Р      Е     Ш     Е     Н       И       Е    №....

 

гр.София, 12.11.2018  год.

 

В      И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав в публичното заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Йоана Петрова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева  гр.дело № 7822 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание  чл.558 ал.5 вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“  от Кодекса за застраховането.

С исковата молба на Л.Л.В. против Г.Ф.се твърди, че ищецът е пострадал при ПТП, настъпило на 15.12.2016 г. около 16, 00 часа на път III -1501 между с.Софрониево, обл.Враца и с.Бутан, обл.Враца, между управлявания от него лек автомобил марка „БМВ 316И“ с рег. № ******и лек автомобил „БМВ 318И“ с рег. № ******, управляван от В.Л.В.. По случая било образуваното наказателно производство по НОХД № 362/2017 г. на РС –Козлодуй, НО, което приключило с влязло в сила споразумение по чл.381 от НПК. В резултат на произшествието на ищеца били причинени неимуществени вреди – болки и страдания от счупването на горния край на хумерус (раменна кост) – закрито, фрактура на долния край на хумерос и счупване на ацетабулума – закрито, което наложило оказването на спешна медицинска помощ в болнично заведение, а в последствие му било извършено оперативно лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ – Травматологична клиника. След претърпените две операции – на 20.12.2016 и на 23.12.2016 г., ищецът бил изписан на 27.12.2016 г. с подобрение и лечението му продължило амбулаторно с препоръки за медикаментозно лечение и назначени контролни прегледи. Твърди се, че ищецът извършил и непредвидени разходи за лечение и за оперативни консумативи, лекарства и услуги.

Поддържа се, че ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил, за което нямало сключена задължителна застраховка „ГО“ към датата на произшествието и ответникът носи отговорността за причинените му в резултат на същото вреди. Пострадалият предявил претенция пред ГФ и му било определено и изплатено обезщетение само в размер на 66 000 лв. за претърпените неимуществените вреди и 11614, 85 лв. за имуществените вреди, но те не могли да репарират претърпените вреди, поради което претендира присъждане на обезщетение по исков ред, на основание чл.558, ал.5 от КЗ.

ИСКАНЕТО е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 114 000  лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 484 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от разходи за консумативи и услуги,  ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на ПТП – 15.12.2016 г. до окончателното им изплащане и разноските по делото. Сочи доказателства.

Ответникът оспорва иска по основание и размер, като твърди, че страните са постигнали споразумение за извънсъдебно уреждане на претенцията за обезщетения, с чиито размер увреденият ищец се е съгласил и не може да претендира разликата над изплатеното му обезщетение за същите вреди. Поддържа, че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е справедлив и достатъчен да ги покрие изцяло и претендирания размер е прекомерен с оглед на вида и характера на уврежданията, икономическите условия и стандарт в страната.

Третото лице – помагач изразява становище за неоснователност на исковите претенции по размер.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, а и от представените по делото доказателства се установява настъпването и механизма на пътно-транспортното произшествие, противоправността на извършеното от водача на увреждащия автомобил деяние и неговата вина. Видно от протокол от 29.08.2017 г. по НОХД № 362 по описа за 2017 г. на РС-Козлодуй, НО, че е било одобрено споразумение, влязло в сила 29.08.2017г., по силата на което В.Л. Вайкров е признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл.343, ал.3, алтерн.4, алтерн.7, б.“а“, пр.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на 15.12.2016 г. около 16, 00 часа на път III -1501 между с.Бутан, обл.Враца и с.Софрониево, обл.Враца при управление на лек автомобил „БМВ 318И“ с рег. № ****** е допуснал нарушение на правилата за движение по  пътищата чл.150а, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП и реализирал удар с лек автомобил марка „БМВ 316И“ с рег. № ******, като по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лица. При ПТП на ищеца били причинени счупване на дясна раменна кост, довело до трайно затруднение на движенията на горен десен крайник с оздравителен период от около 4-5 месеца; счупване на левите лакътна и лъчева кости, които увреждания са довели до трайно затруднение на движенията на ляв крайник с оздравителен период от около 4-5 месеца и счупване на тазови кости в ляво (горно рамо на срамна кост и в областта на главулечната ямка в ляво с изкълчване), които са му причинили трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник с оздравителен период от около 8 месеца. Тъй като има сила на влязла в сила присъда, одобреното споразумение съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК е задължително за настоящия съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на водача на МПС в настоящето производство като предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност.

От представената по делото медицинска документация и заключението на допусната съдебно-медицинска експертиза се установи, че при ПТП на ищеца са причинени:счупване на дясната раменна кост в долната й част, довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по дълъг от 30 дни (в случая до 6 месеца) и  счупване на лявата ацетабуларна (главулечна) ямка на таза, довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая 1 година). Заключението на вещото лице е, че уврежданията са често срещани при пътуващи в автомобил, претърпял ПТП и са с доказан произход. Същите са получени при описаното ПТП и при установения механизъм и са причинени под въздействието на твърди, тъпи предмети с висока кинетична енергия. На ищеца е било извършено открито наместване на фрактурата на дъното на тазовата ямка, костна пластика и стабилизация на тазовата ямка с LSP плака и винтове на 20.12.2016 г., а  на 23.12.2016 г. и оперативно наместване на счупената раменна кост и стабилизиране с 2 бр. DSP- плаки и винтове и извършена костна пластика. Продължена е инфузионна, антибиотична, анткоагулантна и обезболяваща терапия, а след 27.12.2016 г. лечението продължило в амбулаторни условя. Вещото лице изяснява, че счупената раменна кост е зараснала окончателно за срок от 4 месеца. Движенията на крайника към момента са с трайно намален обем с около по 10 градуса при флексия и екстензия, но металните плаки не са извадени и след това се окачва пълно възстановяване.

Счупването на лявата тазобедрена ямка на таза е получило тежко усложнение „тежка коксартроза“, което е наложило на втори етап на ищеца да бъде извършена подмяна на лявата тазобедрена става с ендопротеза. Ищецът е бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Пирогов“ от 06.11. до 17.11.2016 г.  Така общият възстановителен период от тази трамва е продължил от около 1 година, като най-интензивни са били болките през първите 3-4 месеца, както и в продължение на рехабилитацията от два месеца. През останалия период ищецът е търпял спорадични болки, което налагало да приема седативни и обезболяващи средства. Към момента изпитва такива само при студено и влажно време. Движенията на ищеца към момента са с намален обем, поради това че възможностите на ендопротезата са по-малки в сравнение с нормалната тазобедрена става, той има и леко накуцваща походка. Поради тази увреда на ищеца е била определена 80 % намалена работоспособност за срок от една  година с ЕР № 1110/26.02.2018 г., представено по делото.

От заключението на вещото лице и показанията на свид. В., които съдът прецени съобразно чл.172 от ГПК, се установи, че през първите шест месеца от оздравителния период ищецът е имал затруднения в движението и обслужването. Ищецът е провел и балнеолечение и физиотерапевтично лечение в МЦ „Авицена“ – Павел баня и „Диана мар“ гр. Пловдив, във връзка с което са направени и разходите по представените с исковата молба  разходо-оправдателни документи, съставени в периода от 03.05.2018 г. до 17.05.2018 г.  Общата сума на разходите по представените документи е 1484, 26 лв.

Безспорно е, а и видно от справка от базата данни на ИЦ към ГФ към момента на настъпване на ПТП не е имало сключена застраховка “Гражданска отговорност” за автомобила, чиито водач е причинил ПТП.

От съдържанието на представените по делото молба с вх.№ 24-01-696/27.10.2017 г., писмо изх.№ 24-01-696/06.11.2017 г. и молба с вх. № 24-01-202/04.12.2017 г., съдът приема за установено, че на 22.03.2017 г. ищецът е поискал от ГФ да му бъде изплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди, а с молбата от 27.10.2017 г. е представил описани в нея доказателства. След представянето им от страна на ответника е определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на  66 000 лв. и за имуществени вреди  в размер на  11614, 85, лв. Страните не спорят, че тези суми са изплатени на ищеца по посочената банкова сметка.

***овка, съдът приема от правна страна следното:Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ и чл.557, т.2, б.“а“ от КЗ, увреденото лице може да предяви претенция пред ГФ за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили при ПТП на територията на РБ и виновният водач няма сключена задължителна застраховка “ГО” на автомобилистите, какъвто е настоящия случай. За ангажирането на отговорността на ответника ГФ следва да са налице, както предпоставките за ангажирането на отговорността на прекия делинквент, така и законоустановените предпоставки ГФ да отговаря за причинените от прекия делинквент вреди. Всички така законоустановени предпоставки се установяват по делото. Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК,  вл. в сила споразумение по чл.381 и сл. от НПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът е обвързан да приеме, че са налице законоустановените предпоставки за отговорността на прекия делинквент – трето лице помагач по делото при условията на  чл.45 от ЗЗД. Безспорно е, че за управлявания от виновния водач лек автомобил не е имало сключена застраховка ГО и следователно са налице и предпоставките по чл.557, т.2, б.“а“ от КЗ. Следва да се приеме, че ответникът не оспорва наличието на предпоставките да бъде ангажирана отговорността на Г.Ф.съгласно закона, както и че се дължи обезщетение – спорът е  относно размера му. В съответствие с разпоредбите на КЗ ищецът е предявил претенцията си пред ГФ преди завеждане на иска, но не е съгласен с определения размер на обезщетението.Тук е мястото да се посочи, че настоящия съдебен състав намира възражението на ответника за неоснователност на предявения иск с оглед извънсъдебно съгласие между страните относно неговия размер, за неоснователно. Действително се установява, че суми за обезщетение са изплатени на ищеца по негова молба и той е приел частичното плащане, но представените по делото документи не доказват наличието на извънсъдебно споразумение между страните. Съгласие относно размера на определените му обезщетения не е изразяван по никакъв начин от ищеца, който само е заявил приемане на частично плащане и е посочил банкова сметка. *** е деликтна и е в размер на виновно причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно нормата на чл.45 ЗЗД във вр. чл.51, ал.1 ЗЗД. Същевременно отговорността на ответника замества по силата на закона отговорността на причинителя на вредите. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието „справедливост” съгласно ППВС № 4/68 г. не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а всякога свързано с преценката на определени конкретно съществуващи обстоятелства, както с общественото разбиране за справедливост, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Размерът на обезщетението за претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерен с техния действителен размер, който е обусловен, както от характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.  Ищецът е претърпял телесни увреждания, които са довели до трайно затруднение на движението на крайниците за период повече от 30 дни и продължителен период на лечение и възстановяване от общо над една година. Претърпените от него болки и страдания са били интензивни през първите месеци. В резултат на травматичните увреждания ищецът е бил затруднен в придвижването и обслужването си, което му е причинявало допълнителен дискомфорт. Към момента травмата на ръката е възстановена, но предстои изваждане на металните плаки, след което се очаква пълно възстановяване обема на движенията на крайника. По-тежката тазова увреда е с усложнение, наложило повторно оперативно лечение и е довела до ограничаване на движенията на крайника и до определяне на трайно намалена работоспособност на ищеца за срок от една година. Очакваната прогноза за възстановяването на ищеца е за намален обем на движенията, поради подмяната на ставата. При определяне на размера на обезщетението, съдът взе предвид и съдебната практика по сходни случаи, съгласно указанията в мотивите на т.11 от цитираното Постановление на ВС. В тази насока  съдът взе предвид Решение №35/12.04.2016 по дело №3515/2014 г. на ВКС, ТО, II отд., Решение № 112 от 21.06.2017 по търг.дело № 60334 /2016 г. по описа на ВКС, I гражданско отделение; Решение № 133 от 27.07.2017 г. по гр.д. № 3833 по описа за 2016 година на ВКС, IV гражданско отделение.

С оглед на горното, съдът намира за справедлив и достатъчен  да обезщети преживените от ищеца неимуществени вреди размер от общо 110 000 лева, като от така определения размер следва да бъде извадена сумата от 66 000 лева, която ищецът е получил извънсъдебно. Предвид това, ответникът Г.Ф.следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на  44 000 лева, като до пълния предявен размер на иска от 114 000 лева, исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и  недоказана.

По размерът на имуществените вреди съдът намира следното:

Пред настоящата инстанция се ангажираха доказателства за извършени разходи за лечение от ищеца в размер на 1484, 26 лв. - надлежни счетоводни документи 3 бр. фактури. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установи, че тези разходи са извършени във връзка с лечението, вследствие на станалото пътно-транспортно произшествие и заплащането на тези консумативи и услуги не се поема от НЗОК, а е поето от ищеца. Въз основа на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума, представляващи имуществени вреди от станалото пътно-транспортно произшествие в претендирания размер, за която сума искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Относно претенцията за законна лихва върху сумите за обезщетения, съдът взе  предвид, че задължението на ответника е парично и съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ, лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ. Разпоредбата на чл. 497 КЗ, ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията към застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ. Доколкото от представената по делото кореспонденция  между страните, се установява представяне на доказателства от ищеца на датата 27.10.2017 г., то съдът приема за дата, определяща изискуемостта на вземането за обезщетение, респ. пораждаща задължението за мораторни лихви, тази по чл. 497, т.1 КЗ – с изтичане на 15 работни дни от представянето на доказателства – тоест на 17.11.2017 г. Гаранционният фонд се е произнесъл по подадената молба от ищеца, след представяне на изисканите доказателства, но увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетението. С оглед на така изложеното, съдът счита, че лихвата върху обезщетението следва да бъде определена от датата на изтичане на срока от 15 работни дни от представянето им и до окончателното изплащане на сумата, като претенцията за периода от датата на ПТП 15.12.2016 г. до 16.11.2017 г.  е неоснователна и следва да се отхвърли.

Тъй като ищецът е бил защитаван безплатно от адвокат, на основание чл.38 от ЗАдв следва да се заплати осъди ответникът да заплати на адвокат Велков сумата от 1894, 52 лв. за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде осъден ищеца да заплати на Г.Ф.300 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата от 1819, 36 лв. представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на предявения иск и 86, 65  лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното, съдът

 

Р         Е         Ш        И   :

 

ОСЪЖДА Г.Ф.с адрес: *** да заплати на Л.Л.В. с ЕГН **********, на основание чл.558 ал.5 вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането, сумата от 44 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 484 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 15.12.2016 г. около 16, 00 часа на път III -1501 между с.Софрониево, обл.Враца и с.Бутан, обл.Враца по вина на водача на лек автомобил „БМВ 318И“ с рег. № ******  от В.Л.В., за което е водено наказателно производство по НОХД № 362/2017 г. на РС –Козлодуй, НО, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 17.11.2017 г. до окончателното им изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди - над уважения размер, до размера от 114 000 лв. и претенцията за законна лихва върху сумите за обезщетения, за периода от 15.12.2016 г. до 16.11.2017 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА  Г.Ф.с адрес: *** да заплати на адвокат Й.А.В.с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 1894, 52 лв., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Л.Л.В. с ЕГН ********** да заплати на Г.Ф.с адрес: ***, сумата от 300 лв.    представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА  Г.Ф.с адрес: ***  да заплати, на основание на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 1819, 36 лв. за държавна такса и 86, 65  лв. разноски за възнаграждение на вещо лице  по сметка на Софийски градски съд.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач В.Л.В. с ЕГН **********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: