Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Варна, 10 октомври 2018 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на първи
октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело
№ 1295 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Р.С.М., чрез адв.В. против Решение № 1519 от 11.04.2018 година,
постановено по гр.дело № 8049/2017 година, в частта, с която е била отхвърлена
исковата претенция за делба на недвижим имот, както следва: 800 кв.м. идеални части от неурегулиран поземлен
имот, целият с площ от 1274 кв.м., съставляващ ПИ №48 по
плана на местност „ЧАТАЛ ЧЕШМА", в землището на с.Константиново,
общ.Варна, обл.Варна, ведно с построената в имота вилна сграда, без площ по
документ за собственост, а с РЗП по данъчна оценка от 70 кв.м., както и всички
подобрения и насаждения, при граници и съседи на имота: север - ПИ пл.№47;
запад - кадастрална граница/дере/; изток - път; юг - кадастрална граница /дере/,
при квоти 1/4 ид.ч. за ищцата и 3/4 ид.ч. за ответницата.
В жалбата
са наведени аргументи, според които решението се явява незаконосъобразно и
противоречи на наличните по делото доказателства.Излага се, че съдът неправилно е възприел и тълкувал събраните по делото
доказателства; излага се още, че процесния имот бил закупен по време на брачния
съюз между С.С. и М.С. и следователно се явява СИО.Твърди се още, че от
събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства не се налага
еднозначно извода за налична трансформация, поради което и решението в тази му
част следва да се отмени; и да се допусне делба при сочените квоти.
В съдебно заседание по делото въззивника Р.С.М. не се явява, но се представлява от адв.В., която поддържа въззивната
жалба.
Въззиваемата страна, в лицето на М.Е.С., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв.Б., която настоява, че решението е правилно, съобразено е с
доказателствата и следва да се потвърди.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
От фактическа страна е било установено и не се
спори от страните, че С.Г.С.е починал на
19.07.2015 година, като е оставил за свои наследници преживяла съпруга - М.Е.С.
и дъщеря - Р.С.С. – по съпруг М..
Също не е спорно, че покойния и ответницата М.С. са
сключили граждански брак на 01.04.2004 година.Не е спорно
още, че по време на брака си те са придобили множество имоти, един от които е и
процесния.
Така например от представения по делото н.а. за продажба на недвижим
имот №12,
т.д.№404/2005г. на нотариус Огнян Шарабански, рег.№147, в Нотариалната камара,
вписан в Служба по вписванията Варна вх.рег.№ 6394/28.03.2005 г., Акт
№148, т.ХХ, дело №4707/05 г., е
видно, че П.С. е продал на С.С. на 25.03.2005г. следния недвижим
имот: 800 кв.м.
идеални части от неурегулиран поземлен
имот, целият с площ от 1274 кв.м., съставляващ имот №48 по плана на местност
„ЧАТАЛ ЧЕШМА", в землището на с.Константиново, общ.Варна, обл.Варна, ведно
с построената в имота вилна сграда, без площ по документ за собственост, а с
РЗП по данъчна оценка от 70 кв.м., както и всички подобрения и насаждения, при
граници и съседи на имота: север - ПИ пл.№47; запад - кадастрална
граница/дере/; изток - път; юг - кадастрална граница /дере/, за сумата 1625.70 лева.
Наличен е още и друг н.а.
пак за този имот – н.а. №67,
том II,
рег.№4014, дело №262/2012г. на нотариус Огнян Шарабански, рег.№147 в
Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията Варна вх.рег. №11436/
05.06.2012 г., Акт №162, том
XXVIII, дело №5941/12 г., от който
е видно, че С.С. и М.С. са признати за собственици
на гореописания недвижим имот в с. Константиново по силата на покупко-продажба.
По делото е наличен и писмен
документ датиращ от 05.03.2005 година, с нотариална заверка на подписите, от
които става ясно, че М.С. е била надарена със сумата от 3 000 /три хиляди/
лева от С.Д.А. – нейна майка,
получена от продажба на наследствени ниви в местност „Биюк ада“ в с. Величково,
за закупуване на имот в местност Лазур в с. Константиново.Не е спорно между
страните, че С.Д.А. е починала на 20.10.2017 година.
Предвид извършеното оспорване е изготвена и изслушана
съдебно графическа експертиза, от заключението на която става ясно, че ръкописният текст и подписът в документа са
изпълнени от С.А..Изслушани са били и свидетели.
При тези данни ВРС е приел, че ответницата при
наличието на пълно доказване е съумяла да установи извънсемейния произход на
финансирането, поради което е налице трансформация – като основание за
отхвърляне на исковата претенция в тази част.
Становището на ВОС е следното:
Съобразно константната практика на ВКС на Р България при преценка на обстоятелствата около придобиването на имот в режим на СИО
или като лично имущество следва винаги да се обсъдят всички обстоятелства по делото. Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество. Според ВКС, когато се придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг.
За да се признае личен дял на някой от бившите съпрузи по
отношение на придобита по време на брака на страните недвижима вещ в режим на
СИО, законът предполага влагане изцяло или отчасти на лични средства по смисъла
на закона на някой от съпрузите в придобиването на общата вещ като
"влагането" на личните средства следва да е налице към момента на
придобиване на правото на собственост според конкретния придобивен способ.А когато
конкретният придобивен способ е покупко-продажба, уредена с нормите на чл.183 ЗЗД, то преценката за вещния ефект на
облигационната връзка следва правилата на този двустранен договор. Когато само
единият съпруг е страна по сделката, то нейните вещно-правни последици
настъпват само и единствено в неговата правна сфера. Съгласно презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК (отм.), ако по силата на
възмездния договор се придобиват вещи или вещни права по време на брака, в
резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното,
то вещно-правният ефект се разпростира и в патримониума на неучастващия по
сделката съпруг по силата на законовата презумпция и приложимия законов режим
на СИО при действието на СК от 1985 г.
(отм.). Презумпцията на закона по чл. 19, ал.
3 СК (отм.), макар и оборима, променя тежестта на доказване в хипотезите на
предявени искове по чл. 21, ал. 1 или
ал. 2 СК (отм.).Всяко възражение за трансформация по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК (отм.) по същество
не е оспорване на "съвместния принос", а опровергаване на
презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е
за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 19, ал. 3 СК (отм.), а за този, който
поддържайки влагането на лични средства следва да изключи приложението на
презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни - лични
средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право.
Дарението на вещи или пари на единия съпруг от
трето лице съставлява лично имущество по см. на 20,
ал. 1 СК (отм.). Липсата на възмездност в облигационната връзка и
намерението на дарителя да надари облагодетелствуваното лице са неотменна
характеристика на този вид договорна връзка и доколкото едно трето на сделката
лице твърди обратното, то тежестта на доказване било на факта на възмездност в
отношенията на страните по договора за дарение или на липсата на намерение за
надаряване, е негова. С оглед на вида на дарението, начина на неговото
обективиране /в писмен документ, нотариален акт и др./, доказателствените
средства за опровергаване, че е реализирано, ще следват ограниченията на чл. 133 и сл. ГПК (отм.), но при оспорване
липсата на намерение да се дари, в процеса на доказването на тезата могат да се
слушат и гласни доказателства за онези факти /извън правно релевантните,
касаещи фактическия състав на сделката/, които пряко или косвено установяват
възражението. Дарението на движима вещ, респ. на парична сума, е реален
договор, при който волеизявленията по договора: предложение от дарителя и
приемане от надарения, е придружено с изпълнение от страна на дарителя да
предаде вещта и приемането /получаването/ й от страна на надареното лице, без
това изпълнение да е обусловено от уговорена в полза на дарителя насрещна
престация. Дарственото намерение, възприемано като намерение да се прояви
щедрост, не се презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските факти
довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и
надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното производство като
твърдения, възражения и факти, в хипотезите на оспорване.
Внимателната преценка на наличните по делото доказателства дават основание на ВС да приеме, че представения на л.94 от делото писмен документ, се явява допустим – касае се за копие на нотариално заверена разписка, с която ответницата е получила дарение в размер на 3 000 /три хиляди/ лева от своята майка за закупуването на имот.Оспорването на този документ е позволило на ответницата да представи в с.з. същия, с оригинална нотариална заверка от страна на нотариус С..Съдът приема, че този документ може и следва да се цени по същество – а възражения за това има направени във въззивната жалба, т.к. съобразно Решение № 95 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 662/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С.К., изрично указва, че
по общото правило на чл.101 от ГПК /отм./, когато частен
документ е представен в заверен от страната препис и при поискване по реда на
чл.101 от ГПК /отм./ не бъде представен оригинал или официално заверен препис,
частният препис губи качеството на годно доказателствено средство, вкл. когато
оригиналът се е намирал в държане на трето за спора лице. Ако се установи
обаче, че оригиналът е изгубен или унищожен не по вина на страната, която е
представила частния препис, приложение следва да намери установеното в чл.134
ал.1 от ГПК /отм./ правило, т.е. съдържанието на документа може да бъде установено
и със свидетелски показания.Именно това е сторила и ответницата, като се е
позовала на свидетелските показания на двама свидетели, в лицето на Б.Я.Я.и Н.Д.С..Отделно
от горното, съдът се позовава и на Решение № 451 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 536/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В.П., съобразно което
разпоредбата на чл.183 ГПК допуска представянето на писмено доказателство, в
заверено от страната, която го представя копие. При поискване от участваща в
процеса страна, страната е длъжна да представи оригинала на документа или
официално заверен препис от него. Когато документът е издаден от орган на
държавна власт, в рамките на служебната му компетентност в препис, при
поискване от противната страна, е достатъчно представянето на копие от
документа, заверено от органа, който го е издал. Тази заверка има характер на
официална заверка, по смисъла на разпоредбата на чл.183 ГПК.В конкретния случаи
е видно от проведеното на 26.01.2018 година с.з. /вж.л.121 – гръб/ е бил
представен препис – снет от оригинала на официален документ, с Рег.№ 5293 от
07.09.2017 година на нотариус С..Ето защо ВОС намира, че представения писмен
документ може да се ползва за нуждите на процеса.
Ако обаче възприема
довода на ВРС в тази насока, настоящия съд намира, че при условията на т.нар.
обратно доказване, а то е редно да бъде винаги
пълно, ответницата е съумяла да докаже наличието на пълна трансформация.За
да стори това всички доказателства следва да убедителни и само в тази
насока.Внимателната преценка на представените по делото писмени доказателства не
разколебава направения от ВРС извод.
На първо място, по
горните съображения, съдът приема, че представения на л.94 от делото писмен
документ, се явява годно доказателствено средство и следва да се цени по
съществото на делото, наред с останалите такива.Съобразно отразеното в него,
покойната С.А.е надарила своята дъщеря – ответницата С. със сумата от три
хиляди лева, не по друга причина, а именно за да бъде закупен с тези средства
недвижим имот.Касае се не за абстрактно дарение, плод единствено на добра воля,
а се сочи и целта му – закупуването на имот.Това обстоятелство в контекста на
гласните доказателства, събрани с помощта на свидетелите Б.Я.Я.и Н.Д.С.дават
основание да се приеме, че именно с дарените от покойната А.средства, е бил
закупен и процесния имот.Вярно е, и съдът отчита това, че свидетелката Я. се
явява роднина на ответницата С., но нейните показания следва да се приемат за
достоверни, т.к. сами по себе си се допълват и хармонират, с останалия
доказателствен материя.Също в тази връзка, ВОС се позовава и на представената
по делото, и неоспорена от страните, Съдебно графическа експертиза /вж.л.137/,
съобразно която пък ръкописния текст е бил изпълнен именно от С.А..
Обсъждайки останалите писмени документи – в частност н.а. № 12 от 25.03.2005 година и н.а.67 от 05.06.2012 година, съдът намира за редно да коментира, че в съответствие с Решение № 347 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.П., когато се придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг. С какво намерение друг е платил цената, е без значение за правото на собственост. Ако платилият цената е имал намерението да надари придобиващия съпруг - придобиващият съпруг става собственик по дарение, а ако платилият цената е имал намерение да го кредитира - придобиващият съпруг дължи връщане на заема. Придобиването на името на двамата съпрузи пък изключва трансформацията на лично имущество само за единия от тях. В случаите, когато се придобива на името на двамата съпрузи, възниква съпружеска имуществена общност.За преобразуването обаче на имуществото от СИО, в индивидуално има огромно значение влагането на средства при придобиването на вещта и източникът на вложените средства.Предвид поставеното Решение № 156 от 8.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2012 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ц.Г., тогава, когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг.
При преценката за
придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност или като лично
имущество следва винаги да се обсъдят всички обстоятелства по делото. Изводът
за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен
само след пълно изследване произхода на вложените парични средства.Ако има
извънбрачни такива - а случаят е именно
такъв, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността
на придобитото по време на брака имущество.В конкретния случай дарственото
разпореждане е от 05.03.2005 година, а имотът е бил закупен на 25.03.2005
година, т.е. в кратък срок след осъществяването му.
Само като допълнение
може да се посочи и друго решение на ВКС – а именно Решение № 355 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 430/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Е.Б., според което, за да се
признае личен дял, на основание чл.21 ал.1 и ал.2 от СК /отм./ на някой от
бившите съпрузи по отношение на придобита по време на брака на страните
недвижима вещ в режим на СИО, законът предполага влагане изцяло или отчасти на
лични средства по смисъла на чл.20 от СК / отм./ на някой от съпрузите в
придобиването на общата вещ, като "влагането" на личните средства
следва да е налице към момента на придобиване на правото на собственост според
конкретния придобивен способ.А дарението на вещи или пари на единия съпруг от
трето лице съставлява лично имущество по реда на чл.20 от СК / отм./.Дарственото
намерение е намерение за облагодетелствуване на надареното лице, затова от
значение е преценката дали конкретното дарение е морално и житейски оправдано,
в контекста на събраните по делото доказателства.
Ето защо и при тези
данни, ВОС намира, че решението на първата инстанция се явява правилно и следва
да бъде потвърдено.
По
възражението за прекомерност:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на ищцата е
направила възражение за прекомерност по отношение възнаграждението на процесуалния представител на отв.С..Установява
се от материалите по делото, че същото е в размер на 500 (петстотин) лева (вж.л.22).За да се произнесе по спора ВОС
намери, че следва да изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, която в конкретния случай предвижда, че
при
интерес над 5 000 лв. до 10 000 лева
се дължи хонорар от 580 лв. + 5 % за горницата над 5 000 лева – или
изчислено на тази база възнаграждението не се определя като прекомерно.Напротив
то е под установения в Наредбата минимум.Ето защо не следва да бъде редуцирано.С
оглед изхода на спора в полза на М.С. следва да бъде присъден и адвокатския
хонорар в размер на 500 /петстотин/ лева.
На основание изложеното, ВОС,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1519 от 11.04.2018 година, постановено по гр.дело № 8049/2017
година, по описа на ВРС, в частта, с която е била отхвърлена
исковата претенция за делба на недвижим имот, както следва: 800 кв.м. идеални части от неурегулиран поземлен
имот, целият с площ от 1274 кв.м., съставляващ ПИ №48 по
плана на местност „ЧАТАЛ ЧЕШМА", в землището на с.Константиново,
общ.Варна, обл.Варна, ведно с построената в имота вилна сграда, без площ по
документ за собственост, а с РЗП по данъчна оценка от 70 кв.м., както и всички
подобрения и насаждения, при граници и съседи на имота: север - ПИ пл.№47;
запад - кадастрална граница/дере/; изток - път; юг - кадастрална граница /дере/,
при квоти 1/4 ид.ч. за ищцата Р.С.М. и 3/4 ид.ч. за ответницата М.Е.С..
ОСЪЖДА Р.С.М., ЕГН ********** да заплати в полза на М.Е.С.,
ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща сторените
разноски пред ВОС- адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
В останалата му
част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба от страните в едномесечен срок от връчването на съобщението за
изготвяне, пред ВКС на Р България, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: