Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
13.02.2023 г., град Добрич
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в
публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 756 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба вх. №
4422/ 13.12.2022 г. от „***“ АД, чрез адв. В.В., срещу Заповед за прилагане на
ПАМ № 22 – 0355 - 000076/ 01.09.2022 г.
на ВПД Началник РУ към ОД МВР Добрич, РУ Тервел, ****, по чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
С жалбата се настоява, че
оспорената Заповед е нищожна и се иска обявяването ѝ за такава. Жалбоподателят
сочи, че със Заповед за налагане на ПАМ № 22-0355-000050/ 01.09.2022 г.,
издадена от Началника на Районно управление –Тервел към ОД на МВР - Добрич, е
наложена на дружеството ПАМ по реда чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за нарушение
по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, състояща се в прекратяване регистрацията на МПС за
срок от 185 дни и отнемане на 2 бр. регистрационни табели с № В 6326 ТА.
Добавя, че дружеството е ползвател на МПС, чиято регистрация е прекратена с
цитираната Заповед, като ползването е на основание договор за лизинг от
09.06.2020 г. с „****“ ЕАД. Прави възражение, че без да е оттеглена или
отменена ЗППАМ срещу жалбоподателя, е издадена оспорената в настоящото
производство Заповед за прилагане на ПАМ №
22 – 0355 - 000076/ 01.09.2022 г. на ВПД
Началник РУ към ОД МВР Добрич, РУ Тервел, ****, по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от
Закона за движение по пътищата. Представя писмо рег. № 355000-2647/ 11.10.22 г.
(л. 7) на Началника на РУ – Тервел, в което е отразено, че във връзка с друго
писмо, изпратено от ръководител звено „Сигурност“ при ***“ ЕАД София, съдържащо
молба ЗППАМ № 22-0355-000050/ 01.09.2022 г. да бъде преиздадена на ***“ ЕАД, се
уведомява съда, че ЗППАМ е прекратена и е издадено нова срещу ***“ ЕАД София. При
тези съображения настоява, че последващата заповед е нищожна.
Ответникът, Началник на РУ - Тервел към ОД МВР Добрич, не изразява
становище по жалбата.
Заинтересованото
лице, ***“ ЕАД София, не изразява становище по жалбата.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В., който поддържа
жалбата.
Ответникът изпраща
преписките по издаване на първоначалната и последващата ЗППАМ. Прилага и
писмото на ръководител звено „Сигурност“ при ***“ до РУ Тервел (л. 66),
получено в ОД МВР – Добрич на 05.10.2022 г. По делото е получено писмо от РУ
Тервел с вх. № 467/ 31.01.2023 г. (л. 90), с което се твърди, че след писмото
на ***“ ЕАД София е издадена процесната ПАМ, като била прекратена по
административен ред ЗППАМ №
22-0355-000050/ 01.09.2022 г. Представя картон на последващата ЗППАМ с посочена
датата на издаване – 01.09.2022 г. (л. 91)
По делото е
приложено с наличните по него доказателства адм. дело № 566/ 2022 г. на
Административен съд – Добрич, образувано по жалба на „****“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.Тервел, ул. „Хан Аспарух“ № 97,
представлявано от ***, главен изпълнителен директор и ***, изпълнителен
директор, подадена чрез адвокат В.В.,***, срещу Заповед за налагане на ПАМ №
22-0355-000050/ 01.09.2022 г., издадена от Началника на Районно управление
–Тервел към ОД на МВР-Добрич.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становището на
жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Съгласно
чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) обжалването на заповедите
от вида на процесната, издадена по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, се извършва по реда
на АПК. Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес от обжалването,
доколкото прекратяването на регистрацията с оспорената ЗППАМ касае МПС, на
което жалбоподателят по силата на договор за финансов лизинг, приложен по
делото, е ползвател. Жалбата е срещу годен за оспорване административен акт. С
нея се претендира нищожност на акта, поради което е приложима нормата на чл.
149, ал. 5 от АПК.
Въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, твърденията в жалбата и в съдебно заседание, съдът приема за установено по делото следното:
С оспорената Заповед
на ***“ ЕАД, ЕИК ****, гр. София, представлявано от Т.В.М., е наложена
принудителната мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 185 дни
и са отнети свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2 бр. регистрационни
табели с рег. № *** за това, че на 31.08.22 г., около 17.50 часа, в гр. Тервел,
обл. Добрич, по ул. „Хан Аспарух“ до бензиностанция „Петрол“ в посока гр.
Добрич лицето ****управлява влекач
„Волво ФХ“ с рег. № ***, собственост на ***“ ЕАД – клон Варна, с БУЛСТАТ
*** и „***“ АД, БУЛСТАТ ***, с прикачено полуремарке „Шмиц СЦС24Л.13.62ЕБ“ с
рег. № ***, собственост на „***“ АД, след като е лишен от това право по съдебен
или административен ред. СУМПС е отнето
на 10.08.22 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, видно от справка в
„АИС АНД“.
В ЗППАМ не е
посочено как е установено нарушението, как са установени посочените
собственици, има ли издаден акт за установяване на нарушение, въз основа на
който да е издадена.
Горната фактическа
обстановка не се оспорва от страните. С оглед представените доказателства съдът
я приема за безспорно установена.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
- за срок от 6 месеца до една година.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, ВПД Началник РУ Тервел към
ОД МВР Добрич, по силата на Заповед № 357з-924/ 07.04.2022 г. на Директора на
ОД на МВР – Добрич, служебно известна на съда.
Заповедта за
налагане на ПАМ отговоря на изискванията за писмена форма, но при издаването ѝ
са допуснати толкова съществени процесуални нарушения, че същите я правят
нищожна. Това е така, защото, видно от писмо вх. № 467/ 31.01.23 г. на
Началника на РУ Тервел, основанието, послужило за издаване на оспорената
Заповед, е писмото на ръководител звено „Сигурност“ на ***“ ЕАД от 05.10.22 г.
Заповедта обаче е издадена с дата 01.09.22 г., т.е. безспорно е антидатирана.
Освен това, видно от същото писмо с вх. № 467/ 31.01.23 г., твърди се, че
новата ЗППАМ е издадена след прекратяване по административен ред на предходната
заповед. Доказателства за това обаче не са представени. Нещо повече,
предходната ЗППАМ е отменена от друг състав на АдмС – Добрич с влязло в сила
решение по адм. дело № 566/ 22 г., с което съдът е приел, че писмото на
ответника с рег. № 355000-2647/ 11.10.2022 г., с което той заявява пред съда,
че оспорената заповед за прилагане на ПАМ била „прекратена“, защото вместо нея
била издадена нова заповед за налагане на ПАМ с № 22-0355-000076 срещу друг
субект, а именно срещу ***“ ЕАД - София, не може да се счете за изрично и ясно
волеизявление за оттегляне на оспорената по делото заповед. Направил е извод,
че в случая на Началникът на РУ Тервел не е изпълнил дадените във връзка с това
писмо указания с разпореждане на съда от 21.10.2022 г. да представи изричен акт
за оттегляне на оспорената Заповед за налагане на ПАМ № 22-0355-000050/ 01.09.2022
г., издадена срещу жалбоподателя, а в отговор на дадените указания, е
представил издадена заповед за налагане на ПАМ срещу друг субект, каквото
изискване законът не поставя при формирането на волеизявление за оттегляне на
оспорен пред съд административен акт. По съображения съдът е приел, че Заповедта
не е оттеглена, не са налице основанията за прекратяване на делото по чл. 159,
т. 3 от АПК, разгледал е спора по същество и е отменил Заповедта като
незаконосъобразна. Видно от печата върху жалбата, по която е образувано адм.
дело № 566/ 22 г. по описа на АдмС – Добрич, жалбата е регистрирана с вх. №
355000-2552 от 03.10.22 г. и на 05.10.22 г. е изпратена на съда, като датата на
пощенското клеймо е 06.10.22 г. Писмото, на база на което е издадена
последващата Заповед, е получено в РУ Тервел според изричното писмено изявление
на ответника, на 10.10.22 г. В този смисъл последващата Заповед, предмет на
оспорване в настоящото производство, може да е издадена най – рано на 10.10.22
г., но на тази дата вече е образувано съдебното производство по обжалване на
първоначалната Заповед. Съгласно нормата на чл. 130, ал. 2 от АПК никой друг
орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от
съда. В този смисъл, след като вече е било образувано съдебно производство
срещу първоначалната Заповед, няма как да бъде издадена последващата за същите
обстоятелства. Съгласно приетото от състава по адм. дело № 566/ 22 г., не са
налице доказателства за оттегляне на първоначалната Заповед, като в този смисъл
твърдението, че производството по нея е прекратено по административен ред, не
отговаря на обективната действителност. С оглед на това по едно и също време са
съществували две заповеди за едно и също нещо. Като се има предвид и че втората
Заповед е антидатирана, издадена в противоречие на чл. 130, ал. 2 от АПК, при
липса на посочване в нея на каква база е издадена, то тази последваща Заповед
се явява нищожна и следва да бъде обявена за такава.
Страните не правят
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по такива.
Така мотивиран, Административен
съд –Добрич, Първи състав,
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА по жалба на „***“
АД, със седалище и адрес на управление: гр. Тервел, обл. Добрич, ул. „Хан
Аспарух“ № 97, за нищожна Заповед за прилагане на ПАМ № 22 – 0355 -
000076/ 01.09.2022 г. на ВПД Началник РУ
към ОД МВР Добрич, РУ Тервел, ****, по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за
движение по пътищата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: