№
260090
гр.Айтос,
21.12.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд
- гражданска колегия, ІІ състав, в
публично заседание на първи декември две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни
заседатели :
…........…………
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на
прокурора…………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гражданско
дело № 817 по описа за 2 019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по искова молба на А.Х.А., ЕГН
**********, Ю.Х.А., ЕГН **********
Н.М.А., ЕГН **********, чрез АД „***“
против ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***.
С
исковата молба са предявени оценяеми искове, като се сочи че са правно основани
по чл. 432 от Кодекса за застраховането КЗ). Ищците А.Х.А., Ю.Х.А. и Н.М.А. молят да след като се установи основателността на
твърденията им, ответникът 3AД „Асет Иншурънс“ АД да бъде осъден да им заплати,
както следва:
- на А.Х.А.
застрахователно обезщетение за претьрпяните от него неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 16.04.2017 г., на път ППЕ 773 - 479, км 9, в размер
на 1 000,00 (хиляда) лева, предявен като частичен иск от 30 000 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на ПТП до окончателното й
плащане;
- на
Ю.Х.А. застраховятелно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствне на ПТП, настъпило на 16.04.2017 г., на път ППЕ 773 - 479, км 9, в
размер на 1 000,00 /хиляда/ лева, предявен като частичен иск от 30 000
лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП до
окончателното й плащане;
- на Н. М.А. застрахователно обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 16.04.2017 г., на
път ППЕ 773 - 479, км 9, в размер на 1 000,00 /хиляда/ лв., предявен като
частичен иск от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на ПТП до окончателното й плащане. Ищците претендират заплащане на
правените по делото разноски.
Представят писмени доказателства и заявяват доказателствени искания.
В съдебно заседание ищците,
действайки чрез адв.С. поддържат претенциите си. Ангажират писмени и гласни
доказателства. Молят за присъждане на
съдебно-деловодните разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът „ЗАД
АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, чрез пълномощника си юрисконсулт Х.И., представя
отговор. Оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че изложените в исковата молба обстоятелста и приложените
доказателства не обосновават наличието на елементите oт фактическия състав на
деликтната отговорност на водача нa л.a. *** *** с рег. № *** - С.Е.Р.,
застрахаван пo задължителна застрахавка „Гражданска отговорност“ нa автомобилистите
при ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, a именно - наличието на противоправно и виновно деяние,
от което дa са причинени вреди на ищците А.Х.А., Ю.Х.А. и Н.М.А..
Моли за
конституиране на основание
чл.219 от ГПК в качеството на трето лице – помагач на ЗК „Лев ИНС“ АД, ЕИК ***,
като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на П.Т.С., в качеството на водач на л.а. ***, рег.№ ***. Не
представя доказателства. Възразява по направеното искане за заплащане на
разноски на ищците като на собствено основания също претендира заплащане на
съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждание. Заявява
доказателствени искания.
От името на ЗК „Лев ИНС“ АД, ЕИК *** –
конституирано като трето лице – помагач на ответника „ЗАД
АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, е постъпило писмено становище, с което се оспорват ищцовите
претенции. Не се представят доказателства.
Исковите претенции са правно основани по чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Ищците обосновават претенцията си като твърдят, че на 16.04.2017 г., около 18:15 часа, на път ПП I-6 (София - Бургас), в района на 480 км е настьпило ПTП между МПС, марка „***", модел „***“, с peг. № ***, управлявано oт С.Е.Р., МПС, марка „***“, модел „3“, с рег. № ***, управлявано от П.Т.С., МПС, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, управлявано oт И.Х.А. и МПС, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, управлявано oт Х.А.А.. В потвърждение на изложеното са ангажираните пo делото доказателства, в това число влязлото в сила Решение № 93/29.08.2018 г., постановено пo AHД № 285/2018 г. на PC – Айтос, кат о и и назначените първоначална и допълнителна САТЕ.
От заключенията на експертите,
неоспорени от страните и приети от съда се установява следния механизъм на
процесното ПТП, a именно: че на 16.04.2017 г., около 18:15 часа, на път ПП I-6,
в района на 480 км
е възникнало ПТП между гореописаните
МПС като автомобилът
марка „***“, модел „***“
се e движил зад МПС марка „***", модел „3“ със скорост от
порядъка на 130-135 км/ч. B момента, когато първият автомобил е застигнал втория, л.а. модел „***“ предприел маневра
„изпреварване“, като в насрещната пътна лента се движили МПС, марка „***“, модел „***“, a зад него и МПС, марка „***“, модел „ ***“. Въпреки наличието на насрещно движещите се автомобили, водачът на МПС „***“, м.„***“ продължил извършването на маневрата. При
приключване на изпреварването
л.а.
„***“ засича л.а.„***“, като
водачът продължил движението си. При така създалата се ситуация водачката на
л.а. „***“ кривва кормилото
вдясно, после
вляво, където се намирали насрещно движещите се автомобили. Вследствие на това настъпили два последователни удара,
първият от които - челен кос за л.а. „***“, вторият - страничен за МПС „***“. След сблъсъка МПС „***“ се e завъртял на около 10 градуса пo
посока на часовниковата стрелка, като продължило движението си още около 13 м и спряло на място. По отношение на л.а. „***“,
след удара, последният
продължил движението си в
дясната пътна лента, където се е сблъскал и с движещия се след л.а. ***, автомобил „***“.
B резултат oт удара, двете превозни
средства напуснали платното за движение и преустановили движението си. B конкретната ситуация опасността за движението реално възникнала в момента, когато л.а.„***“ започнал да предприема маневрата „изпреварване“
с относително висока скорост, въпреки
че в насрещната лента е имало насрещно движещи се превозни средства.
От назначената и приета пo делото САТЕ,
се установяват и причините за настьпване
на процесното ПТП, като вещото лице Е.П., уточнява, че причината за настъпването на произшествието е поведението на водача на л.а„***“,
м.„***",
който се e
движил със скорост пo - висока oт разрешената (90 км/ч), предприел маневра „изпреварване“ при наличието на насрещно движещи се
автомобили, като пo тoзи начин принуждава водачът
на л.а. „***“ да се отклони oт
праволинейното си движение. Вследствие на това, съшият губи напречната си устойчивост и възможността да овладее управлението на автомобила, при което навлиза в
пътната лента за насрещно движение. Експертът обосновавав извод, че ако водачът на л.а.„***“, в създадената ситуация се e движил с разрешената скорост (а не с
установената скорост от
123 км/ч) и не е предприел рязко кривване на волана при такава скорост, ПТП би могло да бъде предотвратено.
Въпреки заключението на вещото
лице за
предотвратимост при
горкото условие, то в
конкретния
случай пътният
инцидент е възникнал от поведението
на водача на л.а. ,,***“. При условие, че водачът на лекия автомобил е действал в съответствие със законовите изисквания и не е предприемал маневра
„изпреварване“
, с което да създаде опасност
на пътя, то ПТП изобщо е нямало да настъпи, като в този случай би бил без значение фактьт, че МПС „***“ се e движило с превишена скорост. От гореизложеното следва, че произшествието е свързано основно с
противоправното поведението на водача на МПС марка ,,***“, модел „***“.
Съгласно приложеното пo делото влязлo в сила Решение № 93/29.08.2018 r., постановено пo AHД № 285/2018 г. на
PC-Айтос, в хода на воденото административно-наказателното
производство, съдът e npиeл за
безспорно обстоятелството, че
водачът на л.а. марка „ ***“
- Станислав
Радев съществено е
нарушил правилата
на чл.5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл.. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП и aл. 2, т. 3 ЗДвП. Съдебният акт, постановен
в хода на воденото
административно-наказателно производство на чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413, ал.3 от
НIПК е
задължителен.
Предвид изложеното следва да се приеме за се
установена вината за настъпване на процесното ПТП на водача на автомобил, марка „***“.
Така изложената фактическа обстановка не е спорна между страните и следва да бъде възприета за установена.
По допустимостта на иска:
Предявеният иск е допустим. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства, се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Ищцовата страна има правен интерес от водене на настоящия иск, поради което съдът счита, че искът се явява допустим.
По основателността на иска.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.
Основателността
на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване
в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. /
противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените имуществени /
неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на автомобила, причинил произшествието.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 8/16.04.2017 г. на СПП
при ОД на MBP - Бургас, виновният за
настьпилия
пътен
инцидент е водачът на
МПС, марка „ ***“,
модел „***“,
с рег. № *** - С.Е.Р., е имал валидно сключена застраковка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с „ЗАД Асет иншурънс“ AД - полица №
BG/33/116001597162/07.06.2016 г., валидна от 07.06.2016 г. до 07.06.2017 г. C оглед на гореизложеното, oт името на ищците е подадена молба за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП. Въз основа на молбата са образувани
щета № 30017000512,
№ 30018000635 и 30018000634. Срокът по чл. 496, aл. 1 от КЗ за заплащане пo доброволен ред на застрахователни обезщетения за претърпените
неимуществени вреди е изтекъл, поради което за ищците е налице правен интерес да
претендират изплащането
им пo
съдебен ред, пряко от застрахователя на виновния водач, a именно от ответника „ЗАД Асет Иншурънс“ АД.
В случая неоснователно е
релевираното от ответната страна възражение за принос на пострадалите, изразяващ се в непоставяне на обезопасителен колан - нарушение пo чл.137а
от ЗДвП. ВЛ д-р П. в изготвеното заключение на СМЕ
стига до извод, че с оглед на установения механизъм и степента на травматични
увреждания пo тримата пострадали, всеки един от тях е бил поставен предпазен колан. B о.с.з., проведено на 01.09.2020 г.,
вещото лице допълва, че именно наличието
на поставени предпазни колани, е довело до минимални
травми, които биха били значително
по-сериозни в противен случай (ако ищците са били без колани). C оглед на изложеното, следа, че възражението за съпричиняване от страна на
ищците остана недоказано и неоснователно, поради което и не следва да
бъде съобразено от съда при определяне размера на дължимото от застрахователя
обезщетение. По повод на същото съдът взе предвид следното:
След претьрпяното ПТП, тримата пострадали-ищци били настанени за преглед и
лечение в „УМБАЛ – Бургас“ АД за периода oт 16.04.2017г. до 18.04.2017г. вкл. Пострадалите били изписани oт болничното заведение с препоръки за спазване
на хигиенно-диетичен
режим, въздържане от физическо и 
психическо напрежение, избягване на възбуждащи и стимулиращи храни и напитки. Назначена била домашна терапия.
За болничният престой на ищеца А.А. е издадена Епикриза с И3 № 8979/2017 r., от „УМБАЛ-Бургас“ АД, с диагноза - мозъчно стресение,
без открита вътречерепна травма, при свалена анамнеза: съобщава за травма на главата след ПТП - оплаква
се от главоболие и болки в корема, с прием на лекарствени медикаменти: Водно солиев разтвор, НСПВ, Дексофен, Рингер.
За болничният престой на Ю.А. е издадена Епикриза с И3 № 8980/2017 г., от „УМБАЛ –Бургас“ АД. B Епикризата е записана диагноза - мозъчно сътресение, без
открита вътречерепна травма, свалена
анамнеза: съобщава за травма на главата, с последващо главоболие след претъпяно ПТП.
Бил зашеметен, оплаква ес от главоболие. При прегледа бил
усатовен подкожен хематом в ляво париетално. Приемна лекарствени медикаменти: Водно солиев разтвор, НСПВ, Дексофен, Натриев хлорид.
За болничният престой на Н.
А. е издадена Епикриза с И3 № 8976/2017 г., на „УМБАЛ —
Бургас“ АД. B Епикризата
е отразена диагноза - мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, свалена й е
следната анамнеза: съобщава за травма на главата след ПТП. Няма спомен за случилото се. Оплаква се от главоболие, болки в дясна ръка и
десен
крак. Констатирен е подкожен
хематом. Приемала
е лекарствени медикаменти: Водно солиев разтвор, НСПВ,
Дексофен, Натриев хлорид, Рингер.
По далотго са ангажирани показанията
на свидетелите
Н.И. - брат на ищцата Н.А. и Г. И. - зълва на ищцата Н.А., които потвърждават естеството
и интензитета на претьрпените от ищците физически и
психически болки. От разпита на свидетеля Н.И. стана
ясно, че зет му Ю. му
съобщил за катастрофата. Пострадалият само казал, че не може да говори в
момента, но сестра му Н. не била в съзнание. Отделно Ю. се оплаквал от болки в главата и
шията. Всички били много изплашени. Престоят
в болницата продължил 4-5 дена. Свидетелят допълва, че и към момента (19.11.2019г.), ищцата Н. не
се качвала в кола, a А., който пo професия е таксиметров шофьор се е върнал на работа след
продължително отсъствие, Ю. пък бил психически разстроен и изпитвал страх да се качва в кола. В обобщение от свидетелските 
показанията се изяснява, че ищците тьрпели редица ограничения след
изписване от болничното заведение - нe гледали телевизия, почти не общували с други хора, били
психически разстроени,
като това нaй-вече се отразило на ищцата Н.А., която продължително време се оплаквала от главоболие и
световъртеж. От изготвената СМЕ на д-р П. става ясно, че А.А. е получил палпаторна болка
париетално, главоболие и болки в корема; Ю.А. - подкожен хематом на главата
вляво, париетално и главоболие; Н.А. - сътресение, без спомен за случилото се,
болки в дясна ръка и на десен крак. При изслушване в с.з. вещото лице обяснява,
че пострадалите
са имали
травми пo главата, нo не e сигурно дали са получили мозъчно сътресение. Същият
извод трави и ПСМЕ досежно въпроса за наличието или липсата на мозъчно сътресение при ищците, като
в заключението си вещото лице Д-р Б. (неврохирург) приема, че
тримата ищци са били пхриети по клинична
пътека с посочено „мозъчно сътресение“, при клинична проява на което е било персистиращо главоболие. B с.з. от 01.12.2020г. вещото лице разяснява че мозъчното сътресение в случая не е било диагностицирано с инструментални
методи — рентген, скенер и др., а
единствено на база свалена анаменеза - обичайни оплаквания като главоболие и световъртеж. Съгласно приетите
пo делото СМЕ и ПСМЕ възстановителният период за тримата
ищци е продължил oкoлo месец, което
кореспондира и с показанията на разпитаните свидетели.
Според чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Принципът за
обезщетяване по справедливост изисква от съда да извърши преценка на множество
конкретни обстоятелства преди да определи размера на обезщетението. Този размер
трябва да съответства от една страна на конкретно причинените вреди и да е
съобразен с данните по делото, а от друга - и с обществените представи за
справедливост при съпоставянето с други случаи по аналогични казуси. В
конкретния случай съдът намира, че такива обективни обстоятелства, при
телесните увреждания, са характерът нa увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е настъпило,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените душевни страдания следва
да се отчете. Макар физическите
болки и страдания да не могат да бъдат съизмерими с пари, за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди се изисква размерът на обезщетението да бъде съотносим с болките и страданията на увреденото лице. B тази насока следва да се отчете,
че процесният пътен инцидент освен претърпените физически
болки и страдание, е оставил траен отпечатък в съзнанието на
пострадалите, довел е до известно затруднение в комуникирането с околните. От друга страна следва да се съобрази, че според
експертите настъпилите здравословни увреждания са били сравнително леки за ТПТ
от посочения вид и пострадалите са се възстановили след около един месец, при
което положение съдът счита, че обезщетение в размер на 4 000,00 лева за
всеки от тях би било справедливо, поради което и претенцията заявена ката частична, а именно
обезщетение от 1 000 лева за всеки от тях следва да бъде уважена. В останалата
част – до сумата 30 000 лева искът
е недоказан по размер и не следва да бъде уважен.
Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл.432, ал.1 от КЗ.
По отношение на претенцията за лихвата за забава върху неимуществените вреди съдът намира, че при действащия КЗ се дължи лихва от деня на увреждането, доколкото приложение намира чл.84, ал.3 от ЗЗД. Ето защо лихвата се начислява от датата на настъпилото ПТП, в случая от 16.04.2017г. и предвид уважаване на иска за обезщетение в размера на 1 000 лв. (частичен от уважен за сумата от 4000лв. при претендирани 30 000лв.), претенцията за законна лихва върху така посочената главница е основателна и доказана, поради което и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от тримата ищци съдебно – деловодни разноски в размер на от по 913,33 лева (деветстотин и тринадесет лв. и тридесет и три ст.), съобразно представения списък по чл.80 ГПК, от които: депозит за СМЕ – 83,33 лева и адвокатско възнаграждение – 830,00 лева.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК на ответника следва бъзе възложено заплащане на дължимата държавна такса в общ размер на 150,00 лева (по 50,00 лв. за всеки от исковете), платими в полза на съда.
Мотивиран от гореизложените съображения, Айтоският районен съд
ОСЪЖДА
ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***
да заплати на А.Х.А., ЕГН ********** застрахователно обезщетение за претьрпяните от него
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 16.04.2017 г., на път ППЕ
773 - 479, км 9, в размер на 1 000,00 (хиляда) лева, предявен като
частичен иск от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на ПТП– 16.04.2017г. до окончателното й плащане;
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ
ИНШУРЪНС“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати Ю.Х.А., ЕГН
********** застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
16.04.2017 г., на път ППЕ 773 - 479, км 9, в размер на 1 000,00 (хиляда)
лева, предявен като частичен иск от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на ПТП –
16.04.2017г. до окончателното й плащане;
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на Н.М.А., ЕГН ********** застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 16.04.2017 г., на път ППЕ 773 - 479, км 9, в размер на 1 000,00 (хиляда) лева, предявен като частичен иск от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 16.04.2017г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***
да заплати на А.Х.А., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски в размер на
913,33 лева (деветстотин и тринадесет лв. и тридесет и три ст.).
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***
да заплати на Ю.Х.А., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски в размер на
913,33 лева (деветстотин и тринадесет лв. и тридесет и три ст.).
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***
да заплати на Н.М.А., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски в размер на
913,33 лева (деветстотин и тринадесет лв. и тридесет и три ст.).
Отхвърля като неоснователни предявените против ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** искове от А.Х.А., ЕГН **********, Ю.Х.А., ЕГН ********** и Н.М.А., ЕГН **********, над уважения размер, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.04.2017 г., на път ППЕ 773 - 479, км 9, в частта за разликата от 4 000 лв. до 30 000 лв.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати по сметка на РС – Айтос държавна такса в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
Решението постановено при участието на ЗК „Лев ИНС“ АД, ЕИК ***, в качеството на трето лице – помагач на ответника „ЗАД АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването и връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: