ПРОТОКОЛ
№ 5
гр. Пловдив , 11.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Галина Г. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна И. Панайотова
при участието на секретаря Стефка О. Тошева
и прокурора Добринка Любомирова Калчева (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Г. Арнаудова Въззивно
гражданско дело № 20215000500199 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят С. В. А., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна - Прокуратура на Република България, редовно
призована, не изпраща представител.
За контролиращата страна - Апелативна прокуратура Пловдив,
редовно призована, се явява прокурорът Д.К..
Постъпила е молба на 05.05.2021 г. от С. В. А. чрез процесуалния му
представител адв. Е.Ф., с която се заявява, че тя и доверителят й няма да
могат да се явят в съдебното заседание поради нейна служебна ангажираност
по по-рано насрочени дела в други съдилища и невъзможност на ищеца да
напусне Република Турция, където пребивава, поради критичната
епидемиологична обстановка и въведения пълен локдаун, но смята, че
неявяването на страната и адвоката не е пречка да бъде даден ход на делото и
моли да се даде ход на същото в тяхно отсъствие.
1
Заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и представя писмени
доказателства, приложени към молбата, като излага съображения във връзка с
предявения иск. Моли молбата, заедно с доказателствата, да бъде връчена на
ответната страна в подходящ срок преди насроченото съдебно заседание, за
да може да изрази становище и да не става причина за отлагане на делото.
ПРОКУРОРЪТ К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречка за разглеждане на делото в днешното
съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва делото:
Настоящето производство е образувано по подадената от С. В. А.
въззивна жалба вх. № 267552 от 02.11.2020 г. против решение № 260242 от
15.10.2020 г., постановено по гр.д. № 728/2020 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд – ІV гр. с., с което е отхвърлен предявеният от него против
Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ за сумата 120
0000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на
разглеждане на сл.д. № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените
сили на РБ, преобразувано в сл.д. № ІІ-048/1999 г. по описа на Софийска
военно-окръжна прокуратура, в разумен срок, ведно със законната лихва от
28.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Първоначално по подадената въззивна жалба е образувано в.гр.д. №
654/2020 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, което с определение от
съдебно заседание от 01.02.2021 г. е прекратено и е върнато на Пловдивския
окръжен съд за преценка дали в решението е допусната очевидна фактическа
грешка в трите имена на ищеца.
С решение № 260294/01.03.2021 г., постановено по гр. д. № 728/2020 г.
по описа на Пловдивския окръжен съд – ІV гр. с., е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 260242/15.10.2020 г. в частта му, в
2
която са посочени собственото, бащиното и фамилното имена на ищеца, като
същите да се четат съответно С. В. А..
Във въззивната жалба жалбоподателят А. е направил доказателствени
искания: представил е удостоверение за идентичност на лице с различни
имена на Община Асеновград изх. № 20.00.4778 от 18.09.2020 г. и молба до
Военно-окръжна прокуратура - София вх. № 03101 от 22.10.2020 г.; поискал е
да му бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди
от Военно-окръжна прокуратура с материали и информация по ДП № ІІ–
048/1999 г., изразяващи се в заверен препис от жалба от С. Ю. М., намираща
се в том VІ от делото, стр. 76, списък с имената на 35-те лица, за разпит на
които е изпратена четвърта съдебна поръчка до властите в Турция, както и
информация дали той е призоваван за разпит по делото, кога, редовно ли е
било призоваването му и съответно извършен ли му е разпит. Моли също да
му бъде дадена възможност да представи доказателства за това, че не е
подавал заявление за изплащане на обезщетение по ЗПГРРЛ и съответно, че
такова не му е било изплащано. Заявява, че е подал молби до компетентните
органи за това, но в срока на въззивното обжалване не му били издадени
исканите документи. Счита, че доказателствата, които са искани, следва да
бъдат допуснати, защото не са събрани в производството пред първата
инстанция поради допуснати процесуални нарушения – съдът не му е указал
доказателствена тежест за тях, а и нуждата от събирането им е възникнала от
това, че при постановяване на решението съдът служебно е изтъкнал доводи
за отхвърляне на иска, каквито не са релевирани от ответника и поради това
не е имал възможност да поиска събирането им по-рано.
В подадената молба от 05.05.2021 г. жалбоподателят представя
писмени доказателства, които моли да бъдат приети в настоящето
производство. Същите са описани в молбата и представляват жалба с рег. №
351 от 04.03.1996 г. до Главна прокуратура - София, като съдът констатира, че
същата е от група граждани, незаконно репресирани и депортирани, живущи
зад граница, като в тази жалба не е посочено името на жалбоподателя и
същата не е подписана от него. Второто писмено доказателство е запитване
до Главна прокуратура на Република България, изпратено по факс на
03.05.1996 г., в което като жалбоподатели са записани група репресирани,
живущи в Турция, като отново името на ищеца не е посочено и няма подпис
3
от същия. Като доказателство е представена и публикация от сайта на ВТV от
03.07.2003 г. относно среща на Главния прокурор с български изселници в
Турция. Представени са и писмо от 14.07.2003 г. от Прокуратура на
Република България до физически лица, посочени в него, сред които не
фигурира името на ищеца; писмо от 27.12.2006 г. на Омбудсмана на
Република България до Е. К. – председател на Дружество за справедливост,
права, култура и подкрепа на Балканите.
Представени са няколко писмени доказателства, издадени през 2021 г.:
- молба от група граждани, в т.ч. С. В. А., до Главния прокурор на
Република България от 09.03.2021 г. относно предоставяне на информация;
- молба от група граждани, в т.ч. С. В. А., до Софийска военно-окръжна
прокуратура от 09.03.2021 г.;
- отговор от Софийска военно-окръжна прокуратура от 17.03.2021 г. до
лицата, отправили запитване, в т.ч. до С. В. А.;
- два отговора от Военно-окръжна прокуратура София от 09.04.2021 г.
до Р. Р. и до И. Х.;
- справка-разпечатка от база данни Еurostat за минималните месечни
заплати в България и Румъния и
- Насоки на Комитета на министрите на Съвета на Европа за
изкореняване/премахване на безнаказаността за тежки/сериозни нарушения на
правата на човека.
ПРОКУРОР К.: Уважаеми апелативни съдии, намираме жалбата за
неоснователна.
Относно представените писмените доказателства, които се иска да
бъдат приети, първо считам, че същите са неотносими към предмета на
разглежданото дело, като наред с това е преклудирана и възможността за
представянето им. Поради последната причина считам, че не следва да се
уважава и искането за събиране в хода на въззивното производство на нови
доказателства, като същевременно не се констатира и посочените като
основание за уважаване на това искане допуснати от страна на съда на първа
4
инстанция съществени процесуални нарушения, които да са довели до
невъзможността за събиране на тези доказателства в хода на производството.
Ние доказателства няма да сочим.
Съдът намира, че следва да се приеме удостоверението за идентичност
на лице с различни имена, представено с въззивната жалба, както и молба от
22.10.2020 г., подадена до Военно-окръжна прокуратура София, доколкото
това е новосъздадено писмено доказателство.
Съдът намира, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдените
във въззивната жалба съществени процесуални нарушения, които да дадат
основание за събиране на нови доказателства във въззивното производство,
поради което следва да бъдат оставени без уважение останалите искания на
жалбоподателя, инкорпорирани във въззивната жалба.
Що се отнася до представените с молба от 05.05.2021 г. писмени
доказателства, съдът намира, че първите 4 от тях (жалба от 04.03.1996 г.,
запитване от 03.05.1996 г., писмо от 14.07.2003 г. и отговор от 27.12.2006 г.)
са представени след срока, в който те могат да бъдат събрани, поради което е
преклудирана възможността за събирането им във въззивното производство.
По отношение на двете молби от 09.03.2021 г. и отговора на Военно-
окръжна прокуратура София от 17.03.2021 г. съдът счита, че същите следва да
бъдат приети, доколкото са новосъздадени писмени доказателства,
възникнали след постановяване на първоинстанционното решение, като
тяхната относимост по спора ще бъде преценявана при постановяване на
решението.
Макар и нови доказателства, двата отговора от 09.04.2021 г., не следва
да бъдат приети, тъй като касаят лица, различни от участващите в настоящето
производство и по тази причина се явяват неотносими по делото.
Що се отнася до публикация от сайта на ВТV от 03.07.2003 г., справка-
разпечатка от базата на Еurostat за минималните месечни заплати в България
и Румъния и Насоки на Комитета на министрите на Съвета на Европа за
изкореняване/премахване на безнаказаността за тежки/сериозни нарушения на
5
правата на човека, съдът намира, че същите могат да бъдат използвани
единствено като публикации, касаещи общоизвестни факти, поради което
следва да бъдат приложени по делото, като спрямо тях не следва да се
прилагат преклузивните срокове за събиране на писмени доказателства.
Предвид гореизложените мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА удостоверение за идентичност на лице с различни имена на
Община Асеновград изх. № 20.00.4778 от 18.09.2020 г.; молба на С. В. М. до
Военно-окръжна прокуратура - София вх. № 03101 от 22.10.2020 г.; молба от
група граждани, в т.ч. С. В. А., до Главния прокурор на Република България
от 09.03.2021 г. относно предоставяне на информация; молба от група
граждани, в т.ч. С. В. А., до Софийска военно-окръжна прокуратура от
09.03.2021 г. и отговор на Военно-окръжна прокуратура - София от
17.03.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя да му бъде
издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди от Военно-
окръжна прокуратура София с материали и информация по ДП № ІІ–048/1999
г., изразяващо се в заверен препис от жалба от С. Ю. М., намираща се в том
VІ от делото, стр. 76, списък с имената на 35-те лица, за разпит на които е
изпратена четвърта съдебна поръчка до властите в Турция, както и
информация дали той е призоваван за разпит по делото, кога, редовно ли е
било призоваването му и съответно извършен ли му е разпит, както и
искането да му бъде дадена възможност да представи доказателства за това,
че не е подавал искане за заплащане на обезщетение по ЗПГРРЛ и съответно,
че такова не му е било изплащано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за приемане на
останалите посочени в молбата от 05.05.2021 г. писмени доказателства.
Публикацията от сайта на ВТV от 03.07.2003 г., справката-разпечатка от
базата на Еurostat за минималните месечни заплати в България и Румъния и
Насоките на Комитета на министрите на Съвета на Европа за
изкореняване/премахване на безнаказаността за тежки/сериозни нарушения на
6
правата на човека да се приложат по делото.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
ПРОКУРОР К.: Уважаеми апелативни съдии, становището ни е, че
въззивната жалба е изцяло неоснователна и като такава ви молим да я
оставите без уважение, като потвърдите първоинстанционното решение като
правилно, обосновано и законосъобразно. Доводи за това ни становище сме
изложили в писмена защита, която представям с препис за жалбоподателя.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок,
считано от днес, т. е. до 10.06.2021 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:05 часа
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7