Р
Е Ш Е Н И Е
№ /15.04.2019г.; гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***, 10-и състав, на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
9635 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени искове от Етажна собственост с адрес ***, чрез
представляващия ЕС ***, срещу И.Н.И., да бъде постановено решение, по силата на
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна сумата от 518,13 лв.,
представляваща разход за ремонт на общите части на входа, съгласно решение на
ОС на ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 418,37 лв., представляваща сбор от месечни
вноски за фонд „ремонт и обновление“ (ФРО) за времето от м. януари 2017г. до м.
май 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: Етажна
собственост – ***, е вписана като такава в регистъра на сградите/отделни
входове в режим на ЕС при район „***“ гр. ***, под рег. номер 189/06.11.2009г.,
видно от писмо номер РО1-РЕС-189/11.11.2009г.
Ответникът притежава недвижими имоти в ЕС, а именно – апартамент номер 9 на
четвърти етаж от ЕС, магазин, склад и гараж. Като собственик на описаните
обекти той притежава 18,93% ид.ч. от общите части на
сградата, определени по правилата на ЗУЕС. Поради това същият следва да заплаща
необходимите за поддръжка и ремонт на тези общи части суми, определени от ОС на
ЕС. На 11.01.2011г. е било взето решение на ОС на ЕС, всеки един етажен
собственик да заплаща ежемесечно сумата от 10,00 лв. за ремонт и поддръжка на
общите части, като събранието е упълномощило управителя да определи дължимата
сума за ремонт и поддръжка на общите части на входа. С протокол от 04.04.2014г. било взето решение ежемесечно, считано от
01.05.2014г., да се събира сумата от 130,00 лв. за ФРО на входа. Ответникът,
съответно на притежаваните от него 18.93 % ид.ч. от
общите части на сградата, следвало да заплаща сумата от по 24,61 лв. на месец.
За периода от м.01.2017г. до м.05.2018г. ответникът дължи сума в общ размер от
418,37 лв. На проведено ОС на ЕС на 22.11.2015г. било взето решение за
извършване на ремонт на общите части на входа – подмяна на стълбищното
осветление, боядисване на стълбището и други дейности. Посочените ремонтни
дейности били извършени, като общата им стойност била 2737,07 лв. Същата се
разпределила между етажните собственици, съобразно размера на притежаваните от
тях ид. части от общите части на сградата. Ответникът
дължи сумата от 518,13 лв. за този ремонт.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника. Оспорва се *** да е управител на ЕС, предвид
разпоредбата на чл. 19 ЗУЕС във връзка с рег. от 2009г на ЕС, проведените
събрания след това и липсата на данни кой е управителят на ЕС. Сочи се, че
искът за сумата от 418,37 лв. за фонд „ремонт и обновяване“ е неоснователен.
Липсва решение на ОС на ЕС за сума, която да се събира за ЕС и за идеалните
части на собственици на ЕС. Твърди се, че искът за сумата от 518,13 лв. разход
за ремонт на общите части на входа е неоснователен, доколкото липсва решение за
неговото приемане. Оспорва се да е осъществен разход на ЕС от фонд „ремонт и
обновление“. Признава се, че за периода от м.01.2017г. до м.05.2018г. се дължи
сумата от 170,00 лв. на морално основание. Оспорва се да е отчетен и приет
ремонт на входа. Оспорва се стойността на ремонта на входа да е 2737,07 лв.
Оспорва се процентите ид.ч., посочени в документ от
11.01.2011г., от 04.04.2014г. и 22.11.2015г.,
09.01.2018г. да са съотношението между сбора на площта на самостоятелни обекти
и придадените складови помещения. Твърди се, че частният документ от 04.04.2014г. е частично нищожен. Оспорва се ремонтът на входа,
изразяващ се в подмяна на осветителни тела и боядисване, да е бил необходим.
Оспорва се, че се дължи сумата от 518.13 лв. за ремонт, който не е приет и
одобрен, като липсва заплащане от страна на ЕС. Сочи се, че от приемане на
решението от 2011г. за внасяне на 5-10 лв. за необходими ремонти, ответникът е
внасял ежемесечно по 10,00 лв., като до края на 2016г. внесената сума е била в
размер на 720,00 лв. Оспорва се частично действителността на обективираното в протокол 1 от 2011г. решение за събиране
на 5-10 лв. в зависимост от необходимите ремонти, като взето в противоречие с
материално-правните норми. Оспорва се действителността на протокол 1 от
22.11.2015г. при липса на протоколчик, евентуално
съдържанието на протокола в частта за взети решения като несъответстващ на
дневния ред. Оспорва се ремонтът на входа да се отнася до общите части за
цялата сграда, тъй като гаражът и магазинът на ответника са с отделни входове
и нямат общо с входа за жилищата.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно е
от представения заверен препис по делото на съобщение от 11.11.2009г., изходящо
от район „***“, община ***, изпратено до ***, управител на ЕС с адрес в ***, че
на осн. чл. 7 от Наредба №
3 от 17.06.2009г. за създаване и поддържане на публичен регистър на сградите в
режим на ЕС, етажната собственост с адрес *** е
вписана в регистъра на сградите или отделните входове в режим на ЕС при район „***“,
община ***, под рег. номер 189 от 06.11.2009г.
Установява се от „Протокол №1 за 2011г.“ на ОС на ЕС, че ОС е взело решение да
се събират суми по 5,00 или 10,00 лв., в зависимост от належащите ремонти на
входа. Установява се още, че ОС е взело решение управителят да взима решения по
събиране на суми за ремонт на общите части на сградата. Установява се от
протокол за поставено съобщение, че изготвеният „Протокол №1 за
2011г.“ на ОС на ЕС е поставен на таблото и на входната врата.
По
делото е представен и „Протокол №
1“, издаден на 04.04.2014г., от който се установява, че управителят на ЕС, в
присъствието на контрольор и касиер, е взел решение, с което от м. май 2014г. да
се събира сумата от 130,00 лв., разпределена съобразно ид.ч.
от общите части на ж.к. с 13 броя собственици. Взето е и решение, че парите, изразходвани
за ФРО и поддръжка, се изчисляват на база % от ид.ч.
на ж.к. за всеки собственик. По решение на управителя на ЕС е изготвена и
таблица на собствениците на обекти в ***, от която се установява, че ответникът
И. притежава собственост върху обекти в ЕС, които образуват 18,93% ид.ч. от общите части на сградата, поради което и
последният дължи ежемесечно сумата от 24,61 лв., представляващи вноска за ФРО.
Видно от представено съобщение за изготвен протокол с взетите решения от управителя,
съобщението е било поставено на таблото и входната врата на сградата.
Видно от „Протокол 1 за проведено ОС на 22.11.2015г.“, едно от взетите
решения на събранието е да се боядиса стълбището, да се сменят фотоклетки, да
се сменят улуците и да се ремонтира капандурата. Установява се от Протокол № 1
за поставено съобщение по ЗУЕС, че на 09.01.2018г. е поставено съобщение за
направен разход по ремонт обновление на входа на ***, гр. *** и неговото
разпределение за всеки съсобственик, съобразно притежаваните ид.ч. от общите части на сградата. Установява се, че
разходът по ремонта на входа е в размер на 2737,07 лв., поради което и
ответникът дължи сума в размер на 518,13 лв., съобразно притежаваните от него ид.ч. в сградата. Установява се от приложеното към
протокола разпределение на задължението спрямо всеки собственик на обект в ЕС,
че парите за ремонта са взети от касата
на всеки един собственик от събрания дялов капитал.
Видно от служебна бележка,
издадена от кмета на район „***“, гр. ***, *** е вписан като управител на ЕС с адм. адрес в ***. Видно от протокол за проведено ОС на ЕС
от 25.10.2009г. *** е бил избран за управител на ЕС.
По делото е представен заверен препис
на книга на собствениците в жилищната сграда в режим на ЕС в ***, от която се
установява, че И.И. притежава в сградата следните
обекти – апартамент, изба, гараж и магазин-склад. Ответникът е положил своя
подпис след посочването на имотите, които притежава в ЕС.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Етажната собственост представлява
правоотношение по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която
етажи или части от етажи, които могат да бъдат такъв обект на самостоятелно
право на собственост, заедно с придадените към тях помещения, принадлежат на
отделни собственици. Тази самостоятелна собственост се съчетава неразривно със
съсобственост върху общите части в същата сграда на титулярите на собственост
върху самостоятелни обекти в нея.
От приетата фактическа
обстановка безспорно се установи, че ЕС с адм. адрес
– *** е вписаната като такава в Регистъра на сградите или отделните входове в
режим на ЕС при район „***“ гр. ***, под рег. номер 189 от 06.11.2009г.
Безспорно се установи също така, че лицето *** е бил избран за управител на ЕС
след проведено на 25.10.2009г. ОС на ЕС. Следователно същият се явява орган на
управление на ЕС по силата на чл. 10 ЗУЕС.
Безспорно се установи от заверен препис на
книга на собствениците в жилищната сграда в режим на ЕС в ***, че И.И. притежава в сградата следните обекти – апартамент, изба,
гараж и магазин-склад. Ответникът е положил своя подпис след посочването на
имотите, които притежава в ЕС в книгата. С оглед на това, че положените подписи
не бяха оспорени в настоящото производство, съдът намира, че с полагането им
ответникът е приел изложеното, а именно, че е собственик на четирите обекта,
които са част от ЕС. Установи се също така, че сборът от квадратурите на
притежаваните в ЕС имоти е общо 283,94
кв.м., които се равняват на 18,93 %
ид.ч. от общите части на сградата, която е с площ от 1499,91 кв.м.
Предвид
изложеното И.И. е длъжен на осн.
чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС да внася ежемесечни вноски в
размер, определен с решение на общото събрание на ЕС, съобразно идеалните части
на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко
от един процент от минималната работна заплата за страната.
Макар да се
установи, че с решение на управителя на ЕС от месец май 2014г. ще се събира
сумата от 130,00 лв., разпределена на % от ид.ч. от
общите части на ж.к. за ФРО, съдът намира, че това решение не създава
задължение за ответника, кореспондиращо с чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС. Чл. 11, ал.
1, т. 7 ЗУЕС урежда, че е правомощие на общото събрание на ЕС да определя
размера на паричните вноски във ФРО. Т.е. въпросът за определяне размера на
сумата, която се дължи от всеки собственик на обект в ЕС следва да бъде решен
от общото събрание на ЕС, тъй като това е едно изключително правомощие и не
може да бъде възлагано за упражняване на управителя. Валидно обаче е взетото
решение на ОС на ЕС за заплащане на сума от 5,00 или 10,00 лв. от всеки от
собствениците на обекти в ЕС. Протоколът за проведеното ОС и взетото решение е
обявен на живущите в ЕС съгласно ЗУЕС, поради което задължението на ответника
да заплаща определена сума в полза на ЕС за ФРО намира своето правно основание.
Доколкото ответникът по време на процеса признава, че дължи сумата от 170,00
лв. и не представя доказателство за тяхното изплащане, съдът намира, че с това
си волеизявление ответникът е приел, че дължи сума от 10,00 лв., представляваща
месечна вноска за ФРО. Именно и за тази сума следва да бъде уважен предявеният
иск, тъй като процесният период заключва в себе си 17
месеца, а в останалата си част същият следва да бъде отхвърлен поради
неоснователност.
По отношения на обективно кумулативно съединения иск:
Предявеният иск за заплащане на
сумата от 518,13 лв., представляваща
разход за ремонт на общите части на входа, съгласно решение на ОС на ЕС обаче е
неоснователен и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен. Това е така, защото
макар и да се установи по делото, че е взето решение от ОС на ЕС за извършване
на ремонт на общите части на входа, не се представиха доказателства за
заплащане на сумата от 2737,07 лв. Чл. 48, ал. 5 ЗУЕС изисква направените
разходи за извършване на ремонт на общите части на сградата да бъдат
удостоверявани с платежни документи. Такива документи ищецът в настоящото
производство не представи, въпреки че съдът разпредели доказателствената
тежест с указания ищецът да установи изправността си по взетите от ОС решения,
т.е. че са осъществени ремонтни дейности и същите са заплатени.
Въпреки това дори и да бяха
представени доказателства за извършен ремонт и платежни документи, искът отново
нямаше да бъде основателен, доколкото в представения и изхождащ от ищеца частен
документ, в който в табличен вид е посочено разпределение на разход за ремонт
на общите части на ЕС, съобразно притежаваните % ид.ч.
от общите части на сградата, е посочено, че
парите са взети от касата на всеки собственик, съобразно събрания дялов
капитал. Т.е. дори да е заплатена сума за извършен ремонт, същата е взета
от касата на ЕС, именно в която се събират суми по ФРО, а не представлява друг
разход.
По разноските:
Предвид изхода на спора и частичното уважаване на претенциите ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в производството
за един иск в размер на 20,32 лв., на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК. С оглед неоснователността на втория иск ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сторените от него разноски в производството в размер на
239,05 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
И.Н.И., ЕГН **********, да заплати на Етажна собственост с административен
адрес в ***, вписана в Регистъра на сградите или отделните входове в режим на
етажна собственост при район „***“ под регистрационен номер 189 от
06.11.2009г., представлявана от ***, сумата от 170,00 лв. /сто и седемдесет лева/, представляваща сбор от месечни
вноски за фонд „ремонт и обновление“, всяка на стойност от 10,00 лв., за
времето от м. януари 2017г. до м. май
2018г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба в съда 20.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн.
чл. 50, ал. 2, т. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта над сумата от
170,00 лв. до пълния претендиран размер от 418,37
лв., поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажна собственост с
административен адрес в ***, вписана в Регистъра на сградите или отделните
входове в режим на етажна собственост при район „***“ под регистрационен номер
189 от 06.11.2009г., представлявана от ***, срещу И.Н.И., ЕГН **********, иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 518,13 лв. /петстотин и осемнадесет лева и тринадесет стотинки/,
представляваща разход за ремонт на общите части на входа, съгласно решение на
ОС на ЕС от 22.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, поради неоснователност.
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН **********, да заплати на
Етажна собственост с административен адрес в ***, вписана в Регистъра на
сградите или отделните входове в режим на етажна собственост при район „***“
под регистрационен номер 189 от 06.11.2009г., представлявана от ***, сумата от 20,32 лв., представляваща сторени в
производството разноски за държавна такса, съобразно уважената част от исковата
претенция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Етажна собственост с административен
адрес в ***, вписана в Регистъра на сградите или отделните входове в режим на
етажна собственост при район „***“ под регистрационен номер 189 от
06.11.2009г., представлявана от ***, да заплати на И.Н.И., ЕГН **********,
сумата от 239,05 лв., представляваща сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок пред
Окръжен съд – ***, който започва да тече за страните от датата на получаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................