ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско
дело № 20235000500153 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 121 от
ГПК.
Обжалвано е определение № 46, постановено в закрито съдебно
заседание на 30.01.2023 г. от Окръжен съд-С. по гр.д. № 383/2022 г., с което е
прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност на
Окръжен съд-П..
Жалбоподателят „М.л.“ЕООД-гр.С. моли определението да бъде
отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в
частната жалба с вх. № 643/14.02.2023 г., като делото бъде върнато на ОС-С.
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба В. П. Р. моли тя да бъде оставен без
уважение като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. №
916/2.03.2023 г.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 22.11.2022 г. от ищеца „М.л.“ЕООД-гр.С. е подадена до ОС-С.
искова молба против В. П. Р., с която се претендира той да бъде осъден да му
1
заплати сумата 116 236,69 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди.
На 30.01.2022 г. окръжният съд постановява обжалваното определение,
с което приема, че в отговора на исковата молба ответникът е заявил
възражение за неподсъдност на делото на ОС-С. на основание чл. 105 от ГПК,
тъй като неговият постоянен адрес е в гр. П., като делото не е подсъдно на
ОС-С. и по правилата на чл. 115,ал.1 от ГПК, и е поискал делото да бъде
изпратено по подсъдност на ОС-П.. Съдът приема, че възражението е
своевременно заявено, тъй като ответникът е получил преписа от исковата
молба на 21.12.2022 г. и срокът за отговор следва да изтече на 21.01.2023 г.,
който обаче е неприсъствен ден (събота), поради което срокът изчита на
23.01.2023 г., на която дата по пощата е подаден отговорът от ответника.
Съдът намира възражението на ответника за неподсъдност на делото съгласно
правилата на общата местна подсъдност за основателно, тъй като съгласно чл.
105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният
адрес или седалището на ответника, който в случая е в гр. П.. Затова съдът
прекратява производството и изпраща делото на ОС-П..
За това определение ищецът е уведомен на 9.02.2023 г. и на 14.02.2021 г.
е получена в съда подадената от него частна жалба до апелативния съд с вх.
№ 643/14.02.2023 г. С нея жалбоподателят твърди, ответникът е получил
препис от исковата молба на 21.12.2022 г. и за него от 22.12.2022 г. е започнал
да тече срокът по чл. 131 от ГПК, който срок съгласно установената съдебна
практика, както и според текстовете на ГПК е едномесечен, като
едномесечният срок се изчислява на 30 дни, поради което едномесечният срок
за ответника е изтекъл на 20.01.2023 г., а не на 21.01.2023 г., както е приел
окръжният съд. Твърди, че ответникът е изпратил по пощата отговора си на
23.01.2023 г., с което за него са настъпили неблагоприятните последици на
чл. 64,ал.1 от ГПК и той не може да се ползва от разпоредбата на чл. 62,ал.1
от ГПК. Твърди, че с оглед пропускането на срока направените след
изтичането му действия на страната не следва да се взимат предвид от съда и
тъй като възражението за местна подсъдност е направено с отговора след
изтичането на срока то не следва да бъде оставено без уважение с оглед
нормата на чл. 133 от ГПК. Затова моли определението да бъде отменено и
делото да бъде върнато на ОС-С. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
2
С отговора на частната жалба ответникът по нея В. Р. заявява, че е
неправилно становището на жалбоподателя, че едномесечният срок по чл.
131,ал.1 от ГПК за депозиране на отговор на исковата молба се изчислява на
30 дни, тъй като нормата на чл. 60,ал.3 от ГПК посочва, че срокът, който се
брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец. Посочва, че
преписът от исковата молба ответникът е получил на 21.12.2023 г., поради
което съгласно посочените правила на ГПК срокът за депозиране на отговор
изтича на 21.01.2023 г., което е съответното число на последния месец.
Посочва, че 21.01.2023 г. е неработен (неприсъствен) ден- събота, поради
което и съгласно чл. 60,ал.6 от ГПК срокът изтича на първия следващ
присъствен ден – 23.01.2023 г., понеделник, на която дата ответникът е подал
по пощата отговора и в него е направено възражението за неподсъдност за
неподсъдност на делото на ОС-С., с което и съгласно чл. 62,ал.2 от ГПК
срокът за това процесуално действие е спазен. Посочва, че ответникът не
заявява оплакване относно изводите на съда за наличие на основание за
приложение на нормата на чл. 105 от ГПК, които са правилни. Затова моли
частната жалба да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 131,ал.1 от ГПК срокът за подаване от
ответника на писмен отговор на исковата молба е едномесечен. Съгласно
нормата на чл. 60,ал.3 от ГПК срокът, който се брои на месеци, изтича на
съответното число на последния месец, което е това, което съответства на
датата на връчване на преписа от исковата молба, поради което е неправилно
разбирането на жалбоподателя, че едномесечният срок е започнал да тече на
22.12.2022 г. и се изчислява на 30 дни (в тази насока – определение №
183/30.06.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2505/2015 г., 2 ГО, ГК, определение №
723/8.12.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 835/2009 г., 2 ТО, ТК, определение №
223/14.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 441/2012 г., 2 ГО, ГК и определение №
107/6.02.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 18/2015 г., 4 ГО, ГК), поради което е
изтекъл на 20.01.2023 г. В случая ответникът е получил преписа от исковата
молба на 21.12.2022 г., поради което съгласно нормата на чл. 60,ал.3 от ГПК
едномесечният срок за подаване на жалба, установен с чл. 131,ал.1 от ГПК,
изтича на 21.01.2023 г., която дата е съответното число на следващия месец.
Тъй като тази дата е неприсъствен ден (събота), то съгласно чл. 60,ал.6 от
ГПК срокът в случая изтича на 23.01.2023 г., ден понеделник, на която дата
3
ответникът е изпратил по пощата своя отговор и така е спазил срока
съобразно нормата на чл. 62,ал.2,изр.1 от ГПК. Неоснователно е затова
твърдението на жалбоподателя, че в случая ответникът е подал отговора след
изтичането на едномесечния срок, респективно, че поради това той е загубил
при условията на чл. 133 от ГПК възможността да заяви възражението за
местна неподсъдност на делото. Възражението в случая е своевременно
заявено съгласно нормата на чл. 119, ал.4 от ГПК. От страна на
жалбоподателя не се твърди в случая да не е налице основание за приложение
на нормата на чл. 105 от ГПК и не оспорва, че постоянният адрес на
ответника е в гр. П.. Установява се следователно, че преценката на окръжния
съд, извършена при условията на чл. 118,ал.2,изр.1 от ГПК, е правилна,
съответно, правилно производството по делото е прекратено пред ОС-С. и
делото е изпратено на местно компетентния ОС-П.. Подадената частна жалба
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като обжалваното
определение бъде потвърдено.
С оглед т.9, б.“в“ от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г.
на ОСГТК настоящото определение подлежи на касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 46, постановено в закрито съдебно
заседание на 30.01.2023 г. от Окръжен съд-С. по гр.д. № 383/2022 г., с което е
прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност на
Окръжен съд-П..
Определението може да се обжалва с касационна частна жалба при
условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд– гр. С.
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4