парично
обезщетение. Базирайки се на тези доводи ищецът продължава да настоява, че
претенциите му са доказани, както по основание, така и по размер и очаква от
сезирания съд позитивно съдебно решение.
В допълнителния отговор по главния
иск - ЗК „У.“ АД се придържа изцяло към изложените в първоначалния отговор
оспорвания и възражения. Следва се защитната позиция, че ищеца не се легитимира
с качеството на увредено лице, поради което няма субективното право да получи
плащане по пряка претенция спрямо застрахователя. Обърнато е и внимание за
наличие на разминаване в размера на твърдяната вреда, доколкото в ИМ се
говорело за размер от 45 332,84 евро, а към ДИМ били ангажирани доказателства
за евентуално търпени вреди във връзка с изгубването на товара в размер на
сумата от 30 000 евро. Този ответник продължава да оспорва това, че товара по
възложения превоз е бил изгубен, съответно, че от това събитие за ищеца са
произтекли материални щети, за чиято репарация отговорност носи
застрахователя.
Ответникът - „И.К.“ ЕООД не се
възползва от правото си да подаде допълнителен отговор по смисъла и в срока по
чл. 373 ГПК.
С определение от 07.12.2018 г. на
основание чл. 232 ГПК след изрично изявление на ищеца за оттеглане на
евентуалния му иск срещу ответника - „И.К.“ ЕООД, съдът постановил прекратяване
на производството по делото, в частта му, с която „Д.Б.“ ООД е предявило за
разглеждане осъидтелен иск срещу евентуалния ответник - „И.К.“ ЕООД. Цитираният
съдебен акт се е стабилизраил, доколкото е влязъл в сила, считано от 15.12.2018
г. Тоет към настоящият момент от предметът на делото се свежда единствено до
разглеждането на предявения от „Д.Б.“
ООД, срещу главния ответник - ЗК „У.“ АД осъдителен иск за присъждане на сумата
в размер от 45 332,84 евро – незаплатено застрахователно обезщетение възникнало
във връзка с реализирали се имуществени вреди от настъпило застрахователно
събитие /изгубване на възложен за превоз товар/ по сключена застрахователна
полица № 17053400008 с период на валидност от 06.09.2017 г. до 06.09.2018 г. по
застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач“, ведно със законната лихва
от предявяването на иска (17.04.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Представена е застрахователна
полица № 17053400008, която е сключена между ответното дружество - ЗК „У.“ АД,
в качеството му на застраховател и „И.К.“ ЕООД, в това му на застрахован, като
в същата е инкорпориран застрахователен договор за доброволна имуществена
застраховка от вида „Отговорност на автомобилен превозвач“. В съдържанието на
полицата е предвидено, че предмет на застраховане е отговорността на
застрахования, като автомобилен превозвач на товари превозвани по силата на
договор за превоз, към който се прилага Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на товари, или Закона за автомобилните превози, като е
конкретизирано, че тя се отнася само до превозите извършвани с изрично
индивидуализраини влекач с рег. № В 9381 ВР и влекач с рег. № В 8743 ВР, както
и с полуремаркета имащи рег. № В 9989 ЕС и В 9009 ЕС. Констатира се, че
териториалната валидност на полицата се разпростира за територията на Европа,
вкл. и относно извършвани вътрешни превози на територията на Р. Б., като има
период на валидност от 00,00 ч. на 06.09.2017 г. до 00,00 ч. на 06.09.2018 г.
Уоговорено е, че към застрахователния договор сключен с цитираната полица
приложение намират ОУ за застраховка на автомобилен превозвач, които са в сила
от 05.08.2012 г. и са изменяни на 10.02.2014 г.
Съгласно чл. 1 от приложимите към застрахователния договор ОУ е
предвидено, че по този вид застраховка застрахователят покрива отговорността на
превозвача за цялостна или частична липса или повреда на товари превозвани от
него, съгласно глава IV от Конвенцията при международен превоз и/или глава V, раздел IV от Закона за автомобилните
превози, при извършвани такива в пределите на Р. Б.. На следващо място в чл. 37
от ОУ е дадена договорна регламентация относно изплащането на обезщетение при
възникнало застрахователно събитие, като е предвидено, че такова се изплаща 1./
на увреденото лице, или на изрично упълномощено от него лице, или на встъпил в
правата на увреденото лице застраховател; и 2./ на застрахования, когато със
знанието и съгласието на застрахователя, изрзено писмено, или въз основа на
влязло съдебно решение, същия е удовлетворил претенцията на уврденото лице. В
чл. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от съдържанието на ОУ изчерпателно са изброени случайте,
в които застрахователят не покрива отговорността на превозвача /т.нар.
изключени рискове/, като в 3.14 са визирани случай на измама, умишлени
действия, бездействия или груба небрежност от страна на застрахования, на
неговите служители, или други лица, чиито услуги са използвани за извършването
на превоза.
Съгласно оформена заявка за
транспорт с дата – 27.09.2017 г. дружеството-ищец е възложило на „И.К.“ ЕООД, в
качеството му на превозвач да извъшри международен превоз на товар по
направление Гърция – Германия, при уговорена дата на товарене – 29.09.2017 г. и
дата на доставка – 05.10.2017 г. За изпращач в заявката е вписан ALUMINION SA.
Според представена в надлежен
превод на български език фактура издадена на 29.09.2017 г. се установява, че
АЛУМИНИУМ ОФ ГРИЙС, в качеството му на производствено предприятие е фактурирало
доставка на стока в полза на купувач – VIP CAPITAL PLC, със седалище в гр. Лондон, като
стоката представлява слитъци от алуминий /8 връзки от по 48 броя/, като
крайната стойност на същата е посочено да възлиза на сумата от 45 332,84
евро. Във фактурата присъства и адреса на дестинацията до която стоката подлежи
на доставяне, а именно – гр. Ноймюнстер, Германия, като транспортирането й
подлежи на осъщесвяване посредством камьони с рег. № *******и *******.
Съгласно експедиционна бележка от
29.09.2017 г. съставена от А.О.Г.на посочената дата стоката сътавляваща - слитъци
от алуминий /8 връзки от по 48 броя/ е била натоварена на камьони с рег. № *******и ремарке с рег. № ******* от място
– Св. Никола, Виотия, Гърция, като за превозвач фигурира КЮНЕ + НАГЕЛ А. Е. При
процеса на експедиция на стоката е съставен и опис на натоварената стока, както
и взетите предпазни мерки за нейното безпроблемно и сигурно транспортиране.
Посредством протестно писмо от
06.10.2017 г. дружеството - А.О.Г.се е обърнало към дружеството КЮНЕ + НАГЕЛ А.
Е., като позовавайки се на извършеното натоварване на 29.09.2017 г. на стоки
произведени от негова страна на камьони с рег.
№ *******и ремарке с рег. № *******, както и на получена на 04.10.2017
г. информация за загубването на така натоварената продукция, подателя на
писмото е осведомил КЮНЕ + НАГЕЛ А. Е., че го държи отговорен за случилото се,
като ще се възползва от всички права, с които разполага за да защити своите
интереси.
Съобразно присъстваща, като
доказателство в кориците на делото поръчка за товарене с дата – 27.09.2017 г.
се установява, че КЮНЕ + НАГЕЛ А. Е. е превъзложило дейността по издирване на
превозвач и възлагане на превоза на слитъци от алуминий /8 връзки от по 48
броя/, като е очертало, че превоза трябва да се сътои в периода от 29.09.2017
г. до 5.10.2017 г.
Според оформената международна
товарителница се установява, че изпращач на стоката е дружеството – М.Н.S.A., а получател – VTB CAPITAL PLS, както и че стоката трябва да бъде
натоварена от пункт – Св. Никола, Виотия, Гърция на 29.09.2017 г. и превозена
до пункт на разтоварване – Ноймюнстер, Германия. Отразен е и видът на
превозвания товар, а именно – алуминиеви кюлчета, 8 връзки от по 48 броя общо,
с тегло 22 616 кг. Посочено е, че превозът е възложен на КЮНЕ + НАГЕЛ А. Е., чрез превозно средство камьони
с рег. № *******и ремарке с рег. № *******
Ангажирано е изявление озаглавено
Известие за приемане/плащане/освобождаване датиращо от 04.06.2017 г. и
изхождащо от представител на дружеството „Карго Ъндъррайтърс“, в което е
посочено, че това дружество се съгласява да приеме плащане на сума възлизаща в
размер на 30 000 евро, с което би се постигнало пълно и окончателно
удовлетворяване за всички щети възникнали с товар /8 снопа от 48 алуминиеви
пръчки/ по повод на настъпилата кражба по време на транзитен превоз на този
товар. Посочено е, че по силата на това плащане КЮНЕ + НАГЕЛ А. Е. и неговите
застрахователи встъпват във всички права и механизми за правна защита, с които
разполага „Карго Ъндъррайтърс“ по отношение на застрахования предмет.
Съгласно удостоверение издадено на
20.10.2017 г. от ГДНП – МВР се устнаовява, че дружеството „Д.Б.“ ООД е сезирало
разследващите органи, че „И.К.“ ЕООД е поело да извърши заявка за транспорт от
Гърция за Германия, като стоката е била натоварена на 29.09.2017 г. в Гърция,
но същата не е пристигнала на 05.10.2017 г. до крайната си дестинация, и по
този начин стоката е изчезнала. Във връзка с този случай на 04.10.2017 г. била образувана преписка с оглед наличие на
данни за извършено престъпление от общ характер. След осъществна проверка
материалите по случая са били изпратени на ВКП за произнасяне.
Видно от протествно писмо от
06.10.2017 г. „Д.Б.“ ООД се е обърнал към „И.К.“ ЕООД, посочвайки, че спрямо
дружеството има предявена претенция за щета по възложен на „И.К.“ ЕООД превоз на товар, тъй като стоката
не е била доставена до адреса, за където е била предназначена. Добавено е, че
във връзка с този неосъществен превоз дружеството-превозвач ще бъде държано
отговорно за всички реализирани загуби и акумулирани съпътстващи разходи по
транспортирането на тази пратка.
На 10.10.2017 г. „Д.Б.“ ООД е
формулирал и писмено уведомление до ЗК „У.“ АД, като го е информирал в
качеството му на застраховател по полица № 17053400008, чиято валидност е била
потвърдена от служител на застрахователната компания на 03.10.2017 г., че е
настъпило застрахователно събитие – пълна щета на превозвана стока и липса на
коУ.ция със застрахованото лице и превозвач - „И.К.“ ЕООД, като е поискано
изплащането на застрахователно обезщетение равняващо се на 45 332,84 евро.
Писмото е получено от адресата му на 10.10.2017 г.
На 13.10.2017 г. ЗК „У.“ АД е взело отношение по полученото
уведомление, като е изискало от „Д.Б.“ ООД представянето на допълнително и
изрично назовани документи и е указало на търсещия обезщетението субект, че
трябва своевременно да уведоми за случая компетентните полицейски органи.
С последващ свои отговор изх. № 715
от ЗК „У.“ АД са известили „Д.Б.“ ООД, че не са налице основания за изплащане
на застрахователно обезщетение по отправената претенция. Причините за това е
свждали до това, че застраховката не покрива отговорност на превозвача
произтичаща от кражба на товара или на част от него, какъвто бил разглеждания
случай.
Настоявайки да получи плащане на
застрахователно обезщетене от ЗК „У.“ АД, дружеството „Д.Б.“ ООД е отправило
последвателно две нотариални покани от 11.01.2018 г. и 08.02.2018 г., с които е
информирало застрахователя, че забавянето му е неоснователно и същия е поканен
в 1-седмичен срок, считано от получаване на всяка от поканите да осъществи
плащане в полза на „Д.Б.“ ООД на сумата в размер от 45 332,84 евро. И
двете покани са получени на 21.02.2018 г.
Сред събараните по делото
доказателства са и гласни такива, посредством показанията на свидетелите – В. и
Г..
Свидетелката В. потвърждава, че
работи от над 2 години при ищеца, като работата и се изразява в това да поема
заявки от български или чуждестранни товародатели и да организира намирането на
превозвач, на когото да се възложи извършването на превоза. Същата има спомен
за превоза на алуминиеви профили, които е трябвало да се осъществи от Гърция до
Германия. Годината била или 2016 или 2017 г., а клиент било дружеството КЮНЕ +
НАГЕЛ. „Д.Б.“ ООД се съгласило да извърши спедиторска услуга във връзка с този
транспорт, като влязло в контакт с дружество превозвач от Б. ситуирано в гр.
Варна. Сред задълженията на свидетелката било и да осъществи проверка за
валидността на ЧМР застраховката, с която се легитимирал превозвача. Тя
направила това, като от У. получила уверение, че тази застраховка е валидна и
платена. По отношение на превозът свидетелката сочи, че същият не е бил
извършен от ангажирания български превозвач, защото след натоварването на
стоката се оказло, че тя е изчезнала. Пояснено е и това, че „Д.Б.“ ООД
пристъпва към възлагане на превоз само след като се увери, че дружеството
превозвач разполага с валидна ЧМР застраховка, както и, че превозните средства,
с които възнамерява да осъществи превоза присъстват в нея.
Свидетелят Г. сочи, че работи
приблизително от 2 години при ищеца, като организира транспортна и спедиторска
дейност. Обслужва клинети искащи да им бъде превозен товар, като за целта
намира превозвач комуто се възлага тази дейност. Знае за възложена на „Д.Б.“
ООД услуга по осигуряване на превозвач за осъществяване превоз на товар от
Гърция до Германия. Тази поръчка била приета за изпълнение от дружеството.
Взложител било дружество позиционирано в Гърция, а превозвачът който ищецът
осигурил било дружеството „И.К.“. До този момент не били работили с този
превозвач, като с оглед на това същия бил подложен на стандартна процедура по
проучване, като му била поискана действаща ЧМР застраховка, лиценз, както и
референции от фирми, които е обслужвало до момента. Предвид това, че исканите
документи били изпратени, и след проверката им се потвърдило, че „И.К.“ има
валидна полица при „У.“, както и лиценз за извършване на дейност по превоз на
товари се стигнало и до възлагането на превоза. Стоката била натоварена
директно от Гърция, като тази информация видетеля черпи от разговорите му с
жената представляваща „И.К.“. Свидетелят подчертава, че не е виждал превозните
средства, с които е трябвало да се осъществи транспорта. Впоследствие камионът
и натоварената в него стока просто изчезнали, а „Д.Б.“ ООД изгубил комУ.цията
си с представителите на превозвача. Стоката не била открита. Първоначално
получавали сведение за движението на транспортното средство осъществяващо
превоза, но към 3 ден контакът спрял. Свидетелят и до момента не е наясно каква
е съдбата на стоката по този превоз.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Застраховката от вида „Отговорност
на превозвача /CMR/“ по правната си природа е имуществена застраховка, чието
сключване е доброволно. Тя цели да обезпечи гражданската отговорност на
превозвача. Традиционно се сключва между превозвач извършващ превози на товари
по шосе и застраховател. Тази застраховка е предназначена да покрие
отговорността на превозвача, когато в рамките на извършвания от него превоз се
стигне до пълна или частична загуба на товара. С цел да избегне понасането на
паричното обезщетяване, което е в негова тежест според правилата на Конвенция
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) или Закона за
автомобилните превози, същият застрахова този риск, с което отговорността при
настъпване на подобно събитие преминава върху застрахователя. Затова по принцип
ползващ се от тази застраховка не е застрахования, а собственика на превозвания
товар, защото именно неговата правна сфера би претърпяла увреждане ако се
стигне било до частична или пък до пълна загуба на товара. Именно той е
материално легитимиран да изиска от застрахователя изплащането на следващото се
застрахователно обезщетение равняващо се на паричния еквивалент на загубената
през време на превоза стока. Действително възможна е и хипотеза, при която и в
полза на застрахования да се създаде право да търси зашлащане на
застрахователно обезщетение, но това не следва пряко от действието на
застрахователния договор и реализиране на събитие в срока му на валидност, а
изисква и допълнителен елемент изразяващ се в това застрахования да удовлетвори
увреденото лице /собственика, или друг субкет встъпил в правата му след
плащане/, като му реаприра равностойността на погубения товар.
По разглежданата претенция, която е
адресирана към ЗК „У.“ АД безпротиворечиво се установява, че „И.К.“ ЕООД е
встъпило в застрахователно правоотношение с ответния застраховател, по силата
на което последното е поело задължението да покрие отговорността на
застрахования –превозвач за осъщестяваните от него превози на товари, както в
пределите на Р. Б., така и в пределите на цяла Европа. Покритието е времево
ограничено в рамките на периода на действие на застраховката, а именно за
времето от 06.09.2017 г. до 06.09.2018 г., както и по отношение на превозите
извършвани с конкретно обозначените в полицата превозни средства – два влекача
и две полуремаркета.
При условията на пълно и главно
доказване се установява и това, че на застрахования превозвач - „И.К.“ ЕООД от
страна на ищеца „Д.Б.“ ООД е било възложено извършването на превоз на товар по
направление от Гърция до Германия в периода от 29.09.2017 г. до 05.10.2017 г. При
това възлагане „Д.Б.“ ООД е действало в качеството на спедитор, като е приело
поръчка от КЮНЕ + НАГЕЛ А. Е., дружество регистирано в Р. Гърция, което пък е
поело да издири по възлагане на товародателя - А.О.Г.превозвач на отразената в
превозната документация стока – алуминиеви профили. Превозът е предприет с
превозни средства, които попадат в обхвата на покриеит на сключената полица,
което означава, че при настъпване на застрахователно събитие изразяващо се в
пълна или частична загуба на товара за ответното застрахователно дружество
неминуемо ще възникне отговорност да заплати щетите, които собственикът на
стокта е претъпрял от нейното частично или цялостно погубване.
По отношение обстоятелството
отнасящо се до изгубването на товара приет за извършване от превозвача - „И.К.“
ЕООД съдът изцяло споделя разбирането поддържано от ищеца, че стоката трябва да
се счете за изгубена без необходимост от допълнително доказване, доколкото
проявление намирала презумпцията на чл. 20, ал. 1 от Конвенцията за CMR. В този текст е въведено
предположението, че правоимащият може, без да е необходимо да представя други
доказателства, да счете стоката за изгубена, когато не е доставена до тридесет
дни след изтичане на уговорения срок, или, ако такъв срок не е бил уговорен, в
срок шестдесет дни от деня на приемането й за превоз от превозвача. В
разглежданият случай стоката е трябвало да пристигне до крайната си дестинация
в Германия на 05.10.2017 г., но няма данни това да се е случило било към
посочената дата, било в даден момент след това. Обратното и към настоящия
момент няма сведения каква е съдбата на стоката повреена за превоз на „И.К.“
ЕООД. Няма основание да се приеме възражението на ответника, че в случая се
касаело за изключен риск, защото при превоза на товара била налице поне една от
хипотезите на т. 13.14, т. 3.15 или пък т. 3.16. Вярно е, че по делото се
разкриват данни относно това, че за изчезналата стока са били сезирани органите
на разследването, и по повод на това е образувано нарочно досъдебно производство,
но когато се коментира, дали е осъществен престъпния състав на кражба, измама
или прочие престъпно деяния спрямо правото на собственост върху превозваните
стоки, то е необходимо да се отчете, че за да се приеме наличие на извършено
престъпление от визираната група във всички случай е нужно да е постановена и
влязла в сила присъда, в която от накзателния съд да е възприето извършването
на такова. Дейността по разследване относно евентуално извършено престъпление
от посочената категория състави не означава, че такова е налице, респективно,
че отговорността на застрахователя е изключена.
Най-същественият въпрос, който
обаче трябва да получи отговор с оглед установените по-горе предпоставки е дали
ищецът разполага с материална легитимация да търси присъждане на обезщетение по
застрахователното правоотношение учредено между ответника и превозвачът - „И.К.“ ЕООД. Самото му
качеството на лице осъществило спедиционна дейност по организацията за
транспортирането на товара не може да се разглежда, като предпоставка, че
същият се явява увредено лице от неуспешно осъществнеия превоз, последица от
които е изгубването на товара. Легитимация не се поражда и от факта, че „Д.Б.“
ООД е осъществило предварителна проверка за наличието на застархователна полица
от вида „Отговорност на автомобилен превозвач“, която е била сключена и валидно
е действала между ответното застрахователно дружество и „И.К.“ ЕООД към момента
на възлагане на превоза. Вече се посочи, че закрилата давана от застрахователното
покритие по този вид полица не е за застрахования, а касае субекта, чиято
правна сфера пряко се засяга от изгубването на поверения за превоз товар. В
най-общият случай това е собственикът на товара. „Д.Б.“ ООД няма такова
качество, но извежда легитимацията си на кредитор при твърдение, че неговата
отговорност потенциално може да бъде ангажирана от дружеството КЮНЕ + НАГЕЛ А.
Е., от което е получило заявката за осъществявнае на дейност по организиране на
превоза. Потенциалното ангажиране на отговорност обаче не е достатъчно за да
създаде в полза на „Д.Б.“ ООД основание да встъпи в правата на увреденото лице,
нужно е нещо повече, и това е да се установи извършване на плащане стойстността
на изгубения товар. Подобен факт обаче ищецът, нито твърди, а още по-малко
доакзва да се е реализирал в правната действителност. Единственото ангажирано
доказателство е в посока на това, че собственика на товара е бил обезщетен,
както и че отговорността на КЮНЕ + НАГЕЛ
А. Е. е била ангажирана от гръцко застрахователно дружество, което е репарирало
вредите понесеени от собственика на товара. Няма обаче данни „Д.Б.“ ООД да е
възстановило в полза на КЮНЕ + НАГЕЛ А. Е. понесеното от посленото обезщетение.
Едва когато факт от тази категория се сбъдне, то за ищеца би възникнало
субективното имуществено право да заяви правата по застрахователната полица на „И.К.“
ЕООД към ответното застраохватлено дружество и да поиска изплащане на
застрахователно обезщетение, като субект встъпил в правата на удовлетвореното
увредено лице ползващо се от покритието на полицата.
Предвид изложеното настоящата
инстанция намира, че предявената от „Д.Б.“ ООД претенция за присъждане на
сумата в размер от 45 332,84 евро, която е адресирана към ответника ЗК „У.“ АД
е недоказана в своето основание и подлежи на цялостно отхвърляне.
По разноските:
Своевременно искане за присъждане на разноски са
направили и двете страни по делото, но при този изход на спора, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски възниква единствено за ответника, на когото
следва да се присъди сумата от 300,00 лв., съставляваща полагащо се възнаграждение за
юрисконсулт осъществил процесуалното представителство на страната в етапа на
разглеждане на спора пред настоящата съдебна инстанция. Този размер на
възнаграждението е изцяло съобразен с установените в нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК и ЗПП правила за формирането му, и не е прекомерен. Предвид неоснователността
на предявения иск ищецът лишен от право да получи възмездяване на направените от него разноски.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, срещу ЗК „У.“ АД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление ***, иск за заплащане на сумата в размер от 45 332,84 евро –
незаплатено застрахователно обезщетение възникнало във връзка с реализирали се
имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие /изгубване на възложен
за превоз товар/ по сключена застрахователна полица № 17053400008 с период на
валидност от 06.09.2017 г. до 06.09.2018 г. по застраховка „Отговорност на
автомобилен превозвач“
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3, във връзка с ал. 8 ГПК „Д.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати в полза на ЗК „У.“ АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление
***, сумата в размер от 300,00 лв. – представляваща
юрисконсултско възнаграждение дължимо за осъщественото процесуално
представителство на ответника пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: