Р Е Ш Е Н И Е
№ 489
гр.
Хасково, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов от
ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 409 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Ж.А.К.,
подадена чрез пълномощник - адв. Т.Г.К. ***, срещу Решение № 58/22.03.2022г.,
постановено по АНД №96/2022г. по описа на Районен съд С..
В касационната жалба се твърди, че
решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че бил
неправилен и противоречащ на закона решаващият извод на съда за
законосъобразност на наказателното постановление, като постановено при
съблюдаване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон.
В обжалваното решение съдът констатирал и изброил множество допуснати
процесуални нарушения при издаване на обжалваното наказателно постановление, но
неправилно приел, че същите са несъществени и не налагат отмяна на
наказателното постановление. Посочените процесуални нарушения, преценени
съвкупно и обективно, налагали извода за съществено опорочаване на
административно наказателния процес, нарушаващо правото на защита на
жалбоподателя. Твърди се, че напълно декларативно съдът посочил, че
установената по делото фактическа обстановка съответствала изцяло на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП. Този неправилен
извод бил направен на фона на установения по делото факт, че на посочената в НП
дата жалбоподателят имал посоченото в НП разрешително за лов серия ЮИ ******,
подписано от издалите го длъжностни лица и бил санкциониран за нарушение на
чл.84 ал.1 от ЗЛОД – ловуване без писмено разрешително за лов при липсата на
посочени фактически основания за това както в АУАН, така и в НП. Навеждат се
доводи, че не всяка липса на реквизит в разрешителното за лов можело да го
приравни на пълна липса на разрешително за лов. Освен това, посочването на
липсващите реквизити имало отношение към преценката за тежестта на извършеното
нарушение и съответно възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН. Твърди се,
че в случая дължимите реквизити в разрешителното в по-голямата си част били
попълнени. Излагат се съображения, че обвързване със съответстващата правна
норма за задължителните реквизити на разрешителното за лов не направил нито
АНО, нито съдът. Твърди се, че неправилно и в пълно отклонение от обективния
прочит на обжалваното наказателно постановление било многократно посоченото от
съда, че в обжалваното НП имало препращане относно описанието на
административното нарушение към констативния протокол, което било достатъчно,
за да се приеме за спазено императивното изискване на чл.42 и чл.57 от ЗАНН по
отношение на задължителните реквизити на АУАН и НП в частта, касаеща описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено. В случая словесното описание на нарушението в АУАН и НП
представлявало възпроизвеждане на част от текста на чл.84 ал.1 от ЗЛОД, без
каквато и да е конкретизация. Навеждат се доводи, че не бил осъществен съставът
на нарушение по чл.84 ал.1 от ЗЛОД, тъй като законът имал предвид пълна липса
на разрешително за лов, а не разрешително за лов, в което някои от реквизитите,
посочени в чл.58 от ЗЛОД липсват. На следващо място се сочи, че неправилно
съдът приел, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Твърди
се, че в случая били налице предпоставките за приложението на посочената
разпоредба. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за
отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се
отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание пълномощникът на
касационния жалбоподател заявява, че поддържа касационната жалба. Прави искане
да бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателя.
Ответникът, Директор на РДГ -
Кърджали, в представен чрез процесуален представител писмен отговор на
касационна жалба, моли да бъде потвърдено решението на районния съд. На
основание чл.63д ал.3 и ал.4 от ЗАНН, моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лв., съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. В случай, че не се потвърди обжалваното решение,
счита, че е налице прекомерност на размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение, поради което моли същото да бъде намалено до минималното
възнаграждение, изчислено съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура
Хасково намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението
на районния съд.
Административен съд Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
С Решение № 58/22.03.2022г., постановено по АНД №96/2022г.,
Районен съд С. е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление №1741 от 28.01.2022г.,
издадено от директор на Регионална дирекция по горите - Кърджали, с
което на Ж.А.К., за нарушение на чл.84 ал.1 във връзка с чл.57 ал.1 и чл.43
ал.3 т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и на основание чл.84 ал.1 във
връзка с чл.43 ал.3 т.1 от Закон за лова и опазване на дивеча, е наложено
административно наказание „глоба“ по чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазване на
дивеча, в размер на 50.00 лева, отнети са на основание чл.95 ал.1 от Закона за
лова и опазване на дивеча в полза на Държавата вещите, средство на нарушението:
гладкоцевна ловна пушка марка „Байкал“ МП ***, калибър 12, №*********, както и на основание чл.94 ал.1 от
Закона за лова и опазване на дивеча е лишен от право на ловуване за срок от 3
години.
За да постанови оспореното решение,
районният съд е приел, че при образуването и провеждането на
административнонаказателното производство са спазени всички процесуални
правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона
реквизити, като извършеното от Ж.А.К. нарушение е безспорно установено и
доказано, както от приобщените по делото писмени доказателства, така и от
събраните гласни доказателства. Липсват предпоставки за преквалифициране на
нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Административните наказания са правилно и законосъобразно определени.
Така постановеното решение е
правилно.
При извършената служебна проверка на
обжалваното решение касационната инстанция намери, че в същото относимите факти
са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани
по изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи са направени след
надлежен анализ и преценка на събраните по делото доказателства.
При съставянето на АУАН не са допуснати
съществени процесуални нарушения, спазени са съответно и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването
на наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими
реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН. Не се споделя възражението за наличие на
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
налагат отмяна на санкционния акт. В тази връзка основание за отмяна на
наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения
при съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното съдържание,
които да са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана, или да възпрепятстват съдебната
проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Такива в
конкретния случай не са налице въпреки изложените в тази насока твърдения в
касационната жалба.
Съобразно посочената за нарушена
норма на чл. 84, ал. 1, предл. 2 ЗЛОД, който ловува
без писмено разрешително за лов, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с
глоба от 50 до 400 лв. Легалното определение на понятието ловуване се съдържа в
разпоредбата на чл. 43 ЗЛОД, като ловуване е и престой или движение на лица
извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо
дали е заредено или не – чл. 43, ал. 3, т.1.
Правилно и законосъобразно въз основа
на събраните писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 11.12.2021г. в
землището на с. Д., Л., общ. Л., жалбоподателят Ж.К. е установен от свидетелите – Н.Л.Н.– горски
инспектор в РДГ София и Д. В. К. – младши експерт към ИАГ, в условие на
движение да носи със себе си сглобено ловно оръжие „Байкал“ МП155, калибър 12,
№ *********, извън калъф. При проверката нарушителят представил Разрешително
за групов лов, серия ЮИ *****, но в същото липсвало дата на ловуване,
ловище, местност и подпис на председателя на ЛРД. Така представеното
разрешително, поради липса на вписани съществени реквизити било приравнено от
контролните органи на липсващо такова.
Фактическите изводи на районния съд
за осъщественото деяние и неговото авторство се обосновават от категоричните и
безпротиворечиви показания на свидетелите Неделчев и
Керемедчиев. Показанията им са категорични за релевантните обстоятелства
– за датата и мястото, на което е установен нарушителят, както и, че е бил с
ловно оръжие – сглобено и извадено от калъф, без съответното разрешително за
лов. Показанията им се потвърждават и от писмените доказателства, в това число
Протокол за доброволно предаване от 11.12.2021г., с който жалбоподателят е
предал ловното си оръжие, както и от Разрешително за
групов лов, серия ЮИ 00149. По делото липсват каквито и да било данни,
които да будят съмнение в достоверността на показанията на двамата свидетели.
Гореописаните обстоятелства обуславят
ангажиране на административнонаказателната отговорност на касационния
жалбоподател К., доколкото деянието му осъществява фактическия състав на
нарушението по чл. 84, ал. 1, предл. 2 ЗЛОД – ловуване по
смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД (престой/движение извън населено място с
извадено от калъф и сглобено ловно оръжие – пушка „Байкал“
МП***, калибър 12, № ********, без да притежава писмено разрешително за лов.
Последното на основание чл. 57, ал. 1 ЗЛОД се издава при условия и по ред,
определени в правилника за прилагането на закона след заплащане на такса за издаването
му по тарифа, одобрена от Министерския съвет. Разрешителните за лов са по
образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите
и се водят на отчет в държавните горски стопанства и ловни стопанства – ал. 3
на същата разпоредба. Съответно съдържанието, което следва да има
разрешителното за групов лов се определя в разпоредбите на чл. 58, ал.1 от ЗЛОД
и чл. 86, ал. 1 от Правилника за
приложение на ЗЛОД. Разпоредбата на чл. 58, ал.1 от ЗЛОД предвижда в
разрешителното за лов да се вписват имената на ловците, номерата на ловните
билети, начинът, датата и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за
лов дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов. А съгласно чл. 86,
ал. 1 от Правилника за приложение на ЗЛОД, разрешителните за групов лов в
ловностопанските райони на ловните сдружения се издават от специалиста по ловно
стопанство в два екземпляра въз основа на утвърдения план за ползване и одобрен
месечен график за ловуване, като в него се вписват видът на разрешения за
отстрел дивеч, ловището /местността/ и датата на ловуване.
С оглед цитираните по-горе правни
норми следва да бъде обосновано, че задължението за вписване на определени
реквизити възниква по силата на законова правна норма и липсата на вписване, на
който и да е от тях приравнява издаденото разрешително за лов на липсващо
разрешително, лишено от формална удостоверителна сила. В тази връзка от
прегледа на съдържащото се в административнонаказателната преписка Разрешително
за групов лов, серия ЮИ ****** е видно, че същото не съдържа в цялост
изброените по-горе в правните норми съществени реквизити – дата на ловуване,
ловище, местност. Същите са от съществено значение, за да може да се прецени
дали даденият ловец разполага със законовата възможност на посочената дата,
местност и ловище да осъществи претендираната от него ловна дейност.
В допълнение следва да бъде посочено
и това, че Разрешително за групов лов, серия ЮИ ****** не само не съдържа
посочените по-горе реквизити, но в същото е вписан ловностопански район С.,
който не е съответен на този, в който следва да ловува жалбоподателя. Съгласно
приетите като доказателство в първоинстанционното производство Заповед №
РД46-626/12.04.2021г. на министъра на земеделието и горите за определяне на
ловностопанските райони в района на дейност на ДГС С., както и от извадка за
разпределението на площите по ловища и ловностопански райони от Плана за
ловностопанските мероприятия на ДГС С. от 2015г. е видно, че ловностопански
район С.
не съществува, а са
обособени ловностопански райони ***, *** и ***. Мястото на което е установено
нарушението и за което жалбоподателя твърди, че има разрешително за лов е в
землището на с. Д., Л., общ. Л., което попада в ловностопански район „Д.“ и е с
граници, различни от тези ЛР „С. “, „С. “ и „С. “. Посоченото представлява още
едно основание да се приеме, че е на лице изначална липса на надлежно издадено
разрешително за лов.
Правилно и законосъобразно районният
съд е определил размера на наложеното наказание, като се е съобразил с
границите на наказанието предвидени за нарушението по чл. 84, ал. 1 ЗЛОД. Законосъобразно
е приложена и разпоредбата на чл. 94, ал. 1 ЗЛОД, съгласно която при така
установеното нарушение на чл. 84, ал. 1 ЗЛОД, лицето се лишава и от право на
ловуване за срок от три години. Обосновано е приел, че НП е законосъобразно и в
частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на веща, средство на
нарушението. Разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗЛОД е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези оръжия.
В случая не може да намери приложение
институтът на маловажния случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, в какъвто смисъл
са изложените в касационната жалба съображения. Ловуването е дейност, която
сама по себе си е свързана с повишена степен на обществена опасност, показател
за което е и въведения разрешителен режим на осъществяването ѝ, която
значимост несъмнено е отчетена от законодателя именно чрез значителните в
случая не толкова по размер, колкото по вид административни санкции. Настоящият
състав на съда счита, че конкретното деяние не разкрива значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Още
повече, че в настоящия случая, видно от Разрешителното за групов лов
жалбоподателя К. се явява и ръководител на лова, който следва да съблюдава за
правилното и законосъобразното му протичане.
Предвид гореизложеното, като е
потвърдил изцяло Наказателно постановление №1741 от 28.01.2022г., издадено от директор на Регионална дирекция
по горите – Кърджали районният съд правилно е приложил закона. Касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно
заявеното искане за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да
заплати на Регионална дирекция по горите – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева - минималния, определен с разпоредбата на
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №58
от 22.03.2022г., постановено по АНД №96 по описа на Районен съд Свиленград за
2022 година.
ОСЪЖДА Ж.А.К., ЕГН ********** *** да заплати на Регионална дирекция по горите –
Кърджали, сумата в размер на 80.00 лева, представляващи разноски по делото пред касационната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.