Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2169 12.12.2019 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: И. Л.
Прокурор: Х.К.
като разгледа докладването от съдията Димитър Гальов касационно
наказателно- административен характер дело № 2260 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А.П.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Решение № 41 от 08.04.2019 г. по АНД № 7 от 2019 г. по
описа на Районен съд– град Карнобат. С оспореното решение съдът е потвърдил наказателно постановление № 1117 от 18.12.2018 г. на
Директора на РДГ – Бургас, с което на касатора, за административно нарушение по
чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), вр. с чл.57,
ал.1 от ЗЛОД, вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, на основание чл.96,
ал.1 от ЗЛОД, чл.84, ал.1 от ЗЛОД на същия било наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв., като на основание
чл.94, ал.1 от ЗЛОД Г. бил лишен от права на ловуване за срок от три
години и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД било постановено отнемане в
полза на Държавата на вещта – средството за ловуване, послужила за извършване
на нарушението – ловно оръжие (ловна пушка) Иж / 58 МА, успоредка № Х
25934, 12х70 калибър.
Касационният жалбоподател твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение, тъй като установеното ловно оръжие не било сглобено в
цялост. Твърди, че в деня на нарушението бил на работа по охрана на
материалната база на военното поделение и почиствал оръжието си на беседка,
когато чул и видял непознато лице в охранявания район. В този момент кметският
наместник и отговорник по охраната – В. В. му наредил да проследи лицето, но да
си вземе оръжието, за да не бъде открадното. По тази причина Г. сложил оръжието
си на рамо (макар и не напълно сглобено), за да всява респект. Последвала среща
с непознатото лице, при която касаторът твърди, че възпрял непознатия, който
бил с брадва в ръце. Намира, че извършил действията в условията на крайна
необходимост, за да защити важни обществени и държавни интереси. Твърди, че
действията са извършени в населено място. Изтъква, че в случая се касае за
маловажен случай. Описва здравословното си състояние и сочи, че има оперативни
интервенции в двете ръце. Иска се съдът да отмени решението на Районен съд – Карнобат
и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК– неправилно решение поради противоречие с
материалния закон.
В съдебно заседание,
касаторът се явява лично и с упълномощен представител. Поддържа се жалбата и
представят доказателства относно здравословното състояние на касатора. По
съществото на спора сочи, че в НП не е посочено в коя от хипотезите на чл.84,
ал.1 от ЗЛОД е било извършено нарушението, което довело до нарушаване правото
на защита. Сочи, че не се касае за типичен случай на ловуване, тъй като
територията, на която е установено нарушението е военно поделение, което се
охранява. Изтъква още, че ловната пушка не била напълно сглобена. Излага
аргументи за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Пледира се за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и отмяна на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът по
касация – Директор на РДГ –Бургас, редовно уведомен, се представлява от
пълномощник- юрисконсулт. Изразява становище за неосновател-ност на
оспорването, съответно на възраженията във връзка с липса на описание на
деянието в АУАН и НП. Сочи, че и двата акта съдържат точно описание на
нарушението, а именно „ловува като се движи със сглобено и извадено
от калъф ловно оръжие“. Твърди, че поделението, където е установен
нарушителят е в горска територия. Изтъква още, че оръжието на жалбоподателя
било сглобено. Намира за неоснователно искането за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на оспорването. Според
прокурора, постановеният съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен, а
вместо него да се постанови решение за отмяна на наказателното постановление. Сочи,
че дори да е извършено нарушение, то е от съвсем друга категория и е свързано с
обществените отношения по охрана, т.е. регламентирано в Закона за частната
охранителна дейност, тъй като лицето извършвало охрана с ловното си оръжие във
военно поделение, в разрез с указаното в нормативния акт относно оръжието, което
може да се използва при осъществявана охранителна дейност. Намира за недоказано
и обстоятелството, че пушката била в сглобено състояние, а в условието на
евентуалност, ако се приеме формално наличие на законовата презумпция за
сглобено оръжие, сочи предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради
по-ниска степен на обществена опасност на това деяние.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството
пред Районен съд – Карнобат било образувано по жалба на А.П.Г. ***, против наказателно постановление № 1117 от 18.12.2018 г. на
Директора на РДГ – Бургас, с което на Г., за нарушение по чл.84, ал.1 от
ЗЛОД, вр. с чл.57, ал.1 от ЗЛОД, вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, на
основание чл.96, ал.1 от ЗЛОД, чл.84, ал.1 от ЗЛОД на същия било наложено
адм. наказание „глоба“ в размер на
200 лв., като на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД нарушителят бил лишен от
право на ловуване за срок от три години и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД
било постановено отнемане в полза на Държавата на вещта – средството за
ловуване послужила за извършване на нарушението – ловно оръжие (ловна
пушка) Иж / 58 МА, успоредка № Х 25934, 12 х 70 калибър.
С оспореният
съдебен акт, Районен съд – Карнобат потвърдил наказателното постановление, а за
да постанови това решение съдът приел, че в хода на админи-стративнонаказателното
производство не били допуснати съществени процесуал-ни нарушения. От
доказателствата по делото съдът преценил, че вмененото на Г. нарушение било
доказано, а възражението, че ловната му пушка не била изцяло сглобена било неоснователно.
Не било нарушено правото му на защита, тъй като нарушението било описано ясно и
точно. Според съда вида и размера на наложените наказания, а именно глоба и лишаване
от права са индивидуализирани правилно, в съответствие с изискванията на закона
и липсвали основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият
касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд,
на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
При
постановяването на оспорения съдебен акт, съдът обсъдил относимите към предмета
на делото факти и обстоятелства, а изложените мотиви относно ангажиране
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят от настоящия касационен
състав. Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото
доказателства Районен съд– Карнобат установил в пълнота фактическата
обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования и законосъобразен
извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
производството по установяване на нарушение. Споделят се изцяло и съображенията
за доказателствена обоснованост на вмененото на дееца наруше-ние, предпоставили
потвърждаване на НП.
От приетите по
делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че на 14.11.2018г. в землището на с.Дъбовица, общ.Сунгурларе служители
на РДГ – Бургас извършили проверка в подотдел 1185:а по ГСП на ДГС –Карнобат,
бивш подотдел 185:а по ГСП на ДГС-Садово, в района на ограда, която в източния
ъгъл, представлявала граница между бивше военно поделение и База за интензивно
стопанисване на дивеч „Тасладжата“. Според свидетеля И. В. – дивечовъд, при
обход на местността, забелязал лице от мъжки пол, което се движило със сглобено
ловно оръжие /пушка/, която носил на рамото си, а в ръка държал метални
проволки. Движението се извършвало в подотдел 1185 „А“ на ДГС Сунгурларе по ГСП
от 2014г. Оградата между бившето военно поделение и тази на участъка /подотдела/,
охраняван от В. била една и съща. Дивечовъдът се движил от вътрешната страна на
подопечния му подотдел. Жалбоподателят се движил с ловно оръжие на около 25-30
метра от свидетеля В.. Свидетелят подал сигнал на тел.112 и от РУ-Сунгурларе
съобщили, че ще извършат проверка. По-късно, придружаван от друго лице
свидетелят отново посетил мястото за извършване на оглед и съставяне на
протокол. Видно от показанията на свидетеля В., жалбоподателят идвал от южната
страна от горе, като двамата се видели лице в лице, а по време на разговора
движещият се с ловното оръжие си продължил пътя по полосата. Според заявеното
от дивечовъда В., движещият се с ловно оръжие отказал да обясни защо охранява
територията на бившето поделение с такова оръжие, както и какво ще прави с
държаните от нето метални проволки. По повод подадения сигнал на място били
изпратени патрули от РДГ – Бургас и РУ Сунгурларе. Същите установили лице,
което отговаряло на описанието, което се оказало охранител на поделението
/жалбоподателя/, като ловното оръжие било прибрано в автомобила му. Лицето
обяснило, че няма издадено писмено разрешение за лов за подотдел 1185 „А“ на
ДСГ. Обяснил на проверяващите служители, че не е ловувал, а охранявал обекта. В
хода на съдебното производство пред районния съд е изслушан като свидетел В. В.
/кметски наместник/, който е и „сътрудник по охраната“ и отговаря за
охранителите, в това число за дейността на жалбоподателя. Сочи се, че на
14.11.2018г. жалбоподателят следвало да застъпи като дежурен по охрана в
поделението. След извършения от страна на Г. обход отговорникът В. отишъл на
мястото, за да се срещне с охранителя и тогава жалбоподателят му разказал за
срещата си със свидетеля И. В.. Свидетелят В. също сочи, че Г. е носил ловно
оръжие, извадено от калъфа.
Бил
съставен констативен протокол № 030950/14.11.2018г., а въз основа на него АУАН
№ 101752/01.12.2018г., в който актосъставителят посочил, че А.Г. извършил
нарушение на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, вр. с чл.57, ал.1 от ЗЛОД, вр. с чл.43, ал.3,
т.1 от ЗЛОД. Въз основа на АУАН било издадено спорното НП., в което като
фактическо основание за налагане на административното наказание е посочено, че на
14.11.2018г. в землището на с.Дъбовица, общ. Сунгурларе, подотдел 1185А по ГСП
на ДГС Карнобат, бивш подотдел 185А по ГСП на ДГС Садово и източния ъгъл на
ограда от метална мрежа, която отделя бивше военно поделение и БИСД Тасладжата,
А.Г. ловувал, като се движи с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие извън
населено място, без писмено позволително за лов за този район.
Въпреки,
че на инкриминираната дата и място жалбоподателят осъществявал трудовите си
задължения, като охранител на бивше военно поделение, местоположението на
обекта /територията на това поделение/ е извън населено място, поради което са
неоснователни доводите на жалбоподателя, че процесното място попада в рамките
на селище и не е територия, в която може да се извършва лов. Напротив,
безпротиворечиви са доказателствата, че самото поделение се намира именно в
посочения участък на ДГС Карнобат /подотдел/. По категоричен начин е установен
и факта, че на границата между охраняваното от жалбоподателя бивше военно
поделение и БИСД „Тасладжата“ Г. се движил със сглобено ловно оръжие. Доводите
на касатора, за недоказаност на този факт се опровергават от неговите собствени
обяснения дадени пред органите на РУ-Сунгурларе, както и от обясненията,
вписани саморъчно от нарушителя в съответния раздел на съставения срещу него
акт за установяване на нарушение.
Видно
от текста на саморъчните „обяснения“, въпреки, че отрича да е ловувал самият
деец сочи, че „съм носил службата в
района със сглобено оръжие без боеприпаси- за кураж“. В този смисъл,
заявеното от лицето ясно описва носеното от него оръжие като сглобено, а
съгласно законната дефиниция това действие се счита за ловуване, предвид
указаното в Параграф 1, т.16 от ДР на ЗЛОД, при което обстоятелството дали
оръжието е заредено или незаредено е без значение.
Вярно
е и изтъкнатото от процесуалния представител на наказващия орган, че
жалбоподателя притежава разрешително за две други огнестрелни оръжия, които не
са ловни, поради което за целите на извършваната от него охранителна дейност би
следвало да носи някое от тях, а не ловната си пушка. Освен това следва да се
отбележи, че по принцип няма пречка с извършване на обход в района, като
охранител на обекта, жалбоподателят да осъществява и ловуване, доколкото
намиращата се в непосредствена близост територия е именно такава за „интензивно стопанисване на дивеч“.
Изводът за осъществено ловуване се базира не само на изваденото от калъф
сглобено ловно оръжие, с което деецът извършвал обход, но и на носените от Г. „метални проволки“, за държането на които
нарушителят не дал никакви обяснения пред дивечовъда В.. Дори последният да е
осъждан, този факт сам по себе си не би могъл да компрометира показанията на
този свидетел, които са последователни и логични, а се допълват и не противоречат на останалия доказателствен
материал.
Индивидуализацията
на наложените административни наказания е в съответствие с указаното в закона и
не биха могли да бъдат изменяни, тъй като съответстват на тежестта на нарушението
/по отношение на глобата/, а досежно наказанието лишаване от право на ловуване,
същото е с фиксиран от законодателя срок /3 години/ и не подлежи въобще на
редуциране, предвид указаното в императивната норма на чл.94, ал.1 от ЗЛОД.
Неизбежно
е и отнемане на средството на нарушението, а именно съответното ловно оръжие,
съгласно другата посочена задължителна разпоредба на чл.95, ал.1 от ЗЛОД и
прилагането и на тази норма също не е предоставено в преценката на наказващия
орган, респективно на съда. Отнемането на оръжието е задължително при
констатиране на нарушение по чл.84, ал.1, вр. с чл.57, ал.1 и чл.43, ал.3, т.1
от ЗЛОД, каквото е и процесното.
Относно института
на чл.28 от ЗАНН и отрицателните предпоставки за неговото прилагане в случая,
първоинстанционният съд е изложил изчерпателни мотиви, към които настоящият
касационен състав препраща, по силата на чл.221 ал.2 от АПК.
По изложените съображения, касационният съд счита, че първо-инстанционното решение е валидно,
допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в сила, респективно
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41 от 08.04.2019 г. по АНД
№ 7 от 2019 г. по описа на Районен съд– град Карнобат.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: Членове: 1. 2.