№…………
гр.
Варна, 14.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на двадесет и осми януари две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Гeоргиева като разгледа докладваното от
съдия Кремена Данаилова административно дело №1202/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по
жалба от Н.М.К. – П. ЕГН ********** и Р.Д.П. ЕГН ********** срещу Заповед № ДК-10-СИР-05/05.03.2019 г. на Началника на РДНСК –
Североизточен район, с която е отхвърлена жалбата от Н.М.К. – П. и Р.Д.П., срещу
Разрешение за строеж № 50/ГИ/03.04.2018 г. издадено от Главен архитект на
Община Варна за строеж: „Кабелни линии 20 кV, извод „Трапезица“, между ТП 1550
и ТП 1740 от муфа пред УПИ І-197, 199, 214, 232, 233, 234, 235, кв.10 до муфа
пред УПИ ІІІІ-57, кв.10 и извод „Строителни работници“ от муфа пред УПИ І-197,
199, 214, 232, 233, 234, 235, кв.10 до ТП 1975 по плана на КК „Св. Св.
Константин и Е.“***.
Жалбоподателите
сочат, че е следвало от „Св. Св. Константин и Е. холдинг“ АД да се учреди право
на строеж на „Електроразпределение север“ АД, а в случая е учредено само прокарване,
изграждане и обслужване на кабелна линия средно напрежение. РС е издадено на
„Електроразпределение север“ АД, което не е собственик на имота и няма учреден
сервитут, поради което не може да е възложител на строежа, поради което РС е
нищожно. Не е налице съгласие от носителите на вещни права върху имота за
издаване на РС, поради което то е незаконосъобразно, както и оспорената заповед.
Следвало е РС да е за преместване на обект съобразно чл.73 от ЗУТ. В допълнение
е изложено, че в производството пред ответника не са участвали всички
заинтересовани лице, в нарушение на чл. 26 от АПК, поради което на основание
чл.168, ал.4 от АПК е предпоставка за отмяна на оспорената заповед. Претендират
присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат.
Ответникът - Началник на РДНСК – Варна, чрез упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт К. /пълномощно л. 55/ оспорва жалбата и счита същата
за неоснователна поради това, че има
учреден сервитут за разрешения строеж и трасето му не засяга сградата в имота. Намира,
че не е налице задължение за ответника да изследва наличието на други
заинтересовани страни в производството. След като за строежа е издадено
удостоверение за въвеждане в експлоатация, съответното РС вече няма
характеристиките на индивидуален административен акт, а има удостоверителен
характер за законосъобразността на строежа. Отправено е искане за отхвърляне на
жалбата, претендира присъждане на сторени разноски в производството.
Заинтересована
страна „Св. Св. Константин и Е. Холдинг“
АД, чрез представляващи Е.К.К. и И.К.Ш.,
чрез адв. К. Ж. /пълномощно л. 56/ оспорва жалбата. Сочи, че дружеството е
собственик на имота, интересите на жалбоподателите не са засегнати, поради
това, че подземния кабел не засяга сградата. Прокарването на кабелната линия е
предвидено със ЗРП от 2017 г., който е влязъл в сила. Претендира присъждане сторени
разноски за съдебно – техническа експертиза и държавни такси.
Заинтересована страна „Тиона“
ЕООД, чрез представляващ Д.Р.К., редовно призована не е изразила
становище по спора.
Заинтересована страна Е.И.С., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Заинтересована страна М.Д.К., редовно призована, явява се лично и с
адв. Й.Й. /пълномощно л.206/, поддържа жалбата. Счита, че след като „Св. Св.
Константин и Елена холдинг“ АД няма право на строеж върху имот 10135.2569.192,
няма право да го прехвърли. Неучастие на всички заинтересовани страни в
производството пред РДНСК – Варна, намира, че е съществено процесуално
нарушение и съобразно чл. 168, ал.5 от АПК е основание за отмяна на оспорената
заповед. Счита, че ответникът е допуснал и нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като
не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, относно
наличието правото на строеж. Сочи, че оспорената заповед не е издадена в 15 – дневен
срок от постъпване на жалбата, в случая от постъпване на определение по адм. д.
№ 2130/2018 г. на Адм. съд – Варна. Намира, че „Електроразпределение Север“ АД
не е възложител на строежа.
Заинтересована страна М.Р.П., чрез пълномощник –
майка - Н.М.К. – П. /пълномощно л. 166/ и адв. П. /пълномощно л.458/ поддържа
жалбата по съображения идентични с тези на жалбоподателите. Претендира
присъждане на възнаграждение за един адвокат.
Заинтересована страна – Главен архитект на
Община Варна, редовно призован, оспорва
жалбата. В писмено становище /л.458/, чрез юрисконсулт / пълномощно л.460/
излага, че сервитутните право са учредени с н. а. № 125, том ХV, дело №
3087/2018 г. на СВ – Варна. РС е влязло в сила на 20.04.2018 г.
Заинтересована страна „Електроразпределение Север“
АД, с представляващи Н. Й. Н., Р.Г. Л., И. Г. Г. /заедно от всеки двама от
членовете на управителния съвет/ оспорва жалбата, чрез процесуален
представите /пълномощно л. 446/. Сочи, че за линеен енергиен обект е учредено
сервитутно право по чл. 64 от ЗЕ и §26
от ПЗР на ЗЕ и чл. 182 ал.2 от ЗУТ, поради което „Електроразпределение Север“ АД е възложител
на строежа. Счита, че с влизане в сила на ПУП възниква сервитута по чл. 64,
ал.2 от ЗЕ, поради което не следва да се заплаща обезщетение. В издаденото РС
са посочени фактически и правни основания, поради което не страда от сочените
пороци. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и сторените по делото разноски.
Съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Издадено е
Разрешение за строеж /РС/ № 50/ГИ/03.04.2018 г. от главен архитект на Община
Варна, с което на „Електроразпределение север“ АД, в качеството на възложител,
видно от нотариален акт за учредяване на сервитутни права № 160, том І, рег. №
1946, дело № 146/2018 г., вписан в СВ – Варна с вх. рег. № 6324/20.03.2018 г.,
акт № 125, том ХV, дело № 3087, с лицензия за разпределение на електрическа
енергия № Л-138-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР и съгласно чл. 67 от Закон за
енергетиката и чл.13, ал.1 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на
енергийните обекти е разрешено да извърши строително – монтажни работи за
строеж: Кабелни линии 20 КV, извод „Трапезица“, между ТП 1550 и ТП 1740 от муфа
пред УПИ І-197, 199,214,232,233,234,235 кв.10 до муфа пред УПИ ІІІ-57, кв.10 и
извод „строителни работници“ от муфа пред УПИ І-197,199,214,232,233,234,235
кв. 10 до ТП 1975 по плана на КК „Св. Св Константин и Е.“*** /л.16 от адм. пр./
Издадено е
Разрешение за ползване № ДК-07-В-111/10.08.2018 г. от началника на РО НСК –
Варна на строеж кабелни линии 20 кV, извод „Трапезица“, между ТП 1550 и ТП 1740
от муфа пред УПИ І-197, 199,214,232,233,234,235 кв.10 до муфа пред УПИ ІІІ-57,
кв.10 и извод „строителни работници“ от муфа пред УПИ І-197,199,214,232,233,234,235
кв. 10 до ТП 1975 по плана на КК „Св. Св. Константин и Е.“***, с обща дължина
на трасето е L = 297 /л.15 от делото/.
РС е било
оспорено от Н.М.К. – П. и Р.Д.П.. Със Заповед № ДК-10-СИР-16/03.07.2018 г. на
началник на РДНСК – Североизточен район е прекратено образуваното
административно производство, като е прието, че жалбата е недопустима. С
Определение № 354/06.02.2019 г. по адм. дело № 2130/2018 г. на Адм. съд - Варна,
което не подлежи на обжалване е отменена Заповед № ДК-10-СИР-16/03.07.2018 г.
на началник на РДНСК – Североизточен район и преписката е върната за
произнасяне на административния орган.
Издадена е
Заповед № ДК-10-СИР-05/05.03.2019 г. от началник на РДНСК Североизточен район,
с която на основание чл. 216, ал.6 от ЗУТ е отхвърлена жалбата на Н.М.К. – П. и
Р.Д.П. срещу РС № 50/ГИ/03.04.2018 г. издадено от главен архитект на Община
Варна.
С н. а. №
160/2018 г., № 125/2018 г. по описа на
СВ- Варна /л.42 от ад. пр./ „Св. Св. Константин и Е. холдинг“ АД учредява на
„Електроразпределение север“ АД:
1. Безвъзмездно
и безсрочно сервитутно право на прокарване, изграждане и обслужване на кабелна
линия средно напрежение с дължина 15 м в ПИ с ид. 10135.2569.61 с площ 3184 кв.
м.
2. Безвъзмездно
и безсрочно сервитутно право на прокарване, изграждане и обслужване на кабелна
линия средно напрежение с дължина 164 м, с обща сервитутна зона на площта от
344,4 кв. м в имот с ид. 10135.2569.54, целия с площ 4 456 кв. м.
3. Безвъзмездно и безсрочно сервитутно право на прокарване,
изграждане и обслужване на кабелна линия средно напрежение с дължина 26 с обща сервитутна зона на площ 54,6 кв. м в
ПИ с ид. 10135.2569.192.
Със Заповед №
РД-02-15-90/12.10.2017 г. издадена от заместник -министъра на МРРБ е одобрен
проект на ПУП – ПРЗ на КК „Св. Св. Константин и Е.“ /в границите на КК „Слънчев
ден“, Черно море, резиденция „Евксиноград“ и път І-9 Варна – Златни пясъци/ и
Специфични правила и нормативи към него /л. 285 – 287 от делото/.
С Договор за приватизационна продажба на магазин
"Черноморец" (комплексни туристически услуги), обособена част от
"Св. Св. Константин и Е."*** от 04.02.1999 г., вписан в служба
вписвания под №954/09.02.1999 г., /л.114 от делото/, Х.С.А., М.Д.К., Е.И.С., Н.Ж.К.
и Н.М.К. - П. купуват, право на собственост върху обособена част - недвижим
имот - находящ с в парцел II, кв.22, по ЧЗРП к. к. "Св. Св. Константин и Е.",
представляващ едноетажна сграда - магазин "Черноморец", със застроена
площ на сградата от 225 кв. м, ведно с правото на строеж върху парцел II,
кв,22, по ЧЗРП к. к. "Св. Св. Константин и Е.", с площ 775 кв. м.
С Решение по в. гр. д. №2478/2007г. на Окръжен съд -
Варна, влязло в сила на 01.12.2011 г. /л.103 – 109 от делото/, се отрежда в
собственост - Дял 1 на Н.М.К. - П. и Р.Д.П. по Проекта за Делба на магазин
"Черноморец", в КК „Св. Св. Константин и Е.", кв.21, УПИ
III-141, /л.109 от делото/.
По делото са приети две съдебно – технически експертизи,
които съдът кредитира като компетентно и обективно дадени. Установяванията им
ще бъдат обсъдени в мотивите на решението.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Издател на административния
акт е началник на РДНСК – Североизточен район Варна, но съгласно чл. 7, ал.1 от Устройствен правилник на ДНСК /Приет с ПМС № 127 от 22.05.2019 г., обн., ДВ, бр. 42 от 28.05.2019 г./, ДНСК е
структурирана в обща и специализирана администрация, която включва 28 регионални дирекции за национален
строителен контрол. На основание чл. 8 от УПДНСК, регионалните дирекции
за национален строителен контрол имат териториален обхват на действие на
територията на съответната област. С оглед структурната промяна на основание
чл. 153, ал.3 от АПК ответник е Началника на РДНСК – Варна.
Н.М.К. - П. е получила
оспорената заповед на 08.04.2019 г., като се е подписала на последна страница
на административния акт /л.61 от делото/. Жалбата е подаден по пощата на 22.04.2019
г. /л.8 от делото/, в срока по чл. 215, ал.4, вр. ал.1 от ЗУТ. Н.М.К. – П. е
носител на вещно право – право на строеж върху имот 10135.2569.192, съсобственик на СОС
10135.2569.192.2.1 и има вещно право – право на ползване върху СОС 10135.2569.192.2.3. Р.Д.П. е съсобственик на СОС 10135.2569.192.2.1 и има вещно
право – право на ползване върху СОС
10135.2569.192.2.3. На основание чл. 149, ал.2, т.1 от ЗУТ жалбата е
подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на
оспорване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
На основание
чл. 216, ал.6 от ЗУТ /отменена ДВ бр.
25
от 26.03.2019 г./ началника на РДНСК – Североизточен район е издал оспорената
заповед, при наличие на изискуемата компетентност. С Определение №
354/06.02.2019 г. по адм. д. № 2130/2018 г. на Адм. съд - Варна е разрешен спорът по допустимостта на
жалбата пред ответника срещу процесното РС.
В съответствие с чл. 216,
ал.6 от ЗУТ /отменена ДВ бр.
25
от 26.03.2019 г./ началника на РДНСК – Североизточен район е издал оспорената
заповед, при наличие на изискуемата компетентност. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/17.09.2018 на ВАС по ТД № №4/2016 г., срокът по чл. 216, ал. 7 от ЗУТ, в който
началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или
упълномощено от него длъжностно лице следва да се произнесе по постъпили жалба
или протест срещу акт по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, е инструктивен. В този смисъл
доводът на заинтересована страна М.Д.К. за незаконосъобразност на оспорената
заповед, поради неспазване на срока по чл.216, ал.7 от ЗУТ е неоснователен.
Адм. преписка и влязло в сила определение по адм. д. № 2130/2018 ж. на Адм. съд
– Варна са изпратени на ответника на 27.02.2019 г., а оспорената заповед е издадена
на 05.03.2019 г., т.е. в срока по чл.216, ал.7 от ЗУТ /отм./.
Инвестиционният проект
послужил за издаване на процесното РС съдържа изискуемите части, което се
установява и от отг. 3 на СТЕ от 28.01.2020 г. и РС е издадено от компетентен
орган, съобразно чл. 148, ал.2 от ЗУТ.
За имот с ид. 10135.2569.192 по КККР се
легитимират като:
Собственици:
1. "СВЕТИ СВЕТИ КОНСТАНТИН И Е. ХОЛДИНГ" АД, няма
данни за идеалните части, Нотариален акт № 103 том IV рег. 1268 дело 855
от 14.02.2002г., издаден от СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА – ВАРНА /л.68 от делото/.
Носители на други
вещни права:
1. Н.М.К.-П., Право на строеж, ид. част 1/5, Нотариален
акт № 92 том 85 рег. 25280 дело 19268 от 11.11.2004 г., издаден от СЛУЖБА
ПО ВПИСВАНИЯТА – ВАРНА /л. 291 от
делото/. В Нотариалния акт е посочено, че Н.М.К.-П. е собственик на основание
приватизационна продажба на 1/5 ид. ч. от едноетажен магазин „Черноморец“ в УПИ
ІІІ-141, ведно с правото на строеж върху
парцел ІІ с площ 775 кв. м. в кв. 22 по ЧИЗРП на „Св. Св. Константин и Е.“,
идентичен с УПИ ІІІ – 141 с площ 821 кв. м. С Договор за приватизационна
продажба на магазин "Черноморец" (комплексни туристически услуги),
обособена част от "Св. Св. Константин и Е."*** от 04.02.1999 г.,
вписан в СВ – Варна под №954/09.02.1999г., /л.114 от делото/, Х.С.А., М.Д.К., Е.И.С.,
Н.Ж.К. и Н.М.К. - П. купуват, право на собственост върху обособена част - недвижим
имот - находящ с в парцел II, кв.22, по ЧЗРП к.к. "Св. Св. Константин и Е.",
представляващ едноетажна сграда - магазин "Черноморец", със застроена
площ на сградата от 225 кв. м, ведно с
правото на строеж върху парцел II, кв.22, по ЧЗРП к.к. "Св. Св.
Константин и Е.", с площ 775 кв. м. От графичната част към Заповед №
Г-38/30.3.1999 г. издадена от кмет на Община Варна, за одобряване на ЧЗРП на
парцел ІІ – Административен обект, кв. 22 в „Св. Св. Константин и Е.“ е видно,
че в парцел ІІ попада магазин „Черноморец“ /л.258 от делото/. Видно от
комбинирана скица на УПИ ІІІ – 141 за обекти на обслужване от кв.21, издадена
съгласно Заповед № 0009/07.01.2004 г. на кмет на Община Варна /л.260 от
делото/, УПИ ІІІ -141 е идентичен с
парцел ІІ от ЧЗРП.
2. Е.И.С., Право на строеж, Договор за приватизационна
продажба № 247 том 1 рег. 954 от 09.02.1999 г., издаден от СЛУЖБА ПО
ВПИСВАНИЯТА – ВАРНА /л. 114-118 от делото/. Установяванията относно
собствеността за правото на строеж са идентични с тези за Н.М.К.-П..
3. М.Д.К., Право на строеж, Договор за приватизационна
продажба № 247 том 1 рег. 954 от 09.02.1999г., издаден от СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА
- ВАРНА /л. 114-118 от делото/. Установяванията относно собствеността за
правото на строеж са идентични с тези за Н.М.К.-П..
4. М.Р.П., Право
на строеж, ид. част 18,6667 %, Нотариален акт № 182 том 63 рег. 24058 дело
1327 от 30.10.2014г., издаден от Служба по вписванията гр. Варна /л.289 - 290
от делото/, съгласно посочения нотариален акт е признат за собственик на 14/15
ид.ч. от магазин с ид. 10135.2569.192.2.5, разположен в имот с ид.
10135.2569.192, равняващи се на 18.6667% от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот. С решение по в. гр. д. № 6370/2000 г.
посочената част е била предоставена в дял и собственост на Х.С.А., след което е
закупена от М.Р.П. и "СВЕТИ СВЕТИ КОНСТАНТИН И Е. ХОЛДИНГ" АД.
Предходни носители на вещни права са били:
Н.Ж.К., право на строеж, Договор
за приватизационна продажба № 247 том 1 рег. 954 от 09.02.1999 г., издаден от Служба
по вписванията – Варна /л. 114-118 от делото/. Н.Ж.К.е починала на 31.03.2016 г.
видно от Акт за смърт № 0085/31.03.2016 г. /л.351 от делото/. Съгласно н. а. № 93/05.05.2016 г. на СВ – Варна /л.303
от делото/, Н.К.К. /наследник на Н.Ж.К./ е дарил на Д.Н.К., търговски обект 2,
представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.2569.192.2.2, разположен
в ПИ с ид. 10135.2569.192, с площ на обекта 46,18 кв. м, целият състоящ се от
търговско помещение, тоалет с умивално предверие, ведно с 1/5 ид. ч. от общите
части на сградата и толкова от правото на строеж върху мястото, в което е
разположена сградата, съставляващо ПИ с ид.
10135.2569.192. С н. а. № 37/22.02.2019 г. на СВ – Варна /л. 306 от
делото/, Д.Н.К. е продал на „Св. Св. Константин и Е. холдинг“ АД, търговски
обект № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.2569.192.2.2,
разположен в ПИ с ид. 10135.2569.192, с площ на обекта 46,18 кв. м, целият
състоящ се от търговско помещение, склад и тоалет, ведно с 1/5 ид. ч. общите
части на сградата и от 1/5 от правото на строеж върху мястото, в което е
разположена сградата, съставляващо ПИ с ид.
10135.2569.192.
Наследници на Н.Ж.К.към
момента са Н.К.М. и Б.Д.М., видно от Удостоверение за наследници №
1661/30.10.2019 г. издадено от район „Вл. Варненчик“, Община Варна – /л. 357-
359 от делото/. Предвид
извършените сделки, наследниците на Н.Ж.К.не притежават право на собственост и
право на строеж в имот ид. 10135.2569.192. Н.К.М. и Б.Д.М. са заличени като
заинтересовани страни в производството, същите не са оспорвани определение №
3066/03.12.2019 г. и то е влязло в сила в тази част на 14.12.2019 г.
Х.С.А. е отчуждила правото си на собственост върху имота
и СОС, което се установява от вписванията
на собствениците на имот с 10135.2569.192 и СОС в него /л. 450-456 от делото/.
Относно самостоятелните обекти на сградата в
ПИ-10135.2569.192:
СОС 10135.2569.192.2.1 – собственици: Н.М.К.-П., Решение
по гр. дело 2478/2007г. № 112 том 6 рег. 13200 дело 2006 от 24.06.2014г.,
издаден от СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА – ВАРНА и Р.Д.П., ЕГН/БУЛСТАТ: **********,
Няма данни за идеалните части, Решение по гр. дело 2478/2007 г. № 112 том
6 рег. 13200 дело 2006 от 24.06.2014г., издаден от СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА –ВАРНА.
СОС 10135.2569.192.2.2 – собственик „Св. Св. Константин и
Е. холдинг“ АД, н.а. № 37, том ХІ, рег. № 4002, дело 2186/22.02.2019 г. на СВ-
Варна.
СОС 10135.2569.192.2.3 - собственик М.Д.К. – решение по
гр. д. № 2478/2007 г. № 364/29.03.2011 г. издаден от ВОС.
СОС 10135.2569.192.2.4 - собственик Е.И.С. – решение по
гр. д. № 2478/2007 г. № 364/29.03.2011 г. издаден от ВОС.
СОС 10135.2569.192.2.5 - собственици са: „Св. Св.
Константин и Е. холдинг“ АД решение по гр. д. № 2478/2007 г. № 364/29.03.2011
г. издаден от ВОС и М.Р.П. – н. а. № 182/2014 г. на СВ – Варна;
Право на ползване
притежават: Н.М.К. – П. и Р.Д.П. – н. а. № 182/2014 г. на СВ-Варна.
Посочената собственост е вписана в СГКК – Варна за имота
и СОС /л. 450-456 от делото/
РС №50(ГИ)/03.04.2018г. на гл. архитект на община Варна,
представлява придобиване право от притежателя на сервитута на прокарване на
подземен електропровод (линеен енергиен обект по смисъла на т.31б от ДР на ЗЕ),
по 64, ал.1, ал.2, т.2 и ал.3 от ЗЕ /изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. г. към момента на издаването на РС – 03.04.2018 г./ и по чл.64,
ал.1, ал.2, т.2 и ал.3 от ЗЕ /ДВ бр. 83 от 9.10.2018 г., действащ към настоящия
момент/, което се вписва в чл.64, ал.1, т.3 от ЗУТ, но не и в чл.193, ал.1 от ЗУТ, тъй като не представлява отклонение от общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура. Няма спор между страните, че процесния строеж е
трета категория съгласно чл.6, ал.2, т.6 и т.7 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи, което е установено и с отговор 1 от СТЕ –
28.01.2020 г.
Съгласно писмен отговор от
"Електроразпределение север" АД, с вх.№19052/23.12.2019 г. процесният
строеж не представлява изграждане и прокарване на нова кабелна линия, а
"изместване" на съществуваща такава, изградена през 1960 г. В
обяснителната записка към инвестиционния проект е описано, че процесният строеж
представлява "изместване", а в договора между "Енерго - Про
мрежи" АД и "Св.св. Константин и Е. холдинг“ АД е посочено като
"изместване/реконструкция". РС №50(ГИ)/03.04.2018 г. на гл. архитект
на община Варна, не е издадено за преместване и/или реконструкция на
съществуваща инфраструктура, а за такава за извършване на строително – монтажни
работи за строеж кабелни линии, въз основа на ПУП – ПЗР на КК „Св. Св.
Константин и Елена“ одобрен със Заповед № РД-02-15-90/12.10.2017 г. на зам. –
министъра на МРРБ. Безспорна е волята на гл. архитект на Община Варна, че
издава разрешение за строеж на кабелни линии, съобразно новоодобрен ПУП – ПРЗ,
а не за изместване на такива, поради което следва да се съблюдават изцяло
изискванията на ЗЕ, действал към момента на издаване на РС. Отделно от това в
РС не е посочено, че е налице възникнал сервитут, със определяне и заплащане на
дължимо обезщетение, за да се приеме, че е налице валиден сервитут.
В чл. 13 и чл. 14 от Наредба №16/9.06.2004 г. за сервитутите на
енергийните обекти е посочен режимът на сервитутната зона. Сервитутната
зона възниква по силата на закона около определен обект, който може да бъде
изграден, както въз основа на учредено в полза на неговия собственик ограничено
вещно право (право на строеж – за площадковите обекти, или сервитутно право –
за линейните обекти), така и въз основа на съществуващото в полза на последния
право на собственост върху земята (по силата на правомощието за застрояване,
включено в съдържанието на правото на собственост).
Съгласно чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2.титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.
Налице е право на строеж за имот с ид. 10135.2569.192 относно Н.М.К. – П., М.Д.К.,
Е.И.С. и М.Р.П..
Съгласно чл.63, ал.1 от Закон за собствеността, собственикът може да
отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане
собственик на постройката. Именно тази възможност очертава рамките на
ограниченото вещно право, наречено право на строеж. В теорията, дефиниция на
правото на строеж дава проф. Георги Боянов, според когото правото на строеж е
ограничено вещно право, по силата на което едно лице може да построи сграда
(постройка) върху чужда земя и да стане изключителен собственик на постройката. /Георги
Боянов, Вещно право, ИК Авалон, София, 2009, с.234./
Съгласно,
чл. 67, ал.1 от ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя
(чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не
се упражни в продължение на 5 години. Нормата на чл. 67, ал.1 от ЗС не действа
автоматично, а следва погасяване правото на строеж по давност да се признае от
съд, въз основа на предявен установителен иск. В случая не са налице
доказателства да има влязло в сила
решение на граждански съд по такъв спор.
Настоящият административен съд не е компетентен да разреши такъв спор по
арг. на чл. 128 от АПК. В този смисъл е решение по адм. д. № 3333/2005 г. на
ВАС. След като е налице право на строеж, относно което не е установено
погасяването му по давност с влязло в сила съдебно решение следва, че със
същото е следвало да се съобрази издателят на процесното разрешение за строеж.
Сервитутът
е ограничено вещно право върху недвижим имот и учредяването му се извършва с
нотариален акт (чл.18 ЗЗД) и подлежи на вписване (чл.112, б „а” ЗС). В случая е
налице учредяване на сервитутно право съгласно н. а. № 160/2018 г. от
собственика на имота, но не са спазени специалните изисквания на Закон за
енергетиката.
Не
са налице доказателства, че титулярят
на сервитута е изплатил или внесъл еднократно обезщетение по реда на чл. 64, ал.
6 от ЗЕ на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права
върху засегнатия имот. На основание чл. 64, ал.6 от ЗЕ, обжалването
на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства
упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1, т.е. при наличие на
определено обезщетение сервитутът се счита за възникнал, но в случая няма
определено обезщетение, поради което не е налице и възникнал сервитут. Налице е
влязъл в сила ПУП одобрен със Заповед №
РД – 02-15-90/12.10.2017 г. на зам. - министъра на МРРБ, т.е. изпълнено
е изискването на чл. 64, ал.4, т.1. от ЗЕ, но не е изпълнено изискването на чл.
64, ал.4, т.2. от ЗЕ. Посочените изисквания са въведени комулативно, поради
което липсата на едно от тях води до липса на възникнал сервитут. При липса на
възникнал сервитут по чл. 64, ал.2, т.2 от ЗЕ незаконосъобразно в полза на
„Електроразпределение север“ АД е издадено РС № 50/ГИ/ 03.04.2018 г. от гл.
арх. на Община Варна.
Съгласно Договор №
И17-135/29.11.2017 г. сключен между „Енерго – про Мрежи“ АД и „Св. Св.
Константин и Е.“ АД е предвидено, че в
съответствие с 73, ал.1 от ЗУТ това изместване/реконструкция следва да бъде
извършено от възложителя в качеството му на възложител на ново строителство и за негова сметка /л.513-516/. Поради посочената
клауза в договора и на основание чл.73, ал.1 от ЗУТ, незаконосъобразно е престъпено
към издаване на РС за процесния строеж. Следвало е да се съблюдава изискването
на чл. 64, ал.2, т.2 от ЗЕ, това не е сторено, поради което РС е
незаконосъобразно, а не нищожно както сочат жалбоподателите.
На основание чл. 149, ал.2,
т.1 от ЗУТ заинтересовани лица в производството по издаване на процесното РС са
собствениците и носители на вещни права в имоти: ид. 10135.2569.54 - собственик
„Св. Св. Константин и Е. холдинг“ АД /л.311 от делото/, ид.10135.2569.192 –
собствениците и носителите на вещни права са описани по – горе в решението,
10135.2569.61 - собственик „Св. Св. Константин и Е. холдинг“ АД /л.312 от
делото/ и 10135.2569.62 – собственик „Тиона“ ЕООД /л.313 от делото/. В
производството по издаване на оспорената заповед и РС не са участвали всички заинтересованите
страни по спора, определени съобразно чл. 149, ал.2, т.1 от ЗУТ, а именно
всички собственици и носители на ограничени вещни права в имот с ид.10135.2569.192.
В случая това процесуално нарушение е съществено,
с оглед наведените доводи от жалбоподателите и част от заинтересованите страни за наличие на вещни
права, които не са съобразени от ответника.
На основание чл. 156, ал.5
от ЗУТ, влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. В случая
въпреки, че е издадено удостоверение за ползване на строежа не е налице влязло
в сила РС, поради това, че производството по издаване на РС не е било съобщено
на всички заинтересовани лица по чл. 149, ал.2, т.1 от ЗУТ. От узнаване за РС
жалбоподателите са го оспорили и относно допустимостта на жалбата им се е
произнесъл съдът с Определение № 354/06.02.2019 г. по адм. д. № 2130/2018 г. на
Адм. съд - Варна. В този смисъл доводът,
че е налице влязло в сила РС, което не подлежи на отмяна е неоснователен.
Съгласно чл.
156, ал. 3 от ЗУТ, при
констатиране на нарушения по ал. 2, както и на други нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на Дирекцията за
национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с
мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти, с
изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. След отмяната на чл. 216 от ЗУТ /ДВ, бр. 25/26.03.2019 г./
разрешението за строеж като индивидуален административен акт подлежи на пряк
съдебен контрол. Това налага извод, че отмяната на РС не е предоставено в
изключителната компетентност на ответника, поради което съдът следва да се
произнесе по оспорването относно РС.
Предвид изложеното съдът
приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, което налага отмяната й и вместо нея
следва да се отмени оспореното пред административния орган РС, което е издадено
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Предвид изхода на спора, на
основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателите за присъждане на
сторени разноски и възнаграждение за един адвокат е основателно. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за един
адвокат, поради което на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, на
жалбоподателите следва да се присъди възнаграждение за адвокат определено
съобразно чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 600 лева. Жалбоподателите са
заплати държавна такса 20 лева, депозити за възнаграждение на вещото лице
изготвило две СТЕ – 300 лв., 100 лв., 20 лв. и 200 лв., т.е. в общ размер 620
лв. Следва РДНСК – Варна, към която се числи ответника да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателите сумата от 1240 лева, т.е. на всеки от тях сумата от 620
лева.
Предвид изхода на спора и по
агр. на противното на чл. 143, ал.4 от АПК, искането на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от
съда.
Предвид изхода на спора и по
агр. на противното на чл. 143, ал.3 от АПК искането на заинтересована страна „Св. Св. Константин и Е. холдинг“ АД за присъждане на
сторени разноски в производството е неоснователно и се отхвърля от съда.
Предвид изхода на спора и по
агр. на противното на чл. 143, ал.3 от АПК исканията на заинтересованите страни
Главен архитект
на Община Варна и „Електроразпределение
Север“ АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждения са неоснователни и се
отхвърлят от съда.
Заинтересована страна М.Р.П. е поддържал жалбата, следва, че за него оспорената заповед и РС са
неблагоприятни, но той не ги е оспорил. По арг. на противното на чл.143, ал.3
от АПК не следва да му се присъждат сторени разноски, поради това, че такива се
дължат само за страни, за които оспорения административния акт е благоприятен.
Предвид изложеното съдът отхвърля искането на М.Р.П. са присъждане
възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-СИР-05/05.03.2019 г. издадена от Началника на
РДНСК – Североизточен район /началник на РДНСК – Варна/ и вместо нея:
ОТМЕНЯ Разрешение за строеж №
50/ГИ/03.04.2018 г. издадено от Главен архитект на Община Варна.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за
национален строителен контрол – Варна да
заплати на Н.М.К. – П. ЕГН ********** сумата от 620 /шестстотин и двадесет/
лева.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция за национален строителен контрол – Варна да
заплати на Р.Д.П. ЕГН ********** сумата от 620 /шестстотин и двадесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: