№ 14733
гр. София, 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110161250 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявен са следните искове от „*****************“ ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. ******************************, срещу И. О.
Я., ЕГН: **********, адрес: гр. *******************************, за установяване,
че ответникът не притежава вещно право на ползване върху 3/32 ид.ч. от урегулиран
поземлен имот с идентификатор 68134.703.1345 по КККР на гр. София, , одобрени със
Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение,
засягащо имота, от 15.12.2021 г., с адрес на поземления имот: гр.
*******************************, целият с площ от 870 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: незастроен
имот за жилищни нужди, с номер от предходен план: 405а, квартал 70а, парцел XIV,
при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатор 69134.703.1502,
68134.703.405, 68134.703.403 и 68134.703.1344, съгласно Скица на поземлен имот №
15-1082331-24.10.2024 г., издадена от СГКК - гр. София, а съгласно документ за
собственост, съставляващ урегулиран поземлен имот XIV-405a, квартал 70а по
регулационния план на местност „Гso Милев", гр. София, целият с площ от 900 кв.м.,
при граници: улица, УПИ I за общ. и жилищно строителство, УПИ Ш-403а, УПИ Ш-
405, учредено му по силата на Нотариален акт за учредяване на вещно право на
ползване от 17.09.2016 г., вписан в Служба по вписвания-гр. София с вх. №
57500/17.09.2016 г., акт 134, том 1, по чл. 124, ал. 1 ГПК вр.:
1. Чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД - поради изначална невъзможност на предмета на
сделката за учредяване на вещното право на ползване, обективирана в
Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване от 17.09.2016 г.,
вписан в Служба по вписвания-гр. София с вх. № 57500/17.09.2016 г., акт 134,
том 1, а при условията на евентуалност по
1
2. Чл. 59, ал. 3, предл. 2 ЗС – поради погасяване по давност на вещното право на
ползване при неупражняването му от ответника за периода от датата на неговото
учредяване с нотариален акт от 17.09.2016 г. до 18.09.2021 г.
Ищецът твърди, че придобил процесния имот въз основа на влязло в сила
Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.01.2024 г., след като имотът бил
изнесен на търг в изпълнение на Решение от 12.12.2020 г. по гр.д. № 49909/2018 г. на
СРС за допускане и извършване на делба на имота при съответни квоти за всеки от
съделителите. Преди да наченат съдебна делба през 2018 г. предходните съсобственици
на имота О. Я. и П. Я.а, притежаващи в режим на СИО общ дял от 36/384 ид.ч. от
имота, учредили в полза на сина си И. Я. вещно право на ползване върху същите
идеални части, посочени в Нотариален акт от 17.09.2016 г. като 3/32 ид.ч. от имота.
Сочи, че има правен интерес да предяви исковете, за да отстрани всички правни
пречки за пълноценно упражняване правото си на собственост върху придобития имот,
доколкото с акта на създаване на вещна тежест предходните съсобственици целели
същата да бъде противопоставена на потенциалния купувач при евентуално
ликвидиране на съсобствеността по реда на публичната продан. Относно главния иск
твърди, че договорът за учредяване на вещно право на ползване бил нищожен поради
невъзможен предмет, а именно ползване на необособени, мислими части от незастроен
поземлен имот в регулация, като не съществувала форма на фактическо или правно
ползване на такава идеална част от имота, а и нито преди, нито след учредяването на
процесното право съсобствениците не взели решение по чл. 32, ал. 2 ЗС, поради което
никога от спорния имот не е била обособяване реална част, съответна на обема на
притежавани от тях или от ответника съответни права върху имота. Дори и при
решение по чл. 32 ЗС реалната част за ответника би била около 80 кв. м от площта на
имота, която не отговаря на минималните изисквания на ЗУТ за обособяване на УПИ
за каквото и да е застрояване съгласно чл. 19 ЗУТ, имайки предвид статута на имота –
незастроен имот за жилищни нужди. Относно евентуалния иск твърди, че ответникът
не предприел нито един фактически или правен акт, с който да демонстрира
упражняване на правото си на ползване, признание за което е покана от ответника до
ищеца от 19.06.2024 г. да му бъде осигурена фактичесдка възможност да използва
идеалните си части от имота с осигуряване на достъп, което искане съдържало
невярното твърдение, че на ответника не бил предоставен достъп до имота, а нито
преди, нито след провеждането на публичната продан ответникът и неговите
праводатели не извлекли стопански ползи от притежаваните от тях идеални части от
имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по подробно изложени
съображения. Сочи, че липсва законова забрана за безвъзмездно учредяване на
процесното право върху идеални части от имот, както и че като титуляр на правото
може да го упражнява в неговите рамки, без да е необходимо да инициира застрояване,
2
след като процесното право е с предмет ползване, а не строеж. Дори и в имота да не е
построена сграда, това обстоятелство няма касателство относно фактическата
възможност на титуляря на процесното право да владее и ползва имота в рамките на
правото. Поддържа, че липсата на решение по чл. 32 ЗС също не е пречка за
упражняване на правото при липса на законово изискване в тази насока.
Неоснователно ищецът твърдял, че след като ответникът реално могъл да разполага с
около 80 кв. м, не могъл да обособи УПИ при липса на законово изискване реално
обособената част да бъде самостоятелна вещ. Заявява, че упражнявал правото си
лично и чрез трети лица необезпокоявано и съобразно нуждите си без претенции от
съсобствениците за начина и обема на упражняване на правото от ответника. Макар и
да упражнявал фактическа власт върху реални части от имота в обем, по-голям от
учредените ум 3/32 ид.ч., никой съсобственик не претендирал обезщетение. За разлика
от неговите праводатели, които не оспорили правото му, ищецът го сторил, поради
което ответникът отправил по реда на чл. 32 ЗС нотариална покана от 19.06.2024г.
относно възможността да ползва имота съобразно правото си или ищецъ да му заплати
обезщетение за лишаване от правото да си служи лично с вещта, а поканата не
представлява извънсъдебно признание в смисъла, вложен от ищеца. Фактическата
власт върху имота никога не била отнемана от ответника, а това било достатъчно за
упражняване на процесното право, за да се счита, че спрямо него не тече погасителна
давност, без да е необходимо да извлича конкретни ползи от имота. Сочи, че редовно
наглеждал имота, не допускал неговото завладяване или незаконосъобразно ползване
от трети лица, плащал дължимите местни данъци и такси, използвал имота според
собствените си нужди в отделни случаи, без да демонстрира намерение да изостави
имота или да не го ползва. Праводателите на ответника многократно в периода 2016-
2024 г. признавали изрично и неформално, че ответникът е пълноправен ползвател, с
което на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД евентуално течаща погасителна давност е била
прекъсвана регулярно.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Относно допустимостта на предявените искове
Учредяването на вещно право върху чужда вещ може да доведе до загуба на
толкова съществени части от съдържанието на собствеността, че самата тя да
заприлича на ограничено право. В степента, в която титулярът на обременяващото
право разполага с възможности спрямо имота, в същата степен собственикът губи
своите възможности спрямо него. Тъй като ограниченото вещно право на ползване
позволява да се използва чужда вещ (имот) и да се получават добиви собственикът ще
бъде лишен от възможност да предприема посочените действия докато това право
обременява правото му на собственост. Ако учреди върху имота си ограничено право
на ползване, собственикът е лишен от всякаква възможност да го ползва - в тези
случаи собствеността е гола и собственикът й може да извършва всички
3
разпоредителни действия, включително и да прехвърля владението на трети лица с
изключение на правото на ползване. Установеното в този случай ограничение се
основава върху правото на собственост и пряко рефлектира върху неговото
съдържание. Извън правото на собственост то е невъзможно, тъй като ще отпадне
правната основа на неговото съществуване - за това се казва, че има вещен характер и
тежи върху самото право (представлява вещна тежест), а не върху личността на
собственика. Освен това ограничението е толкова трайно и засяга собствеността така
ограничено, че може да се противопостави на всеки следващ неин приобретател.
Външно тази противопоставимост изглежда сякаш имота бива следван от
ограничението. При учредяване право на ползване върху определен имот собственикът
се лишава от възможността да си служи непосредствено с него, тъй като
упражняването на правото на ползване от страна на неговия носител би било
невъзможно ако продължи ползването на собственика. Това състояние на колизия
между правото на собственост и ограниченото вещно право на ползване е обусловено
от обстоятелството, че в качеството им на субективни вещни права те имат еднакъв
предмет. Собственикът няма право да ползва имота в засегнатите от ограниченото
направления нито пък е в състояние да изключи въздействието на ползвателя върху
имота и за него възниква задължение да бездейства по отношение на чуждото
притезателно право (Решение № 56 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4851/2013 г., I г.
о.).
В тази връзка е постановено окончателно Решение № 985 от 29.04.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 7358/2021 г. по сходен спор, по който също е било оспорено правото
на ползване, макар и учредено след образуването на изпълнителното производство с
цел изнасяне имота на публична продан, в което решение предявените искове са
приети за допустими.
В исковата молба правният интерес за предявяване на исковете е обоснован с
оглед отстраняване всички правни пречки за пълноценно упражняване правото на
собственост на ищеца върху придобития имот, доколкото с акта на създаване на вещна
тежест предходните съсобственици целели същата да бъде противопоставена на
потенциалния купувач при евентуално ликвидиране на съсобствеността по реда на
публичната продан. Поради това е несъмнено съществуващ правният интерес на ищеца
да предяви исковете, за да упражнява пълноценно правото си на собственост върху
процесния имот.
За основателността на исковете ищецът следва да докаже правен интерес, както
и че е придобил процесния имот въз основа на съответно влязло в сила възлагателно
постановление, а ответникът – че към същия момент му е било учредено вещно право
на ползване върху 3/32 ид.ч. от имота със съответен нотариален акт, като:
по главния иск – ищецът следва да докаже и изначална невъзможност на
4
предмета на безвъзмездния договор за учредяване на вещното право на ползване,
а ответникът - да обори твърдения порок;
по евентуалния иск - ищецът следва да докаже и изтичане на петгодишния
давностен срок по чл.59, ал. 3 от ЗС и бездействие от страна на ответника в
продължение на срока да упражнява правата си, включени в състава на
ограниченото вещно право относно процесните идеални части, а ответникът - че
е упражнявал учреденото му вещно право на ползване без прекъсване през
процесния петгодишен период.
Приложените към исковата молба доказателства следва да бъдат приети като
относими към предмета на спора.
Искането на страните за разпит на свидетели за установяване на съответно
посочени обстоятелства, необходими за изясняване на спора, е основателно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ОСЗ на 11.06.2025 г. от 10,30 ч, за когато да се призоват страните с
връчване на препис от настоящия акт, а ищецът – и с препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО между страните следното:
ищецът придобил процесния имот въз основа на влязло в сила на 23.02.2024 г.
Постановление за възлагане на недвижим имот от 24.01.2024 г., след като имотът
бил изнесен на търг в изпълнение на Решение от 12.12.2020 г. по гр.д. №
49909/2018 г. на СРС за допускане и извършване на делба на имота при
съответни квоти за всеки от съделителите;
предходните съсобственици на имота О. Я. и П. Я.а, притежаващи в режим на
СИО общ дял от 36/384 ид.ч. от имота, учредили в полза на сина си И. Я. вещно
право на ползване върху същите идеални части, посочени в Нотариален акт от
17.09.2016 г. като 3/32 ид.ч. от имота.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за заплащането на дължимите
от него местни данъци и такси във връзка с процесното право на ползване.
ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при режим на довеждане за установяване
на обстоятелствата по исковата молба.
ДОПУСКА двама свидетели на ответника при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата по отговора на исковата молба.
Неявяването на свидетелите в първото съдебно заседание без доказани
уважителни причини влече тяхното заличаване, както и по прецена налагане на глоба
5
на страна за неоснователно отлагане на делото.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6