М О Т И В И:
Срещу обвиняемия А.Я.Я. е внесено постановление е внесено
постановление по чл.375 от НПК, с което РП К. прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, за извършеното от него престъпление по чл.
316 вр. чл. 308, ал.4, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 93, т.9 НК, затова че през
периода от м. Февруари 2001 г. до 21.10.2010 г. в гр. К., обл. Пловдивска в
маловажен случай съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за
завършено средно образование – диплома с рег. № ** от 05.07.1993 година от СПТУ
„********” с. В., издадена на името на А.Я.Я., ЕГН **********, като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Прокурорът поддържа внесеното
предложение. Пледира на обвиняемия съдът на наложи административно
наказание - глоба в близък до минималния
предвиден в закона размер.
Обвиняемият Я. не оспорва фактическите
положения, визирани в постановлението, признава се за виновен и съжалява за
стореното. Моли за минимално наказание.
Съдът като разгледа делото в рамките на
фактическите положения, посочени в предложението, намира за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият А.Я.Я. е роден на *** ***,**********, ЕГН **********.
В началото на
2001 г. в поделение***** в гр. К. били обявени работни места за кадрови
военнослужещи. За назначаване на работа се изисквало кандидатите да притежават
минимална образователна степен – завършено средно образование. При подаване на
документи лицата, желаещи да започнат работа следвало да представят копие от
диплом за завършено средно образование, като не се изисквала нотариална
заверка.
В началото на 2001
година Я. искал да започне работа като военнослужещ, но нямал завършено средно
образование. Едно от изискванията, за да започне работа в под. **** гр. К. било
кандидата да има завършено средно образование. Тъй като имал нужда от работа,
през месец януари- февруари 2001 година обвиняемият се свързал с неустановено
лице, което познавал бегло и което било кадрови военнослужещ в поделението в с.
М. П.. Я. му казал, че иска да започне работа като военнослужещ, но няма
диплома за завършено средно образование. Неустановеният уверил обвиняемия, че
може да го снабди с диплома за завършено
средно образование, без да ходи на училище, като поискал парична сума от него,
около 50-60 лв. за услугата. Поискал му и снимка за дипломата. Я. предоставил
личните си данни – имена и единен граждански номер. След около две седмици
получил от същото лице диплома с рег. № ***
от 05.07.1993 г. за завършено средно образование в СПТУ „*******” с. В.,
представляващо копие, което преснимал
няколко пъти. През м. Февруари 2001 г. Я.
кандидатствал за работа в поделение ***** К., като приложил към документите едно
от направените от него копия.
Въз основа на подадените
документи Я. бил назначен на работа със Заповед на командира на под.**** гр. К.
от 01.03.2001 година.
От направената справка в
СПТУ „******” с. В. се установява, че такава диплома не е издавана и
обвиняемият Я. никога не е бил ученик в това училище
Обстоятелството, че Я.
се е ползвал с неистинска диплома станало известно на командването на
21.10.2010 година в гр. К..
Тази фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите и
писмените доказателства и няма различия с фактическите положения, отразени в
постановлението на Районна прокуратура. Не са налице противоречиви
доказателства, които да налагат нарочен коментар. С оглед доказателствата,
събрани по делото, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съдът намира, че обвиняемия Я. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал.4, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1
вр. чл. 93, т.9, тъй като през периода от м. Февруари 2001 г. до 21.10.2010 г.
в гр. К., обл. Пловдивска в маловажен случай съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ за завършено средно образование – диплома с рег.
№ **** от 05.07.1993 година от СПТУ „******” с. В., издадена на името на А.Я.Я.,
ЕГН **********, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, поради което съдът го призна за виновен в това
престъпление.
От обективна страна с осъществяване на
признаците на състава на престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.4, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 93, т.9 от НК се засягат обществените отношения свързани с
използването и посегателството върху официален документ, и по –специално
– диплом за завършено образование, а предмет на престъплението е самия
документ. Изпълнителното деяние се състои в ползване опорочен документ по
смисъла на чл. 308 от НК, чрез представянето му. Установено е по несъмнен начин
в производството по делото, че обвиняемият, при кандидатстване за работа в
поделение към министерство на отбраната е представил копие от преправена
диплома за завършено средно образование. Документът е официален по смисъла на
чл. 93, т.5 от НК – издават се по установения ред и форма от длъжностно лице в
кръга на службата му. От направената справка се установява, че Я. никога не е
бил ученик в това училище, и такъв диплом от там не е издаван, т.е. на
документа е неистински – придаден му е вид, че представлява конкретно писмено
изявление на друго лице, а не на това, което наистина го е съставило. С
представянето му при кандидатстване за работа, Я. е осъществил от обективна
страна състава на престъплението, с което е предаден на съд. Не е установено в
производството обвиняемият да е – съставил инкриминирания документ, поради
което от него за това не може да се търси отговорност за съставянето му. Случаят е маловажен, доколкото се касае за
представяне на незаверено копие, целта е била започване на работа, и деецът не
е лице с висока степен на обществена опасност. Други вредни последици не са
настъпили.
От субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл – обществено опасните последици са целени и
настъпили.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази императивните
разпоредби на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание. Тъй като обвиняемият не е осъждан до
настоящия момент, предвиденото в закона наказание за извършеното от него
умишлено престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал.4, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр.
чл. 93, т.9 НК е лишаване от свобода до две години и няма причинени имуществени
вреди, то за него са налице всички императивни изисквания за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.
78а от НК. Съдът намира, че административното наказание следва да бъде
определено по отношение на обвиняемия в предвидения от закона минимум, с оглед
смекчаващите вината обстоятелства – липса на други противообществени прояви,
признанието на вината и съдействие за разкриване на обективната истина още в
досъдебната фаза на процеса. С оглед изложеното, на Я. съдът налага глоба в
размер на 1000 лева.
С така
наложеното наказание съдът счита, че ще се осъществят генералната и
индивидуалната превенция на закона.
Мотивиран от
гореизложеното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
А.П.