Р Е Ш Е Н И
Е № 260813
гр. Пловдив, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично заседание на десети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 6175 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД срещу К.Р.Д. ***, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 591,75 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.11.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.01.2019
г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 93,51 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 05.01.2016 г. – 08.01.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 10.01.2019 г. по ч.гр.д. № 359 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, XII гр.с. Претендира се присъждане
на сторените разноски в заповедното производство и в исковото.
Ищецът твърди, че в качеството си на
енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия
за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив,
като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при
публично известни общи условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна
енергия по отношение на обект на потребление, находящ се в гр. ****, *** „*****”,
******. Поддържа, че за процесния период от 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г. била
доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение, топлинна енергия на обща стойност 685,26 лв., включваща главница
за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г. в размер на 591,75 лв., както и
обезщетение за забава в размер на 93,51 лв. за периода 05.01.2016 г. – 08.01.2019
г. Посочва, че за процесните суми била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 359 по описа
за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XII гр.с.,
която била връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което и били
предявени настоящите искове.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от особения представител на ответника – адв. Л., с
който се оспорва исковата претенция като неоснователна. Възразява се, че не е
налице обвързаност между страните, доколкото липсва писмен договор, както и че
липсват доказателства за реалното ползване и потребяване на топлинна енергия.
Оспорва се като незаконосъобразна Наредба № 16-344/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
включително и методиката към нея, както и че начисляването и разпределението на
топлинна енергия в сградата на етажните собственици е извършено коректно.
Според особения представител се касае за услуга, представляваща предоставяне на
топлинна енергия, която не е поискана от ответницата, поради което се явява
нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП. Неправилно е разпределена
топлинна енергия за сградна инсталация. Оспорва се начинът на определяне на
цената на предоставената топлинна енергия и дължимостта на цената за услуга
дялово разпределение.
В заключение се посочва, че главната
претенция се явява неоснователна, от което следва и неоснователност на
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава.
Възразява се и че вземанията на
ищеца са погасени по давност.
Поради изложеното моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 359 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, XII граждански състав, образувано по депозирано от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № ********. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с разпореждане на съда от 18.03.2019 г. и на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта,
находящ се в гр. *****, *** „*****”, ******, че ищецът е изправна страна по
договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в
един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един
местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата
от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба
на топлинна енергия.
За да
бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Обстоятелството, че
именно ответницата е титуляр на правото на собственост на процесния имот се
установява представената декларация по чл. 14 на ЗМДТ /л.164-167/, от която е
видно, че същата е посочила с оглед данъчните цели, че именно тя е собственик
на процесния имот. Посочената декларация обективирано извънсъдебното признание
на ответницата, че към момента на деклариране на имота, същата е собственик на
топлоснабдения имот. От ответната страна не са представени доказателства,
установяващи настъпила промяна в собствеността. От това следва, че между
страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка
на топлинна енергия, доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с
конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на
топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. В този
смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на топлинна
енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно
правоотношение, доколкото липсва писмен договор, сключен между страните. Действително,
в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно
задължителните разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК,
писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на
облигаторното отношение, респ. същият представлява едно от възможните
доказателствени средства, регламентирани в ГПК за установяване на обвързаността
на ответника с ищеца. Според настоящия съдебен състав, присъединяването към
абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение, на лице – титуляр на
вещно право на собственост, установява сключването на договор с ищцовото
дружество чрез конклудентни действия. Посоченото се потвърждава и от изложеното
в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г.
на Върховен касационен съд, ОСГК, а именно, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
По
отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както
и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От приетото
по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. ***,
което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание
чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период 01.11.2015 г. – 30.04.2018
г. АС, обслужваща **************, *** „*****”, ******, е работила като е
подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била подадена общо 277,495165 MWh ТЕ за
разпределение, от които били отчислени технологични разходи в размер на 41,99887
MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период в ап. 12
всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопренсната мрежа. Отопляемият
обем на имота бил 122 м3. През имота на ответника преминава щранг лира, която
не е снабдена с уред за отчет и потребената топлинна енергия от същата се
изчислява по максималната мощност на отоплителното тяло. В имота на ответника
всички отоплителни тела тип радиатор са отсъединени от топлопреносната мрежа в
блока и на същите не се начислява топлинна енергия. През процесния период в
имота няма монтирани ИРУ. Няма монтиран водомер за топла вода и начисления за
изразходваното количество топлинна енергия за БГВ не е имало, поради липса на
консумация. Абонатът е отсъединен от захранващата инсталация с БГВ. За имота на
ответника са прилагани изискванията на т.6.7. във връзка с т.6.5 на „Методика
за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда етажна собственост”,
приложение към чл. 61 ал.1 от Наредба 16-344/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за щранг – лира, без уред за отчет – по максимално
нормативна мощност на отоплителното тяло. Количеството ТЕ, разпределено в имота
на ответника по месеци възлизало на общо 6,31709 MWh, в това число 2,65287 MWh
за отдадената от сградната инсталация, 3,66422 MWh за отопление и 0,0 MWh за
БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ
и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което беше установено чрез
сравнение на справките за начислена топлоенергия от „Бруната” ЕООД и „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на потребената
от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативни актове,
посочен раздел II, уреждащ разпределението и
начисляването на топлинна енергия. Формулата, по която се изчислява
разпределението на топлинната енергия отдадена за сградна инсталация, отчита
подадената мощност към сградната инсталация. Същата приема средна температура в
сградата 19 градуса и не отчита поотделно топлофизичните характеристики на
всяка различни сграда. Температурата в сградата е нормативно приета, че трябва
да бъде такава. Изключения се допускат в случаите на налични изчисления на
инсталираната мощност на сградната инсталация, изготвени от правоспособно лице
или и лице по чл. 139 Б от Закона за енергетиката. Топлоносителят в сградната
инсталация се отчитат посредством общия топломер в абонатната станция на
сградата, след като се приспаднат разходите за отопление, отчетени от
ИРУ. Сградната инсталация е съвкупност от тръбопроводи, преминаващи през
избени помещения, общите части на етажната собственост, тавански междупокривни
междинни и други. Затова тя се разпределя като общи загуби в цялата
сграда и се разпределят пропорционално на отопляемите обеми на отделните
имоти в етажната собственост. Същата е изчислена и начислена съобразно „Методиката
за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост” -
приложение към чл. 61 ал1. от Наредба за топлоснабдяването. Топлинна енергия за
отопление на отоплителни тела, снабдени с ИРУ за отчет на същата, се начислява
по показателите на уредите, а които не са снабдени с уред за отчитане, се
начислява по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло по т. 5 от Методика
за дялово разпределение. Чрез формулата по т. 6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение, се разпределя пропорционално на отопляемите обеми топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. Същата не отчита дали в определен
момент което и да е отоплително тяло е пуснато или спряно. Средната температура
за сгради - етажна собственост, е приета 19 градуса, поради метода за
разпределение на енергията, а той е изчислена по формулата приложена в т. 6. 1.
1 от Методиката за дялово разпределение. Същата е част от Наредба 16 – 334,
приета и обнародвана в ДВ през 2007 година. Поради факта, че сградата
инсталация е съвкупност от тръбопроводи, преминаващи през избени помещения,
общите части на етажната собственост, тавански междупокриви междинни, същата
няма как да бъде измерена с уред за всеки имот поотделно и се разделя
пропорционално на обемите в етажната собственост. Формулите, залегнали в Методиката
за дялово разпределение към Наредбата, са приети и обнародвани в Държавен
вестник, и въз основа на същите е прието да се правят изчисления на
разпределяне на топлинна енергия в етажната собственост. Количеството топлинна
енергия, отдадени от вертикално тръбно тяло, зависи от температурата и
скоростта на флуида в него, от вида и размера на тръбното тяло, температурата
на околната среда и други параметри, които не са включени във формулата по т.
6.1.1. Последната отчита прогнозно по изчислителен път общото количество
изразходвана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, а не за
определен участък от нея. Същата служи за пропорционално разпределение на тази
енергия по отопляемите обеми на етажната собственост, понеже сградната
инсталация не преминава единствено и само през имотите от етажната собственост,
ни през общите и части. Колкото повече отоплителни тела са спрени в етажната
собственост, толкова по-голям ще е делът на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация въз основа на топлинна енергия. потребена за отопление на
имотите. Топлоносителят в сградната инсталация циркулира в тръбопроводите,
дори при спрени отоплителни тела, което води до загуби от сградната инсталация,
както в жилищните, така и в общите части на етажната собственост. Максималната
нормативна мощност при изчисляване отдаденото количество топлинна енергия за
отопление от отоплителното тяло, което не е снабдено с ИРУ, се прави при приет
температурен режим 60/40 градуса и нормативна температура на помещението 22
градуса. Температурата на постъпващият топлинен агент сградата може да се
удостовери от ищеца. Изчисленото съобразно „Методиката за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради - етажна собственост”, приложение към 61 ал.1 от
Наредбата за топлоснабдяването, количество топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация за имота на ответника, е направено правилно. Общото
количество топлинна енергия за сградна инсталация се разпределя пропорционално
по отопляемите обеми на имота в етажната собственост. Понятие като „действителна
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация” не съществува в Наредбата за
топлоснабдяването, както и в приложената „Методика за дялово разпределение”. Сградната
инсталация е съвкупност от тръбопроводи, преминаващи през избени помещения,
общите части на етажна собственост, тавански междупокривни междинни и други.
Затова тя се разпределя като общи загуби в цялата сграда и се разпределя
пропорционално на отопляемите обеми на отделните имоти в етажната собственост.
Същата е изчислена и начислена съобразно Методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, приложение към член 61 ал. 1 от
Наредба за топлоснабдяването. Разпределеното количество топлинна енергия за
сградни инсталации за отопление са описани във всяка една от фактурите,
издадени от ищеца. След извършена проверка се установи, че делът на
разпределената топлинна енергия за сградната инсталация не надвишава 50 % от
топлинната енергия за отопление в етажната собственост на сградата.
Начисленията на технологичните разходи са извършени по алгоритъм за ежемесечно
пресмятане и компонентите участващи в него се установяват чрез измервания от
ищеца. Изчисленията са проверени и са верни. В процесната сграда отчитането на ИРУ
в етажната собственост е ставало в началото и края на всеки отоплителен сезон. Разпределителната
тръбна мрежа в етажната собственост е открита, лъчева, с долна разпределение. Отдаването
на топлинна енергия от вертикалните щрангове в етажната собственост няма
отношение към начина за изчисляване на компонентата „сградна инсталация”.
От
заключението на вещото лице се установи, че в имота на ответника всички
отоплително тела са отсъединени и няма монтиран водомер за топла вода. През
имота обаче преминава щранг лира, която не е уред за отчет, респ. касае за
претенция за заплащане на топлинна енергия на сградна инсталация. Съгласно разпоредбата
на чл.142, ал.2 ЗЕ,
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ -
топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната
енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Като се има
предвид, че вертикалната топлинна сградна инсталация преминава
през всички обекти на сградата, същата се явява обща част в етажната
собственост, по аргумент на чл.38, ал.3 от ЗС и
следователно всеки собственик на индивидуален обект в сградата, дължи заплащане
на частта от отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно
правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че
сградната инсталация е обща част по предназначение. В случаите
на чл.153,ал.6 от ЗЕ,
в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в
имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Предвид това съдът намира, че независимо, че в имота
са отстранени отоплителните тела е налице основание за определяне на
потребителя на задължение за топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация.
От
заключението по допуснатата СТЕ се установи и че е разпределяно количество
топлинна енергия в имота, както следва общо 6,31709 MWh, в това число 2,65287
MWh за отдадената от сградната инсталация, 3,66422 MWh за отопление и 0,0 MWh
за БГВ. От посоченото следва неоснователност на възражението на процесуалния
представите на ответника за липса на реално доставена топлинна енергия до
процесния имот.
Разпределението
на топлинна енергия е осъществено на база на специалната „Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост”, която се
явява приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяването /обн.,
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./, отменена към настоящия
момент, но действала през процесния период. В тази връзка не се споделя
направено оспорване на „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради – етажна собственост”. Следва да се посочи, че същата е обеквтивирана в
подзаконов нормативен акт - Наредба за топлоснабдяването, който доколкото е
действал през процесния период, регламентира обществените отношения във връзка
с топлоснабдяването. Същият може да бъде оспорен единствено по предвидения в
АПК ред, като настоящият съдебен състав е в невъзможност да осъществи контрол
за законосъобразност върху същия. Преценката на съда се свежда единствено
обстоятелство дали не противоречи на акт от по-висока степен, в каквато насока
са възраженията на ответника. Съдът намира, че „Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост”, обективирана
в Наредба за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./,
не противоречи на чл. 155, ал.2 ЗЕ. Съобразно заключението на вещото лице по
допусната СТЕ, формулата по т.6.1.1 от методиката, определя топлинната енергия
за отопление на общите части на сградата – етажна собственост, като разликата
между общото количество топлинна енергия за отопление и сумата от показанията
на индивидуалните топломери, след което се разпределя пропорционално на
отопляемия им обем. Посоченото обуславя извод за отчитане на количеството
топлинна енергия спрямо реално действителното потребление, което се определя на
база обема на отопляемия обект. Посоченото обуславя не само липса на
противоречие с Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на съвета, но и
напълно съответства с практиката на СЕС, обективирана в Решение по дело С-708/17 и С-725/17, съобразно което се
допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на
етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Обстоятелството,
че начисляването и разпределението на топлинна енергия е извършено коректно и
като са взето предвид ЗЕ, Наредба за топлоснабдяването /обн.,
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./ и приложената към нея
„Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост”, се установява също от приетата по делото СТЕ, като вещото лице е
категорично, че начинът и начисляването на потребената от ответника топлинна
енергия съответства на специалната методика и на посочените нормативни актове.
Досежно размера на технологични разходи, вещото лице посочва, че начисленията
са извършени по алгоритъм за ежемесечно пресмятане, като са проверени и са
верни.
По делото е прието и заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. ***. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че стойността на топлинната
енергия, консумирана” ********, е както следва: топлоенергия за отопление,
сградни р-ди в размер на 507,59 лева, услуга разпределение в размер на 31,62
лева, ДДС в размер на 107,84 лева, или всичко общо в размер на 647,05 лева.
След извършено прихващане по партидата на ответника с издадените кредитини
известия, то дължимата сума за процесния период възлиза на 591,75 лева. Лихвата
за забава, изчислена върху всяка месечна вноска за периода 05.01.2016 г. –
08.01.2019 г., възлиза на 93,51 лева. Общият размер на задължението,
включително с начислените лихви, възлиза на 685,26 лева. Съдът кредитира и
изготвената съдебносчетоводка експертиза като компетентна, с необходимите
знания и умения.
В
заключение, а и с оглед направеното възражение от страна на ответника, че се
касае за нелоялна търговска практика от страна на ищеца, следва да се посочи, че
потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът,
който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството”. Затова при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост,
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да
откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация
или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата. Поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него. Съгласието за доставката и нежеланието за
преустановяване й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява „искане” на услугата по
смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП /така Тълкувателно решение № 2/15.05.2017 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС/. От изложеното следва, че
доколкото услугата е поискана от колективния правен субект – етажната
собственост, то не се касае за непоискана услуга, респ. за нелоялна търговска
практика по смисъла на чл. 68к т.6 ЗЗП. В тази насока е постановено цитираното
вече Решение на съда на Европейския съюз по дело С-708/17 и С-725/17, в което се даде
тълкуване, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна
енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент.
Поради
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявената главна претенция
се явява установена. От приетата ССчЕ се установи цената на предоставената
услуга за процесния период, а именно в размер на 591,75 лева, която
кореспондира с претендираната такава.
Основателна е и заявената акцесорна
претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за
забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна
енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. От
посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко едно от
периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и доколкото се
установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът има право на
обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 93,51 лв. - обезщетение
за забава за периода от 05.01.2016 г. до 08.01.2019 г., която сума съвпада с
посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице е забава в
плащанията от страна на ответната страна, поради което претендираното
обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрк., поради
което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 1075 лв. съгласно
представен списък на разноските, от които за исковото производство: 75 лв. –
държавна такса, 300 лв. – депозит за особен представител, 600 лв. – депозити за
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се
включат и разноските в заповедното производство в размер на 75 лв., тъй като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично
произнасяне с осъдителен диспозитив. Общата дължима сума за разноски възлиза на
800 лв. Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Р.Д., ЕГН: **********, дължи
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата
от 591,75 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.11.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.01.2019
г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 93,51 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата за периода 05.01.2016 г. – 08.01.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.01.2019
г. по ч.гр.д. № 359 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XII гр.с.
ОСЪЖДА
К.Р.Д., ЕГН: **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от общо 1150 лева,
представляващи съдебно деловодни разноски, от които: 1075 лева - съдебноделоводни
разноски пред първата инстанция, и 75 лева
– разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 359 по описа
за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XII гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ