№ 92
гр. Пазарджик, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500712 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №1105/14.10.2022г., постановено по гр.д.№1386/2022г. по
описа на РС- Пазарджик, по иска на А. А. Ч., с ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр.П., район „Ю.“, ул.“Д.Х.“ №13, чрез адв.С. Д., вписан в АК-П.,
съдебен адрес: гр.А., пл.“Акад. Н.Х.“ №3, ет.1- адв.С. Д. против Окръжен съд-
П., с адрес: гр.П., бул.“6-ти септември“ №167, представляван от
Административния ръководител- Председателя Р.Ш., с правно основание
чл.439, ал.1 от ГПК е прието за установено в отношенията между А. А. Ч., с
ЕГН ********** и Окръжен съд- П., че ищецът А. А. Ч., с ЕГН ********** не
дължи на ВСС, чрез Окръжен съд- П., заплащане на следните суми, а именно:
сумата от 4000лв., представляваща глоба, присъдена по НОХД №1050/2009г.
по описа на Окръжен съд- П., наказателно отделение, въз основа на влязла в
сила Присъда №108/15.07.2009г. на 31.07.2009г.; сумата от 240лв.,
представляваща разноски, направени по НОХД №1050/2009г. по описа на
Окръжен съд- П., наказателно отделение, както и сумата от 5лв.,
представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист по НОХД
№1050/2009г. по описа на Окръжен съд- П., наказателно отделение, за
1
събиране, на които суми е издаден изпълнителен лист от 03.08.2009г., издаден
по НОХД №1050/2009г. по описа на Окръжен съд- П., наказателно отделение,
въз основа на влязла в сила Присъда №108/15.07.2009г. на 31.07.2009г., въз
основа на който изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело
№20199110400196 по описа на ЧСИ П.С.Н., понастоящем прекратено, поради
погасяването на вземанията по давност.
Осъден е Окръжен съд- П., с адрес: гр.П., бул.“6-ти септември“ №167,
представляван от Административния ръководител- Председателя Р.Ш., да
заплати на А. А. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.П., район „Ю.“,
ул.“Д.Х.“ №13, с пълномощник адв.С. Д., вписан в АК-П., съдебен адрес:
гр.А., пл.“Акад. Н.Х.“ №3, ет.1- адв.С. Д. разноски по делото в общ размер на
760лв., от които заплатена държавна такса в размер на 260лв. и заплатен
адвокатски хонорар в размер на 500лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ОС- П.,
представлявано от Председателя Р.Ш..
Твърди се в същата, че същото е недопустимо и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В
този аспект се визира, че неправилно съдът е приел, че искът се явява
процесуално допустим, предвид позоваването на ищеца на настъпила
погасителна давност, както и че прекратяването на изпълнителното дело за
вземането е ирелевантно за разглеждане на иска по чл.439 от ГПК.
Визира се, че процесуално легитимира да предяви иск по чл.439 от ГПК
е длъжникът, като задължителна предпоставка за допустимостта на този иск е
да им налично висящо изпълнително производство.
Приема се, че в настоящия случай, към момента на завеждане на
исковата претенция, ищецът няма качеството на длъжник по изпълнението,
поради липсата на висящо изпълнително производство, вследствие на
прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Твърди се, че предвид признаването, че вземанията обективирани в
изпълнителния лист от 03.08.2009г. по НОХД №1050/2009г. са погасени по
давност, липсва и правен интерес за ищеца от предявяване на установителен
иск.
Визира се, че съдът е приел, че предвид позоваването на погасителна
давност от страна на ищеца, същия има правен интерес от предявяването му и
2
искът е допустим, но погрешно е отчел признаването на изтекла давност от
ответника, направено с отговора на исковата молба. Съдът е взел предвид
това обстоятелство, като безспорно по съществото на спора, но самото
признаване на този факт с първото процесуално действие от ответната страна
води до липса на спор досежно предмета на делото, а именно относно
дължимостта на погасено по давност вземане, както и липса на правен интерес
от търсена защита.
Твърди се, че следва да се има предвид, че с извънсъдебното си
поведение, ответникът не е дал повод за завеждане на иска. В този смисъл се
сочи, че съдът хипотетично е приел, че в случай, че при наличие на погасено
по давност вземане, което не е съдебно установено, би могло да се стигне до
недобросъвестни процесуални действия от страна взискателя, който би могъл
да образува и води срещу даден длъжник редица изпълнителни дела и да иска
прекратяване на същите с цел да препятства правния му интерес и да
провежда исково производство по чл.439 от ГПК.
Твърди се, че евентуална хипотетична възможност за бъдещо събиране
на вземанията чрез принудително изпълнение е единствено в сферата на
възможността което не обуславя наличие на правен интерес, който трябва да е
конкретен и като положителна процесуална предпоставка следва да бъде
доказан от ищеца и да е налице при всяко положение на делото.
Визира се, че поведението на взискателят след прекратяване на делото,
непредприемането на ново принудително изпълнение, както и признаването
на изтеклата давност, още с първото процесуално действие, също не обуславя
извод за недобросъвестни процесуални действия от негова страна, които да
обосновават правния интерес на ищеца.
Сочи се, че ОС- П. е отписал от регистрите си вземането, като
несъбираемо в резултат на настъпила промяна и след 20.02.2021г.-
прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. перемпция по
силата на закона, не е искал предприемане на повече изпълнителни действия.
Визира се, че случаите на прекратяване на производството, законът
възлага отговорността за разноските върху ищеца- чл.78, ал.4 от ГПК. В тази
връзка се приема, че неправилно съдът, като е разгледал един недопустим иск
е осъдил ответника на разноски, които се счита, че следва да останат в тежест
на ищеца, както за първоинстанционното, така и за настоящото производство.
3
Искането е да се обезсили съдебното решение на първоинстанционния
съд и се прекрати производството по делото, поради недопустимост на
предявения иск.
В случай, че се счете, че искът е допустим, то се моли, да бъде
съобразена разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и да се възложат разноските
върху ищеца.
Към въззивната жалба е приложен Препис от разпореждане от
18.07.2022г. за отписване на вземането, като няма конкретно искане за
приемане на същото като доказателство.
В срок е постъпил писмен отговор от А. А. Ч., чрез пълномощник му
адв.С. Д..
Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна,
респективно, решението е правилно и законосъобразно и не страда от никакви
пороци.
Сочи се, че твърденията изложени в жалбата не са нови, като те са
поддържани и пред РС- Пазарджик, като последния е направил задълбочен
анализ на фактическата и правната обстановка по казуса.
Твърди се, че напълно неоснователни са изложените във въззивната
жалба доводи за това, че към момента на завеждане на исковата претенция,
ищецът е нямал качеството на длъжник по образуваното от ответника
изпълнително производство, тъй като изпълнителното производство е
прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Визира се, че жалбоподателят навежда твърдения, че с поведението си
не е дал повод за завеждане на иска и с оглед на това, че признава изтичането
на погасителна давност в полза на ищеца, то той не следва да заплаща
разноски по делото. В тази насока се приема, че в обжалваното решение са
изложени подробни мотиви, които са правилни и законосъобразни и напълно
се споделят.
Приема се, че с поведението си, ответникът е дал повод на ищеца за
подаване на настоящата искова молба.
Искането е да се постанови решение, с което да се потвърди
обжалваното решение.
Счита се, че приложения към жалбата препис от разпореждане от
4
18.08.2022г. за отписване на процесното вземане от жалбоподателя не следва
да се приема, като доказателство по делото.
В съдебно заседание, жалбоподателят ОС- П., редовно призован,
представител не се явява. От страна на последния е постъпило становище в
което се моли да бъде уважена подадената въззивна жалба по изложените в
нея съображения.
Моли се да се обезсили решението на първата инстанция и се прекрати
производството. Моли се за присъждане на разноски. Направено е и искане за
възстановяване на ДТ за обжалване в размер на 25лв.
За ответникът по жалбата- А.а А. Ч., редовно призован, не се явява. Не
се явява и процесуалния му представител адв.Д.. От страна на последни е
постъпило писмено становище в която са изложени съображения в насока, че
подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение. Искането е
за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд. Претендират се
разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод
на подадена искова молба от А. А. Ч., с ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр.П., район „Ю.“, ул.“Д.Х.“ №13, чрез адв.С. Д., вписан в АК- П., съдебен
адрес: гр.А., пл.“Акад. Н.Х.“ №3, ет.1- адв.С. Д. против Окръжен съд- П., с
адрес: гр.П., бул.“6-ти септември“ №167, представляван от
Административния ръководител- Председател Р.Ш. с която е предявен е иск,
с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Твърди се в същата, че след справка при публичен изпълнител е
установил, че против него има образувано изпълнително дело при ЧСИ
П.С.Н.. След посещение при частния изпълнител е уведомен, че против него е
образувано изпълнително дело с номер 20199110400196 по описа на ЧСИ
П.С.Н., с взискател ОС- П..
Твърди се, че изпълнителното дело с образувано въз основа на
изпълнителен лист от 03.08.2009г., издаден по НОХД с номер 1050/2009г. по
описа на ОС- П., наказателно отделение, въз основа на влязла в сила присъда
№108/15.07.2009г. на 31.07.2009г., с който изпълнителен лист А. А. Ч. е
осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ВСС, глоба в размер на
4000лв., направени по делото разноски в размер на 240лв., както и 5лв.
5
държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Визира се, че от кантората на ЧСИ П.С.Н., ищецът се сдобил с копие от
изпълнителния лист и възлагателно писмо по силата, на което е образувано
изпълнителното дело.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК, „длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението”, като възраженията му могат да се
основават само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Посочва се, че в настоящия случай ищецът има правно основание да
твърди, като с настоящата искова молба прави и изрично възражение, че
сумите, описани в изпълнителен лист от 03.08.2009г., издаден по НОХД с
№1050/2009г. по описа на ОС- П., наказателно отделение, въз основа на
влязла в сила присъда №108/15.07.2009г. на 31.07.2009г., са погасени по
давност.
Сочи се, че вземането по изпълнителния лист е публично в частта
касателно глобата и държавната такса за издаване на изпълнителния лист и
частно- в частта по отношение вземането за разноски по делото.
Твърди се, че с TP №3 от 2014г. на ВАС, съдът прави разграничение
между глобата и останалите публични вземания, уредени в чл.162 ДОПК.
ВАС приема, че след прекъсване на давността в хипотезата на чл.82, ал.2 от
ЗАНН, при изпълнение на административното наказание „глоба“, се прилага
давностният срок по чл.82, ал.1, б.„а“ ЗАНН- двегодишен давностен срок.
Дори и да се приеме, че това становище не е вярно, то съгласно текста на
чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен
ако в закон е предвиден по- кратък срок. В случая петгодишният срок е
започнал да тече на 01.01.2010г. и е изтекъл съответно на 31.12.2014г., освен
ако същият не е спиран или прекъсван.
Дори и срокът да е спиран или прекъсван, то ищецът се позовава на
разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, съгласно която с изтичането на 10-
годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
6
давността.
Твърди се, че десетгодишният давностен срок е започнал да тече от
01.01.2010г. и е изтекъл на 31.12.2019г. Поради това е ирелевантно дали
давността е спирана или прекъсвана и евентуални възражения за извършени
действия от публичен или частен съдебен изпълнител, предприети за
събиране на вземането ще са неотносими към настоящия случай.
Визира се, че по отношение вземането за разноски, присъдени с
издадения изпълнителен лист, то в тази част е приложима разпоредбата на
чл.110 от ЗЗД, която също предвижда 5- годишна давност за погасяване на
вземането.
Твърди се, че от изложеното по- горе безспорно се установява, че
сумите, описани в изпълнителен лист от 03.08.2009г., издаден по НОХД
№1050/2009г. по описа на ОС- П., наказателно отделение, въз основа на
влязла в сила присъда №108/15.07.2009г.- на 31.07.2009г. са погасени по
давност и ищецът се позовава и прави изрично възражение в тази насока.
Твърди се от страна на ищецът, че предвид гореизложеното за него се
поражда правен интерес да потърси защита на правата си, като предяви
настоящия отрицателен установителен иск, с който със сила на присъдено
нещо да бъде установено в отношенията между него и ОС- П., че ищецът не
дължи сумата от 4000лв., представляваща глоба, присъдена по НОХД
№1050/2009г. по описа на ОС- П., наказателно отделение, въз основа на
влязла в сила присъда №108/15.07.2009г. на 31.07.2009г., сумата от 240лв.,
представляваща направени по това дело разноски, както и сумата от 5лв.,
представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист, за
събиране на които суми е издаден изпълнителен лист от 03.08.2009г., въз
основа на който е образувано изпълнително дело с номер 20199110400196 по
описа на ЧСИ П.С.Н..
Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено
в отношенията между А. А. Ч. и Окръжен съд- П., представляван от
Административния ръководител- Председател Р.Ш., че ищецът А. А. Ч. не
дължи на ВСС, чрез ОС- П. заплащане на следните суми, а именно: сумата от
4000лв., представляваща глоба, присъдена по НОХД №1050/2009г. по описа
на ОС- П., наказателно отделение, въз основа на влязла в сила присъда
№108/15.07.2009г. на 31.07.2009г.; сумата от 240лв., представляваща
7
разноски, направени по НОХД №1050/2009г. по описа на ОС- П., наказателно
отделение, както и сумата от 5лв., представляващи държавна такса за
издаване на изпълнителен лист, по НОХД №1050/2009г. по описа на ОС- П.,
наказателно отделение, за събиране, на които суми е издаден изпълнителен
лист от 03.08.2009г., издаден по НОХД №1050/2009г. по описа на ОС- П.,
наказателно отделение, въз основа на влязла в сила Присъда
№108/15.07.2009г. на 31.07.2009г., въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело с номер 20199110400196 по описа на ЧСИ
П.С.Н..
Претендира се направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез законния му представител, с който не
оспорва обстоятелството, че вземанията, за които е издаден процесният
изпълнителния лист от 03.08.2009г. по НОХД №1050/2009г. са погасени по
давност, като, обаче, счита исковата претенция за недопустима, поради липса
на положителни процесуални предпоставки от вида на абсолютните, за чието
наличие съдът следи служебно.
Твърди се, че предвид обстоятелството, че изпълнителното дело е
прекратено с постановление на ЧСИ, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК-
поради неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя в
продължение на две години следва да се приеме, че към настоящия момент
няма висящо изпълнително производство, обуславящо правото на иск по
чл.439 от ГПК- т.е. няма длъжник по изпълнението, който да има правен
интерес от предявяването на отрицателния установителен иск по чл.439 от
ГПК.
Отделно от гореизложеното се визира, че предвид признаването, че
вземанията, обективирани в изпълнителния лист от 03.08.2009г. по НОХД
№1050/2009г. са погасени по давност, съгласно поС.ната практика на ВКС,
обективирана в Решение №83/23.05.2018г. по гр.дело №3448/2017 на ВКС,
ГК, III г.о., Решение №356/19.06.2014г. по ч.гр.дело №1587/2014г. на ВКС,
ГК, Iг.о. липсва правен интерес от предявяването на установителен иск.
Доколкото правният интерес е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата
по делото, то същият трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна
процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото.
8
Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане, поради
изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните
обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо
принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно
оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба
също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск.
Когато ответникът е извънсъдебното си поведение не е дал повод за
завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е
изтекла, какъвто е настоящият случай- липсва правен интерес като
положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.
Искането е да се прекрати производството по делото, поради
недопустимост на предявените искове.
Относно възлагането на разноските се визира, че ОС- П. с
процесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на настоящото дело
и с оглед нормата на чл.78 ал.2 от ГПК са налице предпоставките сторените в
настоящото производство разноски да се възложат върху ищеца А. А. Ч..
Във връзка с направеното от ответника в писмения отговор на исковата
молба възражение за недопустимост на предявения иск, чието правно
основание е разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, с протоколно определение
от 20.09.2022г., постановено в производството по делото, съдът е приел
същото за неоснователно, а предявеният иск- за процесуално допустим.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, като не е и спорно между страните, че на 25.01.2019г. ответникът-
ОС- П. е завел с възлагателно писмо с вх.№1228/25.01.2019г. против ищеца А.
А. Ч. изпълнително дело №20199110400196 по описа ни ЧСИ П.С.Н., рег.
№911, с район на действие ОС-П.. Изпълнителното дело е образувано, въз
основа на изпълнителен лист от 03.08.2009г., издаден по НОХД №1050/2009г.
на ОС- П., наказателно отделение, съгласно Присъда №108/15.07.2009г.,
влязла в сила на 31.07.2009г., с която ищецът А. А. Ч. е осъден да заплати
глоба в размер на 4000лв., сумата от 240лв., представляващи направените по
делото разноски, както и 5лв. за издаването на изпълнителния лист, в полза на
9
държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на Висшия
съдебен съвет.
С възлагателното писмо ответникът- взискател е възложил на ЧСИ
всички правомощия по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ.
Видно от Постановление от 27.06.2022г. на ЧСИ П.Н. е прекратено
изпълнителното производство по изпълнително дело №20199110400196 на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК- поради това, че взискателят по
изпълнителното дело- ОС- П. не е искал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години.
Прекратяването на изпълнителното производство е станало след
подаването на исковата молба от ищеца на 26.02.2021г. и образуването на
производството по настоящето дело и след като ответникът е получил препис
от исковата молба и приложенията към нея- на 07.06.2022г., и в срока за
отговор по чл.131 от ГПК. Нещо повече, в конкретния случай ответникът е
узнал за подадената от ищеца против него искова молба в един по- ранен
момент- още на 29.04.2021г., на която дата е образувано гр. дело
№1170/2021г. по описа на ОС- П. по чл.23 ал.3 от ГПК.
В настоящия казус не е спорно между страните, че вземанията по
процесния изпълнителен лист са погасени по давност. С писмения отговор на
исковата молба, ответникът изрично е заявил, че не оспорва обстоятелството,
че вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист от
03.08.2009г. по НОХД №1050/2009г. са погасени по давност.
Не е спорно и това, че вземането по процесния изпълнителен лист е
публично в частта относно глобата и държавната такса за издаването му и
частно- в частта относно вземането за разноски по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт, като по съществото си е основателна.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че обжалваното решение е недопустимо. В този аспект,
10
настоящата инстанция приема, че предявения иск по чл.439 от ГПК се явява
допустим от гледна точка на позоваването на ищеца относно настъпилата
погасителна давност, както и че прекратяването на изпълнителното дело за
вземането е ирелевантно за разглеждането на иска по чл.439 от ГПК.
Основанието за този си извод, съдът извежда от съдебната практика
визираща, че прекратяването на конкретното изпълнително дело е без правно
значение за допустимостта на иска по чл.439, ал.1 от ГПК. Именно чрез иска
по чл.439, ал.1 от ГПК, длъжникът може да защити своите права. Неговата
правна сфера е накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което ищецът има интерес да установи. В този смисъл е цитираното и от
първата инстанция Определение №513/24.11.2016г. по дело №1660/2016г. на
ВКС, Iт.о.
Няма основание в този връзка да се приеме и възражението, че ищецът
не е имал качеството на длъжник.
Същественият момент в настоящият казус се явява, че се установява от
процесуалното поведение на ответника, че ищецът няма правен интерес да
предяви иска, с правно основание по чл.439, ал.1 от ГПК. В тази насока се
явяват основателни възраженията изложени във въззивната жалба, развивани
и пред първоинстанционния съд от страна на ответника.
Няма основание да не се приемат доводите в насока, че доколкото
правният интерес е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото,
то същият следва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретни обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива
обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение,
покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е
изтекла. Оспорването в исковата молба, също би обусловило правния интерес
от предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си
поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба
е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес, като положителна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.
11
В този смисъл са и Решение №83/23.05.2018г. по гр.д.№3448/2017г., на
ВКС, ІІІг.о. и Решение №356/19.06.2014г. по ч.гр.д.№1587/2014г., на ВКС,
Іг.о.
Следва да се посочи, че в отговора на исковата молба ответника
изрично е заявил, че вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от
03.08.2009г. по НОХД №1050/2009г. са погасени по давност изтеклата
давност.
Отделно от това, не се установява по делото, въз основа на твърденията
в исковата молба и поведението на ответника, респективно взискател по
изпълнителното дело, че е предприемал такива действия които да обосноват
наличие на правен интерес от предявяване на иска. Не са налице данни, че
след прекратяване на изпълнителното производство, ответникът- взискател е
обжалвал постановлението за прекратяване. Съответно не се установява, че са
предприети действия по ново принудително изпълнение. Нещо повече налице
са данни за изтекла 10- годишна давност, преклудираща възможност за
принудително събиране на вземането.
Евентуална хипотетична възможност за бъдещо събиране на вземанията
чрез принудително изпълнение е единствено в сферата на възможността,
което не обуславя наличие на правен интерес, който трябва да е конкретен и
като положителна процесуална предпоставка следва да е доказан от ищеца
при всяко положение по делото. Такива доказателства на практика по делото
не са налице.
С оглед на гореизложеното, поради липса на положителна процесуална
предпоставка за съществуване правото на иск, първоинстанционното решение
следва да бъде обезсилено, а производството по така предявения иск от
страна на А. А. Ч. срещу Окръжен съд- П. по чл.439 от ГПК, бъде прекратено.
При този изход на спора, разноските направени от страна на ищецът
следва да останат за негова сметка.
Мотивиран от изложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №1105/14.10.2022г., постановено по гр.д.
№11386/2022г. по описа на РС- Пазарджик.
12
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск от страна на А. А. Ч.
срещу Окръжен съд- П..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13