РЕШЕНИЕ № 877

 

гр. Бургас, 11.05.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2701/2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на З.П.Н., руска гражданска, с която претендира осъждане на „Животозастрахователен институт” АД, ЕИК ..., със седалище гр. София, да й заплати сума в общ размер от 2408,24 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Злополука с медицински разходи за чужденци“ – Полица № .../27.09.2016 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 13.04.2017 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 1 и чл. 21 от Наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и реда за сключване на задължителната медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно през страната (наричана по-долу Наредбата).

В хода на делото ищецът З.Н. е починала, а на основание чл. 227, ГПК, с определение от 28.09.2017 год. са конституирани наследниците й – В.Я.Н. и О. В.. Ч., които молят за разделно присъждане на търсеното обезщетение, по 1/2 част за всеки от двамата (съгл. уточняващата им молба от 20.09.2017 год.).

Ответното АД оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от доказателствата по делото, с Полица № .../27.09.2016 год. е сключена застраховка „Злополука с медицински разходи за чужденци“ – по реда на чл. 6 и сл. от Наредбата, като застрахован е физическото лице З.Н., пребиваваща продължително в страната, за територията на Република България. Срокът на действие на застраховката е 01.11.2016-31.10.2017 год., като застрахователната сума, за всички рискове е определена на 60 000 лева сумарно, а за риска „Смърт вследствие злополука“ – 1000 лева.

Ищците-наследници по закон на застрахованото лице твърдят, че през периода на действие на договора наследодателят им е преживял исхемичен инсулт, във връзка с който са направени разходи за общо 2408,24 лева, за медицинско обслужване и извънболнична помощ (хоспис) – съгл. лекарското предписание в епикриза от 06.02.2017 год., на л. 17 по описа на делото. Уведомлението-претенция до застрахователя за заплащане на обезщетение е депозирана на 28.02.2017 год. и по нея е постановен писмен отказ от ответника – съгл. писмо от 15.03.2016 год.

По делото е прието експертно заключение, което съдът цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице сочи, че исхемичният инсулт не е хронично заболяване, а нуждата от лечение в хоспис е свързано със заболяването на застрахования пациент, съобразно указанията на невролога.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за основателен. Нормата на чл. 21 от Наредбата ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на разходите, направени от застрахования за извършените медицински дейност и за болничния престой, които попадат в хипотезата на чл. 6, ал. 1 – при внезапно, неочаквано, непредвидимо неразположение, болест или злополука, възникнали по време на действието на застрахователния договор. Съдът намира, че в разглеждания казус са налице предпоставките за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение. Според неоспореното заключение на вещото лице, на 01.02.2017 год. застрахованото лице З.Н. е претърпяла исхемичен мозъчен инсулт, с плевропневмония с плеврален излив, представляващи застрашаващи живота спешни състояния. Направените парични разноски – заплатени суми за медицинското обслужване и за заплащане на медикаменти, консумативи, манипулации и терапия са във връзка с лечението на пациента и са били необходими с оглед състоянието й; същото се отнася и за наложителното й настаняване й в хоспис (съгл. устното пояснение на експерта), тъй като Н. не е била в състояние да се движи и обслужва самостоятелно.

Съдът намира, че платените суми са изцяло свързани с лечението на внезапното заболяване на З.Н. – исхемичен мозъчен инсулт, поради което те следва да бъдат включени във вземането за застрахователно обезщетение по чл. 21, т. 2 от Наредбата. Изложеното мотивира съда да приеме, че отказът на ответника да изплати застрахователното обезщетение е необоснован. По отношение застрахованото лице, настъпилото застрахователното събитие на 01.02.2017 год. не съставлява хронично заболяване, тъй като исхемичната болест на сърцето увеличава риска от настъпване на исхемичен инсулт, но не е задължителен етап от развитието на заболяването (съгл. т. 1. 2. от заключението, л. 168 по описа на делото). Този факт изключва приложението на чл. 8, т. 1 от Наредбата за изключен застрахователен риск. Делото не съдържа данни, че застрахованото лице е било неизправна страна по застрахователната полица, поради което не е налице основание да му бъде отказано плащане на застрахователното обезщетение.

По отношение размера на дължимата главница съдът основава решението си на представените платежни документи, както и на експертното заключение, поради което намира, че искът следва да бъде уважен изцяло, за сумата от 2408,24 лева. Предвид легитимацията на ищците като наследници на застрахованото лице, с равни квоти, на всеки следва да бъде присъдено обезщетение от 1204,12 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (чл. 86, ЗЗД).  

Основателността на предявените искове налага уважаване молбата на ищците за присъждане направените по делото разноски в общ размер от 848,83  лева – сбор от платените държавна такса, преводна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Животозастрахователен институт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, бул. „Черни връх” № 51Д, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на О. В.. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 1204,12 (хиляда двеста и четири запетая дванадесет) лева, представляваща дължимата на ищеца 1/2 част от застрахователното обезщетение в размер от 2408,24 лева по застраховка „Злополука“ – Полица № .../27.09.2016 год., сключена за застрахованото лице-наследодател З.П.Н., поч. на 27.05.2017 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1204,12 лева, начиная от подаване на иска – 13.04.2017 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „Животозастрахователен институт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, бул. „Черни връх” № 51Д, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на В.Я.Н., род. на *** год. в гр. М.., Р.., гражданин на Р.. ф..; ЛНЧ **********, с адрес ***, сума в размер от 1204,12 (хиляда двеста и четири запетая дванадесет) лева, представляваща дължимата на ищеца 1/2 част от застрахователното обезщетение в размер от 2408,24 лева по застраховка „Злополука“ – Полица № .../27.09.2016 год., сключена за застрахованото лице-наследодател З.П.Н., поч. на 27.05.2017 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1204,12 лева, начиная от подаване на иска – 13.04.2017 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „Животозастрахователен институт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, бул. „Черни връх” № 51Д, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на О. В.. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, и на В.Я.Н., род. на *** год. в гр. М.., Р.., гражданин на Р.. ф..; ЛНЧ **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 848,83 (осемстотин четиридесет и осем запетая осемдесет и три) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ