Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………….. 2018 година,
гр. ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна, ХХХІІ-ри състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на
04.07.2018 г., при участието на секретаря Мая Вълева и прокурора при Окръжна прокуратура –
Варна Силвиян И., изслуша докладваното от председателя административно дело № 2924/2015 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 284, ал. 1
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във
връзка с Глава единадесета от АПК, във връзка със Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба
от Д.Й.Д. – понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Белене, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, гр. София и срещу Министерство на правосъдието, гр.
София. Предвид направените с допълнителни писмени молби и в открито съдебно
заседание уточнения, срещу Министерството на правосъдието е предявен иск с цена
от 12000,00 евро за нанесени неимуществени вреди през периода от постъпването
му в Затвора – гр. Варна – 23.05.2003 г. до 01.06.2009 г., срещу ГДИН в общ
размер от 19000.00 евра за периода от 01.06.2009 г. додатата на подаване на
исковата молба – 16.09.2015 г., в резултат от незаконосъобразни бездействия на
длъжностни лица от Затвора – гр. Варна при или по повод изпълнението на
административна дейност, изразяващи се в непредоставяне на вещево доволство и
миещи препарати, както и на достатъчна
и адекватна медицинска помощ и на хранителни добавки, вследствие на които
умишлено е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието.
По подробно изложени в исковата
молба и в уточненията към нея съображения се твърди, че бездействието на
служители от Затвора – гр. Варна, което се изразява в непредоставяне на вещево
доволство съгласно таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието, е довело до
нарушаване на правото му на безплатно облекло, обувки и спални принадлежности,
регламентирано в чл. 31, ал. 1 от ЗИН /отм./, действащ за периода от 29.12.1999
г. до 01.06.2008 г., чл. 83, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, чл. 3 от ЗИНЗС; нарушаване
на чл. 8, ал. 2 от ЗИН /отм./ и чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС; нарушаване на правото му
за поддържане на физическото и психическото му здраве и за уважаване на
човешкото му достойнство по чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2, предложение първо
и второ от ЗИНЗС. Ищецът сочи, че с бездействието си по непредоставянето на
описаните в таблиците артикули служителите на затворническата администрация са
го подложили на унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България. Счита, че незаконосъобразността на
бездействията на служителите от администрацията на Затвора – гр. Варна
произтича от неизпълнение на задълженията, определени в чл. 31, ал. 1 от ЗИН
/отм./. Изтъква, че посочените нарушения
породили у него чувство на малоценност, незащитеност, безпомощност и
непрекъснато безпокойство. Твърди, че поради бездействието на служителите на
Затвора – гр. Варна да му предоставят дрехи, обувки и спални принадлежности се
е налагало сам да си ги осигурява. Посочва, че лишаването му от миещи препарати
е породило у ищеца страх за здравословното му състояние. Навежда доводи, че не
му е оказвана необходимата медицинска помощ, като не му е дадена възможност за
преглед при специалист, както и че не са му осигурявани определените му от 2009
г. хранителни добавки предвид заболявания, които има, поради което си ги е
набавял с лични средства. Сочи, че спрямо него е проявено физическо насилие,
изразяващо се в закопчаване с белезници за леглото в продължение на 9 дни, без
да може да извършва елементарни физиологически нужди, като ръцете и краката му
били разкървавени от белезниците. Твърди, че
е поставен в условия на изолация,
при средна обитаема площ в килиите, в които е бил настанен, от около 1
кв.м. На посочените основания моли съда да уважи исковата претенция, като
счита, че сумата от 70 000,00 евро представлява справедливо обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното
бездействие на затворническата администрация.
В съдебно заседание по даване ход по същество ищецът
заявява, че поддържа исковата претенция в размера, в който я е предявил.
Ответниците – ГДИН, гр. София, и Министерство на правосъдието, гр. София, чрез процесуален
представител оспорват иска по изложени в пледоарията по същество и в депозирано
писмено становище съображения. Претендират присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск и моли за
неговото отхвърляне. Намира, че за периода до 17.09.2010 г. искът е погасен по
давност, като счита, че по отношение на ответника Министерство на правосъдието, гр. София исковата претенция е погасена
изцяло по давност. Според прокурора по делото липсват доказателства за виновно неизпълнение
на задължения от страна на служителите на ответната страна, поради което не са
налице нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
След преценка на събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съобразяването им с доводите и
възраженията на страните съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът Д.Й.Д. е лишен от свобода и понастоящем
изтърпява наложеното му наказание в Затвора гр. Белене, като през периода от
23.05.2003 г. до 2015 г. е бил приведен в Затвора гр. Варна, а в периода
10.10.2014 г. – 25.02.2015 г. е престоял в Затвора гр. Враца, които
обстоятелства не са спорни между страните по делото.
Видно от Вещева ведомост № 078829/08.06.2009 г. /л.
62/ Д. е получил: на 20.10.2011 г. – едно одеяло жак и един чифт зимни обувки;
на 15.11.2012 г. – един чифт зимни обувки, едно зимно яке и една зимна плетена
фанела; на 27.12.2012 г. – едно лятно кепе, една лятна куртка, един летен
панталон, едно одеяло жак, един долен чаршаф хасе, една възглавница от дюшеклък,
една калъфка за възглавница от хасе и един дюшек; на 07.02.2014 г. – един чифт
зимни обувки. В края на вещевата ведомост е записано „Превод Враца 10.10.2014
г.“.
Съгласно Вещева ведомост № 0004019/06.03.2015 г. /л.
63/ Д.Д. е получил: на 06.03.2015 г. – една възглавница и един дюшек, като е
посочено, че не желае одеяло тип „БА“, чаршаф и калъфка; на 24.04.2015 г. –
един елек, един пуловер и два клина; на 06.08.2015 г. – един летен панталон и
една лятна куртка.
Предоставянето на посочените артикули, съответно
отказът от такива, е удостоверено от Д.
чрез поставянето на саморъчен подпис срещу всяка графа на всеки отделен ред от
ведомостите.
Към доказателствения материал по делото са приложени
Таблица № 1 за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода /л. 59/,
Таблица № 2 за полагащите се обувни артикули на лишените от свобода /л. 60/ и
Таблица № 3 за полагащите се спални принадлежности на лишените от свобода /л.
61/, утвърдени от министъра на правосъдието на 23.03.2006 година.
По делото са представени множество искания за
отпускане на материални ценности и списъци за предоставянето им на лишените от
свобода /л. 72 – л. 164/, от които се установява, че ежемесечно са изисквани и
предоставяни сапун и други почистващи препарати, които са раздавани на лишените
от свобода, включително и на ищеца Д. срещу положен от него подпис за
получаването им.
От представената по делото медицинска справка за л.
св. Д.Й.Д., ЕГН: ********** /л. 64 – л. 66/, изготвена от директора на Медицинския
център /МЦ/ на Затвора – гр. Варна, се установява, че на 15.06.2009 г. е
проведен първичен преглед на ищеца, амб. № 5007, при който е установено, че
лицето има болки в десния крак, който е опериран преди 7 години; кюнчер в д.
крак. В обобщен вид са посочени всички посещения на Д. ***, като е видно, че за
периода от 16.07.2011 г. до 24.07.2015 г. ищецът е посещавал медицинския център
към затвора множество /десетки/ пъти, като са описани поставените диагнози и
предоставените му лекарствени средства.
Налице е и епикриза на Д.Й.Д., изготвена от лекар към
Психиатричното отделение при Затвора – гр. Ловеч /л. 67/, с която е поставена
окончателна диагноза: „Личностово разстройство – емоционално нестабилен тип.
Адаптационна криза с кверулантно-параноидно свръхценностно мислене и
автоагресивни тенденции“. Посочено е, че по време на престоя в отделението на
ищеца е проведено лечение с описаните в анамнезата лекарствени средства.
Приложени са
амбулаторни листи, съответно от 29.07.2014 г. /л. 70/, от 12.08.2014 г.
/л. 69/ и от 23.10.2014 г. /л. 71/, с основна диагноза „Външен отит, неуточнен“
и „Остро гойно възпаление на средното ухо“. В раздел Анамнеза е посочено, че Д.
се оплаква от болки и заглъхване на лявото ухо. Описана е предприетата терапия,
както и предписаните лекарства, като в последния амбулаторен лист лекарят е
заключил, че ищецът не се нуждае от повече антибиотик.
Съгласно справка от началника на Затвора – гр. Варна
Рег. № 78/15/12.02.2016 г. /л. 184 – л. 185/ във връзка с възникнал инцидент
между л. св. Д.Й.Д. и л. св. К.А.И. на 15.02.2012 г. в Затвора – гр. Варна са
регистрирани докладна записка № 475/16.02.2012 г., докладна записка от
инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ от 27.02.2012 г. относно
извършена проверка и докладна записка вх. № 1373/27.02.2012 година.
Посочено е, че във връзка с възникнал инцидент между
л. св. Д. и л. св. И. на 21.02.2012 г. в Затвора – гр. Варна е регистрирана
докладна записка рег. № 539/22.02.2012 г., като след извършена проверка и
събрани писмени обяснения от свидетели на случая е изготвена докладна записка
от 05.03.2012 г. от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ с
предложение за налагане на дисциплинарно наказание на л. св. К.А.И.. Със
Заповед № 141/13.03.2012 г. на началника на Затвора – гр. Варна л. св. Кр. А. И.,
на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС, е наказан с „Писмено предупреждение“. В
справката е отбелязано, че във връзка с инцидента от 21.02.2012 г. л. св. Д. е
подал жалба до Окръжна прокуратура – Варна, която с писмо го е уведомила за
невъзможността си да вземе отношение по извършеното спрямо него деяние от
частен характер. Д. е подал нова жалба, по повод на която е издадено Постановление
№ 7691.2012 г. от 02.07.2012 г. на Районна прокуратура – Варна, съгласно което
е извършена проверка по преписката и от органите на сектор „ООМЛС“ при ГД
„Национална полиция“.
По делото е приложена медицинска справка от 11.02.2016
г., изготвена от директора на МЦ при Затвора – гр. Варна /л. 186/, отразяваща
посещенията на л. св. Д.Й.Д. *** за периода от 20.02.2012 г. до 31.05.2012
година. Според съдържанието на същата ищецът е посетил МЦ на 21.02.2012 г. с
твърдение, че е ударен с юмрук в областта на дясното ухо; оплаква се от болки в
долна челюст, д. ухо и главоболие; констатираното обективно състояние е
зачервена ушна мида. На 24.02.2012 г. Д. отново е посетил МЦ при Затвора – гр.
Варна, като в записано, че няма оплаквания. За периода до 31.05.2012 г. има още
14 посещения, но за никое от тях не е отбелязано, че е във връзка с инцидент.
С Присъда № 68/12.02.2015 г., постановена по НОХД №
3419/2013 г. по описа на Районен съд – Варна /л. 223/, К.А.И. е признат за
виновен, че в условията на опасен рецидив е причинил на Д.Й.Д. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на дясната
долночелюстна става, което е обусловило трайно затруднение във функцията на
дъвчене и говора за периода не по-малко от 4 месеца, поради което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години.
Видно от справка Рег. № 2682/30.10.2017 г. на
началника на Затвора – гр. Варна /л. 298/ в периода 2003 г. – 2015 г. л. св. Д.Й.Д.
не е подавал молба, съдържаща конкретно искане за преместване в килия с
по-добри условия, а са депозирани молби, съдържащи искане единствено да бъде
преразпределен от една затворническа група в друга.
Като доказателства по делото са представени копия на
25 броя молби от Д.Й.Д. за периода 14.02.2012 г. – 18.06.2015 г. /л. 305 – л.
347/, една част от които са уважени
- ищецът е бил преместван в
желаната от него затворническа група, а по друга част по исканията е постановен
мотивиран отказ, поради невъзможност, свързана с липсата на свободни спални
помещения. На лицето периодично е
разясняван редът и условията, при които става преместването. Видно от Медицинска справка за л. св. Д.Й.Д. *** /л.
370/, по оплакванията на лицето са извършени консултации със специалист
невролог и със специалист УНГ,
назначавани са изследвания.
Видно от справка Изх. № 1250/28.05.2018 г. от
началника на Затвора – гр. Варна /л. 413 – л. 414/ относно описанието на спалните помещения, в които е
бил настаняван л. св. Д.Й.Д. за периода от м. септември 2010 г. до 17.09.2015
г., е посочено следното:
-
IV-та група – в 27 сп. пом. с обща
площ 14 кв.м., без изграден вътре санитарен възел;
-
I-ва група – в 5 сп. пом., 7 сп.
пом., 8 сп. пом. и 9 сп. пом., всички с еднаква квадратура от по 7 кв.м., без
изграден вътре санитарен възел;
-
II-ра група – в 13 сп. пом. с обща
площ 32 кв.м., с изграден вътре санитарен възел;
-
VII-ма група – в 54 сп. пом. с обща площ
14 кв.м., без изграден вътре санитарен възел;
-
VIII-ма група – в 60 сп. пом. с обща
площ 32 кв.м., с изграден вътре санитарен възел, и в 61 сп. пом. с обща площ 42
кв.м., с изграден вътре санитарен възел.
Спалните помещения имат достъп до дневна светлина и
възможност за проветряване, с осигурена безплатна кабелна телевизия. Всички
коридори от Затвора – гр. Варна са били оборудвани с общи санитарни възли и
течаща вода при непрекъснат достъп.
Според данните, съдържащи се в справка Изх. №
1248/25.05.2018 г. от началника на Затвора – гр. Варна /л. 416/ за периода от
м. септември 2010 г. до 17.09.2015 г. лишеният от свобода Д.Й.Д. е пребивавал
многократно в различни групи и спални помещения, както и в група, обособена за
настаняване на лишени от свобода при щадящи условия, страдащи от хронични
заболявания. Посочва се, че ищецът е изявявал претенции и е влизал в конфликтни
ситуации както с други лишени от свобода, с които съжителства, така и с
администрацията на затвора, предвид мерките, които е предприела за разрешаване
на отправените от него искания. Относно спалните помещения, в които е
пребивавал Д. през процесния период и броя на настанените в тях лишени от
свобода, фактите са следните: многократно е пребивавал в 27-мо спално
помещение, IV-та група –
средно до 4 /четири/ лишени от свобода; от 09.06.2009 г. до 27.02.2012 г. и от
06.03.2013 г. до 23.09.2013 г. в I-ва група, 5-то спално помещение,
7-мо спално помещение, 8-мо спално помещение и 9-то спално помещение – средно
по 4 /четири/ лишени от свобода; от 27.02.2012 г. до 06.03.2013 г. във II-ра група,
13-то спално помещение – средно от 10 /десет/ до 16 /шестнадесет/ лишени от
свобода; от 23.09.2013 г. до 18.11.2013 г. и от 06.03.2015 г. до 16.12.2015 г.
в VIII-ма група,
60-то и 61-во спално помещение – средно от 10 /десет/ до 16 /шестнадесет/
лишени от свобода; за кратко е пребивавал в VII-ма група, 54-то спално помещение –
средно от 4 /четири/ до 6 /шест/ лишени от свобода.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Претендираното обезщетение от 70 000,00 евро е за
периода от постъпването на ищеца в
Затвора – гр. Варна – 23.05.2003 г., до датата на подаване на исковата молба –
16.09.2015 година. Срещу част от така посочения период, подлежащ на обезщетяване,
е направено възражение както от процесуалния представител на ответника, така и
от контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Варна, за изтекла погасителна
давност.
Съдът намира възражението за
основателно.
Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и
договорите с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Предвид липсата на специална уредба на института на давността в ЗИНЗС и ЗОДОВ,
на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, приложение в случая
следва да намери именно общата разпоредба на чл. 110 от ЗЗД. Видно от
поставения печат върху пощенския плик /л. 15/ исковата молба е подадена по
пощата на 16.09.2015 година. Този факт, съобразен с коментираната по-горе норма
от ЗЗД, води до извода, че предявеният
от Д.Д. иск е допустим единствено в частта за периода от 16.09.2009 г. до
16.09.2015 година. В останалата част /за периода от 23.05.2003 г. до 15.09.2015
г. включително/ исковата претенция е погасена по давност.
Предвид горното и доколкото за периода до 01.06.2009
г. искът е предявен срещу Министерство на правосъдието, гр. София, съдът счита,
че по отношение на този ответник исковата претенция е изцяло погасена по
давност. По отношение на ответника ГДИН, гр. София искът е частично допустим –
за периода от 16.09.2009 г. до 16.09.2015 година.
По гореизложените съображения настоящата инстанция
преценява, че предмет на настоящото съдебно производство е предявеният от Д.Й.Д.
иск срещу ГДИН, гр. София за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразни бездействия
на длъжностни лица от Затвора – гр. Варна при или по повод изпълнението на
административна дейност, с цена
от 70 000,00 евро, за периода от 16.09.2010 г. до 16.09.2015 година.
Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществява от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна
издръжка, а затворите, поправителните домове и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
В чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС е
разписано, че искът се предявява срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са „специализираните органи по изпълнение на наказанията“.
Доколкото забраната по чл. 3
от ЗИНЗС е обща и спазването й е пряко задължение, както за административните органи
по изпълнение на наказанията, така и за длъжностните лица /служителите/ към
местата за лишаване от свобода, съдът намира, че под понятието „специализирани
органи“ от част VІІ на ЗИНЗС следва да се разбира всеки административен орган
или длъжностно лице, чийто правомощия, служебни или трудови задължения са
свързани пряко с изпълнението на наказанията и постигането на неговите цели,
описани в чл. 2 от ЗИНЗС.
При така направеното
тълкуване на понятието „специализирани органи“ и предвид обстоятелството, че
нормата на чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, макар и въведена през 2017 г., е аналогична
като използвана законодателна техника спрямо нормата на чл. 7 от ЗОДОВ (ред.
ДВ, бр. 60/1988 г.), предвиждаща, че „искът за обезщетение се предявява …
…срещу органите по чл. 1 и 2, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите“, и доколкото по въпроса за пасивната
процесуална легитимация по искове за обезщетение за вреди по чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ е налице последователна съдебна практика на ВАС, настоящата инстанция
счита, че чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, определящ ответника по иска по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, макар като по-нов и специален закон спрямо общите процесуални
правила, уредени в глава ХІ на АПК „Производства за обезщетения“, напълно
съвпада със смисъла на чл. 205 от АПК, според който искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
От изложеното следва, че
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието –
гр. София притежава пасивна процесуална легитимация по предявения иск.
Искът срещу ГДИН, гр. София
за периода от 16.09.2010 г. до 16.09.2015 г., с правно основание чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС, е редовно предявен и допустим, поради което се дължи разглеждането му
по същество.
Според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл. 3. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС /в относимата към
процесния период, за който се претендират вредите, редакция на нормата – Обн. –
ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г./ осъдените не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение.
Според алинея 2 на
цитираната норма за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1.
всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка
или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила,
помощни средства или оръжие; 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за
човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които
могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме
действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или
малоценност.
От изложената правна
регламентация се налага извод, че отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква
при наличието на следните предпоставки: 1. допуснати от специализираните органи
по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, които да
са при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода“; 2.
претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 3. причинна връзка между
допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС и
настъпилия вредоносен резултат.
Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно. Липсата на който и
да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди, препятства възможността да се реализира
отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС в исково производство по чл. 203 и следващите от АПК. Следва
да бъде отбелязано, че според разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, при
доказано нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
В конкретния случай с
предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
като съгласно обстоятелствената част на подадената от Д.Д. искова молба, и
предвид направените с допълнителни молби и в съдебно заседание уточнения,
релевираното като основание на исковата претенция нарушение на чл. 3, ал. 1 във
връзка с ал. 2 и чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и на чл. 3 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, се изразява в
следното:
- непредоставяне на вещево
доволство и миещи препарати; на достатъчна и адекватна медицинска помощ и на
хранителни добавки, вследствие на които умишлено е поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС /след изменението с ДВ, бр. 103/2012 г., в сила от
01.01.2013 г./ лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални
принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки – и
на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието.
От анализа на цитираната разпоредба се установява, че безусловно е правото на
лишените от свобода на самостоятелно легло и спални принадлежности, а безплатни
облекло и обувки се полагат единствено при липса на собствени такива. От
наличните по делото писмени доказателства – вещеви ведомости и таблици за
полагащото се на лишените от свобода вещево доволство, се установява, че
затворническата администрация е предоставяла на ищеца вещи от такава
необходимост. Видно от представената Вещева ведомост № 078829/08.06.2009 г. Д. периодично е
получавал различни дрехи и спални принадлежности, в т.ч. одеяла жак, зимни
обувки, зимно яке, зимна плетена фанела, лятно кепе, лятна куртка, летен
панталон, долен чаршаф хасе, възглавница от дюшеклък, калъфка за възглавница от
хасе и дюшек, т. е. предоставени са му
задължителните съгласно чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС спални принадлежности, а
също така и безплатно облекло и обувки. След това, при повторното му връщане в
Затвора – гр. Варна на 06.03.2015 г. отново са му предоставени спални
принадлежности – една възглавница и един дюшек, а предложените му одеяло,
чаршаф и калъфка са отказани от лишения от свобода и това е удостоверено със
саморъчно поставен от него подпис в приложената като доказателство по делото
Вещева ведомост № 0004019/06.03.2015 г.
Следователно
регламентираното в чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС безусловно право на ищеца да
получи безплатни спални принадлежности не е нарушавано от затворническата
администрация.
Ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не доказа, че е претърпял увреждане от непредоставяне
на безплатни дрехи и обувки. Както бе посочено, съгласно действащата към
момента и към процесния период правна уредба правото на ищеца, респективно
задължението на затворническата администрация за предоставяне на безплатни
облекло и обувки не е безусловно, а възниква само в случай, че лишеният от
свобода не разполага със собствени такива. Не са налице доказателства, нито има
твърдения за това, че Д.Д. не имал
собствени дрехи и обувки в периода от време, очертан с ИМ, да е предявил
предоставянето им на това основание и то
да му е отказано.
Видно от коментираните вещеви ведомости,
независимо от липсата на искания при постъпването си в Затвора – гр. Варна, Д.
е получил на 24.04.2015 г. един елек, един пуловер и два клина и на 06.08.2015
г. един летен панталон и една лятна куртка, чийто срок на ползване не е изтекъл
към момента на подаване на иска. Последното е видно и от Таблица № 1 за
полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода и Таблица № 2 за
полагащите се обувни артикули на лишените от свобода, съгласно които част от
предоставеното на ищеца вещево доволство е със срок на ползване съответно 1
година, а друга част – 2 години.
От наличните по делото
справки се установява, че в затворническото досие на ищеца не се съдържат жалби
за процесния период, свързани с вещево доволство, както и такива относно
неосигуряване на миещи препарати. Напротив, за редовното предоставяне на миещи
препарати свидетелстват представените по делото искания за отпускане на материални ценности и
списъци за предоставянето им на лишените от свобода, съгласно които ежемесечно
са изисквани и предоставяни сапун и други почистващи препарати, които регулярно
са раздавани на лишените от свобода срещу подпис. При прегледа на съдържанието
на тези писмени доказателства се установява, че Д. е сред лишените от свобода,
получавали миещи препарати, за което същият саморъчно се е подписвал.
Неоснователна е и
претенцията на ищеца, че не му е оказвана необходимата адекватна и достатъчна
медицинска помощ, като не му е дадена възможност за преглед при специалист.
Задълженията на длъжностните лица от Затвора – гр. Варна, касаещи организацията
на медицинското обслужване и осигуряване на съответно лечение на лицата в
местата за лишаване от свобода, са регламентирани в ЗИНЗС и Наредба № 2 от
22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на
правосъдието. Правомощия на затворническата администрация във връзка с
медицински въпроси са регламентирани в чл. 128 и следващите от ЗИНЗС.
Задължението, произтичащо от текста на посочената законова разпоредба, е
свързано със създаване на условия за опазване на физическото и психическото
здраве на лишените от свобода, какъвто е ищецът, и по същество съставлява
административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния казус
обаче, по делото не е доказано, че са допуснати незаконосъобразни бездействия,
както и действия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински
грижи и диагностициране. В Затвора – гр. Варна е създаден Медицински център,
който е бил посещаван редовно от ищеца – 9 пъти през 2011 г., 5 пъти през 2012
г., 12 пъти през 2014 г. и 13 пъти през 2015 година. При всяко от посещенията Д.
е диагностициран и са му предписвани и предоставяни съответните лекарствени
средства. Тоест при поискване и при проявата на клинични признаци, лицето е
преглеждано и лекувано от лекарите в Медицинския център при Затвора – гр.
Варна.
Следва да се отбележи
важното обстоятелство, че предоставяните медико-диагностични и лечебни дейности не съставляват административна
дейност, контролът върху обема и качеството им
е извън обхвата на защита по
глава VІ-та от ЗИНЗС.
Предвид горните аргументи
съдът не констатира наличие на
незаконосъобразно бездействие на медицинските служители на МЦ при
Затвора – гр. Варна, което да е довело
до непредоставяне на достатъчна и адекватна
медицинска помощ, вследствие на което Д. да е бил подложен на нечовешко
отношение и изтезания по смисъла на чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС и
чл. 3 от Конвенцията.
От коментираните вече медицински справки се установява, че при всяко от посещенията на
Д. лекарите от медицинския център са изпълнили задължението си да го прегледат
и назначат съответното на диагнозата и
по тяхна преценка лечение, което води до извода, че ответникът е изпълнил вмененото му с разпоредбите на чл.
2, т. 3 и чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС задължение.
Този извод важи в пълна
степен и относно диагностичната и лечебна дейност във връзка с възникналия през
месец февруари 2012 година инцидент между ищеца и друг лишен от свобода, при
който са увредени челюстта и ухото на Д.. Ищецът е посетил МЦ на 21.02.2012 г.
с твърдение, че е ударен с юмрук в областта на дясното ухо и оплаквания от
болки в долна челюст, д. ухо и главоболие, като констатираното обективно
състояние е зачервена ушна мида, а на 24.02.2012 г. Д. отново е посетил МЦ при
Затвора – гр. Варна, като в записано, че няма оплаквания. Впоследствие, за
периода до 31.05.2012 г., ищецът е посетил МЦ още 14 пъти, но за никое от тях
не е отбелязано, че е във връзка с инцидент. Видно от амбулаторните листи на
ищеца е назначено лечение и са предписани лекарства, като в последния по време
амбулаторен лист – този от 23.10.2014 г., е посочено, че Д. не се нуждае от повече антибиотик, т.е.
заболяването му се в повлияло от проведеното лечение. Горното опровергава изцяло твърдението в исковата молба, че не му е
осигурено лечение
Колкото до претенцията, че
не са му осигурявани хранителни добавки, поради което си ги е набавял с лични
средства, съдът намира същата за неоснователна, тъй като ищецът не доказва нито
необходимостта от специален хранителен режим, нито са налице данни за
закупуването на хранителни добавки с негови лични средства.
По отношение на оплакването
за проявено спрямо Д. физическо насилие, изразяващо се в закопчаване с
белезници за леглото в продължение на 9 дни, настоящата инстанция констатира,
че от една страна липсват каквито и да било доказателства по делото в тази
насока, а от друга – използването на сила и помощни средства е изрично
регламентирано в ЗИЗНС и по аргумент от чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗИЗНС /в
относимата към процесния период, за който се претендират вредите, редакция на
нормата – Обн. – ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г./ не представлява
изтезание, жестоко или нечовешко отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. Още
повече, че в случая са налице данни /епикриза на Д.Й.Д., изготвена от лекар към
Психиатричното отделение при Затвора – гр. Ловеч/, че ищецът страда от
личностово разстройство – емоционално нестабилен тип, и проявява автоагресивни
тенденции, което обяснява целите на
евентуалната употреба на сила и помощни средства от страна на служителите на
Затвора – гр. Варна - предотвратяване на самонараняване от страна
на Д..
Лишено от основание е и релевираното оплакване срещу
битовите условия в Затвора – гр. Варна и в частност твърдението, че в спалните
помещения, в които е пребивавал ищецът
средната обитаема площ на един лишен от свобода
е от около 1 кв.м. От представените по делото справка Изх. №
1250/28.05.2018 г. и справка Изх. № 1248/25.05.2018 г. от началника на Затвора
– гр. Варна се установява, че във всяко едно от спалните помещение, в които е
бил настанен Д., при максимален брой настанени лишени от свобода, се е полагала
по минимум 2 кв.м. обитаема площ на лишен от свобода, а в някои случаи и повече
от 3 кв.м. Изразеното от ищеца съмнение относно автентичността на справките не
е обвързано с конкретни възражения,
съответно искания за събиране на доказателства в подкрепа на твърдените обстоятелства поради което
съдът кредитира представените справки съвкупно
и с останалия доказателствен материал.
При извършена такава преценка настоящият
съдебен състава намира, че условията, при които Д. е изтърпявал наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Варна, не са довели до жестоко,
нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По делото е
установено, че всички спални помещения, в които е пребивавал Д., са били
обзаведени с отделни легла за всеки лишен от свобода, снабдени със спални
принадлежности – дюшеци, възглавници, чаршафи и одеяла, шкафчета за лични вещи,
маса, столове, достатъчно на брой осветителни тела и радиатори за отопление.
Достъпът до естествена светлина и възможност за проветряване е осигурен чрез
прозорци, като във всички спални помещения е осигурена и безплатна кабелна
телевизия. Всички коридори от Затвора – гр. Варна са били оборудвани с общи
санитарни възли и течаща вода при непрекъснат достъп, а в някои пални помещения
е имало изграден самостоятелен санитарен възел, достъпът до който е
неограничен.
Подадените от Д.Д. в периода 2003 г. – 2015 г. молби
за преместване не съдържат конкретно искане за преместване в помещение с
по-добри условия, а са депозирани единствено с цел преразпределянето му от една
затворническа група в друга. Предвид безспорния факт, че за процесния период
ищецът е пребивавал в много различни спални помещения, включително и в група,
обособена за настаняване на лишени от свобода при щадящи условия, страдащи от
хронични заболявания, съдът намира, че голяма част от исканията му са били
удовлетворени.
По някои от молбите са постановени мотивирани отказ на
служителите на Затвора – гр. Варна, съдържащи причините за неуважаване на
искането, които в повечето случаи са свързани с обективна невъзможност за
преместване поради липсата на свободни спални помещения, като на ищеца са
разяснявани редът и условията, при които става преместването.
С оглед горното не е налице соченото в исковата молба
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация във връзка с
битовите условия в помещенията, в които е бил настанен ищецът.
Всичко изложено дотук
обуславя извод за липса на незаконосъобразни действия или бездействия от страна
на затворническата администрация по отношение на ищеца, а още по-малко на
такива, които да са довели до унизително или нечовешко отношение, пораждащо
чувство на страх и незащитеност по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИЗНС,
поради което съдът счита, че не е налице първата предпоставка за реализиране на
отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Не са налице и твърдените от
ищеца претърпени неимуществени вреди. Доколкото не са установи
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, т.е. не се
доказа нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС не намира приложение в конкретния случай. По делото липсват данни за това
в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици,
засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а
още по-малко за това последиците да следват закономерно от бездействието на
длъжностни лица от Затвора – гр. Варна по силата на безусловно необходимата
връзка между тях.
В заключение следва да бъде
отбелязано, че в случая от събраните по делото доказателства не се установяват
сочените в исковата молба нарушения на чл. 2, т. 3 и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.
С оглед на гореизложеното исковата претенция за
обезщетяване за причинени на ищеца неимуществени вреди, предявено едновременно срещу ЖДИВ и срещу
Министерството на правосъдието се явява недоказана, предвид липса на елементите
от фактическия състав, необходим за ангажиране на отговорността на Държавата по
чл. 284 от ЗИНЗС, поради което същата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Въпреки изхода на правния спор, съдът намира, че в
случая на ответника на следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Член 286, ал. 2, изречение първо от ЗИЗНС регламентира, че когато искът се
отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Стриктното тълкуване на разпоредбата сочи, че при отхвърляне на иска по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС изцяло на възмездяване подлежат единствено направените в
производството разноски, но не се дължи възнаграждение за юрисконсулт. Аргумент
в полза на горния извод се извлича и от нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС,
която изрично предвижда, че при цялостно или частично уважаване на исковата
претенция, освен разноските по производството и внесената държавна такса, ответникът
се осъжда да заплати на ищеца и адвокатско възнаграждение за един адвокат,
когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Различният
законодателен подход при определяне на подлежащите на възмездяване разноски за
всяка от страните в зависимост от крайния изход на производствата по чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с Глава единадесета от АПК, сочи на законодателна
воля за неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответниците по
този вид дела. С оглед горното, претенцията на ответната страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.
203 и следващите от АПК, във връзка с 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Й.Д. – понастоящем
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Варна, срещу
Министерството на правосъдието в размер
на 12000,00 евро претендирано обезщетение
за нанесени имуществени и неимуществени вреди през периода от 23.05.2003
г., до 01.06.2009 г. в резултат на от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Затвора – гр. Варна:
неизпълнение на задължението за предоставяне на достатъчно свободна площ в помещенията за
изтърпяване на наложеното наказание, за
предоставяне на вещево доволство и миещи препарати, както и на достатъчна и адекватна медицинска помощ и на
хранителни добавки, вследствие на които умишлено е поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Й.Д. – понастоящем
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Белене, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София и срещу Министерството
на правосъдието в размер на 19000,00
евро, претендирано обезщетение за нанесени неимуществени вреди през периода от
-1.06.2009 г. г., до датата на подаване на исковата молба – 16.09.2015 г., в
резултат от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора – гр. Варна: неизпълнение на
задължението за предоставяне на
достатъчно свободна площ в помещенията за изтърпяване на наложеното
наказание, за предоставяне на вещево
доволство и миещи препарати, както и на достатъчна и адекватна медицинска помощ и на хранителни добавки,
вследствие на които умишлено е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: