Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 01.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2296 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Производството
е образувано по жалба на М.Д.Б. ***, която не е съгласна с Наказателно
постановление № 18-1275-000355 от 01.02.2018 г. на Началник Сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, с което за нарушения
на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП и на основание
чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, са й наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200,00
лева за първото нарушение и „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец за второто нарушение. В жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, издадено в нарушение на
административнонаказателните правила и в противоречие с действителната
фактическа обстановка. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез пълномощника адв. С.Л. от
ВТАК, поддържа жалбата с посочените в нея подробни доводи за незаконосъобразност
и неправилност на издаденото наказателно постановление. Административнонаказващият орган - редовно призована
страна, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.01.2018 г. на жалбоподателя М.Д.Б. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 45, бл. № 980041, за това, че на 03.12.2017 г.,
около 20,58 часа, в гр. Велико Търново, северен паркинг на МОЛ Велико Търново,
ул. "Оборище" № 18, като водач на собствения си лек автомобил ***”,
рег. №****, при извършване на маневра за завиване надясно блъска антипаркинг
устройство, с което реализира ПТП с материални щети, след което без да окаже
съдействие за установяване на вредите и да уведоми съответната служба за
контрол на МВР напуска мястото на произшествието - административни нарушения по чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП.
Процесният АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя на 09.01.2018 г., с вписано
възражение: „Слязох от автомобила, при което видимо не установих, че на антипаркинг
устройството има нанесена щета”.
Позовавайки се
на констатациите в посочения АУАН, на 01.02.2018 г. срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 18-1275-000355
от 01.02.2018 г. на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР –
Велико Търново, с което за нарушения на чл.
25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, са й наложени административни наказания "Глоба" в
размер на 200,00 лева за първото нарушение и „Глоба” в размер на 50 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за второто нарушение. В
НП е вписано, че АУАН е съставен въз основа на справка, рег. №
1739р-25878/18.12.2017 г. относно извършена проверка по преписка
№ 173900-17179/11.12.2017 г. на РУ – Велико Търново.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 16.11.2018 г. и е обжалвано от Б. в същия ден
- 16.11.2018 г.
Съгласно приложената по делото Заповед № 8121з - 952/20.07.2017 г. на
министъра на МВР, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
По делото са разпитани в качеството на свидетели Г.М., Ю.Н. и Г.И. –
актосъставител, съответно свидетели по акта, както и ******– приятелка на
жалбоподателката, присъствала на инцидента, дадени са обяснения и от М.Б..
Представени и приети като доказателства по делото са и Протокол за ПТП № 1599667
от 09.01.2018 г., както и преписка № 173900-17179/11.12.2017 г. на РУ –
Велико Търново.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Настоящият съдебен състав констатира допуснато
съществено нарушение на процедурата по издаване на АУАН и НП, свързано с
несъответствие между описаното първо деяние в АУАН и НП и дадената за него
правна квалификация. В съдържанието на АУАН деянието, описано: „при извършване на маневра за завиване надясно блъска антипаркинг
устройство, с което реализира ПТП с материални щети” е отнесено
като нарушаващо разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а в НП повторените описани в АУАН фактически
обстоятелства по нарушението, са квалифицирани като нарушение по чл. 25, ал. 1
от ЗДвП, съгласно, която разпоредба „Водач на ППС, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.” Така, в издаденото
наказателно постановление, при същите факти и обстоятелства, е налице ново
обвинение, различно от повдигнатото такова в АУАН. Подобно поведение на
административнонаказващия орган нарушава правото на защита на дееца, т. к. е
извън правният механизъм за корекция на АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. Недопустимо е по този ред да се
отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение и посочената
като нарушена правна норма, като за пръв път в НП се дава нова, различна от
акта правна квалификация /в случая и неправилна/. С допуснатото нарушение се е
достигнало до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се
в невъзможността за него да разбере естеството на вмененото му нарушение, коя
конкретна разпоредба е нарушил, за което е и бил санкциониран, да прецени срещу
какво нарушение да се защитава и да организира защитата си в пълен обем. Във
всички случаи нарушаването на правото на защита представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и води до порочност на издаденото НП, а
оттам е и основание за неговата отмяна, без да е необходимо разглеждането на
спора по същество.
Относно административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"в" от ЗДвП: Административнонаказващият орган твърди, че
жалбоподателят е допуснал ПТП с материални щети, но без да са посочени в АУАН,
респективно и в НП какви са материалните щети, по автомобила, по кои части или
по антипаркинг устройството. По този начин наказаното лице не може да се защити
адекватно и в пълна степен, а и съдът също не може да провери волята на
наказващия орган за съответствието ѝ с обективната истина и закона. В
наказателното постановление липсва пълно описание на твърдяното нарушение и
посочване на всички обстоятелства около него, така както повелява разпоредбата
на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН. На следващо място, съгласно посочената норма ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В конкретния
случай по делото няма никакви данни да е имало разногласия, евентуално, между представляващия
собственика на антипаркинг устройството и жалбоподателката. В случай, че действително е имало спорни моменти около процесния инцидент
/действително повредено антипаркинг устройство, въпреки че и жалбоподателката и
присъстваща тогава свидетелка ******сочат, че са слезли от автомобила и не са
установили то да е увредено, повредено/ наказващият орган е бил длъжен на основание
чл. 52, ал. 4
от ЗАНН да изследва събраните доказателства, да извърши собствено
разследване на спорните обстоятелства и едва тогава да се произнесе с
наказателното постановление, което не е сторено. Ето
защо, по отношение и на второто нарушение неправилно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя, поради което и в тази част наказателното постановление следва
да се отмени.
С оглед изложените
съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е основателна, а процесното
наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1275-000355 от 01.02.2018 г., издадено от Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР
– Велико Търново, с което на М.Д.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, за нарушения на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в” от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП
и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са й наложени административни наказания "Глоба"
в размер на 200,00 лева за първото нарушение и „Глоба” в размер на 50,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за второто нарушение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: