№ 196
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110210917 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба на Г. Д. М. срещу Електронен фиш серия К № *** издадено от
СДВР, с който на жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер
на 100.00 лв., за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, като незаконосъобразен. Моли за
присъждане на направени разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Моли да се отмени
обжалвания електронен фиш по съображения изложени в становище на процесуален
представител.
Депозирано е становище от адв.Димитър М., /с приложено пълномощно/, в което се сочи, че
АНО неправилно е приел, че нарушението е извършено в условията на повторност, тъй като
ЕФ сер.К, № *** към момента на извършване на нарушение от дата 30.12.2022г. не е бил
влязъл в сила. Моли да се присъди и възнаграждение по безплатната правна помощ.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище по жалбата в писмени
бележки. Моли да се потвърди обжалвания електронен фиш, като правилен и
законосъобразен. Сочи се, че ЕФ № ***/20.04.22г. е бил връчен на жалбоподател на дата
14.11.22г.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 30.12.2022г., моторно превозно средство "БМВ“, с рег.№ СВ *** НМ, около 12:49 ч. се
движело в гр. София, по ОП до ТЕЦ Люлин, с посока на движение от бул.*** към бул.
Ломско шосе. Автомобилът преминал при ограничение от 90 км/ч за извън населено място
1
със скорост от 107 км. /ч., след приспаднат толеранс от 3% /, като е превишил разрешената
скорост с 17км. /ч. Нарушението е констатирано с разпечатка от техническо средство, в
която е отразен регистрационния номер на лекия автомобил, дата и час на измерването,
мястото и скоростта. По делото е приложен и снимков материал относно посоченото
нарушение.
В последствие на жалбоподател е издаден електронен фиш серия К № ***, с което
нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП. Наложено му е
административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 4, вр.ал.2, т.4 от ЗДвП.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, в частност на разпечатка от техническо
средство за регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост, протокол за
проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков материал, справка
за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед, справка – картон на
водача, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
Атакуваният електронен фиш е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в
законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса.
Съдът намира за установено от фактическа страна и това, че електронен фиш № *** е бил
обжалван пред РС-София и същият е бил потвърден с Решение, влязло в сила от 22.03.2023
г. (л. 18 от делото).
Видно от постъпилото по делото удостоверение от акредитирана лаборатория, техническото
средство, с което е заснето нарушението, представляващо мобилна камера, която към датата
на установяване на нарушението е била технически изправна. Видно от писменото
доказателство, приложено по делото, автомобилът, с който е било извършено нарушението е
бил собственост на жалбоподателя, а процесният фиш му е бил връчен лично. Разрешената
скорост в процесния пътен участък Околовръстен път към датата на нарушението е била 90
км/ч.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа на приложените по
делото писмени доказателства, а също и от приложените веществени доказателствени
средства (снимков материал), които съдът кредитира като достоверни, поради това, че
същите са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
При съставянето на електронния фиш не са нарушени разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП и чл.
189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. В издадения електронен фиш се съдържат данни за: териториална
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото
е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, кои са нарушените
разпоредби, размер на глобата, срокът и сметката за плащането й. От събраните по делото
2
доказателства се установи по несъмнен начин, че със своето поведение жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна, нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
управляваното пътно превозно средство, да не превишава максимално допустимата скорост
за движение на леки автомобили извън населено място. Движейки се на посоченото в
електронния фиш време и място, с посочената скорост, жалбоподателят е нарушил
забраната на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, превишавайки разрешената скорост с 17 км/ч
(жалбоподателят се е движел със скорост от 111 км/ч, като с отчитане на съответния
толеранс е била приета за наказуема скорост 107 км/ч, а разрешената скорост е била 90
км/ч).
Нарушението не е било извършено повторно по смисъла на параграф 6, т. ЗЗ от ДР на
ЗДвП, каквито доводи са развити и в писмени бележки от страна на процесуалния
представител на жалбоподател. От обсъдените по-горе писмени доказателства е видно, че
електронният фиш, от който контролните орГ. са възвели наличието на повторност е бил
обжалван и е влязъл в сила след датата на процесното нарушение. При това положение и по
аргумент от разпоредбата на параграф 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, за да е налице повторност е
необходимо повторното нарушение (т. е. процесното нарушение) да е било извършено в
рамките на една година, считано от датата на влизането в сила на предходно наказание.
Както вече се посочи, в случая наказанието по първото нарушение е влязло в сила, след
извършване на второто нарушение, поради което и двете деяния не могат да бъдат в
отношение на повторност. Ето защо процесният елелектронен фиш следва да се измени,
като се преквалифицира нарушението от такова от чл. 182, ал. 4, вр. ал.2, т. 2 от ЗДвП, в
такова по чл. 182, ал.2, т. 2 от ЗДвП. Това разбира се ще доведе и до намаляване на
наказанието глоба от 100 на 50 лева.
От обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че жалбоподателят е бил собственик
на процесния автомобил, той пък не е посочил друго лице, което да го е управлявало,
въпреки че в електронния фиш са му били дадени указания, че може да представи писмена
декларация кой е управлявал автомобила. Следователно именно жалбоподателят се явява
административно-наказателно отговорно лице, съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр.
2 от ЗДвП. В случая е без значение кой именно е управлявал автомобила, тъй като е
наказано лицето, което е негов собственик, което не е изпълнило задължението си по закон
да посочи кой е бил нарушителя. Поради това обосновано и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за осъщественото от него
нарушение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената в съответния пътен
участък, като по този начин е предвиждал общественоопасния характер на деянието си и е
искал неговото извършване.
Преквалифицирането на нарушението от такова по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП, в
такова по чл. 182, ал.2, т. 2 от ЗДвП, води и до намаляване на наказанието глоба от 100 на 50
3
лева. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място от 11 до 20 км/ч предвиденото административно
наказание е глоба в размер на 50 лв., поради което именно в този размер следва да бъде
наложена глобата.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, настоящата инстанция намира, че електронният фиш следва да бъде
изменен, като се преквалифицира нарушението и се намали размерът на наказанието.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира че на страните не следва да бъдат
присъждани разноски, като същите следва да останат за тяхна сметка, така както са били
сторени.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба № ***, с който на Г. Д. М. е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал.1
от ЗДвП, КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2
от ЗДвП, в такова по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и НАМАЛЯВА наказанието глоба от 100 на
50 лева.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4