№ 75
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20215000500457 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 21078/30.06.2021 г. от Н. М. АЛ. ,Н.
М. Т. ,Б. М. С. и С. М. С. ,всички в качеството им на наследници на М. Ю. С.
,починал на 12.04.2021 г.,конституирани на мястото на починалото лице с
определение от 19.08.2021 г. постановено по гр.д. 64 / 2020 г. по описа на ОС
– КърджА. против решение № 21079/21.05.2021 г. ,постановено по същото
дело . Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е необосновано и
неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния
закон, както и поради несъобразяване и противоречие със стандартите на
ЕКПЧОС и установената практика на ЕСПЧ по изложените в жалбата
съображения, като молят то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което да бъде уважен предявения от М. С. иск с правно основание чл.2 б от
ЗОДОВ . Претендират разноски.
Въззиваемият П. Р. Б. не е взел становище по жалбата.
П. Р. Б. в качеството си на страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ счита, че
въззивната жалба е изцяло неоснователна и като такава моли съда да я остави
1
без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно,
обосновано и законосъобразно.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останА.те
законови изисквания по отношение на нея и същата като допустима следва да
бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д. 64 / 20 г. по описа на ОС - КърджА. е
образувано искова молба от М. Ю. С. против П. Р. Б., гр.С., с която е
предявен иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, във вр. с чл.6, §1 от
ЕКЗПЧОС , с който е поискано да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата в размер на 120 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и
приключване в разумен срок на сл.д. № 1/1991 г. по описа на П.в.с., гр. С.,
преобразувано в сл.д. № *** /1998 г. по описа на ВОП-С., преобразувано в ДП
№ ***/1999 г. по описа на ВОП-С., за периода от образуването му през
м.януари 1991 г. до момента на предявяване на иска в съда, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 11.05.2017 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът е твърдял , че е един от пострадА.те от престъпленията, предмет
на разследване по сл. дело № 1 /1991 г., известно като делото за т. нар.
"възродителен процес", който процес в периода 1984 - 1989 г. представлявал
принудителна промяна на имената на българските граждани от турски
етнически произход, забрана на езика и етнорелигиозните им обичаи,
традиции и вярвания. Твърдял е ,че от 28.12.1984 г. до 11.01.1985 г. бил
задържан и лишен от свобода в МВР - М., от 12.01.1985 г. до 26.06.1986 г. -
бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Б. и от
27.06.1986 г. до 13.09.1988 г. - бил лишен от свобода в с. Л., област М., а през
май 1989 г. бил изгонен от Б. в А., като впоследствие се установил да живее в
Т.. Твърдял е ,че така образуваното дело два пъти било внасяно в съда с
обвинителен акт по НОХД № 1/1994 г. по описа на Върховния съд - Военна
колегия и НОХД № 1/1998 г. по описа на ВКС. И двата пъти съдът върнал
внесения обвинителен акт с конкретни указания за отстраняване на
допуснатите нарушения. Впоследствие част от обвиняемите починА., имало
редица спирания и възобновявания на делото, промяна в квА.фикацията на
обвиненията, а самият той в качеството му на пострадало лице е бил разпитан
като свидетел във В. о. П. – гр.С..
Твърдял е ,че разследването и досъдебната фаза по сл. дело № 1/1991 г.
2
продължавА. вече години, без никакви изгледи някой от виновниците да бъде
предаден на съд и/или делото да бъде приключено по някой друг възможен
начин. Прекомерната продължителност нарушавала правото му по чл. 6 §
ЕКЗПЧОС за разглеждане и приключване на делото в разумен срок, на
каквото имал право с оглед на това, че бил пострадал от деянието - предмет
на разследването. Счита, че отговорност за необоснованото забавяне на
делото носи П.та, тъй като тя е господар на процеса ,поради което и
доколкото от това забавяне са му причинени неимуществени вреди е
предявил настоящия иск за тяхното репариране .
Ответникът П. на Р.Б. оспорва иска като поддържа ,че липсват
доказателства за претърпени от ищеца вреди ; че сложността на делото и
огромния брой пострадА. ,повечето от които се намират извън Б. са повлияли
на продължителността на същото .Поддържа също така ,че претендирното
обезщетение от 120 000 лв. е прекомерно.
Съдът с обжалваното решение е отхвърлил предявения иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв.
,претендирани на основание чл.2б от ЗОДОВ ,които вреди са претърпени от
нарушаване на правото на разглеждане на сл.д 1 / 1991 г. по описа на П. на в.с.
– С. в разумен срок ,ведно със законна лихва ,считано от 17.05.2017 г. до
окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.2 б от ЗОДОВ Д. отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията,а самата Конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/ закрепва правото на справедлив и публичен съдебен
процес и разглеждане на делата, образувани при упражняване на
гражданските права на лицата, или при наказателно обвинение срещу тях, в
разумен срок от независим и безпристрастен съд.
От горепосочените правни норми може да се направи извод, че чрез
този иск се цели да бъде защитено субективното право на пострадалото лице
и да бъдат репарирани причинените му вреди от нарушение на правото му за
разглеждане и решаване на делото му в разумен срок, независимо от вида на
делото и от неговия изход, като този иск могат да предявят както страните в
гражданско или наказателно производство, така и всички други лица, чиято
правна сфера е накърнена пряко от съответното производство. В тази връзка
съдът намира, че от фактическите твърдения на ищеца, които не се оспорват
от ответника, за проведени спрямо него насилствени незаконни действия през
периода 1984 г. – 1989 г., може да се изведе извод за правото му да търси
обезщетение за причинени му вреди от неразумната продължителност на
наказателното производство по сл.д. 1 / 91 г. по описа на П. на в.с. – гр.С.
поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото,в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.
По делото няма спор ,макар и ответникът формално да е оспорил иска
3
,относно основните фактически твърдения на ищеца ,а именно ,че 28.12.1984
г. до 11.01.1985 г. е бил задържан и лишен от свобода в МВР – М. ; от
12.01.1985 г. до 26.02.1986 г. е бил лишен от свобода в лагера на остров Б. ;
от 27.06.1986 г. до 13.09.1988 г. е бил лишен от свобода в с.Л. ,обл.М. ,а през
м.май 1989 г. е бил изгонен от Б. в А.,а впоследствие се установил да живее в
Р.Т..
Извършените насилствени актове по отношение на българските
граждани от турски етнически произход по време на т.нар.“възродителен
процес „ са предмет на разследване по образуваното през 1991 г. сл. д. 1 / 91
г. по описа на П. на в.с.- гр.С. , по отношение на което наказателно
производство няма спор ,че и понастоящем е висящо ,макар че абсолютната
давност по отношение на единствения останал обвиняем Г. А. отдавна да е
изтекла.В това производство ищецът е разпитан като свидетел в качеството
му на пострадал от казаната насилствена асимилация ,поради и което същият
категорично е от кръга лица ,чиято правна сфера е засегната от това
наказателно производство и е активно легитимиран по предявения от него
иск по чл.2б от ЗОДОВ.
Веднага следва да се каже ,че в настоящето производство не се обсъждат
понесените от М. Х. С. неимуществени вреди като следствие от
горепосочените действия на държавни органи във връзка с възродителния
процес, тъй като в настоящето производство не е предявен иск за репариране
на тези вреди, а претендираните такива са произтекли от различен
юридически факт /неспазване на разумния срок за разглеждане на
конкретното наказателно дело/ и съответно се защитават различни
субективни права на увреденото лице. Тук следва да се посочи, че вредите,
причинени на ищеца от нарушение на негови основни граждански права
вследствие на въдворяването му в Б. и принудителното заселване в с.Л. могат
да бъдат възстановени по реда на Закона за политическа и гражданска
реабилитация на репресирани лица, като доколкото те са различни от
търсените в настоящето производство , е без значение дА. ищецът се е
възползвал от тази дадена му законова възможност.
При преценката дА. е било нарушено правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, следва да
се отчетат критериите, неизчерпателно посочени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, а
именно: общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останА.те
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора.
На база на тези критерии и на обсъденото по –горе съдът приема,че сл.
д. 1 / 91 г. по описа на П. на в.с. ,неприключило и до настоящия момент
,независимо от неговата фактическа и правна сложност и необходимостта да
бъдат разпитани множество лица ,повечето от които живеещи извън Б. и с
4
неизвестни адреси ,е продължило извън всякакъв разумен срок ,за което
отговорност носят разследващите органи и П.та,осъществяваща контрол за
законност върху техните действия. Нарушено е следователно правото на
ищеца за разглеждане и решаване на наказателното производство ,засягащо
неговата правна сфера ,в разумен срок ,поради което същият има право на
репариране на причинените му от това неимуществени вреди.
При доказателствена тежест за ищеца обаче същият не е ангажирал
никакви доказателства във връзка с твърдените понесени вреди ,а именно че
вследствие на продължилото твърде дълго време досъдебно производство е
бил лишен от възможността да потърси справедливо репариране на
причинените му имуществени и неимуществени вреди от престъпното деяние
като граждански ищец, както и че е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в притеснения, очакване и безпокойство за резултата от
делото, фрустрация от бавенето му, тревоги и страх, разочарование и загуба
на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта, засилване на
усещането му за липса на справедливост, разочарование от липсата на
напредък по делото, неоправданост на очакванията му за възмездие на
погазените му права и достойнство, безсилие и безпомощност, поради което
съдът приема тези твърдения за недоказани.
От една страна не съществува пряка зависимост между приключване на
наказателното производство в разумен срок и възможността на ищеца да
потърси репариране на причинените му вреди от престъпното деяние като
граждански ищец от обвиняемия Г. А., тъй като за това е необходимо
последният да бъде осъден, а настъпването на този факт не може да се приеме
за доказан от гражданския съд поради предвидената в Конституцията
презумпция за невиновност на всеки обвиняем до доказване на вината му с
влязла в сила присъда
От друга страна,както последователно се приема в практиката на
репариране подлежат само действително претърпяните вреди ,а не
предполагаемите такива. Както правилно е отбелязъл първостепенния съд
могат да се презюмират вредите ,понесени от ищеца от действията на
насилствена асимилация спрямо него по време на т.нар „възродителен процес
„ ,но не те са предмет на разглежданата тук претенция ,която касае твърдяни
от С. неимуществени вреди ,произтекли от неприключване на наказателното
производство по сл.д.1 /91 г. по описа на П. на в.с. ,за които вреди и причинно
следствената връзка с неразумното забавяне на наказателното производство
същият ,въпреки указаната му доказателствена тежест ,не ангажира никакви
доказателства.
С оглед на казаното налага се крайния извод ,че така предявения от М.
Ю. С. иск за репариране на твърдяните неимуществени вреди ,причинено от
неразумно дългия срок на наказателното производство ,предмет на
горепосоченото следствено дело се явява недоказан и като такъв
неоснователен ,поради което следва да бъде отхвърлен.
5
До същите фактически и правни изводи е стигнал и първоинстнационият
съд ,поради което решението , с което коментирания иск е отхвърлен се
явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21079/21.05.2021 г.,постановено по гр.д.
64 / 20 г. по описа на ОС – КърджА..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6