Определение по дело №756/2021 на Административен съд - Стара Загора

             

                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 307

                    гр. Стара Загора, 16. 05.2023г.

 

 

Административен съд – Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                                                       

СЪДИЯ: Кр. Костова-Грозева

 

като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева исково адм. дело №756 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               

                Делото е образувано по повод искова молба от Р.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, подадена първоначално пред СГС против ОД на МВР Стара Загора, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лева, за това, че по ДП №62/2016г. по описа на РУ Гълъбово бил обвинен и му повдигнали неправомерно и незаконосъобразно обвинение за тежко умишлено престъпление, както и че му нанесли и упражнили незаконна сила и насилие – изтезание, за да  признаел  престъплението по време на 24 часовото му полицейско задържане. Бил подлаган на изтезание по изключително мъчителен и жесток начин от подчинени служители на ОДМВР Стара Загора, като за визираните поименно от С. двама служители на РУ Гълъбово се твърди, че го  пребили и му изтръгнали със сила признания без присъствието на адвокат. Не му бил осигурен адвокат и по време на снемане на показанията. В продължението на изложението в молбата, подадена до СГС, се визират оплаквания за допуснати нарушения по ДП № 62/2016г. С Определение № 4129/12.11.2019т., състав на СГС приел, че след направено уточнение на исковата молба, фактическите основания, на които се основавал подаденият иск, сочели на такъв с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като се търсело обезщетение за вреди, резултат на извършено насилие от полицейски служители по време на задържането на ищеца, въз основа на заповед по ЗМВР.

            След постъпване на делото в Административен съд Стара Загора, с разпореждане на съдията-докладчик така подадената искова молба е оставена без движение, като на Р.М. са дадени задължителни указания, който в изпълнение на същите и чрез назначения му по реда на Закона за правната помощ /ЗПП/ особен процесуален представител заявява, че на 10.03.2016г. при задържането му за срок от 24 часа спрямо него било упражнено физическо насилие от служители на МВР, което се изразило в нанасянето му на побой с полицейска палка, използване на шамари и юмруци, довели до телесни увреждания по цялото му тяло, с цел ищецът да признае престъпление, което не бил извършил. Ищецът поискал и да бъде прегледан от лекар, но преглед му бил отказан, не му била предоставена и адвокатска защита, въпреки нейното поискване. Допълнително ищецът сочи, че на  25.03.2016г. бил проведен разпит с него по ДП № 62/2016г. по описа на РУ Гълъбово и тогава спрямо него било упражнено физическо насилие от служителите на МВР – побой с палка, шамари и юмруци по цялото тяло и лицето. В резултат на нанесения побой той получил насинявания, силни болки, стрес, дискомфорт при извършване на елементарни действия. Със същата молба, ищецът разделил исковата си претенция против ОД на МВР, като от една страна посочва, че предявявал иск, с който претендирал обезщетение в размер на 50 000 лева, платимо от посочения ответника, за това, че на 10.03.2016г. в резултат на упражнено спрямо него физическо насилие от служители на МВР, изразяващо се в нанасяне на побой с полицейска палка, шамари и юмруци и не осигуряване на дължимата по закон адвокатска защита, претърпял неимуществени вреди и не му била осигурена необходимата адвокатска защита. Посочва и, че претендира още сумата в размер на 50 000 лева, под формата на обезщетение, платимо отново от ОДМВР Стара Загора, за проявено от полицейските служители при ответника физическо насилие на 25.03.2016г., изразяващо се нанасяне на побой с полицейска палка, шамари и юмруци, от което също претърпял неимуществени вреди.

            В резултат на тези уточнения, Съдът с Определение от 16.02.2022г. прекрати производството в частта на исковата претенция от 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на ОДМВР Стара Загора, извършени на 25.03.2016г. в качеството им на разследващи органи и по реда на НПК, и остави за разглеждане пред този съд исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000лв. от незаконосъобразни действия на служители на ответника при РУ Гълъбово, като извършени на 10.03.2016г. по време на 24 часовото задържане на Р.М., извършено по реда на ЗМВР и изразяващи се в нанасяне на побой с полицейска палка, шамари и юмруци и не осигуряване на дължимата по закон адвокатска защита, претърпял неимуществени вреди и не му била осигурена необходимата адвокатска защита.

            В отговора по исковата молба, ответникът, чрез процесуален представител изразява становище на първо място за недопустимост на исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000лв., в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители при ответника, като извършени по време на 24 часовото му задържане по реда на ЗМВР на дата 10.03.2016г. Възражението си ответникът мотивира с обстоятелството, че от същия ищец в един предходен момент бил предявен вече иск против ОДМВР Стара Загора на същото основание и за същото искане. Така през 2019г. М. подал иск против ОДМВР пред Административен съд Стара Загора, където било образувано а.д. № 514/2019г., което дело било прекратено и изпратено по подсъдност на РС Стара Загора, в който било образувано гр. дело № 2104/2020г. По това дело било постановено Решение на 15.02.2021г., отхвърлящо исковата претенция на М., но съдебният акт бил обезсилен от ОС Хасково, който върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС Стара Загора.

            В алтернатива ответникът по иска сочи и, че искът бил неоснователен, като на първо място се прави и възражение за изтекла погасителна давност за предявяването му, като се съобразявала претенцията, което се обективирала в подадената искова молба. Сочи на тази плоскост, че доколкото ищецът претендирал за него вреди, като резултат от действия на полицейски орган, извършени в периода 11-25.03.2016г., то към датата на подаване на исковата молба /пред СГС/-28.09.2021г., то бил изтекъл общият пет годишен давностен срок по чл.110 и сл. от ЗЗД. На трето място се сочи, че искът бил изцяло неоснователен, защото спрямо М. на дата 25.03.2016г. не било осъществено задържане по реда на ЗМВР. Било видно от мотивите към Присъда №53/17.11.2016г., постановена по нохд № 514/2016г. на ОС Стара Загора, времето на задържане под стража на ищеца от 11.03.2016г. се приспадало от наказанието „лишаване от свобода“, след тази дата нямало как да се извършат административни действия спрямо М., тъй като същият вече имал качеството на обвиняем във воденето против него досъдебно производство и такова „задържане“ на 25.03.2016г. съставлявало всъщност привеждането му от арестанското помещение в РУ Гълъбово за разпит от разследващия полицай по досъдебното производство. М. действително бил задържан по реда на ЗМВР, но на 10.03.2016г. и за това била издадена Заповед № 28/10.03.2016г.

            Ищецът, редовно призован в с.з., се явява лично и с определения му особен процесуален представител, като заявяват, че поддържат исковата молба, съгласно уточнението, направено в молбата от 15.02.2022г. 

Ответникът, редовно призован в с.з., се представлява от процесуален представител, който поддържа довода за недопустимост на иска, поради наличие на друго висящо производство за същото искане и на същото основание, а в алтернатива и за неоснователност на исковата претенция, поради погасяването й по давност, съотв. поради нейната неоснователност.

Представителят на ОП Стара Загора дава становище за неоснователност на иска.

            Съдът от фактическа страна приема следното: въз основа на заповед за задържане на лице, издадена на осн. чл.72 от ЗМВР Р.М.С. бил задържан за 24 часа  в РУ Гълъбово за времето от 20,50ч. на 10.03.2016г. до 12,30 ч. на 11.03.2016г. /л. 38-39 и л. 117/. Видно от представена декларация към заповедта /л.40/, С. декларирал, че не желаел адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, нито такава по реда на ЗПП, нямал медицински проблеми, желаел медицински преглед по негов избор и за негова сметка /допълнително в декларацията бил изписан телефонен номер и име на доктор/. Няма данни заповедта да е била обжалвана пред съд и да била отменена.

На 18.07.2019г. Р.М. подал до Административен съд Стара Загора искова молба против РУ Гълъбово, с която посочил, че искал от така визирания ответник обезщетение в общ размер на 25 000 лева за претърпени неимуществени вреди /психически, физически, материални и морални/, за това, че бил принуден насила да признаел някакво обвинение в убийство, което не извършил, и за това, че  на 10.03 до 11.03.2016г. за срок от 24 часа го принудили на сила и му нарушили човешките права по чл.55, ал.1 от НПК, и му нанесли физическа сила и насилие, за да признаел някакво обвинение в убийство, което не бил извършил. /л.49-50/. По повод на така подадената искова молба, в Административен съд Стара Загора на22.07.2019г. било образувано а.д. № 514/2019г. /л.64/. На 08.10.2019г. и във връзка с разпореждане на съдията-докладчик по а.д. № 514/2019г. С. подал молба /л. 33/, според която искът му бил предявен против ОДМВР Стара Загора, тъй като длъжностни лица при ответника, а именно пол. инспектори от РУ Гълъбово извършили нарушение и незаконосъобразни административни действия. Във връзка с ново разпореждане на съдията докладчик по а.д. № 514/2019г., С. подал молба на 06.12.2019г. /л.51/, в която потвърдил, че искът се  предявявал против ОДМВР Стара Загора, за това, че полицейски инспектори при РУ Гълъбово извършили незаконосъобразни административни действия, не спазили административния закон и не му бил осигурен служебен защитник в ДП №62/2016г., че бил изтезаван от полицейски служител, поради извършени незаконни разпити. Съгласно протокол от поведеното открито с.з. от 17.06.2020г. /публикуван на сайта на Административен съд Стара Загора/, Р.М., чрез назначения му процесуален представител е посочил, че претендираното увреждане, за което иска осъждане на визирания ответника – ОДМВР Стара Загора било във връзка с образуваното ДП №62/2016г. по описа на РУ Гълъбово, като е поискано прекратяване на това дело и изпращането му в РС.

По повод постъпилата в РС Стара Загора искова молба на С., изпратена по подсъдност от Административен съд Стара Загора, било образувано гр. д. № 2104/2020г., по което било постановено Решение № 260134/15.02.2021г., с което подадения иск бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Искът бил правно основан на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Решение № 260134/15.02.2021г. било обезсилено с Решение № 15/25.01.2022г. на ОС- Хасково, в което било прието, че РС Стара Загора се произнесъл по не предявен иск, като предвид фактически твърдения за упражнено физическо и психическо насилие от служители на ОДМВР Стара Загора, то искът следвало да се квалифицира по реда на чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД /л.65-66/.

След връщане на делото в РС Стара Загора било образувано гр. д. № 922/2022г., по което било постановено Решение № 625/07.07.2022г., с което предявеният и квалифициран по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД иск бил отхвърлен изцяло като неоснователен. Съгласно приложеното за сведение Решение № 625/07.07.2022г., фактическите основния на които С. основавал иска си се свеждали до това, че спрямо него било упражнено физическо и психическо насилие на няколко пъти, така на 10.03.2016г. от полицейски служители на РУ Гълъбово, които упражнили спрямо ищеца физическо насилие, за да признаел извършване на престъпление, както и на датите 14.03.2016 и 25.03.2016г. По въззивна жалба на С. против това решение в ОС-Пловдив било образувано в. гр. д. № 3055/2022г., по което съставът на този съд постановил Решение №244/27.02.2023г., като отново обезсилил актът на РС Стара Загора, постановен по гр. д. № 922/2022г. и върнал делото за ново разглеждане.

По делото Съдът допусна и събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.

Допълнително приобщени към доказателствата са и: писмо рег. № 3594/10.06.2022г./л.98/; Постановление от 11.03.2016г. на Прокурор при ОП Стара Загора /л.99/; жалба до ОП Стара Загора рег. № Сп-814/2016 от 30.03.2016г. на Р.С. /л.127-129/; протокол от разпит на обвиняем от 31.03.2016г. /л.133-134/; съдебно – медицинска експертиза на живо лице от 31.03.2016г. /л.135/; здравен картон /л.137-139/;

Съдът, като съобрази приетия по делото доказателствен материал и при съобразяване на визираните фактически твърдения от ищеца, така както са изложени от него в молба от 15.02.2022г. и поддържани пред съда /вж. протокола от с.з. от 11.04.2022г. /л.54 и сл./, чрез които се обосновава иска за обезщетение в размер на 50 000 лв., предявен против ОДМВР Стара Загора, намира същия да недопустим, като неподведомствен на този съд, при съобразяване на следното:

Няма спор, че съобразно последното уточнение, направено от С. и чрез назначения му особен процесуален представител в изрична молба от 15.02.2022г., същият сочи, че на 10.03.2016г. при задържането му за срок от 24 часа въз основа на Заповед за задържане, издадена по реда на ЗМВР, служители на МВР упражнили спрямо него физическо насилие, изразяващо се в нанасяне на побой с полицейска палка, използване на шамари и юмруци, довели до телесни увреди по цялото му тяло с цел С. да признае извършване на едно престъпление - убийство. Допълнително е визирано в тази молба, че поискал да бъде прегледан от лекар, но преглед му бил отказан, и не му била предоставена адвокатска защита, в противоречие с чл.74, ал.2, т.6, б.“б“ от ЗМВР. В крайна сметка и при цялото протежение на процеса, С. поддържа основно единствено фактическото си твърдение за упражнено спрямо него физическо насилие от служители на РУ Гълъбово при ОДМВР Стара Загора, при което му били причинени физически увреди, като това насилие било упражнено, за да признае вината си в извършването на едно престъпление – убийство. Де факто, другите фактически доводи не се поддържат.

Няма спор, че по силата на чл.128, ал.1, т.6 от АПК на административните съдилища са подсъдни и искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Няма спор, че с така подадената искова молба от С., същият претендира, че спрямо него са били извършени на 10.03.2016г. конкретни фактически действия, които той определя като незаконосъобразни, а именно  – нанасяне на побой с полицейска палка, шамари и юмруци от полицейски служители при ответника по време на полицейското му задържане за срок от 24 часа, разпоредено по реда на чл.72 от ЗМВР със заповед за задържане, като те били с цел същият да признае вина в извършване на едно престъпление. Фактът на разпоредено задържане на С. въз основа на такава заповед също е безспорно установен по делото.

Същественият момент, за да приеме този съд извод, че делото не му е подведомствено, произтича от правилното разрешаване на въпроса относно следното – така твърдените фактически действия – нанасяне на побой с полицейска палка, шамари и юмруци от полицейски служител в РУ Гълъбово, с твърдение, че са извършени на 10.03.2016г. по време на 24 часово полицейско задържане на ищеца, разпоредено със заповед по чл.72 от ЗМВР, обхващат ли се от понятието „извършени при и по повод на административна дейност“, което е една от кумулативно изискуемите се предпоставки за квалифициране на едно искане, като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, и подлежащо на разглежда по реда на чл.204 и сл. от АПК /чл.1, ал.2 от ЗОДОВ/.

По делото не се доказа самата заповед по чл.72 от ЗМВР да е била оспорена пред съда, съотв. да е била отменена. Разпореденото с нея полицейско задържане, което по своя характер е особена принудителна мярка, по естеството си представлява сложна съвкупност от фактически действия на полицейските органи и правни действия, състоящи се в издаване на заповед за задържане. В законовите разпоредби на процедурата по чл. 72 ЗМВР ясно са разписани задължителните за извършване действия от страна на полицейските органи, както по отношение на задържаното лице, за неговото фактическо лишаване от възможност за придвижване в пространството и ограничаването му, за установяване на самоличността му, включително и действия за осигуряване на собствената на служителите безопасност спрямо задържания, а също така и действия, свързани с гаранциите за зачитане на основните права на задържаните. От анализа на цялата съвкупност от действия с фактически и правен характер, които в тяхната цялост съставляват същността на процедурата по задържане на лице, следва, следва ясно да се отграничат онези фактически действия, които основават исковата претенция и за които ищецът би твърдял, че са извършени незаконосъобразно, тъй като те не се включват в кръга от действия, които са част от процедурата по чл. 72 ЗМВР.

В конкретният случай Р.М. еднопосочно поддържа фактическото си твърдение, че претендираните за обезвреда неимуществени вреди са извършени от полицейски служители на РУ Гълъбово на 10.03.2016г. и те са се изразили в действия по нанасяне на побой с палка, шамари и юмруци с цел да се признае за виновен в извършването на едно престъпление – убийство, за което той твърди, че не е извършил. Тези факти, чрез които М. обосновава своята искова претенция обаче според настоящият съдебен състав, при съобразяване на горните мотиви, не съставляват фактически действия, извършени при и по повод на административна дейност /не са част от сложния състав на разпореденото полицейско задържане/, независимо, че по време съвпадат с издадена заповед за задържане на ищеца в ареста към РУ Гълъбово, а въпросните действия надхвърлят същите, поради което и не следва да се включват в понятието „при и по повод административна дейност“ по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В подкрепа на този довод е и фактът, че на дата 11.03.2016г. /която също се визира в исковата молба/ М. вече е задържан за 72 часа с Постановление на прокурор по ДП № 62/2016г., пр. пр. № 814/2016г., а видно от данните по делото /вж. жалбата от 30.03.2016г., протокола на л.133-134/, ищецът е претендирал, че именно на тази дата са му били нанесени физическите травми от полицаите при РУ Гълъбово, чрез нанесен му побой, шамари и юмруци, когато той вече е задържан в качеството си на обвиняем по ДП №62/2016г., което само по себе си също изключва, че това съставлява административна дейност по см. на ч.1, ал.1 от ЗОДОВ, както и изключва извода, че така предявеният иск е подведомствен на този съд.

Освен това и при съобразяване на мотивите, дадени в т.2 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Ж. Ж., се следва извода, че, ако се претендират вреди от умишлени действия на служители на МВР /в случая изразяващи се в нанасяне на побой и телесни увреди, чрез нанасяне на удари по тялото с палка, шамари и юмруци/, които обаче не са действия при и по повод изпълнение на служебните им задължения, то отговорността следва да е по гражданските закони. Според този състав, така претендираните от М. фактически действия, извършени на 10.03.2016г., както вече се посочи по-горе, всъщност съставляват деликтна дейност, тъй като по своя характер те не съставляват действия, извършени при и по повод административната дейност, възложена на служителя на МВР, а надхвърлят пределите на правомощията, които им се вменяват по силата на закона и които се обхващат от понятието „административна дейност“.

Това обосновава извод за основателност на възражението за недопустимост на предявения иск, направен от ответника, макар и по друго съображение, което налага подадената искова молба да се върне на подателя си, а образуваното по нея съдебно административно производството да се прекрати, като неподведомствено на този съд. Доколкото по делото е било постановено определение, с което е приключено съдебното дирене и е бил даден ход по същество на спора, следва да се постанови определение, с което то да се отмени, като вместо това се постанови съдебен акт в горния смисъл.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от открито с.з. от 12.04.2023г., в което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество на спора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА искова молба, подадена от Р.М.С., ЕГН **********,*** за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди, резултат от нанесен му побой с полицейска палка, шамари и юмруци на 10.03.2016г. от полицейски служители при РУ Гълъбово.

ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. №756/2021 по описа на Административен съд Стара Загора, като неподведомствено.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        Административен съдия.