№ 97
гр. Монтана, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20201630101810 по описа за 2020 година
Производството е по иск с правно основание чл.439 ГПК.
Ищецът ЛЮБ. ИВ. ИЛ. е предявил настоящия иск срещу „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД с искане да бъде установена
недължимост на суми по издаден ИЛ въз основа на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение от 26.01.2012г. по ч.гр.дело
82108/2011г. на РС Монтана. Твърди, че е длъжник по ИД 20197480402270
по описа на ЧСИ Мая Иванова. Поканата за
доброволно изпълнение с изх. No 4365/21.02.2020г. на ЧСИ Мая Иванова и
към настоящия момент не му е надлежно връчена. По изп.дело е вписано, че
дължина взискателя ,,КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, сума в
общ размерна 9 963,27 лева, от които: главница в размер на 3 958,67лева,
законна лихва в размер на 3 312,94 лева за периода от 16.12.2011г. д
о06.03.2020г.; неолихвяеми вземания /мораторна лихва, обезщетения и др./ в
размер на 1268,52 лв.; разноски по изпълнителното дело в размер на
150,00лв.; 1053,50лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, както и публични
държавни вземания в размер на 219.64 лева.
За публичните държавни вземания, описани в съобщението за
образувано дело в размер на 219,64 лв. заявява, че са заплатени от него
доброволно в ТД на НАП Велико Търново, клон Монтана.
1
Ищецът поддържа, че ч. гр.д. 82108/2011г. по описа
на Районен съд Монтана е било образувано по Заявление от ,,БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД гр.София и по делото е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 28.12.2011г. и изпълнителен лист от
26.01.2012г. По молба на ,,БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е
било образувано изп. дело 773/2012г. по описа на същия ЧСИ, което е било
прекратено от него на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК на 21.03.2018г.,
като това е отразено на ИЛ и последното удостоверено изпълнително
действие е било извършено на 10.05.2013 година.
След прекратяване на ИД 773/2012г. по описа на ЧСИ Иванова, с
молба вх. No 20378/ 11.11.2019г. ,,КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“
ЕАД са инициирали образуване на ново ИД с No 20197480402270. Към тази
дата ,,КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е бил конституиран като
взискател по силата на договор за цесия от 15.05.2015г. с цедент „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД.
От материалите по новообразуваното дело е видно, че последното
реално извършено действие по принудително изпълнение срещу длъжника е
било извършено на 10.05.2013г. и представлява
разпределение на събрана сума по вносна бележка с No от 07.05.2013 година.
Ищецът твърди, че от последното извършено изпълнително действие
по изп.дело 773/2012г. по описа на ЧСИ Мая Иванова до датата на
образуване на ИД No 20197480402270 по описа на същия съдебен изпълнител
е изтекла погасителната давност за принудително събиране на вземанията
по смисъла на чл.110 и 111 от ЗЗД.
Този факт обосновава правния му интерес да предяви настоящия иск и
моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по
отношение на ответника, че не дължи сумите главница в размер на 9 963,27
лева, от които: главница в размер на 3 958,67лева, законна лихва в размер на
3 312,94 лева за периода от 16.12.2011г. д о06.03.2020г.; неолихвяеми
вземания /мораторна лихва, обезщетения и др./ в размер на 1268,52 лв.;
разноски по изпълнителното дело в размер на 150,00лв.; 1053,50лв. такси по
Тарифа към ЗЧСИ, както и публични държавни вземания в размер на 219.64
лева.
2
В срока по чл.131 ГПК ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД гр.София взема становище за неоснователност на
предявения иск. Поддържа, че давността по отношение на вземането е
прекъсвана, поради което към момента не е изтекла. С образуване на
първото изпълнително производство давността е прекъсната на основание
чл. 116, б.в ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС
No3/ 18.11.1980г. тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време
на изпълнителното производство по силата на чл.115, ал.1, б.ж ЗЗД.
Поддържа, че от датата на образуване на изп.дело 773/2012г. по описа на
ЧСИ Мая Иванова – 05.10.2012г. до датата на постановяване на ТР от
26.06.2015г. по т.д.No2/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира приложение ППВС
3/18.11.1980г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма
извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да
тече 5-годишна давност е датата 26.06.2015г. и оттук следва, че датата,
на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020г., ако не са
предприемани никакви изпълнителни действия в този период.
В условията на евентуалност поддържа, че ако съдът не възприеме
изложените по – горе постановки, следва да съобрази, че по изп.д.773/2012
година са предприемани множество изпълнителни действия, всяко от които
прекъсва давността.
Ето защо моли съда, да постанови решение, с което отхвърли
предявения иск.
От събраните в хода на производството доказателства, се установи
следното :
На 26.01.2012 година в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е
издаден изпълнителен лист срещу ищеца за заплащане на сумата от 3958.67
лева главница по договор за кредит от 21.01.2009 година, ведно със
законната лихва, считано от 16.12.2011 година до изплащане на вземането;
сумата от 1268.52 лева възнаградителна лихва и сумата от 698.07 лева
мораторна лихва, дължими за периода 30.03.2010 до 28.11.2011 година,
както и разноските в размер на 218.51 лева. Изпълнителният лист е издаден
въз основа на заповед за изпълнение, постановена в производство по чл.410
ГПК.
На 05.10.2012 година въз основа на издадения изпълнителен лист, било
3
образувано изп.д.773 по описа на ЧСИ Мая Иванова за 2012 година. В хода на
изпълнителното производство са предприети действия по принудително
изпълнение чрез запор на трудовото възнаграждение на ищеца. Последното
изпълнително действие е на 10.05.2013 година. До този момент чрез
способите за принудително изпълнение е събрана сумата от 677.66 лева. От
тази сума 74.27 лева са удържани за заплащане на такси на ЧСИ, а с
остатъка от 603.39 лева е погасено част от задължението за лихви. След
10.05.2013 година принудителни действия не са искани и не са предприемани.
Изпълнителното производство е прекратено на 21.03.2018 година на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С договор за цесия от 15.05.2015 година взискателят БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД прехвърлило вземането към ищеца на Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ ЕАД. С молба от 15.09.2015 година последните поискали
конституиране на мястото на взискателя по изп.д.773/2012. След
прекратяване на това изпълнително производство, въз основа на вече
издадения изпълнителен лист, на 11.11.2019 година новият взискател подал
молба и било образувано изп.дело 2270 по описа на същия ЧСИ Мая Иванова.
Задълженията на ищеца са посочените в ИМ, като от допълнителното
заключение на в.л. се установи, че към дължимите такси, ЧСИ е прибавило и
онези, които не са заплатени в прекратеното вече изпълнително
производство. По това изпълнително производство не са предприемани
изпълнителни действия по смисъла на разясненията, дадени в ТР 2/2015
година. Такива обаче са поискани с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното производство - запор на банкови сметки и опис на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Не се установи връчване на
ПДИ до длъжника.
При така установените факти, от правна страна съдът приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспори
чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая
ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта
4
за изпълнение - изтекла погасителна давност, поради което предявеният иск
по чл.439 ГПК е допустим.
Съгласно даденото в ППВС 3/18.11.1980 година тълкуване,
образуването на изпълнително производство прекъсва давността, а докато
трае изпълнителното производство давност не тече.
С ТР 2/26.06.2015 година бе дадено друго задължително указание - с
всяко действие по принудително събиране в рамките на изпълнителното
производство давността се прекъсва, като от момента на същото започва
да тече нова давност. В т.10 на посоченото ТР изрично е разяснено, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ : насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Даден е и изричен отговор, че нова погасителна давност за вземането,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, започва да тече от датата, на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.
В няколко решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК (макар
вече да не са задължителни за прилагане от съдилищата), като например Р
51/21.02.2019 по гр.д.2917/2018 IV г.о., Р 170/17.09.2018 година по
гр.д.2382/2017 IV гр.о. и др, доразвиват темата, като постановяват, че
тълкуването, дадено с ППВС 3/1980 година следва да се прилага до
постановяване на ТР 2/2015 година, т.е.до 26.06.2015 година, а след тази
дата – тълкувателното решение. Именно тази теза застъпват
5
ответниците, като твърдят, че от 26.06.2015 година до датата на
образуване на последващото изпълнително производство погасителната
давност за вземането им не е изтекла.
Разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, в сила от 01.03.2008 година,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, когато в
продължение на две години взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия. Съдебната практика приема, че постановлението
на съдебния изпълнител само обективира факта на прекратяване.
От изложеното се налага извод, че до настъпване на предпоставките
за прекратяване на вече образувано изпълнително производство (преди ТР
2/25.06.2015 година), приложение намира ППВС 3/1980 година и давност за
вземането не тече. След прекратяване на изпълнителното производство по
силата на закона в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК това ППВС не може
да намери приложение, тъй като то е относимо само към висящ
изпълнителен процес.
Поради това следва да се приеме, че петгодишният давностен срок по
чл.117, във връзка с чл.110 ЗЗД по отношение на задължението на ищеца към
ответника по силата на изпълнителен лист от 26.01.2012 година, издаден
по ч.гр.дело № 82108 по описа на РС – Монтана за 2011 година е започнал да
тече от датата на настъпване на основанието за прекратяване на
изп.д.773/2012 година – 10.05.2015 година, тъй като това основание
настъпва по силата на закона. Следователно възможността на взискателя
да търси вземането си би се погасила по давност на 10.05.2020 година. Към
този срок обаче, следва да бъдат прибавени още два месеца и седем дни
съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение и последиците, обявено с решение на НС от
13.03.2020 година. С решение от 03.04.2020 година извънредното положение
е удължено до 13.05.2020 година. Съгласно §13 от ПЗР на Закона за
здравето (ДВ, бр.44 от 13.05.2020 година) сроковете, спрели да текат по
силата на ЗМДВИП продължават да текат от изтичане на 7 дни от
обнародване на този закон. Или давността в случая изтича на 17.07.2020
година.
Съдебната практика приема, че давността се прекъсва с релевирано
искане от взискателя за извършване на конкретно изпълнително действие,
6
без значение дали последното е извършено или не ( Р 37/24.02.2021 г. по
гр.д.1747/2020, IV г.о.). Както бе посочено по – горе искане за извършване на
конкретно изпълнително действие е направено с молбата за образуване на
изп.д.2270/2019 година – на 11.11.2019 година (а не както твърди ищецът на
11.11.2020 година). Следователно към този момент – 11.11.2019 година
вземането по отношение на ищеца не е било погасено по давност.
С оглед горното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЛЮБ. ИВ. ИЛ. с ЕГН ********** от град
Монтана, ул.Св.Климент Охридски” 13 иск да бъде установено по
отношение на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД, с ЕИК ...
със седалище и адрес на управление град София, р-н Люлин, бул.Панчо
Владигеров 21, Бизнес център Люлин 6, ет.2, че не дължи сумите главница в
размер на 9 963,27 лева, от които: главница в размер на 3 958,67лева, законна
лихва в размер на 3 312,94 лева за периода от 16.12.2011г. д о06.03.2020г.;
неолихвяеми вземания /мораторна лихва, обезщетения и др./ в размер на
1268,52 лв.; разноски по изпълнителното дело в размер на 150,00лв.;
1053,50лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, както и публични държавни вземания
в размер на 219.64 лева поради настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА ЛЮБ. ИВ. ИЛ. с ЕГН ********** от град Монтана,
ул.Св.Климент Охридски” 13 ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо Инвестмънт
БГ” ЕАД, с ЕИК ... със седалище и адрес на управление град София, р-н
Люлин, бул.Панчо Владигеров 21, Бизнес център Люлин 6, ет.2 сумата 348.00
лева, направени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7