Р Е Ш Е Н И Е
№ 260632
гр. Варна;09.10.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, шестнадесети състав, в открито съдебно заседание, проведено
на девети септември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Галя Дамянова , като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 17302 по описа на Варненски районен съд за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от „К.Г." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** за осъждане на К.Д.Т., ЕГН: **********, с
адрес: *** - партер /вътрешен двор/, да му заплати сума в размер от 726.46 лева, представляваща получена но не отчетена от ответника в
качеството му на пълномощник на ищеца сума, по сключен договор за прехвърляне
на вземане от 23.10.2014 г., между цедента „К.Г." ЕООД и цесионера „И."
ЕООД.
Ищецът обосновава правен интерес от
предявяване на осъдителния иск, излагайки следните фактически твърдения:
На
21.08.2014г. след сключен договор за цесия между цесионера „К.Г." ЕООД,
ЕИК: *, чрез управителя П. Н. К. и цедента А. Х. А., ЕГН: **********, с адрес: ***,,
*, дружеството е придобило вземане, в размер на 776,46лв., представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия, за периода от 12.08.2011г. до
07.02.2012г., за обект с абонатен № * и клиентски № *, за което е издадена
фактура № **********/13.02.2012г., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Впоследствие
„К.Г." ЕООД с последващ договор от 23.10.2014г., действащо чрез
пълномощник, в лицето на адв.К.Д.Т. е прехвърлило посоченото по-горе вземане на
дружество „И." ЕООД, с ЕИК: * - за цена от 726,46лв.
Съгласно
т.3. от сключеният договор на 23.10.2014г., продажната цена по вземането, в
размер на 726,46лв. е заплатена изцяло и в брой от цесионера „И." ЕООД на
пълномощника на „К.Г." ЕООД адв. К.Т. - ВАК, като е отбелязано също, че
същият служи и за разписка за извършено плащане.
През
2016г., на основание така сключеният договор, „И." ЕООД се е легитимирало
като носител на това вземане и е предявил осъдителен иск срещу „Е.-П. П."
АД, за заплащане на сумата от 776,46лв., за което е било образувано гр.д. №
9113/2016г. на ВРС, 10-ти състав.
С
Определение № 12626/22.11.2016г., постановено по гр.д. № 9113/2016г. на ВРС,
10-ти състав, исковата претенция е била уважена в полза на „И." ЕООД.
Към
настоящият момент обаче, въпреки, че са изминали почти пет години от сключеният
на 23.10.2014г. договор, пълномощника на „К.Г." ЕООД не е предал в касата
на дружеството получената от него сума, в размер на 726,46лв., представляваща
продажната цена по сключената сделка.
В рамките на срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен и недоказан.
Оспорва
между страните да е възникнало облигационно правоотношение по договор за
поръчка. Оспорва да е получавал цената по цесията като пълномощник на ищеца.
Евентуално възразява, че с допълнително споразумение от 23.10.2014г. , сключено
между „К.Г.“ ЕООД, „И.“ ЕООД и А. Х. А.
е изменен договора за цесия между двете дружества. С това допълнително
споразумение страните са констатирали, че към датата на сключване на
първоначалното споразумение Д. Т. А. не е разполагала с представителна власт да
представлява „И.“ ЕООД, поради което страните са преуредили отношенията си в
следния смисъл: „И.“ ЕООД е заместило в дълг „К.Г.“ ЕООД спрямо първоначалния
цедент А. Х. А. за цената по договора за
цесия от 21.08.2014г. и е поело ангажимент за събиране на дълга. Ответникът се
позова, че е разполагал с представителна власт да договоря от името и за сметка
на „К.Г.“ ЕООД, сключвайки тристранното споразумение. Позовава се, че съгл.
цитираното тристранно споразумение
ответникът е възстановил на „И.“ ЕООД получената по-рано цена на
вземането в размер на 726.46 лева.
По
същество ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание искът се поддържа. По съществото на спора, проц.представител
на ищеца адв. Я. моли за уважаване на иска и присъждане на разноски. В срок
депозира писмени бележки.
В
съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба. По съществото
на спора моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.В срок депозира
писмени бележки.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Приобщен на л. 5 от делото е договор от 21.08.2014 г., сключен
между А. Х. А., чрез пълномощника си
адв. К.Д.Т. (цедент) и „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез управителя си – П. Н. К., с
предмет – прехвърляне на вземането на цедента от длъжника „Е.-П. П.“ АД за
сумата от 776.46 лева, представляваща
платена без основание стойност на коригирана електроенергия за периода от
12.08.2011 г. – 07.02.2012 г., относно обект с аб. № *, кл. №*, за която е
издадена фактура № **********/ 13.02.2012 год., за цена от 726.46лева. Уговорено между страните е плащането
на определената цена да се осъществи в срок от шест месеца, считано от датата на
сключване на договора, в брой.
Представено
на л. 16 от делото е пълномощно от 04.07.2014 год. от „К.Г.“ ЕООД към адв. К.Т.,
по силата на което последният е упълномощен от дружеството с правата да го
представлява, като завежда и води дело,
включително с изричните права по чл. 34, ал. 2 и 3 ГПК, да сключва помирения,
договор за цесия, да подава, получава и подписва документи /искания, заявления,
възражения, жалби и т. н./, включително и с правата да се разпорежда с всички
вземания на упълномощителя с длъжник „Енерго- про Продажби“ АД да сключва
помирения, договор за цесия, да подава, получава и подписва документи, да
представлява „К.Г.“ ЕООД ***, като е отбелязано, че пълномощното следва да се
тълкува разширително в полза на адвоката. С ръкописен текст е изписано, че
пълномощникът разполага и с представителна власт пред „Търговски регистър“,
като входира и подава всякакви документи.
Съгласно
договор за прехвърляне на вземания от 23.10.2014 г., „К.Г.“ ЕООД, действащо
чрез пълномощника си адв. К.Д.Т. (цедент) прехвърля на „И.“ ЕООД, действащо
чрез управителя Д. Т. А. (цесионер) вземането си от длъжника „Е.-П. П.“ АД за
сумата от 776.46 лева,стойност за
платена без основание ел.енергия , за периода 12.08.2011 г. – 07.02.2012 г., относно
обект с аб. № *, кл. № *, за която е издадена фактура № **********/ 13.02.2012
год., с титуляр на партидата А. Х. А., срещу цена от 726.46лева. Видно от
съдържанието по т. 3, между страните е постигнато съгласие, че цената в размер
на 726.46 лева е платена изцяло и в брой
от цесионера на цедента, при подписване на договора.
Приложено
на л. 23 от делото е споразумение от 23.10.2014 г. към договор за прехвърляне
на вземания от 23.10.2014 г. между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, сключено между А. Х. А., „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД,
представлявано от управителя Т. Н. Д.. Видно от съдържанието на същото, между
страните е прието следното: по силата на договор за цесия от 21.08.2014 г. А.
Х. А. е прехвърлил вземането си от „Е.-П.
П.“ АД за сумата от 776.46лева,
представляваща платена без основание стойност на коригирана електроенергия за
периода от 12.08.2011 г. – 07.02.2012 г., относно обект с аб. № *, кл. № *, за
която е издадена фактура № **********/13.02.2012 год., за цена от 726.46 лева.
Определената цена, чийто падеж настъпва на
21.02.2015 г., не е заплатена от „К.Г.“ ЕООД. Посочено е още, че към
23.10.2014 г. „К.Г.“ ЕООД е в невъзможност да заплати задължението си по първия
договор за цесия, както и да образува гражданско дело срещу длъжника „Е. - П.
П.“ АД. Прието е, „И.“ ЕООД да замени „К.Г.“ ЕООД като длъжник и да заплати на
кредитора А. Х. А. дължимата сума на падежа 21.02.2015г. срещу задължението на
последвия да прехвърли в полза на „И.“ ЕООД безвъзмездно вземането, получено по
договора за цесия от 21.08.2014г. Отразено е също така, че договор за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., сключен между „К.Г.“ ЕООД, чрез
пълномощника адв. К.Д.Т. и „И.“ ЕООД, чрез Д. Т. А., е сключен без
представителна власт, поради което се изменя съобразно съдържанието на
настоящото споразумение, надлежно подписано от законния представител на „И.“
ЕООД. Вписано е още, че адв. К.Т. в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД
връща /предава/ на „И.“ ЕООД сумата от 726.46лева, за което страните се
съгласяват, че е платено изцяло и в брой от адв. Т. при подписване на
споразумението, като същото служи за разписка за извършеното плащане.
Ангажираните
в полза на ищеца гласни доказателства съдът не кредитира.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявен
е иск, с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Предмет
на спора е съществуване на договорното задължение на ответника - довереник по
договор за поръчка за отчет по отношение на доверителя -“К.Г.“ ЕООД.
В
тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че
между страните е сключен договор за поръчка, съчетан с упълномощителна
сделка, по силата на който ответникът К.Т., в качеството му на довереник и
пълномощник на ищеца „К.Г.“ ЕООД, се е задължил да получи от името и за сметка
на ищеца, в качеството му на доверител и упълномощител, сумата от 726.46 лева
от третото лице „И.“ ЕООД , че третото лице „И.“ ЕООД е заплатило на ответника К.Т.
сумата от 726.46 лева в изпълнение на сключен договор за цесия от 23.10.2014 г.
между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, а в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че се е отчел на ищеца, съобразно
уговорената поръчка, респ., че е предал сумата от 726.46 лева на ищеца, както и
всички свои правопогасяващи и правопрекратяващи възражения, в т.ч., че по
силата на сключено тристранно споразумение между А. Х. А., „К.Г.“ ЕООД и „И.“
ЕООД, ответникът е върнал на „И.“ ЕООД получената сума от 726.46лева, с което
са преуредени отношенията по сключения договор за цесия от 23.10.2014 г. между
цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „И.“ ЕООД.
В
случая, безспорно по делото е, че въз основа на пълномощното от 04.07.2014 г.,
ищецът е упълномощил ответника с правата да оперира неограничено с банковите му
сметки, включително и извършване на
тегления от същите
По
своята правна природа, упълномощаването е едностранна сделка, пораждаща
материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение
(действия и бездействия) чужда правна сфера и правното задължение на
представлявания да търпи в патримониума си правните последици от извършените
действия и осъществените бездействия. В хипотезата на упражнена представителна
власт, предполагаща извършване на определени действия, преди прекратяване на
пълномощието, съществува възможност за пълномощника да се обвърже от договор за
мандат, с предмет съвпадащ с извършените действия в рамките на пълномощието ,
доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада с
изявената воля от упълномощителя.
В
случая, от съдържанието на пълномощното от 04.07.2014 г., е предвидено
правомощията упълномощения (довереник) да получава от и за сметка на
упълномощителя (доверител), финансови средства на втория.
С
извършване конкретните действия по сключване на договора за цесия от 23.10.2014
г., ответникът, действайки като представител на цедента, е упражнил
представителната власт по отношение на ищеца, като освен манифестиране воля за
извършване на описаните в пълномощното правни действия, същият се обвързва и от
договор за мандат с „К.Г.“ ЕООД.
Изложеното
обосновава извод за възникнало мандатно прамвоотношение между страните, по
което за ответника е възникнало и задължение да пази повереното му имущество с
грижата на добър стопанин, а също и да уведоми доверителя за изпълнението, да
му даде сметка и предаде всичко което е получил.
В
случая, данните по делото сочат, че в изпълнение на правомощията си по
мандатната сделка, ответникът е получил парични средства, собственост на ищеца,
в размер на 726.46лв. В тази връзка, по аргумент от чл. 284, ал. 2 ЗЗД, за
пълномощника е възникнало задължение за предаване на получената сума на
упълномощителя.
От друга страна, с тристранно споразумение от 23.10.2014
год. К. В. И., „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД – страни по договорите за цесия от 21.08.2014
г. и 23.10.2014 г., преуреждат своите отношения. От коментираното съглашение се
установява, постигнато между страните съгласие за освобождаване на “К.Г.“ ЕООД от
съществуващото му задължение за заплащане на цената по договора за цесия от 21.08.2014
г. към А. Х. А. да води и финансира съдебен процес за установяване и събиране
на прехвърленото вземане, срещу задължението му за безвъзмездно прехвърляне придобитото
вземане в полза на “И.“ ЕООД. С подписване на тристранното споразумение е
внесена промяна в облигационните отношения - “К.Г.“ ЕООД, се освобождава от задължение
да заплати на А. Х. А. цената за придобиване на вземането му към „Е. - П. П.“
АД, в който дълг встъпва “И.“ ЕООД. Касае се за еквивалентни по стойности задължения, които са изцяло съпоставими.
Подписването на тристранното споразумение не е обусловило влошаване на
финансовото положение на доверителя, а същото е останало непроменено.
По
изложените съображения, се налага извод за валидност на разглеждания договор.
До колкото, не се установи нееквивалентност на престациите до степен,
накърняваща справедливостта като морален принцип, то възраженията на ответника
в тази насока не могат да бъдат споделени. В предвид липсата на причинена вреда
на представлявания, то неприложима е и хипотезата на чл. 40 ЗЗД.
На
следващо място - от съдържанието на представеното споразумение, се установява
връщането от пълномощника К.Т. на цесионера „И.“ ЕООД на получената по договора
за цесия от 23.10.2014 г. цена, в размер на 726.46 лв. При това положение, не е
налице парична сума при довереника за предаване на доверителя по силата на
мандатното правоотношение от 04.07.2014 г.
По
изложените съображения се налага извод за неоснователност на иска, поради което
и същия следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Г. сумата от 300.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказани правна защита и съдействие на ответника,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3, чл. 36, ал. 2 ЗА.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на
управление:*** срещу К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** – партер, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 726.46 лева, представляваща получена, но не
отчетена от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца сума, по сключен
договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., между цедента „К.Г."
ЕООД и цесионера „И." ЕООД, на
основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА„К.Г.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. П.Ч.Г.,
ЕГН **********,*** - партер, сумата 300.00 лв. (триста) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие на
ответника К.Д.Т., ЕГН: **********, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/РУМЯНА ХРИСТОВА/