4
С решение № 272 от 18.09.2007 г., постановено по гр.д.№ 36/2007 г., Момчилградският районен съд е осъдил Сами Юсеин Яхя от гр.Момчилград да заплати на ЕТ „Махмуд – Махмуд Юсеин”, представляван от Махмуд Юсеин Рашид, сумата общо в размер на 3 161.64 лева, от която главница 2 738 лева, мораторна лихва в размер на 423.64 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2007 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 456.50 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Сами Юсеин Яхя, който го обжалва в срок. Счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила и е необосновано. Твърди се в жалбата, че изводите на съда противоречат на доказателствата по делото и на установеното от тях действително фактическо състояние между страните, което е довело и до нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат съображения, че сумата по запис на заповед от 02.11.2005 г. не се дължи, тъй като в текста на документа, макар и самият документ да е назован „запис на заповед”, не е включено наименованието „запис на заповед”, поради което този документ бил негоден да служи като изпълнително основание и въз основа на него не може да се издаде изпълнителен лист. Този запис на заповед бил недействителен съгласно чл.535, т.1 и чл.536 от ТЗ и съгласно тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк.дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. След като липсвало валидно възникнало и изискуемо менителнично задължение, липсвало и основание за присъждане на сумата по записа на заповед. Твърди се също, че е останало изцяло недоказано твърдението на ищеца, че на 02.11.2005 г. е дал на ответника 2 738 лева със запис на заповед. Записа на заповед като едностранна абстрактна сделка не съдържал изявление на издателя за получаване на тази сума. С него било поето едно изцяло недействително задължение за безусловно изплащане на определена сума. Според твърденията на ищеца налице бил сключен договор за заем за 2 738 лева, която договор обаче бил реален и се сключвал не с постигане на съгласие, а с реално предаване на сумата. Доказателства за такова реално предаване на сумата липсвали, поради което искът бил неоснователен.Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли изцяло предявените искове, като му се присъдят разноски по делото. Въззиваемият – едноличен търговец Махмуд Юсеин Рашид с фирма „Махмуд – Махмуд Юсеин” гр.Кърджали, чрез своя процесуален представител, оспорва въззивната жалба. Моли да остави в сила решението на районния съд, като му се присъдят и направените разноски за тази инстанция. Счита, че решението е правилно. Излага съображения, че въззивникът е работил на трудов договор при него като оператор на игрална зала и материално отговорно лице, като при установена липса т.е. неотчитане на парични средства в размер на 2 378 лева, същият не е възразил за липсата и се е задължил да изплати тази сума, като е подписал въпросния документ, наименован „запис на заповед”. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предявените искове, констатира следното: Пред първата инстанция са били предявени от Махмуд Юсеин Рашид /въззиваем/, в качеството му на едноличен търговец с фирма „Махмуд – Махмуд Юсеин”, срещу Сами Юсеин Яхя /въззивник/, при условията на обективно съединение, два иска: иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата 2 738 лева, дадени по запис на заповед от 02.11.2005 г. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторни лихви в размер на 423.64 лева върху главницата от 2 738 лева, за периода от 10.11.2005 г. до 30.01.2007 г. Обстоятелството, че е предявен именно иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД се установява от твърденията в исковата молба за дадена на ответника сума срещу задължението на последния да я заплати на посочения падеж. Следва да се отбележи, че правната квалификация на спорното гражданско право се извежда от основанието и петитума на иска, защото ищецът определя правото, чиято защита търси. В случая в исковата молба се съдържа изложение на релевантните за определяне на основанието на исковата претенция обстоятелства – даване от Махмуд Юсеин Рашид на Сами Юсеин Яхя на сума в размер на 2 738 лева и задължение от страна на последния да заплати посочената сума до определен срок – до 10.11.2005 г., както и твърдения за неизпълнение от страна на ответника на поетото от него задължение да изплати сумата от 2 738 лева. Както от буквалното съдържание на исковата молба, така и от цялостното й съдържание се извежда правното основание на иска, което е именно по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Видно от представеният по делото документ, наименован „запис на заповед”, същия е издаден на 02.11.2005 г. от ответника Сами Яхя /въззивник пред настоящата инстанция/, като с него последния се е задължил да заплати на въззиваемия – едноличен търговец Махмуд Юсеин Рашид с Фирма „Махмуд – Махмуд Юсеин”, сумата в размер на 2 738 лева, като е посочен и падежа за това – 10.11.2005 г. От представените пред въззивната инстанция доказателства: молба от 01.07.2003 г., справка за изпратени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ, длъжностна характеристика на крупие в игрална зала, декларация от 01.01.2004 г., трудово договор от 07.07.2003 г., допълнително споразумение № 139/05.01.2004 г., допълнително споразумение № 183/31.10.2004 г. и допълнително споразумение № 19/03.01.2005 г., и трите към трудовия договор от 07.07.2003 г. и заповед № 16/03.02.2006 г., се установява, че въззивникът Сами Юсеин Яхя е работил на трудов договор при въззиваемия като оператор на игрална зала и материално отговорно лице, за периода от 07.07.2003 г. до 03.02.2006 г., когато със заповед № 16/ 03.02.2006 г. му е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 от КТ. При тези доказателства въззивният съд съобрази следното: Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален, неформален договор и за същия не се изисква писмена форма за действителност. В тази връзка не е спорно, че представения и обсъден по- горе документ, наименован „запис на заповед”, не съдържа в текста си изразът „запис на заповед”, поради което и не представлява запис на заповед съгласно чл.536, ал.1 от Търговския закон, като в този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 1/2004 г. Независимо от това обаче, цитираният документ от 02.11.2005 г., наименован „запис на заповед”, който не е оформен съгласно задължителните изисквания на закона /чл.535 от ТЗ/, има правната характеристика на документ, удостоверяващ поемане на задължение от страна на Сами Юсеин Яхя да изплати на съответния падеж сумата 2 738 лева. Релевантно в случая обаче, с оглед предявения иск, е да се установи дали задължението на въззивника да изплати на въззиваемия посочената сума произтича именно от сключен между тях договор за заем. В тази връзка, въпреки твърденията в исковата молба, по делото не се установява по какъвто и да е начин, че е налице реално предаване на въззивника Сами Юсеин Яхя на сумата 2 738 лева от страна на въззиваемия Махмуд Юсеин Рашид. Съдът намира, че в настоящия случай представеният документ, наименован „запис на заповед”, не може да се възприеме като разписка, удостоверяваща получаването на сумата по тях, доколкото поелият задължението да изплати посочената сума Сами Яхя изрично оспорва получаването й, респективно, твърди, че не е получавал процесната суми от въззиваемия. При това положение, доколкото въззивникът Яхя твърди отрицателен факт, в тежест на въззиваемия /ищец/ е да докаже реалното предаване на сумата, което по делото не се доказа. Впрочем, обстоятелството, че в случая не е налице реално предаване на исковата сума, респективно, че не е налице сключен между страните договор за заем, се установява и от становището на процесуалния представител на въззиваемия в съдебно заседание на 21.12.2007 г., съгласно което исковата сума от 2 738 лева представлява липса т.е. неотчетени парични средства в този размер, дължими от Сами Яхя като материално отговорно лице и не оспорени като такива от последния. Следва да се посочи, че с оглед правното основание на предявения иск – чл.240, ал.1 от ЗЗД и предвид обстоятелството, че по делото не е предявен иск на друго основание, е без значение в случая, че Сами Яхя е поел задължение да изплати на Махмуд Рашид посочената в цитирания по – горе документ сума, доколкото не се установява това задължение да произтича именно от договор за заем. Предвид изложеното и доколкото по делото не се установи предаване на процесната сума в размер на 2 738 лева, предявения иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. С оглед неоснователността на иска за главница, неоснователен се явява и иска по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторни лихви върху посочената сума, поради последния също следва да се отхвърли. Ето защо следва да се отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно и да се отхвърлят така предявените искове. При този изход на делото следва да се осъди въззиваемият да заплати на въззивника направените за двете инстанции разноски общо в размер на 964 лева, от които 800 лева – адвокатско възнаграждение и 164 лева – държавна такса. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 272 от 18.09.2007 г., постановено по гр.д.№ 36/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Махмуд Юсеин Рашид, с ЕГН **********, в качеството му на едноличен търговец с фирма „Махмуд – Махмуд Юсеин” със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, ул.”Васил Априлов” бл.1, вх.В, ет.3, ап.39, БУЛСТАТ *********, срещу Сами Юсеин Яхя от гр.Момчилград, обл. Кърджали, ул.”Маказа” № 69, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата 2 738 лева, дадени по запис на заповед от 02.11.2005 г. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторни лихви в размер на 423.64 лева върху главницата от 2 738 лева, за периода от 10.11.2005 г. до 30.01.2007 г., като неоснователни. ОСЪЖДА Махмуд Юсеин Рашид, с ЕГН **********, в качеството му на едноличен търговец с фирма „Махмуд – Махмуд Юсеин” със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, ул.”Васил Априлов” бл.1, вх.В, ет.3, ап.39, БУЛСТАТ *********, да заплати на Сами Юсеин Яхя от гр.Момчилград, обл. Кърджали, ул. ”Маказа” № 69, с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 964 лева. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове: 1.
2. |