№ 3141
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100511160 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 7869 от 29.04.2024г., постановено по гр.д. № 40899/2023г. по описа
на СРС, 51-ви състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Мив
Кънстракшън“ АД, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
сумата от 126,26 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район Красно село, ж.к.
*********, с абонатен № *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.02.2023 г. до окончателното
плащане и сумата от 10,67 лева, представляваща цена за извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 09.02.2023 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 7159/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.03.2023 г., като са отхвърлени предявените
установителни искове за сумата от 25,67 лева, представляваща лихва за забава за периода от
31.12.2020 г. до 31.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия и на сумата от
2,88 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2020 г. до 31.01.2023 г.,
начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.
Със същото решение „Мив Кънстракшън“ АД е осъдено да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 62,06 лева – разноски
в заповедното производство и сумата от 390,68 лева – разноски в исковото производство, а
„Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на „Мив Кънстракшън“ АД на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 17,25 лева – разноски в исковото производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са
1
уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника „Мив Кънстракшън“ АД, в която са
развити съображения за неговата неправилност в посочената част. Въззивникът твърди, че
не били налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД, тъй като не бил ползвал
имота през процесния период и нямало доказателства относно правото на собственост върху
него през същия период. Неправилно съдът бил приел, че липсва договор между страните, а
същевременно се позовавал на общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, които били
неприложими. Сочи, че не били издавани и фактури през процесните суми. Неправилно
първоинстанционният съд бил кредитирал и допуснатата съдебно-техническа експертиза,
която се основавала единствено на твърдените от ищеца факти и обстоятелства, както и на
едностранно издадени частни документи. Също така в хода на първоинстанционното
производство не било доказано обедняването на „Топлофикация София“ ЕАД с цената на
услугата дялово разпределение, но този иск също бил уважен от първоинстанционния съд.
Моли съдът да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съдът да отхвърли
въззивната жалба. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Далсия“ ООД не е изразило становище по жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Предвид горното следва да се изложат съображения във връзка с правилността на
решението в обжалваната част по доводите във въззивната жалба.
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни материалноправни предпоставки:
доставянето на ответника на топлинна енергия, както и предоставянето на услугата дялово
разпределение от третото лице-помагач; обогатяването на ответника с доставеното
количество топлинна енергия и със стойността на услугата за дялово разпределение;
обедняването на ищеца с претендираните суми, наличието на връзка между обогатяването и
обедняването, както и размера на сумите.
Между страните по делото няма спор, че за посочения в исковата молба период от
м.05.2020г. до м.04.2022г., не е бил сключван договор за доставка на топлинна енергия за
небитови /стопански/ нужди в изискуемата съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма.
Също така няма спор и от нежилищното предназначение на топлоснабдения имот /офис № 1/
се установява, че доставяната в него топлинна енергия е именно такава за небитови нужди
съгласно дефиницията на пар. 1, т. 33в от ДР на ЗЕ.
От приетия в първоинстанционното производство нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 41, том III, рег. № 12870, дело № 492 от 2001г. се установява,
че на 24.07.2001г. „Мив Кънстракшън“ ООД е придобило правото на собственост върху
урегулиран поземлен имот – парцел I отреден за ОЖС, кв. 1016 с площ от 3095 кв.м. в гр.
София, район. „Красно село“. Прието е разрешение за строеж от 09.10.2008г., от което се
установява, че същото е издадено на ответника „Мив Кънстракшън“ ЕАД относно
топлозахранване и абонатна станция на сградата, намираща се в УПИ I – за ЖС в район
„Красно село“, ж.к. „Лагера“. От приетото удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж № 398 от 05.04.2012г. се установява, че е въведена в експлоатация жилищна сграда с
офиси и подземни гаражи, външно електрозахранване с кабели Н.Н-1kv, топлозахранване и
абонатна станция за жилищната сграда, находяща се в УПИ I за ЖС в кв. 59 /стар 1016/, м.
2
„Лагера“, район „Красно село“ с възложител „Мив Кънстракшън“ ЕАД. От приетото
удостоверение за административен адрес от 10.07.2012г., издадено от СО – район „Красно
село“ се установява, че административният адрес на така описаната сграда е ж.к.
„*********, с четири входа. От приетия нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижими имоти № 6, том I, рег. № 211, дело № 5 от 2016г. се установява, че на
18.01.2016г. ответното дружество „Мив Кънстракшън“ ЕАД е учредило договорна ипотека
върху процесния офис № 1, разположен в сградата с административен адрес гр. София, ж.к.
„*********, а от приетия списък на етажните собственици, гласували на проведеното на
проведеното на 03.05.2012г. общо събрание на етажните собственици в сградата в режим на
етажна собственост в гр. София, ж.к. „*********, вх. Г, е видно, че като собственик на
процесния офис № 1 се е подписал представителят на „Мив Кънстракшън“ ЕАД.
Гореизложената доказателствена съвкупност е напълно еднопосочна и от нея се
установява по категоричен начин, че собственик на процесния офис е ответното дружество.
Предвид липсата на твърдения и доказателства за извършени други разпоредителни сделки
преди началото на процесния период, се налага заключението, че ответникът е бил
собственик на имота и за посочения в исковата молба период от м.05.2020г. до м.04.2022г.
При това положение и при липса на ангажирани доказателства за противното следва и
изводът, че през процесния по делото период имотът е бил ползван именно от неговия
собственик. Това е така, защото при липса на доказателства за предоставяне на ползването
на трето лице по силата на правна сделка, то се упражнява от собственика, доколкото е
включено в притежаваните от него вещни права. С оглед на това оплакването на въззивника,
че от доказателствата по делото не се извеждало правото му на собственост както и
ползването на имота от негова страна през процесния период, са неоснователни.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
представените с исковата молба протокол от 03.05.2012г. за решенията на общото събрание
на етажната собственост във входа за избор на изпълнител на услугата дялово
разпределение, от представения договор за извършване на услугата, сключен с третото лице
– помагач „Бруната“ ООД /с актуално наименование „Далсия“ ООД/, от представените от
третото лице – помагач справки за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г.-
30.04.2021г. и 01.05.2021г. – 30.04.2022г., както и от експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза. От експертното заключение, което съдът кредитира по реда на чл.
202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния
период в имота не е имало отоплителни тела, като начислената топлинна енергия е
единствено за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация. Вещото лице е
установило, че за периода топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена
въз основа на реален отчет на водомера при осигурен достъп. Топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация е изчислена по реда на т.7.2 от Приложението към Наредба № Е-РД-
04-1, като топлинната енергия е разпределена между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите им по проект и е установено, че съобразно проектната
документация отопляемият обем на процесния имот е 84,94 куб.м. Вещото лице е посочило,
че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за
сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния
период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ и НТ. Експертът е
констатирал, че през процесния период общият топломер в абонатната станция е преминавал
периодични технически проверки и съответства на одобрения тип.
От гореизложеното се налага изводът, че за процесния по делото период от
м.05.2020г. до м.04.2022г. имотът и сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира, са били топлоснабдени, както и че стойността на доставената в имота топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация е 199,55 лева. Релевираното
от въззивника оплакване, че експертизата била изготвена единствено въз основа на
едностранно издадени от ищеца документи, е неоснователно. Видно от съдържанието на
заключението, същото се основава на представените от третото лице – помагач
индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице
изчисления по методиката, определена в Наредбата за топлоснабдяването. Ирелевантно за
основателността на исковата претенция е обстоятелството, че общият топломер в абонатната
станция на сградата е преминал периодична метрологична проверка след изтичане на
3
законоустановения двугодишен срок. Видно от експертното заключение, и двата топломера,
които са били монтирани в абонатната станция през процесния период, са преминали
периодична метрологична проверка на 07.04.2021г., респективно на 20.04.2021г. и е
установено, че съответстват на одобрения тип. При това положение и при липса на
доказателства за установяване на някаква повреда или отклонение от метрологичната им
годност, следва да се приеме, че същите представляват годен измерител на топлинната
енергия, доставяна в сградата. При наличие на измерена топлинна енергия чрез годен
измерител, пропускането на двугодишната кратност на периодичните проверки би могло да
доведе единствено до административнонаказателна отговорност за топлопреносното
предприятие, но не и до извод за неоснователност на предявения иск за заплащане
стойността на доставената и измерена енергия.
Следователно, противно на изложените във въззивната жалба оплаквания, от
събраната от първоинстанционния съд доказателствена съвкупност се установяват по
категоричен начин всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване.
В качеството си на собственик и ползвател на процесния имот, въззивникът се е обогатил
без основание със стойността на доставената в имота топлинна енергия през период от
м.05.2020г. до м.04.2022г., спестявайки разходите за нейното заплащане. Не може да бъде
уважено и оплакването на въззивника за неприложимост на института на неоснователното
обогатяване в процесния случай. Както беше изяснено по-горе, законът предвижда писмена
форма на договора за доставка на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди, а
страните не спорят, че такъв писмен договор не е сключен. С оглед на това и предвид
безспорно установените факти, че „Топлофикация София“ ЕАД е доставила топлинна
енергия в процесния имот, а въззивникът се е възползвал от тази доставка, то единственият
приложим институт за възстановяване на последиците от това имуществено разместване е
този на неоснователното обогатяване, уреден в чл. 59 ЗЗД.
Неоснователно е и оплакването на въззивника, че съдът бил приложил общите
условия на „Топлофикация София“ ЕАД, които били неприложими в хипотезата на
неоснователно обогатяване. Видно от мотивите на обжалваното решение,
първоинстанционният съд изобщо не е коментирал съдържанието на общите условия, нито
тяхното приложение. Вместо това съдът е приложил законовите и подзаконовите норми,
уреждащи доставката на топлинна енергия, нейното отчитане и разпределение, които, като
специална правна уредба, имат следва да намерят приложение в процесния случай.
Поддържаното във въззивната жалба възражение за изтекла погасителна давност
също е неоснователно. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, вземанията,
основани на различните състави на неоснователното обогатяване, се погасяват с изтичане на
общата петгодишна давност /т. 7 от ППВС № 1/28.05.1979г,/ Към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.02.2023г., петгодишната погасителна
давност не е изтекла по отношение на което и да било вземане за процесния период от
01.05.2020г. до 30.04.2022г.
Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод
за основателност на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и
е признал за установено, че въззивникът „Мив Кънстракшън“ АД дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД претендираната с исковата молба сума от 126,26 лева, представляваща
стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, вх. Г, офис 1, с която „Мив Кънстракшън“
АД се е обогатило без правно основание, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на вземането. Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в така посочената част.
Основателно е, обаче, оплакването на въззивника, че по делото не е доказано
обедняването на „Топлофикация София“ ЕАД с цената на услугата дялово разпределение.
По този въпрос първоинстанционният съд е посочил, че тази стойност не е оспорена от
ответника, както и че същата се дължи вследствие на възмездния характер на услугата,
уреден в договора между ищеца и третото лице – помагач. Възникването на вземане за тази
услуга, обаче, е оспорено от въззивника още с отговора на исковата молба, в който изрично е
посочено, че липсват доказателства „Топлофикация София“ ЕАД да е обедняла със
4
стойността на услугата чрез нейното заплащане на третото лице-помагач, и това оспорване е
основателно. Постигнатите уговорки между топлопреносното предприятие и фирмата за
дялово разпределение в договора по чл. 139, ал. 2 ЗЕ не рефлектират пряко в правната сфера
на въззивника. В хипотезата на съществуващо облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, задължението на потребителя да заплаща цената на тази
услуга на топлопреносното предприятие /а не на фирмата за дялово разпределение, която
реално я извършва/ произтича от чл. 36, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София“
ЕАД. При облигационни вземания с извъндоговорен източник, какъвто е неоснователното
обогатяване, общите условия на топлопреносното предприятие по договори за доставка на
топлинна енергия за стопански или битови нужди не намират приложение. В тази хипотеза
обедняването на топлопреносното предприятие със стойността на услугата би могло да
възникне само ако топлопреносното предприятие е платило на фирмата за дялово
разпределение установената в договора по чл. 139, ал. 2 ЗЕ цена на извършената в полза на
въззивника услуга. В конкретната хипотеза, въпреки представения по делото договор по чл.
139, ал. 2 ЗЕ между „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице-помагач, топлопреносното
предприятие не е представило доказателства да е платило на третото лице – помагач
претендираната стойност на услугата, или неговото имущество да е намаляло с тази
стойност по какъвто и да било друг начин.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск за сумата от 10,67 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 31.10.2020г.
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Поради несъвпадение в крайните
изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част. С
оглед отхвърления иск, решението следва да бъде отменено и в частта, с която „Мив
Кънстракшън“ АД е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски в
заповедното производство за разликата над 57,22 лева, както и разноски в исковото
производство за разликата над 362,42 лева. В частта, с която е уважен искът за главница за
стойност на топлинна енергия, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. В
частта, с която са отхвърлени исковете за мораторни лихви, първоинстанционното решение е
влязло в сила като необжалвано.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. На въззивника
следва да бъдат присъдени допълнително разноски в първоинстанционното производство
съобразно отхвърлената част в размер на 6,45 лева. Във въззивното производство
жалбоподателят е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева, претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25,
ал. 1 НЗПП, или общо 125 лева. С оглед частичната основателност на въззивната жалба,
следва да му бъдат присъдени разноски във въззивното производство в размер на 9,74 лева.
Въззиваемата страна не е сторила разноски, претендира юрисконсултско възнагаждение,
чийто размер съдът определи на 100 лева на същото основание. С оглед неоснователната
част от въззивната жалб, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски във
въззивното производство в размер на 92,21 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7869 от 29.04.2024г., постановено по гр.д. № 40899/2023г.
по описа на СРС, 51-ви състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че „Мив
Кънстракшън“ АД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 10,67 лева,
представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2023 г.
до окончателното плащане, както и В ЧАСТТА, с която „Мив Кънстракшън“ АД е осъден да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски в заповедното производство за разликата
над 57,22 лева, както и разноски в първоинстанционното производство за разликата над
362,42 лева, и вместо него постановява:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Мив Кънстракшън“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *********, дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 10,67 лева, представляваща цена за извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 09.02.2023 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7869 от 29.04.2024г., постановено по гр.д. №
40899/2023г. по описа на СРС, 51-ви състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на „Мив Кънстракшън“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 6,45 лева, представляваща допълнителни разноски в
първоинстанционното производство, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 9,74 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Мив Кънстракшън“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 92,21 лева, представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Далсия“ ООД
/с предишно наименование „Бруната“ ООД/ на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6